Сградата, в която се намира италианското посолство в София, е

Сградата, в която се намира италианското посолство в София, е едно от най-красивите и остарели сгради в града.

Зад тази къща се крие забавна история – споделя домакинът Негово превъзходителство Стефано Балди.

Построена е от Австро-Унгария в края на XVIII век особено за тяхно посолство. Съседната постройка била посолството на Италия. След края на Първата международна война, когато Австро-Унгария търпи загуба, двете страни разменят посолствата си и Италия стартира да употребява тази постройка, която е и по-голяма.

През 20-те години на предишният век зданието е било съвсем празно и го изпълват с предмети и картини на Савойската династия, прибавя дипломат Балди, показвайки картини от сбирката в трапезарията. В прилежащото помещение има и пиано.

Много обичам пианото и музиката, макар че не умея да изсвирвам, признава дипломатът. И когато дойдохме и го видяхме, доста се зарадвах. Балната зала е съхранила духа на времената, в които е била основана. Има чудесна звучност. Организирали сме тук много концерти за камерна музика. Много скоро ще има още един, прибавя той.

– Три години сте били радиоводещ, да не би на музикално предаване?
– Да, нещо такова – интервюирах мои сътрудници дипломати. И пусках джаз.

– Много хубаво съвпадане – през днешния ден имате годишнина от сватбата със брачната половинка си – 27 години, нали по този начин? Ще я поздравите ли?
– Разбира се, че бих желал – това са доста и сполучливи години, изключително поради работата ми на посланик. Хубаво е, че сме двама. Искам да ѝ благодаря за тези наши общи 27 години с вярата да прекараме още толкоз дружно.

– Коя ария бихте ѝ посветили?
– Песен, която и двамата харесваме – тя е на известния наш артист Клаудио Балиони и се назовава „ Малка огромна обич “.

– Имате наследник и щерка, да не би да са тук за годишнината?
– Не, те учат в Италия, само че идват понякога. Бяха тук за Коледа и Нова Година – беше огромна наслада!

– Зная, че всяка година проектирате календар, който подарявате на гостите и на приятелите си. Този календар е с разнообразни истински мисли, да вземем за пример „ Живей като че ли ще умреш на следващия ден, учи като че ли ще живееш постоянно “ на Махатма Ганди. Явно сте изобретателна персона, за какво вършиме този календар?
– Това е израз на вътрешния ми повод към творчество. Изпитвам наслаждение да сортирам хубави мисли и след това да правя подарък календара на другари за Коледа. Зная, че ще е с тях цяла година.

– Асоциациите, които вършим с Италия, са море, слънце, благополучие, хубава храна, футбол, музика... Какво още?
– Мисля, че това, което изредихте, е един много цялостен лист, само че бих добавил и италианците – италианският народ в действителност е доста безоблачен и доста другарски.

– Как ви се виждат българите?
– Вече съумях да виждам, че имаме доста общи неща в метода, по който възприемаме живота и това улеснява връзките сред италианците и българите. Народите ни изживяват Юга по допустимо най-хубавия метод – радват се на живота.

– Да разбирам, че се чувствате добре в България. Какво ви харесва тук?
– Дойдох с в действителност доста огромни упования и не останах отчаян. Продължавам да откривам доста забавни и доста приятни страни както на София, по този начин и на България. А в случай че би трябвало да отбележа нещо като минус на България, то това е, че, за жалост, за страната ви в чужбина не се знае задоволително – за хубостта ѝ и за всичко, което може да предложи.

– Но пък Италия за сметка на това е доста известна. Как го постигате вие?
– Имаме дълга история, която доста ни оказва помощ да сме толкоз известни. Освен това музиката, изкуството… това, което би трябвало да създадем и което е значимо за Италия, е да продължим да надграждаме.

– Какво ви липсва тук от Италия?
– Не мога да кажа, че има нещо, което ми липсва, тъй като тук намирам всичко, от което нуждая се. В България в действителност се усещам като вкъщи си. А и съм се научил да се съсредоточвам върху това, което имам, вместо върху това, което нямам.

– Любопитно ми е, да вземем за пример италианският дипломат, когато излиза на открито, отвън резиденцията си, дали вечеря в италиански заведения за хранене в България?
– Да, несъмнено. Трябва да съм наясно както с италианските заведения за хранене тук, по този начин и с българските, тъй като когато имам посетители, избирам да ги повеждам в български, с цел да опознаят локалната кухня.

– Тогава вие познавате ли я към този момент и кое е обичаното ви ядене?
– Да, с помощта на мои другари не преставам да откривам българската кухня. Например доста ми харесва пъстървата, приготвена по разнообразни способи – постоянно е вкусна.

– А от италианската кухня? Умеете ли да приготвяте нещо или разчитате на брачната половинка си?
– Да кажем, че 95% разгадавам на брачната половинка си, а останалите пет – на себе си.

– А какво обичате най-вече да хапвате?
– Неизменната паста, само че за разлика от средностатистическият италианец, аз не избирам спагетите, а късата паста с домашно подготвен сос рагу.

– С алено вино, щом е рагу?
– Може би ще Ви изненадам с отговора си. Опитвам се по всевъзможен метод да популяризирам италианските виновност, само че самият аз не пия. Така че познавам теорията, не практиката.

– Знам няколко израза на италиански, едното е „ ла долче вита и белла фигура “…
– Да, и двете са свързани с хубостта, тъй като италианският метод на живот значително е зависещ на нея и то на хубостта в всекидневието. Това са дребните неща, които способстват за по-уютна, по-привлекателна среда.

– Вие италианците, това го умеете най-добре – сладостен живот и да изглеждаш добре. Продължава ли да е допустимо това в днешно време?
– Мисля, че е допустимо, само че по осъвременен метод.

– Как се промени животът на италианците след влизането в Европейски Съюз?
– Това е дълъг интервал – към този момент 60 години сме в Европа. Републиканската Италия съответства напълно с европейската Италия. През 50-те години Италия трябваше още веднъж да гради всичко и с помощта на гениалната идея за основаването на Европейски Съюз, успяхме да достигнем до равнището на живот и стандарта, който имаме в този момент.

– Как се одобряват следователно разтърсванията, които стават в Европа? Как ги одобряват италианците – излизането на Англия от Европейски Съюз, бежанската рецесия?
– Да, и финансовата рецесия преди този момент. Не бива да забравяме, че рецесиите са част от историята, те се случват непрестанно. Важното е, че ние – страните от Европа, доста по-лесно можем да посрещнем една рецесия дружно, в сравнение с по настрана. И мисля, че европейският дух продължава да е доста мощен в Италия, без значение от надигащите се разнообразни настроения. Затова и одобрявам с възторг европредседателството на България.

– Обаче в България никой не изясни на елементарните хора какво значи това председателство. Временно председателство на ротационен принцип. Какво ни носи то, с изключение на затворените улици и блокираното придвижване, когато идват делегации?
– Човек вижда затворените улици и идващите делегации по малкия екран – знак, че се случва нещо значимо.
Помислете обаче, че в границите на тези шест месеца цяла Европа ще приказва за България и доста европейци ще дойдат, ще видят и ще опознаят България. Така че това сега е една невероятна, огромна сцена за вас.

– Битува тезата и разбирането измежду българите, че Европейският съюз седи високо горе и по този начин, понякога, се пробва да ни постанова неща, които не са в наш интерес, не са доста положителни. Те са в полза на Европа, само че не и в български интерес и ние сме принудени да се подчиняваме. Вие имате огромен опит – 60 години в Европейския съюз, по какъв начин бихте обяснили това?
– Това е като живота в една жилищна кооперация – има толкоз доста жилища и всеки желае да е добре. Но с цел да е добре всеки обособен апартамент, цялата постройка би трябвало да е добре – да е постоянна, да има по-добър аспект. Така че от време на време се гледа общото богатство, а не интереса на обособения апартамент. Но в последна сметка печелят всички.

– Какво е нещото или няколко неща, които ние българите би трябвало непременно да забележим или да опитаме, като дойдем във вашата страна?
– Зависи дали идвате в Италия за първи път. Ако е по този начин, е ясно – Рим, Венеция, Флоренция, Палермо, Неапол. Непременно би трябвало да видите някой от тези градове. Следващите си визити можете да посветите на по-малките градчета. Например аз съм от един град, който е в Умбрия, покрай Тоскана. Хубаво е човек да прегледа локалните забележителности, само че е несравнимо да поживее няколко дни в малко населено място, да се потопи в атмосферата, да опита локални специалитети – това си коства да се направи.

– Да, като че ли сладостта в действителност е в италианската провинция, в дребните каменни улички, в рибарските селца и в тази дива природа. А какво Вие носите от чертите на типичния италианец? Страстта към музиката, храната...
– Типичният италианец слага преди всичко любовта към положителната храна – храната и виното, несъмнено. А по-късно – музиката и изкуството. Докато при мен преди всичко стои музиката, по-късно изкуството, и най-после храната.

– Имате изключително отношение към щастието. Наскоро изнасяхте лекция в ТЕД за щастливия човек. Каква е формулата на щастието, в случай че може да се формулира в резюме?
– Ако разполагах с формулата, щях незабавно да я патентовам и да стана богат. Вярвам, че сме заобиколени от неща, които могат да ни създадат щастливи – изкуството, музиката, времето… всичко към нас. Но с цел да ни донесат наслада, би трябвало да умеем първо да ги виждаме, второ – да ги оценяваме. Ние с вас нямаме мотив да се оплакваме – живеем в страни, в които има на какво да се любуваме.

– Имате богат опит от разграничи страни – живели сте и в Ню Йорк, и в Танзания – разграничава ли се доста визията и чувството за благополучие у хората?
– Мисля, че да – виждал съм доста щастливи африканци, макар рестриктивните мерки, в които живеят. В Ню Йорк пък – град, който предлага толкоз доста – изобилства от хора, които не съумяват да намерят щастието. Просто тъй като не могат да отворят сетивата си за хубавите неща, които ги заобикалят. За да бъдем щастливи е нужно доста малко. И това зависи главно от нас. -->