Всеки урок трябва да бъде осмислен като подарък за децата!
Шалва Амонашвили e грузински възпитател и психолог. Той е основател на концепцията на хуманната педагогика по времето на Съветския съюз. Хуманната педагогика се обръща към личността на детето, отхвърля властническата, повелителна педагогика. Шалва Амонашвили е лекар хонорис идея на Софийски университет „ Св. Климент Охридски ”. Публикуваме размишления на Шалва Амонашвили за утрешния ден на шестгодишните деца и възпитаници:
„ Размишлявах върху казуса за детството на моите шестгодишни деца и от време на време ми се струваше, че като ги карах да седят на чиновете, аз им отнемах детството. Размишлявах върху това, че на всички места, където и да карат децата да седнат, учителите и възпитателите, майките и татковците да ги учат да четат и да пишат, да събират и да изваждат, те също може би отнемаха детството на тези дребни деца.
Веднъж, когато седях на заниманията и следих децата, чух казаните ми шушукайки думи от моята колежка Наталия Карчаули: „ Знаеш ли, с цел да дадем на шестгодишните същинско детство, би трябвало да ги учим! ” Тогава тези думи ми се сториха парадоксални: „ Защо да лишаваме една година по-рано детството на децата! – слушах аз от някои учени. – За къде да бързаме? ” А тя сподели: да ги учим, с цел да им дадем същинско детство!
… Учените и до момента спорят дали е нужно да образоваме децата в играта и какво може това да им донесе. И мнозина са склонни към императивността, предсказват, че такова образование може единствено да им навреди, защото ще им се стори, че ученето е игра. Не е ли по-добре още от началото децата да схванат, да почувстват и преживеят с какви компликации и неприятности е обвързвано ученето? А не се ли крие тук коренът на същото зло: внезапно на децата да се стори, че ученето е единствено тъга и страдалчество?
Според мен е по-добре въпросът да не се слага по този начин, че да се обясни психическата същина на играта и да се реши на тази основа казусът за характера на образованието. За играта водещото е опцията за свободен избор. Детето избира играта, то играе тази игра, до момента в който му омръзне, и излиза от нея, щом почувства облекчаване на своята нужда.Чувството за свободен избор, както ми се коства, съставлява психическата основа на играта.
Но това не значи, че като употребява правото на избор, детето избира в играта единствено такива форми на интензивност, които няма да са свързани с компликации. Когато избира играта, по този метод то избира и компликацията и става целеустремено, волево, концентрирано в превъзмогването й. Именно превъзмогването на компликацията прави за детето играта прочувствено обагрена и стимулирана.
… Моят опит ми подсказа да отделя 10 въпроса, свързани с работата на подготвителния клас (на шестгодишни деца, които след една година ще бъдат в първи клас), на които бих дал отговор с изрично „ Не ” или „ Да ”.
Ето въпросите, на които аз давам отговор с „ Не ”!
1. Може ли да се ползва в подготвителния клас опитът от работата с първи клас без промени? – Не!
2. Може ли да се принуждават децата неотложно да извършват заповедите и разпорежданията на учителя? – Не!
3. Може ли да се дават на децата наложителни домашни работи? – Не!
4. Може ли да се слагат на децата бележки? – Не!
5. Може ли да се приказва в клас кое от децата се учи по-добре от другите? – Не!
6. Може ли да се изисква от децата по време на урок да държат ръцете си откъм гърба? – Не!
7. Нужно ли е да се лишава от детето играчката, която то е донесло в учебното заведение? – Не!
8. Може ли да се оставя детето втора година?- Не!
9. Нужно ли е да се изисква от децата да вървят на учебно заведение с ученическа униформа, с училищен чанти? – Не!
10. Може ли да се одобряват в подготвителния клас деца, на които до 6 години не доближават 2-3 и повече месеци? – Не?
Ето и въпросите, на които моят опит дава отговор позитивно:
1. Нужна ли е характерна методика за работата в подготвителния клас? – Да!
2. Може ли да се ползва в подготвителния клас опитът от възпитателната работа в детската градина с децата от последната група? – Да!
3. Нужно ли е да се предизвикват децата да изпреварват учителя при проучването на образователния материал? – Да!
4. Може ли учителят преднамерено да позволява неточности, а децата да ги откриват и поправят? – Да
5. Изисква ли се от учителя артистичност в работата с децата? – Да!
6. Допустимо ли е да се дават на децата разнородни задания за свободен избор? – Да!
7. Нужно ли е да се ускори независимата работа на децата? – Да!
8. Нужно ли е децата да преценят урока? – Да!
9. Желателно ли е да се дават на родителите характерностите на децата и да се приготвят за тях пликове с мостри отработите на децата? – Да!
10. Нужно ли е да се организират открити уроци за родителите? – Да!
Тези „ Да ” и „ Не ” и всички останали „ Да ” и „ Не ” също, които могат да зародят в бъдеще при работата с децата, аз отвеждам от най-главната и съгласно мен само вярна педагогическа позиция, на която ще заставам и отсега нататък:
Децата би трябвало да се обичат със сърцето на учителя, а с цел да ги обичаме по този начин, нужно е да се учим по какъв начин би трябвало да демонстрираме тази любов. Всеки учебен ден, всеки урок би трябвало да бъде осмислен от учителя като подарък за децата. Всяко другарство с детето би трябвало да вдъхва у него наслада и оптимизъм. ”
Откъси от „ Здравейте, деца! Как сте, деца? ”, Шалва Амонашвили;
Народна култура, София, 1989 г.;
Превели от съветски: Господинка Иванова и Ана Григорова;
Източник: http://cao.bg
