Шарлот Бронте влиза в кабинета на баща си. В ръката

Шарлот Бронте влиза в кабинета на татко си. В ръката си тя държи книга – том с твърди корици, привързан в плат, с надпис „ Джейн Еър “, отпечатан на корицата. „ Татко, писах книга “, афишира тя. Всъщност нейният разказ е приключен, оповестен и се продава с съвсем рекордна скорост. „ Наистина ли, блага моя? “ – дава отговор нищо неподозиращият преподобни Патрик Бронте, без да подвига взор. Докато Шарлот продължава, духовникът постепенно осъзнава, че щерка му се е трансформирала в литературна сензация, скрито, тъкмо под носа му. След известно време Патрик споделя на по-малките сестри на Шарлот, Емили и Ан: „ Шарлот написа книга – и мисля, че е по-добра, в сравнение с чаках. “ Добре е, че той одобрява книгата на Шарлот, тъй като е на път да научи, че другите му дъщери също имат да опишат сходни истории…

Този диалог, разказан от Патрик години по-късно на първия биограф на Шарлот, се случва при започване на 1848 година Това е бурна година за Бронте, със славни върхове и трагични падения. Но в този миг дамите са щастливи, без да знаят, че са на ръба на именитата си – въпреки и краткотрайна – кариера. Оттогава те се прочуват по целия свят със своите интензивни, трагични и трагични романи, за които имат доста ентусиазъм в личния си живот.

Патрик Бронте

Трагедиите стартират рано за Бронте. През 1821 година, когато Шарлот е на 5, Емили е на 3, а Ан – на 2, те губят майка си заради болест. Четири години по-късно двете им най-големи сестри умират от туберкулоза за месеци. Остават петима Бронте: татко им Патрик, роден в Ирландия, викарий с обучение от Кеймбридж, девойките и брат им Брануел, който е една година по-млад от Шарлот. Сестрата на майка им, вуйна Брануел, също живее с тях в постройката на индустриалния град Хауърт, Йоркшир. Невзрачната постройка от сив камък, в мрачната си конюнктура сред гробището и необятната шир на блатата, се трансформира в доста обичан дом, към който сестрите постоянно изпитват мъчително привличане.

Опечалените деца развиват мощна връзка между тях. „ Наистина всички сестри са доста близки, тъй като ползите им са сходни и всичките са патологично срамежливи. Емили и Ан са съвсем като близнаци “, споделя Джулиет Баркър, създател на биографична книга за фамилията. „ Шарлот, най-възрастната, се пробва да ги провежда “. Тяхното всекидневие включва молитва, уроци, разходки и мислена игра, в която те бягат във фантастични земи. Когато през 1828 година Брануел стартира да записва техните завършения – пълнейки дребни книжки с едвам разбираем почерк – останалите следват образеца му. Скоро този навик на документиране на игрите им се развива и те стартират да пишат истории поради самото писане на истории. Шарлот и Брануел дружно основават земя, наречена Ангрия, а Емили и Ан – Гондал. Тези паракосмоси са необикновено изтънчени и извънредно значими за семейство Бронте – освен като субекти, с които да усъвършенстват своите умения за писане, само че и като места, където да избягат, както вършат в зрелост.

През 1831 година 15-годишна Шарлот отива в учебното заведение Ро Хед, където в последна сметка ще стане учителка. И двете й сестри стават нейни ученички – Емили остава само 3 месеца преди носталгията по дома (и по Гондал) да я върне вкъщи, само че Ан приключва две години в учебно заведение. След като и Ан си потегля, Шарлот се бори със самотата и надлежно напуща работата си през зимата на 1838-39.

През идващите няколко години сестрите заемат разнообразни, нормално краткотрайни, училищен позиции. „ И трите девойки ненавиждат да бъдат учители и гувернантки “, споделя Баркър, до огромна степен защото „ не могат да отделят време, с цел да пишат за своите мислени светове, и по-специално Шарлот се възмущава от сервилността на позициите. “ Ан е единствената, която поддържа дълготрайна позиция като гувернантка на семейство Робинсън от 1840 до 1845. Малко откакто Ан се причислява към Робинсън, Шарлот започва действия за разкриване на лично учебно заведение. За това те се нуждаят от по-сложно обучение, тъй че през февруари 1842 година Шарлот (на 25 г.) и Емили (23 г.) отиват да учат в Брюксел.

Те загърбват носталгията си, с цел да се възползват оптимално от опцията пред тях, като се завръщат едвам в края на 1842 година след гибелта на вуйна Брануел. След това Шарлот се връща в Брюксел сама. Тя изпада в меланхолия и също по този начин се влюбва в своя преподавател. Болезнената безответна привързаност ще продължи дълго откакто тя напуща Брюксел в края на 1843 година Обратно в Хауърт, Шарлот се заема да търси възпитаници за учебното заведение, само че не намира нито един и цялата фантазия пропада.

„ Джейн Еър “ става шлагер. Първият тираж е разпродаден за по-малко от три месеца. Отзивите са разнопосочни и доста от тях се концентрират повече върху въпроса за самоличността и пола на създателя, в сравнение с върху написаното, само че никой не отхвърля, че това е силна книга. Романите на Емили и Ан са доста по-слабо признати. Рецензентите намират „ Брулени хълмове “ за объркваща, а „ Агнес Грей “ е малко или доста подценена. Но несломимата Ан приключва разказ номер 2 и „ Тайнствената непозната “ е оповестен през юни 1848 година Има доста спекулации дали Емили също не стартира втори разказ, само че даже да го е направила, той не оцелява. През юли Шарлот и Ан са принудени да пътуват до Лондон, с цел да посетят съответните си издатели за първи път. Въпреки че се грижа да скрият самоличността си, доколкото е допустимо, Шарлот усеща малко от живота на книжовен любим. Тя е въодушевена, само че събитията у дома скоро ще трансформират това.

Пристрастяванията и темпераментът на Брануел оказват мощен напън върху семейството, да не приказваме за здравето му. Това може да е повода сестрите му да решат да разкрият тайната си на Патрик – и новината предлага на татко им, който е все по-загрижен за ориста на фамилията си, лъч вяра. За страдание, този лъч скоро загасва. Това лято Брануел се разболява – евентуално от туберкулоза. Към септември той е на легло и почива на 24 същия месец едва на 31 години.

Докато фамилията тъгува за Брануел, Емили се разболява. Въпреки признаците на туберкулоза, тя отхвърля здравна помощ. На 19 декември се разсънва и става в 7:00, въпреки че едвам има сили да слезе по стълбите. Към обяд съвсем не може да диша. Отведена е назад до леглото си, където вярното й куче лежи до нея, когато Емили почива. Тя е на 30 година

Преди Коледа същата година се разболява и Ан. Диагнозата й е надълбоко позната: туберкулоза. Някак семейство Бронте поддържа надежда, че Ан ще се възвърне. През май Шарлот я завежда в Скарбъроу за малко морския въздух – само че е прекомерно късно. Тя почива, безшумно и умерено, в морския град на 28 май 1849 година – на 29 години.