Няма дом без нея: Това е най-големият български кулинарен сантимент
Шарената сол е най-големият български кулинарен сантимент. Няма нищо инцидентно в това когато посрещаме посетители, това да е със залък питка, топнат в шарена сол. Тя е мирис на детство, традиция, усет, с който сме отраснали генерации, доста генерации наред. Нищо не свързваме по този начин мощно с България във връзка с кухнята, само че и освен. Много българи в чужбина, поставяйки бурканче шарена сол в куфара поставят и парченце от предишното, от родината, от фамилията.
Няма дом без шарена сол и всеки дом носи своята си рецепта за неповторимата композиция от подправки. Съотношение, типове, технология – всичко е толкоз характерно за всяка домашна рецепта. За страдание, купената, съпоставена с домашната, не е нито по този начин вкусово наситена, нито толкоз шарена, а подозрително тъкмо какво се поставя в нея. Затова ви предлагаме да научите за класическите съставки и сами да си приготвите шарена сол.
Основни съставки на шарената сол
Чубрица – българската фалшификация. Чубрицата е ароматно ниско храстче от рода (Устоцветни) на ментата, на което роднинство дължи мощния си изострен аромат и усет. Отличаваме два типа чубрица – градинска и балканска, като за фалшификация се употребява градинската. Бере се по време или малко след цъфтежа, през лятото. Къса се непосредствено над земята, нанизва се на въженце под сянка, на проветриво място и когато напълно изсъхне се стрива добре.
Чубрицата дава на шарената сол, една присъща миризма на българско и вкусно.
Сминдух – най-характерната фалшификация за шарената сол. Той се отличава с мек усет и се получава от зелените елементи на растението. Те се сушат на хартия, на изсъхнало, сенчесто и проветриво място, може даже да се покриват с тензух, да не се прашат. От семената на сминдуха, наричани чимен, се прави друга фалшификация, която е доста известна в Индия и Арабския свят фалшификация.
Сминдухът се характеризира с мек тревист мирис, който добавя острия на чубрицата, само че който би трябвало да се остави да доминира, написа hera.bg.
Червен пипер – може да ползваме
сладостен и пикантен, зависи от усета ни. Лютивият пипер има доста изгоди за здравето, само че и двата типа са едни от най-разпространените подправки в света. Когато стартират да зреят, се пробират такива пиперки, които не са доста месести, без петна и пострадвания. Нанизват се с игла на дълга шнур, като значимо е чушките да не се допират една до друга. Сушат се по същия метод, като оптимално е да се прибират вечер, с цел да не се овлажняват през нощта. Когато чушките станат трошливи, се махат от въженцата, натрошават се на едро, без семките и се смилат в машинка.
Червеният пипер дава наслада на шарената сол.
Самардала – растение от семейство Лукови. Една класика за шарената сол, която доста мъчно се долавя в общия усет, само че чиято липса доста елементарно се усеща. Може още при сушенето тя да стрие със сол и тогава прибавянето на сол в шарената сол се обезсмисля, само че по-добре я оставете да се суши без сол. Заради самардалата не е целесъобразно шарената сол да се обработва кулинарно. Ако сте привикнали да препичате филийки непосредствено с шарена сол или да я добавяте в питки, по-добре не слагайте самардала – тя трансформира усета си.
Тя придава на шарената сол изострен лют усет, който няма да сбъркате.
Тиквени семки – малко извънредно нали? Не във всяка рецепта за шарена сол участват тиквените семки. Моята баба да вземем за пример, като готвеше тиква или за животните я режеше, оставяше семките да изсъхнат на слънце. Като мине задоволително време ги смилаше както са си с люспите в машинката. Казваше, че това придава тежест на шарената сол. И когато най-после след прибавянето на всички подправки, опитахме тази сол с тиквените семки, тя в действителност беше по-вкусна.
Тиквените семки придават компактност и размер на шарената сол, само че можете да минете и без тях.
Какво е още значимо да знаем за домашната шарена сол?
Всички билки и подправки се сушат естествено, по опция навън. Можете да сеете и вкъщи в саксия, а червен сушен пипер се продава и по магазините, в случай че нямате градина. Но нищо не може да се съпостави с усета на растението, расло на слънце в земята.
Смилат се (в мелничка за орехи, за кафемелачки също съм чувала, че може, само че не знам почистването по какъв начин следва да бъде направено ) и се съхраняват на мрачно и изсъхнало място, в компактно затворени буркани.
Смесването на билките е по усет, като непрекъснато пробвате и добре размесвате. Готовата към този момент шарена сол се пресява през цедилка или решето, с цел да има фина консистенция и да на могат ясно да се открояват обособените подправки.
Някои прибавят към тези съставки още: сол, мащерка, риган, кимион, тънко царевично брашно – въпрос на усет, само че каквато и фалшификация да ползвате – дано да е с домакински генезис.
А в този момент замесете една питка, опечете си я с копнеж. В къшея топъл самун, пъхнете масло, поръсете с домашната ви шарена сол и се завърнете в прашните улици на детството.
Няма дом без шарена сол и всеки дом носи своята си рецепта за неповторимата композиция от подправки. Съотношение, типове, технология – всичко е толкоз характерно за всяка домашна рецепта. За страдание, купената, съпоставена с домашната, не е нито по този начин вкусово наситена, нито толкоз шарена, а подозрително тъкмо какво се поставя в нея. Затова ви предлагаме да научите за класическите съставки и сами да си приготвите шарена сол.
Основни съставки на шарената сол
Чубрица – българската фалшификация. Чубрицата е ароматно ниско храстче от рода (Устоцветни) на ментата, на което роднинство дължи мощния си изострен аромат и усет. Отличаваме два типа чубрица – градинска и балканска, като за фалшификация се употребява градинската. Бере се по време или малко след цъфтежа, през лятото. Къса се непосредствено над земята, нанизва се на въженце под сянка, на проветриво място и когато напълно изсъхне се стрива добре.
Чубрицата дава на шарената сол, една присъща миризма на българско и вкусно.
Сминдух – най-характерната фалшификация за шарената сол. Той се отличава с мек усет и се получава от зелените елементи на растението. Те се сушат на хартия, на изсъхнало, сенчесто и проветриво място, може даже да се покриват с тензух, да не се прашат. От семената на сминдуха, наричани чимен, се прави друга фалшификация, която е доста известна в Индия и Арабския свят фалшификация.
Сминдухът се характеризира с мек тревист мирис, който добавя острия на чубрицата, само че който би трябвало да се остави да доминира, написа hera.bg.
Червен пипер – може да ползваме
сладостен и пикантен, зависи от усета ни. Лютивият пипер има доста изгоди за здравето, само че и двата типа са едни от най-разпространените подправки в света. Когато стартират да зреят, се пробират такива пиперки, които не са доста месести, без петна и пострадвания. Нанизват се с игла на дълга шнур, като значимо е чушките да не се допират една до друга. Сушат се по същия метод, като оптимално е да се прибират вечер, с цел да не се овлажняват през нощта. Когато чушките станат трошливи, се махат от въженцата, натрошават се на едро, без семките и се смилат в машинка.
Червеният пипер дава наслада на шарената сол.
Самардала – растение от семейство Лукови. Една класика за шарената сол, която доста мъчно се долавя в общия усет, само че чиято липса доста елементарно се усеща. Може още при сушенето тя да стрие със сол и тогава прибавянето на сол в шарената сол се обезсмисля, само че по-добре я оставете да се суши без сол. Заради самардалата не е целесъобразно шарената сол да се обработва кулинарно. Ако сте привикнали да препичате филийки непосредствено с шарена сол или да я добавяте в питки, по-добре не слагайте самардала – тя трансформира усета си.
Тя придава на шарената сол изострен лют усет, който няма да сбъркате.
Тиквени семки – малко извънредно нали? Не във всяка рецепта за шарена сол участват тиквените семки. Моята баба да вземем за пример, като готвеше тиква или за животните я режеше, оставяше семките да изсъхнат на слънце. Като мине задоволително време ги смилаше както са си с люспите в машинката. Казваше, че това придава тежест на шарената сол. И когато най-после след прибавянето на всички подправки, опитахме тази сол с тиквените семки, тя в действителност беше по-вкусна.
Тиквените семки придават компактност и размер на шарената сол, само че можете да минете и без тях.
Какво е още значимо да знаем за домашната шарена сол?
Всички билки и подправки се сушат естествено, по опция навън. Можете да сеете и вкъщи в саксия, а червен сушен пипер се продава и по магазините, в случай че нямате градина. Но нищо не може да се съпостави с усета на растението, расло на слънце в земята.
Смилат се (в мелничка за орехи, за кафемелачки също съм чувала, че може, само че не знам почистването по какъв начин следва да бъде направено ) и се съхраняват на мрачно и изсъхнало място, в компактно затворени буркани.
Смесването на билките е по усет, като непрекъснато пробвате и добре размесвате. Готовата към този момент шарена сол се пресява през цедилка или решето, с цел да има фина консистенция и да на могат ясно да се открояват обособените подправки.
Някои прибавят към тези съставки още: сол, мащерка, риган, кимион, тънко царевично брашно – въпрос на усет, само че каквато и фалшификация да ползвате – дано да е с домакински генезис.
А в този момент замесете една питка, опечете си я с копнеж. В къшея топъл самун, пъхнете масло, поръсете с домашната ви шарена сол и се завърнете в прашните улици на детството.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ