Шенген, или кога ще пием мозелско вино
Шенген е винарско село в Люксембург, намиращо се покрай границата с Германия и Франция, написа в справочниците. Селцето е с към 1500 души население и надали за него щеше да се знае освен това с изключение на за старинния му палат, издигнат през 1390 година, в случай че името му не влезе в историята с фамозното Шенгенско съглашение от 1985 година. Тогава, на 14 юни, на борда на кораба “Принцеса Мария Астрид ”, плаващ по река Мозел, е подписан акта за унищожаване на вътрешните граници сред страните-членки и за общ надзор по граничните контролно-пропускателни пунктове по външните им граници. Това го четем в интернет.
Темата за зоната, наречена “Шенген ”, за визите и външните граници, от дълго време надвиши географските си измерения. Всъщност Шенген като разбиране е толкоз претрупан и обраснал с политика, че би завлякъл всеки непознат транспортен съд към дъното.
Българският транспортен съд (сал) към момента няма право на свободно придвижване и дружно с румънския се люшка сред настроенията на политическите лоцмани от няколко огромни освен морски сили. Най-вече – Германия, Холандия, само че и Австрия.
През последното десетилетие и малко от горната страна България имаше няколко котви, които й донесоха, въпреки и мъчно, народен консенсус – това бяха участието в НАТО през 2004 година и в Европейския съюз през 2007 година. Оттогава насам няма какво да сплоти нацията – влизането в еврозоната теоретически е такава котва, само че тя не се споделя от огромна част от популацията (опасенията за внезапна инфлация и обедняване си остават), другото е Шенген. Тук нашата страна с съображение се усеща подценена, напряко изоставена и излъгана. Защото на процедура условията от дълго време сме ги изпълнили, само че две-три страни в Европейски Съюз ни вършат пречки.
Вчера министър председателят Бойко Борисов за кой ли път сложи доста остро въпроса пред колежката си от Полша Беата Шидло. Полякинята още веднъж ни поддържа, само че какво от това?
Тук е мястото да напомним, че присъединяване в зоната Шенген на практика не визира пътуванията на елементарните българи зад граница и пребиваването им в страни, членки на зоната. Шенген е на първо място система за отбрана на границите, изключително на външните. А България е страна външна граница на Европейския съюз и на Шенген. Значи всичко опира до тънки стопански сметки – за какво би трябвало ние сами да плащаме за защитата на тези външни граници, или да разчитаме на форсмажорна помощ за създаване на огради, когато ни натисне така наречен бежанска вълна? Както и за въвеждането и действието на шенгенската осведомителна система?
В Шенген членуват и страни, които не са в Европейския съюз. И тъкмо те неведнъж са ни подкрепяли. Ще попитаме – и какво от това? Има една доста тъпа теза – и тя е на холандски неофициални лица – видите ли – ние “Ниската земя ” сме си я отвоювали от морето в течение на епохи, а вие – в България си ползвате наготово естествените дадености и единствено ще желаете пари като външна граница… Е, не ги одобряваме ние тези доводи! Справка – милионите, които наляхме през последните години за защита и надзор по браздата и морето. Дали е било дейно, е различен въпрос.
За немските обструкции по отношение на участието на Румъния и България в Шенген, публично много-много не се приказва. Но имаме реакция на тронното годишно слово на ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който прикани за бързо приобщаване на двете страни към зоната. Да не забравяме, че Кипър и Хърватия също са на опашката от чакащи… Ето какво сподели немският вътрешен министър Томас де Мезиер: Германия не желае нови страни да се причисляват към Шенгенското пространство за свободно придвижване в близко бъдеще. Според него няма късмет страни от Европейския съюз като България и Румъния бързо да се причислят към Шенген. Водещи австрийски политици от разнообразни партии поддържаха тази позиция и също отхвърлиха проекта на Юнкер за разширение на еврозоната. Де Мезиер посочи, че споделя визията на Юнкер. Но: “За да сме почтени обаче, ще има дълъг път за изминаване ”, добави той.
В Австрия партийни водачи показаха подозрение дали евентуалните нови страни членки на Шенгенското пространство ще могат да изпълнят условията в областите на стопанската система и сигурността за влизане в Шенген и в еврозоната. Многократно влизането на България в Шенгенското пространство се обвърза от съперниците му с сполучливото развиване на правосъдната промяна, каквото и да значи това.
За край – едно персонално наблюдаване безусловно отпреди два дни. На летището в Айндховен, Холандия, кацат и изхвърчат главно самолети на така наречен нискотарифни самолетни компании. Само на изхода от терминала, който обслужва полетите към България, към момента има паспортен надзор, стават опашки, хората се изнервят. Мнозина считат, че това е нарочна мярка по отношение на нашата страна, дано да ни опровергаят публично, в случай че не е така…
Иначе хубавото мозелско вино можем да си го пием и без участие в Шенгенската зона. Бутилка Dr Heidemanns Bernkastel Auslese Riesling от оня район коства към 40 $. Има го в магазините и посредством поръчка по интернет. Наздраве!
Четири страни от зоната не са членки на Европейски Съюз
В Шенгенското съглашение се включват след 1985 година и други европейски страни, в това число и нечленуващи в Европейския съюз. Днес в клуба вземат участие Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Естония, Исландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Полша, Малта, Нидерландия, Франция, Чехия, Швейцария, Швеция и други
Измежду страните-членки на Шенгенското пространство 4 страни – Исландия, Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария, не са членки на Европейски Съюз.
Темата за зоната, наречена “Шенген ”, за визите и външните граници, от дълго време надвиши географските си измерения. Всъщност Шенген като разбиране е толкоз претрупан и обраснал с политика, че би завлякъл всеки непознат транспортен съд към дъното.
Българският транспортен съд (сал) към момента няма право на свободно придвижване и дружно с румънския се люшка сред настроенията на политическите лоцмани от няколко огромни освен морски сили. Най-вече – Германия, Холандия, само че и Австрия.
През последното десетилетие и малко от горната страна България имаше няколко котви, които й донесоха, въпреки и мъчно, народен консенсус – това бяха участието в НАТО през 2004 година и в Европейския съюз през 2007 година. Оттогава насам няма какво да сплоти нацията – влизането в еврозоната теоретически е такава котва, само че тя не се споделя от огромна част от популацията (опасенията за внезапна инфлация и обедняване си остават), другото е Шенген. Тук нашата страна с съображение се усеща подценена, напряко изоставена и излъгана. Защото на процедура условията от дълго време сме ги изпълнили, само че две-три страни в Европейски Съюз ни вършат пречки.
Вчера министър председателят Бойко Борисов за кой ли път сложи доста остро въпроса пред колежката си от Полша Беата Шидло. Полякинята още веднъж ни поддържа, само че какво от това?
Тук е мястото да напомним, че присъединяване в зоната Шенген на практика не визира пътуванията на елементарните българи зад граница и пребиваването им в страни, членки на зоната. Шенген е на първо място система за отбрана на границите, изключително на външните. А България е страна външна граница на Европейския съюз и на Шенген. Значи всичко опира до тънки стопански сметки – за какво би трябвало ние сами да плащаме за защитата на тези външни граници, или да разчитаме на форсмажорна помощ за създаване на огради, когато ни натисне така наречен бежанска вълна? Както и за въвеждането и действието на шенгенската осведомителна система?
В Шенген членуват и страни, които не са в Европейския съюз. И тъкмо те неведнъж са ни подкрепяли. Ще попитаме – и какво от това? Има една доста тъпа теза – и тя е на холандски неофициални лица – видите ли – ние “Ниската земя ” сме си я отвоювали от морето в течение на епохи, а вие – в България си ползвате наготово естествените дадености и единствено ще желаете пари като външна граница… Е, не ги одобряваме ние тези доводи! Справка – милионите, които наляхме през последните години за защита и надзор по браздата и морето. Дали е било дейно, е различен въпрос.
За немските обструкции по отношение на участието на Румъния и България в Шенген, публично много-много не се приказва. Но имаме реакция на тронното годишно слово на ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който прикани за бързо приобщаване на двете страни към зоната. Да не забравяме, че Кипър и Хърватия също са на опашката от чакащи… Ето какво сподели немският вътрешен министър Томас де Мезиер: Германия не желае нови страни да се причисляват към Шенгенското пространство за свободно придвижване в близко бъдеще. Според него няма късмет страни от Европейския съюз като България и Румъния бързо да се причислят към Шенген. Водещи австрийски политици от разнообразни партии поддържаха тази позиция и също отхвърлиха проекта на Юнкер за разширение на еврозоната. Де Мезиер посочи, че споделя визията на Юнкер. Но: “За да сме почтени обаче, ще има дълъг път за изминаване ”, добави той.
В Австрия партийни водачи показаха подозрение дали евентуалните нови страни членки на Шенгенското пространство ще могат да изпълнят условията в областите на стопанската система и сигурността за влизане в Шенген и в еврозоната. Многократно влизането на България в Шенгенското пространство се обвърза от съперниците му с сполучливото развиване на правосъдната промяна, каквото и да значи това.
За край – едно персонално наблюдаване безусловно отпреди два дни. На летището в Айндховен, Холандия, кацат и изхвърчат главно самолети на така наречен нискотарифни самолетни компании. Само на изхода от терминала, който обслужва полетите към България, към момента има паспортен надзор, стават опашки, хората се изнервят. Мнозина считат, че това е нарочна мярка по отношение на нашата страна, дано да ни опровергаят публично, в случай че не е така…
Иначе хубавото мозелско вино можем да си го пием и без участие в Шенгенската зона. Бутилка Dr Heidemanns Bernkastel Auslese Riesling от оня район коства към 40 $. Има го в магазините и посредством поръчка по интернет. Наздраве!
Четири страни от зоната не са членки на Европейски Съюз
В Шенгенското съглашение се включват след 1985 година и други европейски страни, в това число и нечленуващи в Европейския съюз. Днес в клуба вземат участие Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Естония, Исландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Полша, Малта, Нидерландия, Франция, Чехия, Швейцария, Швеция и други
Измежду страните-членки на Шенгенското пространство 4 страни – Исландия, Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария, не са членки на Европейски Съюз.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ