„The Meg“ беше приятно глупав, с по-добър бизнес план, отколкото сценарий: смесица от „Челюсти“ и „Джурасик парк“, филмът сдвои Джейсън Стейтъм с международен актьорски състав, за да повиши глобалната си привлекателност, особено в Китай.
Измивайки брега пет години по-късно, „Мег 2: Изкопът“ не се забърква прекалено много с тази формула, но заличава простите силни страни на историята с всякакви ненужни странични сюжети. В процеса филмът преминава от Седмицата на акулите към слабата акула – от игриво забавен до просто глупав, предизвиквайки достатъчно смях на грешните места, за да направи предварителната прожекция виртуално интерактивна.
Разбира се, конструкцията за големи акули и лято като цяло е надеждна, но „Мег 2“ прави нещо повече от това просто да поднови заплахата от древни мегалодони с размерите на кит, които плуват сред нас. Вместо това, безстрашните изследователи от филма – предприемащи мисия да издигнат подводници на 6000 метра под морското равнище, оборудвани с високотехнологични костюми от типа на Железния човек – се сблъскват не само с гигантските зверове, но и с престъпна схема за миниране на океанското дъно.
Последното усложнение принуждава Джонас на Стейтъм да премине в режим на екшън герой, изправен пред безмилостен злодей, изигран от Серхио Перис-Менчета („Снеговалеж“), разсейване, което изглежда ненужно предвид целия проблем с ГИГАНТСКАТА АКУЛА.
От друга страна, „Мег 2“ не се задоволява да изстрелва само акули сред чудовищните си врагове, което води до прекомерно убийство по повече от един начин. Актьорският състав също не е на мястото си, като героят, изигран от Ли Бингбинг (който се оттегли от проекта), е извън картината, а Джонас държи под око нейната вече тийнейджърка дъщеря Мейинг (София Цай), докато се съюзява с чичото на момичето (китайската звезда Wu Jing), авантюрист, също толкова безстрашен и глупав като него.
"Meg 2: The Trench" връща още праисторически (и гладни) акули. С любезното съдействие на Warner Bros. Pictures От поддържащите герои, единственият, който наистина се регистрира, е оставеният Пейдж Кенеди като диджей, който след като оцеля в първия филм, функционира като забавен заместник за публиката, като постоянно казва на всички колко идиотски са по отношение на риска живот и крайници.
В противен случай това е един от онези франчайзи, в които всеки, когото не разпознавате веднага, представлява потенциална стръв за риба, нещо като екипажите с червени ризи в „Стар Трек“.
„Мегс и човечеството никога не е било предназначено да се смесват“, изсумтява Джонас в началото, което може да е най-разумното нещо, което някой друг, освен диджей, е казвал в този излет.
Никой не може да вини режисьора Бен Уитли и триото сценаристи на филма, че са се взели твърде на сериозно; все пак, ако искаха да избегнат явна подигравка, може би са приели странната комбинация от елементи малко по-сериозно от това, дори да позволят завръщането на филма с чудовищен филм.
Може би най-доброто нещо, което може да се каже за „Мег 2“, е, че там има огромен голям океан, което прави по-правдоподобно, че ако гигантска праисторическа акула някак си излезе от дълбините след хиляди години веднъж, други може да избягат отново.
И все пак, ако първият филм беше забавно погълнат с неговите неизискващи условия, вторият най-вече просто се чувства като още едно от онези продължения, които се гмуркат обратно в плитка предпоставка твърде често.
Премиерата на „Meg 2: The Trench“ е на 4 август по кината в САЩ и е с рейтинг PG-13. Разпространява се от Warner Bros., като CNN, звено на Warner Bros. Discovery.
