Шефът на БЛС: Здравната вноска да е 12% от осигурителния

...
Шефът на БЛС: Здравната вноска да е 12% от осигурителния
Коментари Харесай

Шефът на БЛС: Здравната вноска да е 12% от осигурителния доход, сега е 8%

Шефът на БЛС: Здравната вноска да е 12% от осигурителния приход, в този момент е 8%
„ В началото на промяната беше заложено здравната вноска да пораства през избран интервал от време до постигане на над 12%. През годините това нещо се не помни, само че ние го помним и ще го подсещаме “.
Това изясни пред БНР доктор Николай Брънзалов, ръководител на Българския лекарски съюз.
Размерът на здравноосигурителната вноска се дефинира като % от прихода, върху който се дължат вноските. Определя се всяка година със Закона за бюджета на НЗОК. За 2025 година
здравноосигурителната вноска е 8%.
Разпределението на здравноосигурителните вноски сред осигуряващия и обезпечения е в съответствие 60:40 или 4,8% за сметка на осигуряващия и 3,2% за сметка на обезпечения.
За самоосигуряващите се вноската е напълно за тяхна сметка.
Др Брънзалов означи, че при постигане на подобен % на здравната вноска няма да има никакво доплащане в системата на опазването на здравето.
Делегатите на изключителния Събор на Български лекарски съюз дадоха мандат
на УС за сключване на Анекс към Националния рамков контракт за Медицински действия 2023-2025 година
Медиците упорстват за повишение на здравната вноска и гарантиране
на цялостното ѝ внасяне от страна на страната, увеличение на % от брутния вътрешен артикул, отделян за опазване на здравето, създаване на
дълготрайна национална тактика за стабилно финансиране и развиване на здравната система.
„ Детското опазване на здравето е приоритет. Продължава да се следи все по-малък интерес за специалицзации по педиатрия. Затова сме дали приоритет както в първичната извънболнична помощ, по този начин и в профилираната извънболнична помощ.
Педиатрите ще получават малко по-голяма сума за примитивен и второстепенен обзор, в сравнение с останалите специалности.
Сложи се акцент и на наблюдението на пациентите с хронични незаразни болести – така наречен диспансеризация, за понижаване на хоспитализациите и по-добра грижа от страна на системата.
При медико-диагностичните действия акцентът е в повишение на цените в образната диагностика.
По отношение на болничната помощ нарастването на бюджета е единствено с 240 милиона по отношение на заплатените средства през предходната година. За страдание, няма никакво нарастване на цените на клиничните пътеки “.

С анекса се вкарва есемес или вайбър уведомяване – информиране за оказано лекуване на пациентите, изясни още д – р Брънзалов.

„ Становището на БЛС е, че това е незадоволително. Пациентът би трябвало интензивно да взе участие в контрола. Трябва не просто да бъде уведомяване, а да верифицира, че получава здравна грижа в лечебно заведение.

Но контролните органи демонстрират безспорна устойчивост по отношение на това наше предложение. По-удобно политически е да се приказва, че лекарите точат Касата. Когато има неприятни практики, те подлежат на надзор. Българските политици не се грижат съответно за здравето на българския народ “.

Немалка част от клиничните пътеки могат да станат амбулаторни процедури и да се правят в извънболничната помощ, счита ръководителят на БЛС. За да се случи това, би трябвало да се направи смяна в нормативната уредба, изясни той в предаването „ Неделя 150 “.

„ Всичко е въпрос на точни логаритми, само че с този бюджет, с който разполагаме сега, съм доста песимистичен по отношение на реализирането на каквато и да е политика в болничната помощ “.
Източник: flashnews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР