Шашмите по избори – още от Освобождението. Комунистите ползвали терор

Шашмите по избори – още от Освобождението. Комунистите употребили гнет и убийства при последния свободен избор.
Княз Фердинанд води софиянци
да гласоподават по улицата, кръстена на негово име. Сградата на Народното събрание е издигната през 1885 година, само че още преди този момент шашмите по избори процъфтяват. Петър Семерджиев на 9 септември 1944 година в центъра на Сливе
Изборните шашми и нагласените
резултати в родните локални и парламентарни избори не са приоритет на съвремието ни. Свидетелства ни оставят Алеко, Захари Стоянов и други класици на българската литература. В тогавашните вестници се разказват   обстоятелства, които
се съхраняват в Държавния списък.
Още в първия ден за Първото нормално национално заседание на 3 октомври 1879 година са извадени нескрито десетки фрапиращи нарушавания. Поради преобладаващата неначетеност на най-вече турското население се гласоподава със зърна боб и царевица.
Бобът е за консерваторите,
а царевицата за либералите  В приложимост влизат още игли, пикантен червен пипер и псувни против политическите съперници. По пътя се губят значително протоколи, които идват подправени. Масово се фалшифицира и броят на гласоподавателите.

В изборите през 1894 година най-чести са случаите  на авансово раздадени и попълнени бюлетини, към всяка от които се прибавя бонус от по половин или един лев.
Политическата шашма бележи
своя връх с гасенето на свещите при броенето, за което споделя и Алеко Константинов. Министър-председателят Константин Стоилов в загадка депеша до врачанския областен шеф подрежда: „ Ако се види, че
Цанковата кандидатура преодолей,
някои наши другари от Слатина или самото бюро може посредством угасвание на свещите или вземание описите да направи изборът да не се състои. “

Предизборната пропаганда е комична, само че и през днешния ден звучи настоящо. През 1902 година необятните социалисти в Хасково молят: „ Господа жители, незабравяйте имената на своите бъдещи благодетели и спасители…  Д
ьлчо Тулума, Димитръ Фъркачевъ,
Кущи Николовъ, Колю Бойдевъ. А изключително незабравяйте Юсефъ Адутъ Чакъроглу… Гласувайте за тяхъ та като се избератъ да се наспиме. Тамамъ по 16 часа ша спимъ, а единствено по 8 часа ша работимъ и то единствено за забавление и да ни се отваря ищахъ, та като отидемъ на трапезите  повечко да хапвуваме.
САКЪН ЗА ДРУГИ ДА НЕ ГЛАСУВАТЕ. “
Хасково, 8 март, 1902 година

След Първата национална злополука левите партии са изключително дейни. Вестникът на социалдемократите „ Наша Дума ” разказва доста колоритно акцията през 1923 година: ”Комунистите затрещяха като празна бъчва.
Лъжи, обещания до безкрайност.
Кой от каквото има потребност, това му се дава обещание, сметка за думите се не държи, единствено гласа да се завоюва. Дружбашите пуснаха всички средства на властта: на службогонците служби, на земеделците рай… Блокарите го удариха на обири. Кой кмет, кой асистент, кой консултант, кой на кое място в листата – не могат да се спогодят. Либералите изпълзели от престъпническите си дупки, готвейки се за нова битка. Яви се и филистерски съюз, отпред на който замърдаха хора, които са омитали по
няколко пъти паяжините на всякакви партии… ”
В последвалите общински избори в Хасково гласоподавателите ги водят като овце: „ Поставени лица влизаха в изборните секции, преглеждаха бюлетините и ги заменяха със свои от държавните. Недалече от същата изборна секция гласоподавателите бяха вкарвани в една джамия, претърсвани,
а след това изпращани в секцията.
Най-интересни са радостните изборни секции в циганската махала, където “българските жители от египетски генезис ”, водени от този или оня политически предводител, се натискат всеобщо пред урните да упражнят с цялостно схващане своя заветен цивилен дълг ”- написа същият вестник.

Превратът на 9 септември 1944 година и последвалите го скоро по-късно събития поставят завършек на шумните и оспорвани избори в страната. След дословното очистване на опозицията, за десетилетия Българска комунистическа партия открива
еднопартийна политическа система.
Местните управи се назначават, а парламентарните избори протичат в празнична конюнктура, в която народът избира единствено една листа и нормално резултатите са към 99% дали своят вот ЗА препоръчаните от ръководещите претенденти.

Комунистическият функционер Петър Семерджиев, станал по-късно невъзвращенец, споделя в книгата си  „ Спомени “ за терора и подправянето на изборите за Велико национално заседание, което се организира на 27 октомври 1946 година
Младият Семерджиев
взе участие като партиен секретар на Българска комунистическа партия в Сливен. Партизанин преди 9 септември 1944 година, кандидат-член на Централен комитет през 1948,  след това към делото на Трайчо Костов е задържан и заточен в Белене. През 1973 година съумява със жена си проф. Ема Герон да избягат през Испания в Израел. Умира през 2008 година на 91-годишна възраст.
В спомените си той написа:
„ В сряда вечерта, преди провеждането на изборите за Велико национално заседание, телеграфически ни беше разпоредено да се явим в Бургас, с цел да получим последните инструкции. Указанията ни съобщи пристигналият особено за тази цел кандидат-член на Политбюро Димитър Димов: „ Връщайте се незабавно в околиите! Под краката на опозиционерите би трябвало да загори огън. На власт не може да разчитат опозиционерите! ”
И фактически, тези три дни
преди изборите стана ужасно. Преди това гнет, гнет, пердашене, гонене, репресии или обособени побоища и основно заплашвания. В последните три дни, би трябвало да е било четвъртък, петък и събота, в страната стана ужасно. Когато се заприказва за падналите жертви, за убитите в Стара Загора, Плевен, в Пловдив и някъде другаде, в тях не се включват жертвите от побоищата. Те остават незнайни!
… В Новозагорско беше казусът
с кандидатката за депутат от листата  на опозицията – Людмила Славова. Тя беше един от секретарите на социалистическия юношески съюз и щерка на видния социалистически деятел Крум Славов, юрист в Шумен. Людмила Славова беше претендент за депутат в Новозагорска околия. За да осуетят нейната предизборна пропаганда в околията, няколко дни преди изборите тя беше отвлечена и изнасилена от пет души, отпред с кмета на село Кортен Георги Бузуков. По-късно тя почина в килиите на Държавна сигурност при разследване.
 … В деня на изборите в едно
село над стаичката, където гласоподавателят отива да вземе плик и да сложи бюлетината, пробили дупка на тавана, с цел да гледат кой гласоподавател каква бюлетина взима. “

След изборите е плануван закрит пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия за оценка на резултатите, а партийните секретари са задължени да показват точни данни за „ действителното съответствие на политическите сили ”,
т.е. какъв брой хора в реалност са дали своят вот
за комунистическата партия.  В разискванията за всички излиза наяве, че Българска комунистическа партия е претърпяла проваляне в изборите за Велико национално заседание. Тя  не получава повече от 20-22% от действителните гласове. Преобладаващият брой гласове е подаден в интерес на опозицията. Крайният резултат обаче безусловно е подправен и опозицията е сведена до 101 депутати.