Осип Бернщайн и шах партията на живота
Шахът е играта на кралете, най-малко в това вярваше господин Стивън Кинг и може би затова, неговите герои в „ Изкуплението Шоушенк “, поддържаха същата доктрина. Роден през 1882-а година, Осип Самоилович Бернщайн се ражда в фамилията на състоятелен евреин. Започва да играе шах за наслаждение, до момента в който се приготвя за своя адвокатски изпит. През 1902-а година, ориста го среща с Пилсбъри и след разбъркване на фигурите по дъската, Oсип си потегля като победител. Първата му купа идва през 1902-а година в Берлин. Подсладен от сладката победа, Осип стартира да печели на всички места. Според статистиката, момчето се подрежда умерено от април 1904-а година до март 1906-а година. През 1907-а година, системата му дава рейтинг от 2716 и това остава най-високата точка в кариерата му.
Снимка: By Unknown – http://quilmesescueladeajedrez.blogspot.com/2009/06/jose-raul-capablanca-la-maquina-de.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9496475
Шахът дава най-хубавото от себе си за момчето, само че след дипломирането като юрист, взема решение да стартира работа във финансова компания. Разбира се, шахът не се разделял със своя занаятчия, през годините на работа, през Първата Световна война и даже откакто се дами. Двете приятни занимания – правото и шахът – стартират да носят съществени доходи и след време излиза наяве. че Осип е не просто богат, той е и задоволително образован, с цел да продължи да печели.
През 1918-а година е хванат от тайната болшевишка полиция, която има намерение да разчисти сметките си. Съветникът на банкерите трябвало да бъде осъден. За негово благополучие, в деня на разстрела, даже и измежду убийците се откривали фенове на шаха. Името на Осип не е чак толкоз срещано, а семейството е повече от запаметяваща се. Животите на грешниците били поверени в ръцете на офицер, който доста обичал шаха!
Снимка: By Jac. de Nijs / Anefo – Nationaal Archief, CC BY-SA 3.0 nl, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=31166725
Сигурни сме, че сте играли доста партии шах, само че в никакъв случай не сте играли партията шах на живота си. Залогът е явен – успеха е живот, загубата е гибел.
Победата в действителност е единствено старт в основаването на един специфичен списък от неволи на живота. След като е освободен, шахматистът бяга със фамилията си в Париж. Разорен, само че въпреки всичко още оптимист, Осип се надявал, че ще може да стъпи на краката си, само че доста скоро трябвало да избяга в Испания, тъй като нацистите идвали. По пътя към бягството, Осип претърпява своя първи сърдечен удар и надлежно даже не схваща, че е хванат. Прекарва известно време без фамилията си, след залавянето им, всички са разграничени и би трябвало много време, преди фамилията да се събере още веднъж. Някои от авторитетните другари на Осип не стопират да оказват помощ в този тежък интервал.
Евентуално съумява да се върне назад във Франция, само че идват тежки години. Освен неналичието на постоянен финансов доход, Осип би трябвало да избере дали да работи като юрист или като шахматист. Добрата вест е, че играта към момента е добре платена и изборът е явен.
Знаменита е срещата сред Осип и Мигел Найдорф през 1954-а година. На 72 години, Осип към този момент е кретал едвам, също така, неговият конкурент няколко пъти повдигнал тематиката, че не е редно да играе против толкоз остарял конкурент, също така, накарай уредниците да удвоят премията, тъй като бил сигурен, че ще победи. 37-ят ход към момента се помни като момента, в който старецът не просто победил, а разгромил нахаканият (тогава) младок. Моралната победа за бедният човечец, чийто политически режими са съумели да го опропастят, се случва точно в срещата сред Съветският съюз и Франция. Бернщайн играел към този момент за французите, само че не спирал да припомня, че шахът на неговите сънародници не се е трансформирал от 1903-а година или 51-а години.
Една остаряла легенда споделя, че старите тигри умирали в багра. През 1962-а година, олимпийските игри идват в Русия. За първи път, след всички прекарвания, всички неволи, породени от болшевиците, Бернщайн се завръща в родния си дом, с цел да играе шах. Никой не може да знае тъкмо какъв брой разчувствуван е бил, само че съгласно записките, самолетът направил една обиколка на летището и почнал да се снишава, когато шахматистът получил втори сърдечен удар. Шахматната дъска, която очаквала своя от дълго време загубен другар да седне и да поиграе, не съумяла да го дочака. Шампионът, геният и човек, Осип Бернщайн ще прекара още известно време в санаториум, където ще издъхне. И до момента в който историята постепенно и несъмнено го не помни, шах общността го помни, прочее, доста постоянно партиите шах са обсъждани от експерти.
