Думите на 2024 г. са Шенген, дубайски щоколад и санитарен кордон, а личностите – Тръмп и Борисов
„ Шенген “ с 37%, „ дубайски шоколад “ с 26 на 100 и „ хигиеничен кордон “ с 24% от гласовете са знаковите думи и изрази за 2024 година за България. Това демонстрира вотът на хората в четвъртото издание на акцията „ Думи на годината с „ Как се написа? “, оповестяват уредниците.
След тях измежду първите 10 са „ Гунди “, която беше на косъм да влезе в челната тройка, „ избори “, „ дезинформация “, „ безводие “, „ Тръмп “, „ Ново начало “ и „ Олимпиада “.
Инициативата откроява значими тематики и сюжети през миналата година, като се изследва езиковата приложимост, както измежду хората, по този начин и в медиите.
„ Думата победител „ Шенген “ ясно алармира за европейската ориентировка на българите, които правят оценка изгодите от участието ни в Европейски Съюз “, означават уредниците на самодейността и членове на журито – доктор Павлина Върбанова, създателка на платформата „ Как се написа? “, и Доротея Николова, учителка по български език и литература и журналистка. Според тях може да се направи параленост с думата, сложена преди всичко предходната година – словосъчетанието „ изкуствен интелект “, което свърза българите с световните трендове. „ Санитарен кордон “, назад – демонстрира обществото ни от вътрешната страна – разграничителните линии и поляризацията, невъзможността да реализираме единодушие за развиването на страната ни, допълват те.
Как се написа
Един от прочитите на словосъчетанието „ дубайски шоколад “ съгласно Върбанова е, ч е родната реалност ни е втръснала и търсим наслаждение в нещо външно и отвън политиката. Друг и много по-тревожен прочит е, че силата на обществените мрежи основава все по-големи опасности и както тази година избираме дубайския шоколад, по този начин скоро може да дадем късмет на някой ТикТок политик да се снабди с голяма власт, изяснява тя.
„ Гунди “ не съумя да се подреди измежду първите три с доста дребна разлика. Мисля, че имаме потребност от положителни и светли образци в това комплицирано време “, споделя Доротея Николова. Според нея извънредно значимо е наличието на думата, останала на шесто място – „ дезинформация “, тъй като все по-неусетно и непринудено се въвличаме в изопачаването на действителността, а това въздейства пагубно на изборите, които вършим за нашето бъдеще.
„ Думите на годината този път се родиха мъчно. Почти към всяка от препоръчаните на финала 10 думи витае абсурд или е натоварена с подигравка . Точно както е в живота ни. „ Шенген “ – така дълго чакан, че насладата се размина с идването му. „ Дубайски шоколад “ – луксът на преситения и в това време гладен живот. „ Санитарен кордон “ – илюзията, че политиката има нещо общо с хигиената “, гласи анализът на Веселина Седларска, член на журито.
Според доцент Георги Лозанов селекцията на думите от хората демонстрира, че сме си присвоили британската сентенция „ Не тревожи паниката, преди да те е разтревожила “ .
„ Оказваме се, все пак, удовлетворени от личната си орис през 2024 година и не губим оптимизъм даже пред повишените геополитически закани, към този момент евентуално съгласно нашата си сентенция „ Всяко зло за положително “. В журито участваха още поетът и есеист доктор Иван Ланджев и артистът и влогър Стефан Попов-Чефо.
За 2023 година първенци бяха „ изкуствен интелект “, „ сглобка “ и „ времеубежище “. През 2 022-ра н а челни позиции се озоваха „ война “, „ инфлация “, „ Украйна “ и „ избори “. А през 2021 -ва на първите три места в анкетата се подредиха некнижовната дума „ преценявам “, „ антиваксър “ и „ изчегъртване “.
Девет милиона и 600 хиляди изявления в 10 123 осведомителни онлайн източника на български език за интервала 1 януари – 31 декември 2024 година са тествани в границите на медийния разбор на системата за световен медиен мониторинг и разбори Sensika.
Как се написа
Двадесетте най-често споменавани думи са: „ България “, „ Европа “, „ Съединени американски щати “, „ Русия “, „ дете “, „ война “, „ Украйна “, „ помощ “, „ политика “, „ министър “, „ президент “, „ поддръжка “, „ избори “, „ цена “, „ партия “, „ семейство “, „ държавно управление “, „ обществен “, „ ръководство “, „ доктор “. „ Дете “ и „ война “ още веднъж, както и предходната година, са водещи за медиите и се подреждат директно след най-тиражираните лични имена – България, Европа, Съединени американски щати, Русия.
Тревогата за децата трайно се е настанила в публичния и медийния дискурс. Две нови думи се включват в първите 20 – „ обществен “ и „ доктор “, което демонстрира, че обществената сфера и опазването на здравето са измежду най-актуалните тематики в медиите наред с политическите, показват уредниците на самодейността.
За повторно се показва и ранглиста на най-споменаваните персони в медиите.
На първо място е Доналд Тръмп , следван от Бойко Борисов , който е с доста близки резултати до двамата след него – Владимир Путин и Делян Пеевски . Нататък в подредбата са Румен Радев, Джо Байдън, Кирил Петков, Володимир Зеленски, Николай Денков, Ахмед Доган, Асен Василев, Мария Габриел, Корнелия Нинова, Калин Стоянов, Еманюел Макрон, Васил Терзиев, Костадин Костадинов, Илън Мъск, Борислав Сарафов, Григор Димитров.
Как се пише
След тях измежду първите 10 са „ Гунди “, която беше на косъм да влезе в челната тройка, „ избори “, „ дезинформация “, „ безводие “, „ Тръмп “, „ Ново начало “ и „ Олимпиада “.
Инициативата откроява значими тематики и сюжети през миналата година, като се изследва езиковата приложимост, както измежду хората, по този начин и в медиите.
„ Думата победител „ Шенген “ ясно алармира за европейската ориентировка на българите, които правят оценка изгодите от участието ни в Европейски Съюз “, означават уредниците на самодейността и членове на журито – доктор Павлина Върбанова, създателка на платформата „ Как се написа? “, и Доротея Николова, учителка по български език и литература и журналистка. Според тях може да се направи параленост с думата, сложена преди всичко предходната година – словосъчетанието „ изкуствен интелект “, което свърза българите с световните трендове. „ Санитарен кордон “, назад – демонстрира обществото ни от вътрешната страна – разграничителните линии и поляризацията, невъзможността да реализираме единодушие за развиването на страната ни, допълват те.
Как се написа
Един от прочитите на словосъчетанието „ дубайски шоколад “ съгласно Върбанова е, ч е родната реалност ни е втръснала и търсим наслаждение в нещо външно и отвън политиката. Друг и много по-тревожен прочит е, че силата на обществените мрежи основава все по-големи опасности и както тази година избираме дубайския шоколад, по този начин скоро може да дадем късмет на някой ТикТок политик да се снабди с голяма власт, изяснява тя.
„ Гунди “ не съумя да се подреди измежду първите три с доста дребна разлика. Мисля, че имаме потребност от положителни и светли образци в това комплицирано време “, споделя Доротея Николова. Според нея извънредно значимо е наличието на думата, останала на шесто място – „ дезинформация “, тъй като все по-неусетно и непринудено се въвличаме в изопачаването на действителността, а това въздейства пагубно на изборите, които вършим за нашето бъдеще.
„ Думите на годината този път се родиха мъчно. Почти към всяка от препоръчаните на финала 10 думи витае абсурд или е натоварена с подигравка . Точно както е в живота ни. „ Шенген “ – така дълго чакан, че насладата се размина с идването му. „ Дубайски шоколад “ – луксът на преситения и в това време гладен живот. „ Санитарен кордон “ – илюзията, че политиката има нещо общо с хигиената “, гласи анализът на Веселина Седларска, член на журито.
Според доцент Георги Лозанов селекцията на думите от хората демонстрира, че сме си присвоили британската сентенция „ Не тревожи паниката, преди да те е разтревожила “ .
„ Оказваме се, все пак, удовлетворени от личната си орис през 2024 година и не губим оптимизъм даже пред повишените геополитически закани, към този момент евентуално съгласно нашата си сентенция „ Всяко зло за положително “. В журито участваха още поетът и есеист доктор Иван Ланджев и артистът и влогър Стефан Попов-Чефо.
За 2023 година първенци бяха „ изкуствен интелект “, „ сглобка “ и „ времеубежище “. През 2 022-ра н а челни позиции се озоваха „ война “, „ инфлация “, „ Украйна “ и „ избори “. А през 2021 -ва на първите три места в анкетата се подредиха некнижовната дума „ преценявам “, „ антиваксър “ и „ изчегъртване “.
Девет милиона и 600 хиляди изявления в 10 123 осведомителни онлайн източника на български език за интервала 1 януари – 31 декември 2024 година са тествани в границите на медийния разбор на системата за световен медиен мониторинг и разбори Sensika.
Как се написа
Двадесетте най-често споменавани думи са: „ България “, „ Европа “, „ Съединени американски щати “, „ Русия “, „ дете “, „ война “, „ Украйна “, „ помощ “, „ политика “, „ министър “, „ президент “, „ поддръжка “, „ избори “, „ цена “, „ партия “, „ семейство “, „ държавно управление “, „ обществен “, „ ръководство “, „ доктор “. „ Дете “ и „ война “ още веднъж, както и предходната година, са водещи за медиите и се подреждат директно след най-тиражираните лични имена – България, Европа, Съединени американски щати, Русия.
Тревогата за децата трайно се е настанила в публичния и медийния дискурс. Две нови думи се включват в първите 20 – „ обществен “ и „ доктор “, което демонстрира, че обществената сфера и опазването на здравето са измежду най-актуалните тематики в медиите наред с политическите, показват уредниците на самодейността.
За повторно се показва и ранглиста на най-споменаваните персони в медиите.
На първо място е Доналд Тръмп , следван от Бойко Борисов , който е с доста близки резултати до двамата след него – Владимир Путин и Делян Пеевски . Нататък в подредбата са Румен Радев, Джо Байдън, Кирил Петков, Володимир Зеленски, Николай Денков, Ахмед Доган, Асен Василев, Мария Габриел, Корнелия Нинова, Калин Стоянов, Еманюел Макрон, Васил Терзиев, Костадин Костадинов, Илън Мъск, Борислав Сарафов, Григор Димитров.
Как се пише
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ