Най-интересното от живота на Мадам Клико, кралицата на шампанското
Шампанското е синоним на хубави моменти и празненства – от победа на състезателен тим до празненства за рожден ден и, естествено, в новогодишна нощ. Днес районът Шампан във Франция има към 84 000 декара, засадени с грозде, 340 винарни за шампанско и 16 000 винопроизводители. Само през 2019 година малко над 297 милиона бутилки от това пиво са били продадени по целия свят.
Но има един интервал в предишното, когато тази винарска промишленост едвам се е крепяла. За днешната й известност са били нужни упоритият труд и постоянството на тогавашните винопроизводители – изключително на мадам Клико, чиято винарна Veuve Clicquot към момента е известна по света със своето шампанско.
Клико освен избавя една банкрутирала винарна при започване на XIX в., само че и оказва помощ за превръщането на района в силата, която е в този момент.
Ето няколко обстоятелството за тази бизнесдама.
Портрет на мадам Клико и нейната правнучка Ан дьо Рошшуар-Мортемарт от Леон Коние
Барб-Никол Понсарден, както се споделя тогава, е посещавала Сен-Пиер-ле-Дамс, остаряло учебно заведение за аристократки в Реймс – Мария, кралицата на Шотландия, е била ученичка там, а Рене дьо Лорен, лелята на Мария Стюарт, е била абатиса (игуменка на католически манастир). Но когато Френската гражданска война доближава Реймс, богатото семейство Понсарден е уплашено за щерка си. Затова, шивачката на фамилията среща момичето в учебното заведение, преоблича го като селянка и го отмъква вкъщи. (Някои историци настояват, че не е ясно дали момичето е Барб-Никол или сестра ѝ Клементина.)
Дори едноименната й винарна за шампанско, Veuve Clicquot, на френски значи „ Вдовицата Клико “.
През 1798 година Барб-Никол Понсарден се омъжва за Франсоа Клико. Той е наследник и правоприемник на Филип Клико-Мирон, богат търговец на текстил (като личният й баща), който през 1772 година основава дребна винарска компания в Бузи, село в Шампан. Католическата им женитба се организира скрито в едно мазе, защото през 1794 година революционерите не разрешават религиозните практики във Франция.
Въпреки че компанията в последна сметка става известна като Veuve Clicquot, тогава тя се назовава Clicquot-Muiron et Fils („ Клико-Мюрон и наследник “) и не е единствено винарна, само че и банка, и търговски пункт. През 1804 година Франсоа усилва продажбите на вино в компанията до 60 000 бутилки. През 1805 година обаче той умира най-вероятно от коремен тиф. 27-годишната тогава госпожа Клико остава сама с дребната им щерка Клементина.
След борбата при Трафалгар през 1805 година, главен морски конфликт от Наполеоновите войни, Англия и Франция вкарват блокади и ембарго, които опустошават интернационалната търговия. Много от клиентите на вдовицата са чужденци и в следствие тя следи спад в продажбите си до едвам 10 000 бутилки годишно.
Бизнесът стига до ръба на банкрута – и Клико се постанова да отиде при бащата на починалия си брачен партньор и да го помоли за пари.
Шампанското е примес от разнообразни виновност и грозде, които постоянно се събират през разнообразни години. Но с цел да се смята една бутилка шампанско за сингъл винтидж, цялото грозде би трябвало да е събрано през една и съща година.
Мадам Клико основава първото такoва през 1810 година, тъй като реколтата тогава е изключително добра. По стичане на събитията през същата година Жером Александър Фурно – бащата на брачна половинка ѝ и пръв вложител в нейната компания – напуща бизнеса и винарната публично се преименува на Veuve Clicquot Ponsardin.
От доста време винопроизводителите считат кометите за удобен знак, че ще имат добра годишна продукция. През по-голямата част от 1811 година Голямата комета (известна още като C/1811 F1) гори блестящо на небето. За да я означи, мадам Клико кръщава своята годишна продукция от 1811 година „ Годината на кометата “ и даже прибавя звезда върху тапата.
Тази годишна продукция е наречена „ първото същински съвременно шампанско “. Преди това шампанското на мадам имало огромни мехурчета, които някои наричали „ жабешки очи “ и които създавали неприятна пяна. Нейната техника за изпичане на мехурчетата обаче разрешава да се получат по-малки мехурчета и по-остър усет на виното, което убива досегашната му мъчително наслада.
След като Наполеон е надвит в Русия към края на 1812 година, Реймс се оказва окупиран от съветските войски. Много производители погребват виновността си и бягат на по-безопасна територия, само че мадам Клико вижда в това бизнес опция да популяризира информацията за своя артикул.
Вместо да се пробва да попречи на съветските войски да разграбят нейните мазета, както са създали с доста други, Клико ги кани да изпият всичко, което могат, с вярата, че ще разпространят положителната дума за виновността ѝ, когато се върнат вкъщи. „ Днес пият. Утре ще платят “, споделя тя. Въпреки това тя скрива реколтата от 1811 година
Към края на Наполеоновите войни мадам е на ръба на банкрута (отново), по тази причина взема решение да вземе още едно рисковано бизнес решение и да не се подчини на комерсиалните блокади на Наполеон. През 1814 година тя наема лодка, натоварва на борда към 10 550 бутилки, промъква се към флота от военни кораби и доставя товара в Кьонигсберг (днешен Калининград, Русия).
Оказва се, че решението ѝ да разреши на бойците да пият гратис е било добра инвестиция – тъй като всяка бутилка се продава за към 100 $. Цар Александър I, който способства за разгрома на Наполеон в Русия, споделя, че реколтата „ Година на кометата “ на мадам Клико е всичко, което в миналото ще пие.
Розовото шампанско може да бъде направено по два метода: посредством разбъркване на вино или посредством оставяне на сока от алено грозде да престои върху кожата на плода за няколко часа, като и двата метода придават на типичен златистите мехурчета розов нюанс.
Въпреки че през 1764 година шампанската къща Ruinart създава розово шампанско, като прибавя плодове от бъз, през 1818 година мадам Клико първа прави розовата пенлива напитка, като смесва негазирано алено вино с газираното шампанско.
