Шенген е исторически успех. Ако успеем да добавим и влизане

Шенген е исторически триумф. Ако успеем да прибавим и влизане в еврозоната, тогава ще сме бетонирали социално-икономическото си бъдеще.

България сега става най-краткият сухоземен път от Гърция до сърцето на Европа

Когато чух, че вървим към скоростно приемане, най-сетне, в Шенген, в началото не можах да допускам. Толкова години сме се борили, говорили, желали и аргументирали влизането ни в Шенген, а то все ни се изплъзваше, че към този момент ми се струваше, че няма да се случи в никакъв случай.

Слава Богу, нещата наподобяват напълно добре. Хванахме положителен тренд първо с интензивността на Румъния по тематиката, което навакса нашия политически вакуум и второ с положителната работа на нашите служби и граничари, които в действителност свършиха доста по външните граници.

Допълнително в наша изгода бе и поддръжката от страна на Турция, която също стегна вътрешния си надзор.

Цялата тази амалгама от фактори докара до днешния исторически триумф. Защото дано не се заблуждаваме – това е тъкмо подобен вид триумф, който ще промени икономическия образ на страната в идващите години.

Ако успеем в обозримо бъдеще към Шенген да прибавим и влизане в еврозоната, тогава ще сме бетонирали социално-икономическото си бъдеще като изцяло интегриран член на най-мощния стопански и политически съюз в историята. България е Европа, само че с влизането в Шенген това наше присъединяване в общото европейско семейство ще се ускори и усъвършенства.

Понеже е ясна моята позиция за влизането ни в Шенген от дълго време, по тази причина доста познати ме питаха „ какво толкоз, като се влизало в Шенген “.

Мнозина у нас не имат вяра, че се случва нещо доста позитивно. Нормално е. Ние сме недоверчиви хора, това е белег на старите народи. Но има огромно значение от влизането ни в този първокласен клуб на свободно придвижване. На първо място това е политически триумф, тъй като поставя спомагателна бариера към ретроактивните сили в обществото, които неизбежно пробват да тласкат страната обратно към предишното.

С влизането в Шенген се прибавят още спънки към това, което бихме могли условно да назовем “путинизация ” на страната ни.

Това единствено да беше, щеше да е задоволително. Но надалеч не е единствено това.
Вторият плюс е премахването на опашките по границите с Румъния и Гърция за стотиците хиляди леки коли, които минават към европейските ни съседи. Това също не е дребен триумф самичък по себе си. Само който не е чакал часове на границата, единствено той не може да оцени протичащото се.

Това са милиони човекочасове безсмислено висене по границите и ще ускори и усъвършенства пътуването към съседите ни. Стотици хиляди наши сънародници всяка година почиват в Гърция, в този момент това ще става без ненужните опашки. Ако страната най-сетне успее да преодолее и зелените нервности и довърши автомагистралата през Кресна, свързаността доста ще се усъвършенства. Това обаче са дребните резултати, въпреки да не са дребни сами по себе си.

Основният плюс е икономическият.

Нека дам образци от първо лице. Оперативните хора в компании, в които имам благосъстоятелност, са изпращали неведнъж камиони до Гърция със железен скрап, с който търгуваме на високи обороти из целия Балкански полуостров от години.

Курсът лишава четири дни, като два от тях минават в очакване на границата. С други думи – преди с един камион правиш един курс на седмица. Сега курсът ще лишава единствено два дни, т.е. с един камион – два курса седмично. Два пъти по-бързо. Същият камион. Същият товар. Същата стока. Същият спедитор. Същият адресат. Два пъти по-бързо.

Два пъти по-висока икономическа успеваемост.

Друг прегледен образец. Наша компания има обект във Видин. Пращали са сътрудниците неведнъж стока до Румъния. Намираме се на три километра от моста. За да се направи курс до речно пристанище в Румъния, да кажем в Турну Северин или Оршова, се пътува четири часа в посока и се чака четири дни на границата в двете направления. Един камион значи един курс на седмица освен това състояние. Сега? Сега един камион ще значи един курс дневно.

Пет курса седмично, против един курс седмично. Отново същият камион. Отново същият товар. Отново същата стока. Отново същият спедитор. Отново същият адресат. Пет пъти по-бързо. Пет пъти по-висока икономическа успеваемост.

Сега дано мултиплицираме този позитив на хилядите компании и десетките хиляди камиони, които пътуват регулярно по тези релации. Представете си какви ще са резултатите за стопанската система ни. Румънската стопанска система е огромна, тъй като популацията им е в пъти по-голямо от нашето.

Това е и директен достъп до пристанището в Констанца, което е доста по-голямо и с доста по-голям потенциал от българските портове. Това ще провокира великански стопански резултат, който ще се ускорява с времето, както и ще усили доста икономическия растеж на районите граничещи с Гърция и Румъния.

Като стана дума за пристанища, би трябвало и нещо извънредно значимо да се каже.

В момента, в който влезем в Шенген, пристанището в Солун ще стане пристанището на София. Солун ще е по-близо до нашата столица – с над 100 километра – в сравнение с е пристанището в Бургас. За Варна да не приказваме.

Градове като Благоевград или Петрич ще имат огромно морско пристанище на един хвърлей с камък от себе си. Ако мъдро успеем да интегрираме опциите на гигантския порт на Солун, това ще усъвършенства доста икономическите ни вероятности. Още повече, че сега пристанище Солун е свободно и разполага с голям разполагаем потенциал.

Последният им огромен товародател – заводът за неръждаема стомана в Македония – банкрутира преди няколко месеца, а той използваше към 2.5 милиона тона руда, които се обработваха от Солун. Днес този потенциал е свободен и може да се употребява за всяка стока, която бихме могли да им пратим.

Но тук има и друго. България сега става най-краткият сухоземен път от Гърция до сърцето на Европа. С това пристанището Пирея в Атина също ще усили потенциала си. В момента контейнерите от Индия и Китай всеобщо заобикалят Гърция и отиват чак до Ротердам, тъй като тук нямаше никаква рационална съгласуваност.

Остава ние в страната да си оправим пътищата – първо Кресна, след това да довършим най-сетне скоростния път до Видин. Румънците също би трябвало да поработят по маршрута до Унгария, само че това са към този момент вътрешни въпроси, по които и ние, и румънците работим и ще работим. Важното е, че към този момент огромната врата е отворена.

Ние остава да доведем пътя до нея.

След влизането в Шенген настоящ става и различен диалог. България няма дунавски терминал за контейнери по нашето продължение на реката. Ако изградим подобен – за какво не в Лом или Русе, където има лимани и надлежно е уместно за товарене целогодишно, а може би можем да мислим и за разгръщане на потенциала на пристанищата във Видин, които ще станат атрактивни след стартирането на скоростния път.

Ако изградим контейнерен терминал на Дунав, тогава ще може контейнери от Азия, разтоварени в Солун или Атина, да пътуват с трен или камиони до наш речен порт и оттова да стигат до сърцето на Европа с най-евтиния превоз – речния.

Това е Шенген. Дано стане и няма пречка в последната минута. Но това е голям исторически триумф. Хиляди компании ще усилят успеваемостта си в пъти. Всичко това ще донесе повече налози, повече доходи от тол такси, повече от всичко.

Усмихнете се, другари. Хубаво е.

Автор: доктор Петър Кичашки, Труд

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews