Силвена Роу каза тежко Сбогом и затвори важна врата в живота си
Шеф Силвена Роу показа със сълзи на очите съкровена персонална история в обществените си мрежи.
" Намирам се в Хисаря пред нашия фамилен дом с моята майка. Той към този момент не е наш от дълго време, тъй като по типичен български гнусен метод се изпокараха роднините и не можахме да го спасим. Домът е от времето на Опълченците на Шипка, а всички по традиция се изпокараха. ", споделя Роу във видеото.
Тя разясни още, че си споделя тежко Сбогом със фамилния дом: " Днес затваряме една врата от нашата фамилна история. Домът в Хисаря – домът, в който моята майка е прекарала детството си, домът, издигнат с труд и обич от моята прабаба и прародител – към този момент не е в нашите ръце. Не знаем какво ще бъде бъдещето му. Знаем единствено, че с него си отива една ера, една традиция, една нишка от паметта на рода ни.
Една огромна част и от моето детство беше прекарана тук – под знойната сянка на смокинята, под тежките от наслада сливи, под онази невероятна остаряла лоза, евентуално на повече от 150 години. Лоза, която без подозрение скоро може да бъде изкоренена, с цел да се направи нещо друго. И това боли.
Този дом претърпя повече разногласия сред наследници, в сравнение с време в грижа и единодушие. Продаде се за малко пари – само че това не е значимото. Истинската загуба не е финансовата. Истинската загуба е, когато фамилията се разпада към един дом, вместо да се събере към него.
Да, това е краят на една епоха. Майка ми плаче. И моите сълзи напират също. Но какво да се прави… от време на време човешката лакомия се оказва по-силна от паметта. Пиша това не с обвиняване, а с вяра.
Нека този наш образец бъде увещание към всички: не позволявайте парцели да ви разделят. Не позволявайте наследства да унищожават връзки. Домовете се губят. Земята се продава. Но когато се загуби уважението посред ни – тогава се губи доста повече.
Толкова типично за нас, българите, е да се изпокараме за наследства а същинското завещание постоянно са хората. Пазете фамилиите си. Пазете паметта си. Пазете домовете си – в случай че не като стени, то най-малко като обич ", заключава разочарованата кулинарка.
