Сливен - градът на стоте войводи: Местата, които задължително да посетим
Сгушен в скута на живописните Сини камъни, Сливен постоянно е бил забавна и желана туристическа спирка за ценителите на историята, културата и естествените хубости. Люлка на Българското Възраждане и модерния ни икономически живот, дал на България плеяда духовни дейци – стожери на родната просвета, литература и българщина, той заслужава и чака своите летни посетители.
Запознаването ви с града може да стартира с тур по пешеходната зона, измежду прохладата на остарели дървета, кокетни заведения и няколко забележителни барокови здания, напомнящи за фабрикантската популярност на Сливен от началото на предишния век. Заслужава си те да бъдат посетени, защото в залите им са експонирани неповторими археологически и художествени артефакти от фондовете на Регионалния исторически музей и Сливенската художествена изложба. Пешеходната зона на Сливен стартира от централния градски площад със забележителния монумент на Хаджи Димитър, обрамчен с прелестни скулптурни портрети на още осем знакови възрожденски дейци, родом от Сливен, и приключва с градския парк, предлагащ зона за плаж и голям брой атракциони.
Историческата разходка из Сливен безусловно ще ви води до античната и средновековна цитадела „ Туида “. Тя се намира на хълма „ Хисарлъка “ в северната част на града и разкрива приказна панорама към покрайнината – на север към живописния скален релеф на Сините камъни, на запад към красивите гористи възвишения, обхванали като в скут града, а на юг – към самия Сливен, постлан в подножието на крепостта. Първите сведения за „ Туида “ са от II век, когато тя се загатва като римски търговски, административен и набожен център. Крепостта претърпява интервали на подем и съсипия, на нахлувания, завладявания и въздигания по времето на няколко империи, на Първото и Второто Българско царство. Следи от превратностите на историята могат да се видят и през днешния ден измежду руините на магнетичното място, където преди стотици години е зародил градът.
През 2012 година Община Сливен приключи реновирането и социализирането на крепостта „ Туида “ по план, финансиран по Оперативна програма „ Регионално развиване “. Тя бе отворена за визити и събития, и сега е един от най-посещаваните туристически обекти в района. Новопостроеният амфитеатър и благоустроената повърхност сред отчасти възобновените крепостни стени постоянно се трансформират в сцена за юношески и културни събития, както и за атрактивни исторически възстановки. Крепостта предлага вълнуващи прекарвания и провокации за своите гости – да вземем за пример да се облекат в антични средновековни костюми, да стрелят с типични за епохите оръжия, да изработят сами предмети и сувенири по старинни технологии и доста други. Това лято крепостта „ Туида “ за пръв път ще бъде натурален фон и за оперен театър – внушителната „ Аида “ на Джузепе Верди, в режисура на Старозагорската опера, с присъединяване на няколко от сливенските оперни звезди. Датата е 14 юли.
Разходка през епохите в Сливен може да продължи с посещаване на няколко забавни възрожденски къщи, ситуирани в един от най-старите квартали на града – Кафтанджийската махала, скупчена към забележителната Гюр-чешма. В предишното чешмата била значима спирка, от която потегляли керваните със артикули към Одрин и Цариград и слизали стадата и дървесината от Балкана.
От тук към Русия потеглил и напълно младият Добри Чинтулов, с торбичка на рамо, а в сърцето със буйна „ любородна “ фантазия – да се завърне, с цел да буди приспаната националната свяст. Съвсем покрай Гюр-чешма, в стеснен калдаръмен сокак, се намира къщата-музей на първия български възрожденски стихотворец. В красивата двукатна къща е пресъздадена атмосферата, в която няколко десетилетия живее и твори Добри Чинтулов - поетът, възпламенил със стиховете и цигулката си няколко генерации българи към протест и независимост. Документалната експозиция показва креативния и житейски път на възрожденеца, рано ослепял, само че прозрял и възпял българското Освобождение.
Съвсем наоколо до Чинтуловата къща-музей, сгушени измежду бухнали в зеленина дворове, зад дебели дъбови врати, чакат своите гости двете къщи на сливенския обичай. Арнауткината къща ще ни придвижи в битието на заможния и безсънен Сливен през Възраждането, измежду наредбата, облеклата, обичаите, културата, полезностите и поминъка на сливналии. В прилежащата къща е не по-малко забавно, тъй като в нея е показан Сливен от първите десетилетия на ХХ век, с виенските мебели и костюми, с европейските въжделения и обноски, с напредничавите икономически начинания и културни ползи на просветените сливналии. Това е времето, когато Сливен се утвърждава като проспериращ град с мощно разрастваща се промишленост и европейско благоустрояване, с богат обществен и културен живот и извънредно високо равнище на образованието. Голяма част от елита на града и просветните му дейци са ученици на университетите в Европа и, завръщайки се, привнасят високата европейска цивилизованост под Сините камъни.
В непосредствена непосредственост до реставрираните и обитаеми с памет и живот възрожденски къщи се намира единственият в България Музей на текстилната промишленост. На пръв взор непретенциозната постройка e издигната през 1907 година за първото у нас професионално учебно заведение (наречено Държавна образцова текстилна фабрика „ Добри Желязков ”). Музеят ще ви изненада с изключителната си колекция от достоверни образци и документи из историята на текстила, и най-много с работещите тъкачни и предачни машини, които могат да се задвижат пред личните ви очи. В арт-работилниците пък може да се запознаете с разнообразни техники на произвеждане, боядисване и щамповане на текстил и да си изработите собствен текстилен уникат за спомен.
Националният музей на текстилната промишленост се намира в директно съседство с една от най-големите забележителности на Сливен – първата фабрика на Балканите. Създадена е през далечната 1834 година от предприемчивия сливенец Добри Желязков. Фабриката е организрана по европейски пример, а първите чаркове и машинни чертежи били пренесени скрито от Русия, с цел да не бъде провокиран отпор от страна на турските управляващи. Много скоро амбициозният сливенски бизнесмен получава специфичен статут от султана и стартира да създава платове за османската войска. Всъщност, историята на Добри Желязков - Фабрикаджията не е толкоз щастлива, само че неговото начинание дава сериозен подтик за развиване и разцвет на Сливен. Зданието на първата българска фабрика (построено през 1843 г.) също има прекомерно превратна орис – дълго време след Освобождението то действа като затвор, сдобил се със славата на един от най-зловещите през първата половина на ХХ век. Днес импозантната постройка е приютила зад дебелите си каменни стени огромна част от фонда и експозициите на Регионалния исторически музей „ Д-р Симеон Табаков “. В момента в залите ѝ могат да се видят няколко изложения, отдадени на значимото и знаково присъединяване на Сливен в Освобождението, Съединението, Балканските войни и съзиждането на модерната българска страна.
Разбира се, обиколката из Града на стоте войводи не може да завърши без посещаване на къщата-музей на Хаджи Димитър. Разположена в самото начало на известния сливенски квартал „ Клуцохор “, тя раздипля пред нас забавни и малко познати обстоятелства за произхода, фамилията, детството и бунтовната активност на именития челник, положил младия си, 28-годишен живот пред олтара на свободата. В богатата предметно-документална експозиция се наблюдава пътят на именитата чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, приключил трагично на връх Бузлужда.
Снимки: Actualno.com
В тази къща се влиза като на поклонение… И се излиза с покълнала горделивост и вяра за България.
Защото Хаджията вечно си остава мяра за служене „ в името на драгоценното ни Отечество “.
Тази мяра е скътана надълбоко в сърцето на Сливен.
И резонира в младото лице на града.
Запознаването ви с града може да стартира с тур по пешеходната зона, измежду прохладата на остарели дървета, кокетни заведения и няколко забележителни барокови здания, напомнящи за фабрикантската популярност на Сливен от началото на предишния век. Заслужава си те да бъдат посетени, защото в залите им са експонирани неповторими археологически и художествени артефакти от фондовете на Регионалния исторически музей и Сливенската художествена изложба. Пешеходната зона на Сливен стартира от централния градски площад със забележителния монумент на Хаджи Димитър, обрамчен с прелестни скулптурни портрети на още осем знакови възрожденски дейци, родом от Сливен, и приключва с градския парк, предлагащ зона за плаж и голям брой атракциони.
Историческата разходка из Сливен безусловно ще ви води до античната и средновековна цитадела „ Туида “. Тя се намира на хълма „ Хисарлъка “ в северната част на града и разкрива приказна панорама към покрайнината – на север към живописния скален релеф на Сините камъни, на запад към красивите гористи възвишения, обхванали като в скут града, а на юг – към самия Сливен, постлан в подножието на крепостта. Първите сведения за „ Туида “ са от II век, когато тя се загатва като римски търговски, административен и набожен център. Крепостта претърпява интервали на подем и съсипия, на нахлувания, завладявания и въздигания по времето на няколко империи, на Първото и Второто Българско царство. Следи от превратностите на историята могат да се видят и през днешния ден измежду руините на магнетичното място, където преди стотици години е зародил градът.
През 2012 година Община Сливен приключи реновирането и социализирането на крепостта „ Туида “ по план, финансиран по Оперативна програма „ Регионално развиване “. Тя бе отворена за визити и събития, и сега е един от най-посещаваните туристически обекти в района. Новопостроеният амфитеатър и благоустроената повърхност сред отчасти възобновените крепостни стени постоянно се трансформират в сцена за юношески и културни събития, както и за атрактивни исторически възстановки. Крепостта предлага вълнуващи прекарвания и провокации за своите гости – да вземем за пример да се облекат в антични средновековни костюми, да стрелят с типични за епохите оръжия, да изработят сами предмети и сувенири по старинни технологии и доста други. Това лято крепостта „ Туида “ за пръв път ще бъде натурален фон и за оперен театър – внушителната „ Аида “ на Джузепе Верди, в режисура на Старозагорската опера, с присъединяване на няколко от сливенските оперни звезди. Датата е 14 юли.
Разходка през епохите в Сливен може да продължи с посещаване на няколко забавни възрожденски къщи, ситуирани в един от най-старите квартали на града – Кафтанджийската махала, скупчена към забележителната Гюр-чешма. В предишното чешмата била значима спирка, от която потегляли керваните със артикули към Одрин и Цариград и слизали стадата и дървесината от Балкана.
От тук към Русия потеглил и напълно младият Добри Чинтулов, с торбичка на рамо, а в сърцето със буйна „ любородна “ фантазия – да се завърне, с цел да буди приспаната националната свяст. Съвсем покрай Гюр-чешма, в стеснен калдаръмен сокак, се намира къщата-музей на първия български възрожденски стихотворец. В красивата двукатна къща е пресъздадена атмосферата, в която няколко десетилетия живее и твори Добри Чинтулов - поетът, възпламенил със стиховете и цигулката си няколко генерации българи към протест и независимост. Документалната експозиция показва креативния и житейски път на възрожденеца, рано ослепял, само че прозрял и възпял българското Освобождение.
Съвсем наоколо до Чинтуловата къща-музей, сгушени измежду бухнали в зеленина дворове, зад дебели дъбови врати, чакат своите гости двете къщи на сливенския обичай. Арнауткината къща ще ни придвижи в битието на заможния и безсънен Сливен през Възраждането, измежду наредбата, облеклата, обичаите, културата, полезностите и поминъка на сливналии. В прилежащата къща е не по-малко забавно, тъй като в нея е показан Сливен от първите десетилетия на ХХ век, с виенските мебели и костюми, с европейските въжделения и обноски, с напредничавите икономически начинания и културни ползи на просветените сливналии. Това е времето, когато Сливен се утвърждава като проспериращ град с мощно разрастваща се промишленост и европейско благоустрояване, с богат обществен и културен живот и извънредно високо равнище на образованието. Голяма част от елита на града и просветните му дейци са ученици на университетите в Европа и, завръщайки се, привнасят високата европейска цивилизованост под Сините камъни.
В непосредствена непосредственост до реставрираните и обитаеми с памет и живот възрожденски къщи се намира единственият в България Музей на текстилната промишленост. На пръв взор непретенциозната постройка e издигната през 1907 година за първото у нас професионално учебно заведение (наречено Държавна образцова текстилна фабрика „ Добри Желязков ”). Музеят ще ви изненада с изключителната си колекция от достоверни образци и документи из историята на текстила, и най-много с работещите тъкачни и предачни машини, които могат да се задвижат пред личните ви очи. В арт-работилниците пък може да се запознаете с разнообразни техники на произвеждане, боядисване и щамповане на текстил и да си изработите собствен текстилен уникат за спомен.
Националният музей на текстилната промишленост се намира в директно съседство с една от най-големите забележителности на Сливен – първата фабрика на Балканите. Създадена е през далечната 1834 година от предприемчивия сливенец Добри Желязков. Фабриката е организрана по европейски пример, а първите чаркове и машинни чертежи били пренесени скрито от Русия, с цел да не бъде провокиран отпор от страна на турските управляващи. Много скоро амбициозният сливенски бизнесмен получава специфичен статут от султана и стартира да създава платове за османската войска. Всъщност, историята на Добри Желязков - Фабрикаджията не е толкоз щастлива, само че неговото начинание дава сериозен подтик за развиване и разцвет на Сливен. Зданието на първата българска фабрика (построено през 1843 г.) също има прекомерно превратна орис – дълго време след Освобождението то действа като затвор, сдобил се със славата на един от най-зловещите през първата половина на ХХ век. Днес импозантната постройка е приютила зад дебелите си каменни стени огромна част от фонда и експозициите на Регионалния исторически музей „ Д-р Симеон Табаков “. В момента в залите ѝ могат да се видят няколко изложения, отдадени на значимото и знаково присъединяване на Сливен в Освобождението, Съединението, Балканските войни и съзиждането на модерната българска страна.
Разбира се, обиколката из Града на стоте войводи не може да завърши без посещаване на къщата-музей на Хаджи Димитър. Разположена в самото начало на известния сливенски квартал „ Клуцохор “, тя раздипля пред нас забавни и малко познати обстоятелства за произхода, фамилията, детството и бунтовната активност на именития челник, положил младия си, 28-годишен живот пред олтара на свободата. В богатата предметно-документална експозиция се наблюдава пътят на именитата чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, приключил трагично на връх Бузлужда.
Снимки: Actualno.com
В тази къща се влиза като на поклонение… И се излиза с покълнала горделивост и вяра за България.
Защото Хаджията вечно си остава мяра за служене „ в името на драгоценното ни Отечество “.
Тази мяра е скътана надълбоко в сърцето на Сливен.
И резонира в младото лице на града.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ