Сгушен в Родорите, Златоград е от онези български градове, които

Сгушен в Родорите, Златоград е от тези български градове, които съумяват да пленят сърцето ти още щом го зърнеш. Слизаш от колата, поемаш надълбоко мирис и дишаш планински въздух. Мирише на камина, на бор, само че от оня аромат, който ти основава уют и те кара да се чувстваш някакси спокоен и добре.

Старият Златоград е от тези градове, в които вървиш по улицата и се спираш да погледаш, да видиш всеки ъгъл, всяко местенце. Чист, със лична душа, а хората са усмихнати и гостоприемни. Нощем жабите квакат в реката, чуват се щурците, а светулките светят към теб, все едно си в приказка. Небето е толкоз блестящо, а звездите са така близо, че а–ха да ги докоснеш.

Вървиш и не ти се желае да спираш, уханието на липа тук-там се носи така мощно, а планинският ветрец не те оставя да почувстваш парещите лъчи на лятното слънце. Известен с кафето, приготвяно на пясък, Дельо Хайдутин и фактът, че е най–южният български град със своите забележителности, като вкопаната черква " Успение Богородично “, Златоград е в действителност прелестен, носещ несравним дух.

Българска национална музика онлайн от всяко капанче и свирене на гайди галят слуха ти и настръхваш от кеф.