НОИ: Осигурителният доход на шефовете е 1553 лв., на работниците - 504 лв.
Шефовете у нас се обезпечават на три пъти по-висок приход, в сравнение с неквалифицираните служащи. Средният застрахователен приход на всички 137 хиляди ръководители от 85-те стопански бранша у нас е 1553 лева На другия полюс е една от най-многолюдните групи заети - хората без специфична подготовка, които са близо 300 000 души. Техният междинен застрахователен приход е 504 лева
Това демонстрират данните на Националния застрахователен институт за междинните осигурителни приходи във всички 85 бранша, в които са заети 2.036 млн. българи към май тази година. Средният застрахователен приход на всички тях се е повишил до 837 лева, или с 6% по отношение на предходната година. Тази информация се употребява при договарянията сред синдикатите и бизнеса за минималните осигурителни прагове. За втора година обаче договаряния действително няма, защото работодателите ги бойкотират.
Най-много българи са заети с услуги за популацията, търговия и защита - близо 407 хиляди души. Техният междинен застрахователен приход е 542 лева 297-те хиляди души, които са машинни оператори и монтажници, се обезпечават приблизително върху 733 лева Техниците и приложните експерти са над 192 хиляди души, които се обезпечават приблизително върху 1124 лева Специалистите са 244 хиляди души и приблизително се обезпечават на 1356 лева
Заетите в 1/3 от всички стопански браншове се обезпечават на междинен приход под 700 лева Само един от икономическите браншове може да се похвали със междинен застрахователен приход над 2000 лева Това е производството на кокс и рафинирани нефтопродукти - в него работят 1758 души и те се обезпечават приблизително върху 2158 лева Върху заплата от над 2000 лева обаче се обезпечават шефовете в общо 15 бранша. Логично с най-ниски осигурителни прагове - към минималната заплата, са работещите в специалности, неизискващи специфична подготовка. Сред тях има и по-ниски от минималната заплата междинни приходи, което би трябвало да значи, че тези хора не са на цялостен работен ден.
Според данните на Национален осигурителен институт най-добре платени са работещите в производството на кокс и рафинирани нефтопродукти. В бранша има 200 ръководители, чийто междинен застрахователен приход е 2512 лева и с него те излизат преди всичко измежду всички свои сътрудници и заети. С 2449 лева експертите в този бранш са на второ място. Техниците тук също се обезпечават на над 2000 лева (на 2247 лева.). Тук даже неквалифицираният личен състав е добре заплатен - обезпечава се на 891 лева, т.е. над междинната сума за всички браншове. Това обаче са доста дребна група хора - 51 души.
Шефовете в добива на железни руди са идващите добре платени - 345-те ръководители тук се обезпечават на по 2346 лева приблизително. А експертите (458 души) в бранша се обезпечават върху 2064 лева Средният застрахователен приход за бранша обаче е 1621 лева В него са заети общо 6650 души. Шефовете в производството на медикаменти, на коли, на електрическа сила, на тютюневи произведения, на безалкохолни питиета, във водния и въздушния превоз и други браншове също заявяват застрахователен приход над 2000 лева Най-зле платени са шефовете в бранша "друг пътнически сухопътен превоз, товарен авто превоз и услуги по пренасяне ". 8300 ръководители в този бранш заявяват най-ниския междинен застрахователен приход - 626.52 лева
Секторите с най-вече заети са измежду тези с най-ниски осигурителни приходи. Най-много хора работят в търговията - близо 338 хиляди българи. Те се усилват минимално (с към 4 хиляди души), а междинният им застрахователен приход пораства - към май тази година е 745 лева, а предходната година е бил 711 лева В хотелиерството и ресторантьорството работят 126 хиляди души, които се обезпечават приблизително на едвам 508 лева
Строителството е третият по бройка бранш със 114 хиляди заети. Средно те се обезпечават върху 653 лева В производството на облекло работят публично 84 хиляди души, чийто застрахователен приход е 562 лева Миналата година е бил 521 лева Най-ниско платеният бранш е ремонт на компютърна техника, на персонални и домашен движимости и други В него работят не малко хора - над 22 600, а техният застрахователен приход е 443 лева Тук най-вероятно става дума главно за почасова претовареност.
БОЙКОТ
След неуспеха на договарянията м.г. общественият министър не наложи административно нарастване на праговете, само че поради растежа на минималната заплата те действително са вдигнати от кабинета с 2.5%. "В същото време за първото полугодие на 2017 година растежът на междинния застрахователен приход е над 6%, а приходите от осигурителни вноски нарастват с над 10% при съпоставими условия. Това още един път и изрично потвърждава ненужността на МОД, а за вредата от тях сме представяли неведнъж причини ", пишат работодателите до Петков.
Работодателите упорстват да се одобри механизъм за установяване на минималната заплата, както и да се анулира договарянето на минимални осигуровки по браншове и длъжности.
Въпреки че общественото министерство предложи сходен механизъм за минималното заплащане, той към момента се разисква. Освен това в изпратените насоки на общественото министерство до синдикатите и бизнеса е посочено да имат поради, че съгласно бюджетната прогноза следващата година минималната заплата ще се усили до 520 лева
Това значи, че тя автоматизирано ще стане най-малък застрахователен приход и за всички нискоквалифицирани служащи, които сега се обезпечават на 460 лева, осигуровките ще се усилят следващата година. Все още не е ясно какво ще предприеме общественият министър Бисер Петков, в случай че, както по всичко проличава, обществените сътрудници не договорят за нито един бранш минимални прагове.
Това демонстрират данните на Националния застрахователен институт за междинните осигурителни приходи във всички 85 бранша, в които са заети 2.036 млн. българи към май тази година. Средният застрахователен приход на всички тях се е повишил до 837 лева, или с 6% по отношение на предходната година. Тази информация се употребява при договарянията сред синдикатите и бизнеса за минималните осигурителни прагове. За втора година обаче договаряния действително няма, защото работодателите ги бойкотират.
Най-много българи са заети с услуги за популацията, търговия и защита - близо 407 хиляди души. Техният междинен застрахователен приход е 542 лева 297-те хиляди души, които са машинни оператори и монтажници, се обезпечават приблизително върху 733 лева Техниците и приложните експерти са над 192 хиляди души, които се обезпечават приблизително върху 1124 лева Специалистите са 244 хиляди души и приблизително се обезпечават на 1356 лева
Заетите в 1/3 от всички стопански браншове се обезпечават на междинен приход под 700 лева Само един от икономическите браншове може да се похвали със междинен застрахователен приход над 2000 лева Това е производството на кокс и рафинирани нефтопродукти - в него работят 1758 души и те се обезпечават приблизително върху 2158 лева Върху заплата от над 2000 лева обаче се обезпечават шефовете в общо 15 бранша. Логично с най-ниски осигурителни прагове - към минималната заплата, са работещите в специалности, неизискващи специфична подготовка. Сред тях има и по-ниски от минималната заплата междинни приходи, което би трябвало да значи, че тези хора не са на цялостен работен ден.
Според данните на Национален осигурителен институт най-добре платени са работещите в производството на кокс и рафинирани нефтопродукти. В бранша има 200 ръководители, чийто междинен застрахователен приход е 2512 лева и с него те излизат преди всичко измежду всички свои сътрудници и заети. С 2449 лева експертите в този бранш са на второ място. Техниците тук също се обезпечават на над 2000 лева (на 2247 лева.). Тук даже неквалифицираният личен състав е добре заплатен - обезпечава се на 891 лева, т.е. над междинната сума за всички браншове. Това обаче са доста дребна група хора - 51 души.
Шефовете в добива на железни руди са идващите добре платени - 345-те ръководители тук се обезпечават на по 2346 лева приблизително. А експертите (458 души) в бранша се обезпечават върху 2064 лева Средният застрахователен приход за бранша обаче е 1621 лева В него са заети общо 6650 души. Шефовете в производството на медикаменти, на коли, на електрическа сила, на тютюневи произведения, на безалкохолни питиета, във водния и въздушния превоз и други браншове също заявяват застрахователен приход над 2000 лева Най-зле платени са шефовете в бранша "друг пътнически сухопътен превоз, товарен авто превоз и услуги по пренасяне ". 8300 ръководители в този бранш заявяват най-ниския междинен застрахователен приход - 626.52 лева
Секторите с най-вече заети са измежду тези с най-ниски осигурителни приходи. Най-много хора работят в търговията - близо 338 хиляди българи. Те се усилват минимално (с към 4 хиляди души), а междинният им застрахователен приход пораства - към май тази година е 745 лева, а предходната година е бил 711 лева В хотелиерството и ресторантьорството работят 126 хиляди души, които се обезпечават приблизително на едвам 508 лева
Строителството е третият по бройка бранш със 114 хиляди заети. Средно те се обезпечават върху 653 лева В производството на облекло работят публично 84 хиляди души, чийто застрахователен приход е 562 лева Миналата година е бил 521 лева Най-ниско платеният бранш е ремонт на компютърна техника, на персонални и домашен движимости и други В него работят не малко хора - над 22 600, а техният застрахователен приход е 443 лева Тук най-вероятно става дума главно за почасова претовареност.
БОЙКОТ
След неуспеха на договарянията м.г. общественият министър не наложи административно нарастване на праговете, само че поради растежа на минималната заплата те действително са вдигнати от кабинета с 2.5%. "В същото време за първото полугодие на 2017 година растежът на междинния застрахователен приход е над 6%, а приходите от осигурителни вноски нарастват с над 10% при съпоставими условия. Това още един път и изрично потвърждава ненужността на МОД, а за вредата от тях сме представяли неведнъж причини ", пишат работодателите до Петков.
Работодателите упорстват да се одобри механизъм за установяване на минималната заплата, както и да се анулира договарянето на минимални осигуровки по браншове и длъжности.
Въпреки че общественото министерство предложи сходен механизъм за минималното заплащане, той към момента се разисква. Освен това в изпратените насоки на общественото министерство до синдикатите и бизнеса е посочено да имат поради, че съгласно бюджетната прогноза следващата година минималната заплата ще се усили до 520 лева
Това значи, че тя автоматизирано ще стане най-малък застрахователен приход и за всички нискоквалифицирани служащи, които сега се обезпечават на 460 лева, осигуровките ще се усилят следващата година. Все още не е ясно какво ще предприеме общественият министър Бисер Петков, в случай че, както по всичко проличава, обществените сътрудници не договорят за нито един бранш минимални прагове.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ