Полярник номер 1 на България проф. д-р Христо Пимпирев пред „Труд“: Мерим се с Великите сили в проучването на Антарктида
Шега: Най-много ми приляга да съм генерал-губернатор на отвъд морските територии
Христо Пимпирев още веднъж стяга багажа за Антарктида. Това ще му е 26-ата експедиция до Ледения континент. Времето минава, изискванията за правене на просвета и за живот на българската база също се трансформират. Като че ли романтиката отстъпва на рутината.
Как стартира всичко преди 30 години? Какви са целите през днешния ден и по какъв начин гледат на България останалите участници в „ Антарктическия клуб “? За всичко това беседваме с доайена на българските полярни проучвания проф. Пимпирев.
– Г-н Пимпирев, припомням си по какъв начин тъкмо преди 30 години дружно с сътрудника ви от Софийския университет Борислав Каменов поехте за първи път към Антарктида. Сегашните читатели на „ Труд “ надали знаят детайлности за това първо за вас премеждие. Как тъкмо се случиха нещата и то по време към момента на Студената война?
– Това беше орис, която освен предопредели живота ми през идващите 30 години, само че и способства България да стане полярна нация, която ръководи 1/10 част от нашата планета. Всичко стартира в аудиториите на Софийския университет, когато аз и мои сътрудници, млади преподаватели, мечтаехме да създадем нещо извънредно, с което да ознаменуваме идния 100-годишен празник на най-старото ни висше учебно заведение. Моя благосклонност като ръководител на клуба за ТНТМ на Геолого-географския факултет написах отчет до научния ми началник проф. Тодор Николов (тогава зам. ректор) за образуване на експедиция до Антарктида. По това време ледът на „ Студената война ” към този момент се разчупваше и молбата ни Британската антарктическа работа да изпрати двама геолози (аз и доцент Борислав Каменов) да работят с английска логистика на остров Александър беше незабавно задоволена. В същото време от Съветския институт за проучване на Арктика и Антарктика ни предложиха да превозят 4 души, дружно с две сглобяеми къщи до Ледения континент и те да положат основите на бъдеща българска полярна база. Не съм предполагал, че Антарктида с изключение на просвета е и доста значима външна политика, и ние с желанието си да организираме едно полярно странствуване, се намесихме в претенциите на „ Великите сили “. Така през ноември 1987 година с сътрудника Каменов се качихме на самолета от София за Лондон, Фолклендските острови, кораба „ Бискоу ” до базата Ротера на Антарктическия полуостров, с което стартира Първата българска антарктическа експедиция.
– Оттогава минаха много години. Безспорно е имало доста романтика, авантюристичен дух. Днес замества ли ги към този момент рутината. Казано по различен метод – като потегля следващата наша антарктическа експедиция, тя все едно отива на работа ли? Как се трансформираха нещата?
– Романтиката и приключението не са си отишли от Антарктида и нито една експедиция не наподобява на миналата. Винаги има нещо ново, което прави пътят до Българската база и живота там всеки един сезон да бъде неповторим. Разбира се, имаме опита на миналите 25 полярни години. По-старите антарктици си отиват като у дома, всеки си знае даже леглото, в което ще спи. Голяма доза от романтиката от пионерските години я няма, когато десетина души живеехме изцяло откъснати от света с несигурна връзка с България и околните си един път седмично. От няколко години, когато пожелаеш, можеш да приказваш посредством сателитния телефон с всяка точка от земното кълбо. За наслада към момента нямаме телевизия и постоянен интернет, което ни връща към някои позабравени полезности, като да беседваме не посредством телефона, да пеем, свирим на китара и да четем книги.
– Когато вършим това изявление, първата авангардна група от 26-ата българска полярна експедиция към този момент би трябвало да е стигнала до нашата база на остров Ливингстън. Разкажете за програмата през сегашния сезон.
– Както всяка експедиция, главната цел е осъществяването на научната стратегия, защото на Ледения континент, който е най-голямата естествена лаборатория на Земята, се вършат неповторими научни проучвания и опити. Преди всичко вниманието на научната общност е ориентирано към установяване на аргументите, които водят до фрапантните климатични промени, които следим през последните 150 години. Още в първата група е включен геодезистът доцент Борислав Александров, който ще стартира изследвания за съмненията на морското равнище, което е извънредно значимо и е обвързвано с неговото повишение вследствие на топенето на шелфовите ледници. С втората група отпътува гл. ас. Гергана Георгиева, която дружно с доктор Васил Гурев ще изследват сеизмичната интензивност в региона на остров Ливингстън и прилежащия остров Дисепшън, който е деен вулкан. В екипа е включена и гл. ас. Милка Елшишка, която ще изследва редки типове червеи от замръзналата почва. Геолозите гл. ас. Дочо Дочев, доктор Камен Бонев и доктор Стефан Велев ще продължат изследванията за металогенната перспективност и палеовулканизма в региона на Българската полярна база. Съвместно с българските си сътрудници ще работят и задгранични учени от Португалия, Турция, Испания и Монголия.
– Вие сте може би доайен на полярните проучвания в международен мащаб. Как гледаха преди време на българите по-старите полярни народи и по какъв начин – в този момент?
– След сполучливи 25 антарктически експедиции страната ни заема почтено място и сега България е пълноправен сътрудник на великите сили, изследващи континента. Тя е измежду останалите 29 народи с пълноправно участие в антарктическия контракт, който всъщност е Правителството на Ледения континент. В началото бяхме възприемани с доза песимизъм и любознание по кое време ли тази дребна и без опит в полярните проучвания страна ще завърши с упоритостите си да е равноправна на страните с дългогодишни полярни обичаи. Постепенно недоверието се смени с почитание. Разбира се, все по-трудно намираме безвъзмезден превоз и услуги, защото страните със мощна логистика ни възприемат като равноправни членове на антарктическото семейство.
– В понеделник ще визиите новата си книга „ Антарктида – Студеният юг “. Как се стигна до написването й. Има ли в нея текстове и фотоси, които не са оповестени до момента пред необятната общност?
– Новата ми книга, чиято премиера ще бъде на 4 декември в Аулата на Софийския университет и на която читателите на вестник „ Труд “ са поканени, съставлява фотоалбум и лиричен роман за Ледения континент. Това е първокласно издание на български и британски език, което съдържа с изключение на любопитни детайлности за природата и животинския свят на Ледения континент, по този начин и информация за всички досегашни български експедиции. С тази книга се отбелязва четвърт вековният, празник на България като полярна нация. Снимките са с висока художествена стойност, като са определени най-хубавите достижения на полярните ни фотографи – фенове и експерти.
– Винаги сте твърдели, че Антарктида с изключение на просвета е на първо място политика. Смятате ли, че може да се титулувате за нещо като дипломат на България на Ледения континент. Или, това на смешка, като външен министър, отговарящ за отвъдморските територии на страната ни?
– За първи път в над 13-вековната история на нашата страна националният ни трибагреник, публично възложен ни от президента, се вее над българско населено място на един нов към момента неизучен и неразпределен континент на Земята. Всеки, който стъпи на брега на остров Ливингстън, споделя, че идва в България. Нашата база не е посолство, тъй че не мога да бъде дипломат, нито обособена страна, с цел да бъда външен министър. В кръга на шегата най-вече ми приляга да съм генерал-губернатор.
– Казвате, че навлизаме в нов интервал на полярните проучвания. Че ставаме все по-модерни и по-добре екипирани. Но всичко това коства пари. Колко е в този момент бюджетът на програмата ни и защо стигат парите, които отпуска страната. Моля ви, дайте съпоставения с други страни.
– Парите в никакъв случай не стигат, само че все пак би трябвало да сме удовлетворени, че след 25 години вървене по тъгите и всяка година да треперим до последно, дали ще се организира следващата антарктическа експедиция, от предходната година Министерският съвет одобри петгодишна Национална стратегия за полярни проучвания. По този метод към този момент имаме известна сигурност и можем да планираме бъдещите си дейности. Полярната ни база е включена и в Пътната карта за научна инфраструктура на страната, заради което имаме желание да изградим съвременна лаборатория на остров Ливингстън, където най-сетне ще можем да работим като равни с задграничните си сътрудници.
– Като приказваме за пари, тези дни сме очевидци на митинг на учените от Българска академия на науките поради отрязани дотации в бюджета за 2018 година. Това не е ли показателно изобщо за отношението към правенето на просвета в България?
– Моето мнение е, че в случай че желаеме надарените младежи да остават в България и да не образоваме спомагателен личен състав за страните от Европейски Съюз, Съединени американски щати и Канада, би трябвало доста да повишим качеството на междинното ни и висше образовани, както и да се усили финансирането на научните проучвания. Нека да не мислим от през днешния ден за през днешния ден, а да влагаме в човешкия капацитет и младежите, тъй като те са бъдещето на България
– Какво е съотношението сред чисто фундаментално научните и приложните планове, по които работят нашите полярници в Антарктида?
– Не би трябвало да се прави внезапно разграничение сред фундаментални и приложни научни планове. Много постоянно едни фундаментални проучвания водят до прибавен резултат, който може да донесе огромни облаги. Без пиедестал не можем да изградим нищо стойностно и устойчиво. Например проучването на микроорганизмите, живеещи в неповторимата антарктическа среда, докара до откриването на ензими, от които се направиха нови антибиотици и медикаменти за битка с неизлечими заболявания, като да вземем за пример някои типове рак.
– Кога смятате да стегнете сака и да поемете към Ливингстън? Каква е вашата персонална стратегия като академик и началник на антарктическите експедиции през сегашния сезон.
– Аз отпътувам дружно с още 8 души, най-вече млади учени, на 13 декември със аероплан през Рим за Сантяго де Чили, Пунта Аренас и остров Кинг Джордж, откъдето с малко ветроходно корабче би трябвало да се доберем до българската база за светлите Коледни празници. Освен осъществяването на научните планове с нас пътува и професионалният оператор Румен Василев. Той ще снима неповторими фрагменти за новия български игрален филм „ Писма от Антарктида “, който се надяваме да бъде подготвен за феновете в края на идната година.
– Накрая, мечтаете ли в миналото да имаме непрекъснато настояща, а не сезонна база в Антарктида? Смятате ли, че това е осъществимо и имаме ли потребност от такова оборудване?
– Дали България ще има целогодишно функционираща база на Ледения континент, е въпрос освен на финансиране, само че и на съществуването на научни планове, които да се извършват по време на дългата полярна зима. Ние българите сега разполагаме с малко, само че уютно и правено със сърце населено място на остров Ливингстън, което би трябвало да бъде съвременно оборудвано и снабдено с нова научна инфраструктура.
– Пожелавам ви сполучлива експедиция!
Нашият посетител
Христо Пимпирев получава магистърска степен по геология през 1978 година, през 1987 година става лекар на науките. От 1988 година е основен помощник, в интервала 1994-2004 година е доцент, а от 2005 година е професор по геология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски ”.
Проф. Пимпирев е доайен на българската антарктическа стратегия, участник в първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/1988 година. Той е началник на годишните национални научни експедиции до Антарктика, председател-учредител на Българския антарктически институт. През 2013 година покорява Южния полюс.
Директор на Националния център за полярни проучвания от 2007 година до момента. Преподава историческа геология и палеогеография, изнасял е лекции в Съединени американски щати, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и други Автор e на доста книги, документални филми и над 150 изявления в български и непознати издания.
Христо Пимпирев още веднъж стяга багажа за Антарктида. Това ще му е 26-ата експедиция до Ледения континент. Времето минава, изискванията за правене на просвета и за живот на българската база също се трансформират. Като че ли романтиката отстъпва на рутината.
Как стартира всичко преди 30 години? Какви са целите през днешния ден и по какъв начин гледат на България останалите участници в „ Антарктическия клуб “? За всичко това беседваме с доайена на българските полярни проучвания проф. Пимпирев.
– Г-н Пимпирев, припомням си по какъв начин тъкмо преди 30 години дружно с сътрудника ви от Софийския университет Борислав Каменов поехте за първи път към Антарктида. Сегашните читатели на „ Труд “ надали знаят детайлности за това първо за вас премеждие. Как тъкмо се случиха нещата и то по време към момента на Студената война?
– Това беше орис, която освен предопредели живота ми през идващите 30 години, само че и способства България да стане полярна нация, която ръководи 1/10 част от нашата планета. Всичко стартира в аудиториите на Софийския университет, когато аз и мои сътрудници, млади преподаватели, мечтаехме да създадем нещо извънредно, с което да ознаменуваме идния 100-годишен празник на най-старото ни висше учебно заведение. Моя благосклонност като ръководител на клуба за ТНТМ на Геолого-географския факултет написах отчет до научния ми началник проф. Тодор Николов (тогава зам. ректор) за образуване на експедиция до Антарктида. По това време ледът на „ Студената война ” към този момент се разчупваше и молбата ни Британската антарктическа работа да изпрати двама геолози (аз и доцент Борислав Каменов) да работят с английска логистика на остров Александър беше незабавно задоволена. В същото време от Съветския институт за проучване на Арктика и Антарктика ни предложиха да превозят 4 души, дружно с две сглобяеми къщи до Ледения континент и те да положат основите на бъдеща българска полярна база. Не съм предполагал, че Антарктида с изключение на просвета е и доста значима външна политика, и ние с желанието си да организираме едно полярно странствуване, се намесихме в претенциите на „ Великите сили “. Така през ноември 1987 година с сътрудника Каменов се качихме на самолета от София за Лондон, Фолклендските острови, кораба „ Бискоу ” до базата Ротера на Антарктическия полуостров, с което стартира Първата българска антарктическа експедиция.
– Оттогава минаха много години. Безспорно е имало доста романтика, авантюристичен дух. Днес замества ли ги към този момент рутината. Казано по различен метод – като потегля следващата наша антарктическа експедиция, тя все едно отива на работа ли? Как се трансформираха нещата?
– Романтиката и приключението не са си отишли от Антарктида и нито една експедиция не наподобява на миналата. Винаги има нещо ново, което прави пътят до Българската база и живота там всеки един сезон да бъде неповторим. Разбира се, имаме опита на миналите 25 полярни години. По-старите антарктици си отиват като у дома, всеки си знае даже леглото, в което ще спи. Голяма доза от романтиката от пионерските години я няма, когато десетина души живеехме изцяло откъснати от света с несигурна връзка с България и околните си един път седмично. От няколко години, когато пожелаеш, можеш да приказваш посредством сателитния телефон с всяка точка от земното кълбо. За наслада към момента нямаме телевизия и постоянен интернет, което ни връща към някои позабравени полезности, като да беседваме не посредством телефона, да пеем, свирим на китара и да четем книги.
– Когато вършим това изявление, първата авангардна група от 26-ата българска полярна експедиция към този момент би трябвало да е стигнала до нашата база на остров Ливингстън. Разкажете за програмата през сегашния сезон.
– Както всяка експедиция, главната цел е осъществяването на научната стратегия, защото на Ледения континент, който е най-голямата естествена лаборатория на Земята, се вършат неповторими научни проучвания и опити. Преди всичко вниманието на научната общност е ориентирано към установяване на аргументите, които водят до фрапантните климатични промени, които следим през последните 150 години. Още в първата група е включен геодезистът доцент Борислав Александров, който ще стартира изследвания за съмненията на морското равнище, което е извънредно значимо и е обвързвано с неговото повишение вследствие на топенето на шелфовите ледници. С втората група отпътува гл. ас. Гергана Георгиева, която дружно с доктор Васил Гурев ще изследват сеизмичната интензивност в региона на остров Ливингстън и прилежащия остров Дисепшън, който е деен вулкан. В екипа е включена и гл. ас. Милка Елшишка, която ще изследва редки типове червеи от замръзналата почва. Геолозите гл. ас. Дочо Дочев, доктор Камен Бонев и доктор Стефан Велев ще продължат изследванията за металогенната перспективност и палеовулканизма в региона на Българската полярна база. Съвместно с българските си сътрудници ще работят и задгранични учени от Португалия, Турция, Испания и Монголия.
– Вие сте може би доайен на полярните проучвания в международен мащаб. Как гледаха преди време на българите по-старите полярни народи и по какъв начин – в този момент?
– След сполучливи 25 антарктически експедиции страната ни заема почтено място и сега България е пълноправен сътрудник на великите сили, изследващи континента. Тя е измежду останалите 29 народи с пълноправно участие в антарктическия контракт, който всъщност е Правителството на Ледения континент. В началото бяхме възприемани с доза песимизъм и любознание по кое време ли тази дребна и без опит в полярните проучвания страна ще завърши с упоритостите си да е равноправна на страните с дългогодишни полярни обичаи. Постепенно недоверието се смени с почитание. Разбира се, все по-трудно намираме безвъзмезден превоз и услуги, защото страните със мощна логистика ни възприемат като равноправни членове на антарктическото семейство.
– В понеделник ще визиите новата си книга „ Антарктида – Студеният юг “. Как се стигна до написването й. Има ли в нея текстове и фотоси, които не са оповестени до момента пред необятната общност?
– Новата ми книга, чиято премиера ще бъде на 4 декември в Аулата на Софийския университет и на която читателите на вестник „ Труд “ са поканени, съставлява фотоалбум и лиричен роман за Ледения континент. Това е първокласно издание на български и британски език, което съдържа с изключение на любопитни детайлности за природата и животинския свят на Ледения континент, по този начин и информация за всички досегашни български експедиции. С тази книга се отбелязва четвърт вековният, празник на България като полярна нация. Снимките са с висока художествена стойност, като са определени най-хубавите достижения на полярните ни фотографи – фенове и експерти.
– Винаги сте твърдели, че Антарктида с изключение на просвета е на първо място политика. Смятате ли, че може да се титулувате за нещо като дипломат на България на Ледения континент. Или, това на смешка, като външен министър, отговарящ за отвъдморските територии на страната ни?
– За първи път в над 13-вековната история на нашата страна националният ни трибагреник, публично възложен ни от президента, се вее над българско населено място на един нов към момента неизучен и неразпределен континент на Земята. Всеки, който стъпи на брега на остров Ливингстън, споделя, че идва в България. Нашата база не е посолство, тъй че не мога да бъде дипломат, нито обособена страна, с цел да бъда външен министър. В кръга на шегата най-вече ми приляга да съм генерал-губернатор.
– Казвате, че навлизаме в нов интервал на полярните проучвания. Че ставаме все по-модерни и по-добре екипирани. Но всичко това коства пари. Колко е в този момент бюджетът на програмата ни и защо стигат парите, които отпуска страната. Моля ви, дайте съпоставения с други страни.
– Парите в никакъв случай не стигат, само че все пак би трябвало да сме удовлетворени, че след 25 години вървене по тъгите и всяка година да треперим до последно, дали ще се организира следващата антарктическа експедиция, от предходната година Министерският съвет одобри петгодишна Национална стратегия за полярни проучвания. По този метод към този момент имаме известна сигурност и можем да планираме бъдещите си дейности. Полярната ни база е включена и в Пътната карта за научна инфраструктура на страната, заради което имаме желание да изградим съвременна лаборатория на остров Ливингстън, където най-сетне ще можем да работим като равни с задграничните си сътрудници.
– Като приказваме за пари, тези дни сме очевидци на митинг на учените от Българска академия на науките поради отрязани дотации в бюджета за 2018 година. Това не е ли показателно изобщо за отношението към правенето на просвета в България?
– Моето мнение е, че в случай че желаеме надарените младежи да остават в България и да не образоваме спомагателен личен състав за страните от Европейски Съюз, Съединени американски щати и Канада, би трябвало доста да повишим качеството на междинното ни и висше образовани, както и да се усили финансирането на научните проучвания. Нека да не мислим от през днешния ден за през днешния ден, а да влагаме в човешкия капацитет и младежите, тъй като те са бъдещето на България
– Какво е съотношението сред чисто фундаментално научните и приложните планове, по които работят нашите полярници в Антарктида?
– Не би трябвало да се прави внезапно разграничение сред фундаментални и приложни научни планове. Много постоянно едни фундаментални проучвания водят до прибавен резултат, който може да донесе огромни облаги. Без пиедестал не можем да изградим нищо стойностно и устойчиво. Например проучването на микроорганизмите, живеещи в неповторимата антарктическа среда, докара до откриването на ензими, от които се направиха нови антибиотици и медикаменти за битка с неизлечими заболявания, като да вземем за пример някои типове рак.
– Кога смятате да стегнете сака и да поемете към Ливингстън? Каква е вашата персонална стратегия като академик и началник на антарктическите експедиции през сегашния сезон.
– Аз отпътувам дружно с още 8 души, най-вече млади учени, на 13 декември със аероплан през Рим за Сантяго де Чили, Пунта Аренас и остров Кинг Джордж, откъдето с малко ветроходно корабче би трябвало да се доберем до българската база за светлите Коледни празници. Освен осъществяването на научните планове с нас пътува и професионалният оператор Румен Василев. Той ще снима неповторими фрагменти за новия български игрален филм „ Писма от Антарктида “, който се надяваме да бъде подготвен за феновете в края на идната година.
– Накрая, мечтаете ли в миналото да имаме непрекъснато настояща, а не сезонна база в Антарктида? Смятате ли, че това е осъществимо и имаме ли потребност от такова оборудване?
– Дали България ще има целогодишно функционираща база на Ледения континент, е въпрос освен на финансиране, само че и на съществуването на научни планове, които да се извършват по време на дългата полярна зима. Ние българите сега разполагаме с малко, само че уютно и правено със сърце населено място на остров Ливингстън, което би трябвало да бъде съвременно оборудвано и снабдено с нова научна инфраструктура.
– Пожелавам ви сполучлива експедиция!
Нашият посетител
Христо Пимпирев получава магистърска степен по геология през 1978 година, през 1987 година става лекар на науките. От 1988 година е основен помощник, в интервала 1994-2004 година е доцент, а от 2005 година е професор по геология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски ”.
Проф. Пимпирев е доайен на българската антарктическа стратегия, участник в първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/1988 година. Той е началник на годишните национални научни експедиции до Антарктика, председател-учредител на Българския антарктически институт. През 2013 година покорява Южния полюс.
Директор на Националния център за полярни проучвания от 2007 година до момента. Преподава историческа геология и палеогеография, изнасял е лекции в Съединени американски щати, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и други Автор e на доста книги, документални филми и над 150 изявления в български и непознати издания.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ