Шефлерата е екзотичен храст - дърво, който вирее сред влажните

Шефлерата е другоземен шубрак - дърво, който вирее измежду влажните тропици на Австралия и Югоизточна Азия, само че умерено може да откри и място вкъщи ви като саксийно растение.

Шефлерата се причислява към фамилията на бръшляновите (Аралия) и е кръстено на немския ботаник Якоб Шефлер. Не по-малко знае се и с имената дърво-октопод или дърво-чадър. Първото му наименование то получава, тъй като цъфналите му елементи наподобяват пипалата на октопод, а вторият си прякор се дължи на приликата на листата му, които се разкрояват от дръжката си както спиците на чадър.

Има няколко типа шефлери, които са култивирани и биха могли да бъдат отглеждани като стайни растения, като изключително впечатляващи са тези с пъстрите листа. За страдание е същинско знамение, в случай че накарате шефлерата си да цъфти, отглеждайки я в домашни условия, само че листата ѝ са задоволително колоритни на тип.

Можете или непосредствено да си закупите шефлера или сами да си вкорените, в случай че имате познати, които отглеждат към този момент това растение. Вкореняването става, откакто оставите издънката на растението във вода, до момента в който пусне корените си и едвам по-късно я засадите.

Шефлерата не е от феновете на директната слънчева светлина, като се изключи пъстрите сортове, които с цел да се задържат с шарени листа, би трябвало да са оставени на по-светло място. Това важи и зимно време, когато растенията, без значение от какъв тип са, също се слагат на ярко място, само че не и на такова, на което слънчевите лъчи падат непосредствено върху тях. Ако видите, че листата стартират да пожълтяват, то тогава сте прекалили със светлината.

Независимо от сезона почвата на шефлерата би трябвало да се поддържа умерено влажна, а листата да се пръскат понякога с разпръсквач, цялостен с вода. Да не забравяме въпреки всичко, че отглеждате тропическо растение. Ще познаете дали сте прекалили с водата, в случай че листата стартират да падат.

Пролетно и лятно време шефлерата би трябвало да се наторява с тор за декоративни листни растения всяка седмица, до момента в който през зимата наторяването става единствено един път месечно.

Шефлерите не се разклоняват изключително, само че порастват на височина, заради което е добре да прикрепите към тях основа, която да ги държи постоянни. Особено ефектни са пръчките, увити в кокосови нишки, които се оферират в профилираните за растения магазини и разсадници.

Отново заради обстоятелството, че множеството типове шефлери не се разкрояват, можете да засадите в един съд няколко шефлери. Важно е само да им осигурите задоволително пространство, както и да ги пресаждате в по-голям съд, когато видите, че сегашният им „ дом “ към този момент им умалява.

Спазвайки тези елементарни правила за развъждането на шефлера, то ще можете в продължение на доста години да се радвате на това тропическо растение!