Шабан Мустафа е общинският работник, който пробяга света. Той е

Шабан Мустафа е общинският служащ, който пробяга света. Той е маратонец, уникален за България. Определян е от международните медии като феномен, награждаван е на 3 континента, пробягва над 7 маратона на година при целесъобразни 3.

Негова компетентност са планинските маратони. Денивелация от 5000 м и трасе от 50 км са рутинни за него.



Шабан е почетен жител на Сунгурларе, родом от село Костен, само че това не го стопира да гледа към света, дори в противен случай.

„ Маратонът по принцип се бяга с главата, а не с краката. Някои потеглят бързо, обаче идва един миг, когато след 20-25-ия километър организмът му се изтощава и няма сили да поддържа тази скорост “, споделя Шабан.

Сред стотиците по света и хилядите души конкуренция, Шабан ще помни постоянно маратона от " Юнгфрау " в Швейцария.

„ Първата година, когато участвах на него, видях, че 5000 индивида заставаме на старта и видях каква конкуренция се събира на това съревнование и си крещя: " Боже, тоя маратон няма по какъв начин да го спечеля… ", само че дефакто на третата година съумях да бъда номер 1 на това съревнование “, изяснява маратонецът.

Една от фантазиите му е била да печеля Софийския маратон.

„ 2012 година аз съм последният победител на Софийския маратон, оттова нататък единствено африканци печелят маратона “, споделя Шабан.



Той е събитие, тъй като не стопира да бяга макар своите 45 години. 30 от тях посвещава на.

„ Понякога, нали младите са сякаш по-силни от по-възрастните и когато задминаваш такива състезатели, си задаваш едни въпроси - или погрешно упражняват, или не са задоволително готови. Нещо им куца. Не, че съм аз по-добрият, просто имам към този момент опит и знам, познавам си организма и знам по какъв начин да подходя и на самото съревнование и на самите тренировки “, изясни маратонецът.

За своята богата спортна кариера Шабан е претърпял какво ли не. Надбягвал се е даже с свине.

„ Бях на 6-7 км вътре в гората, отвън селото, слънцето залезе, не беше чак толкоз ярко и по едно време, както си тичам и едни дребни прасенца скочиха на пътя ми. Те са уплашиха и са разпръснаха и след тях видях една огромна майка. Тръгна против мене и аз, както бягах на нанагорнище, като обърнах надолу и… газ, колкото мога по наклон и ме гони някъде 50-60 метра, но се отхвърли, тъй като дребните към този момент бяха надалеч “, спомня си Шабан.

Истински тест за неговата устойчивост се оказва тридневно съревнование в Алпите, на което чупи китка.

„ Точно на последното съревнование, на 4-ия километър при едно втурване паднах и си счупих китката. И от самото начало бях със счупена ръка. Тогава аз усетих болката, само че след това страшна беше болката и такива интервенции направих като се върнах в България… “, споделя мъжът.

Най-тежкият миг за него са няколко месеца, в които стопира да тича.

„ През 2006 година си припомням, когато се ожених, трябваше да създадем женитба и тогава прекратих за 6 месеца подготовката. Не бях бягал. Вече бях се отказал. Бях си намерил и работа като водач на рейс, карах служащи. Бях се отказал от леката атлетика, само че една вечер, една бъбречна рецесия ме хвана. Посред нощ ме закараха в незабавна помощ в Карнобат. И си споделих - аз тука ще си тичам отново и всеки ден, оставях рейса, отивам да тичам. Карам служащите, отивам да тичам и по този начин лека бавно се възпламених още веднъж по бягането “, споделя Шабан.

Животът му добива нов подтик през 2012, когато го взимат на работа в община Сунгурларе като отговорник на спортните действия. Няма събитие или клуб, към които да не е зает.

Шабан намира своята естетика в черешовата си градина до родното си село Костен. За него всеки ден е надпреварване - със себе си, конкуренцията, живота, триумфите. Едно безспирно съревнование, чиято финиш линия е целият свят.