ЖП-заводът падна - поредната беззащитна архитектурна забележителност
Сградата на Локомотивно-вагонния цех в София, по-известен като ЖП-завода зад Централна гара, беше съборена наскоро. Съобщението се появи първо в обществените мрежи като некролог за кончината на най-старата оживяла промишлена постройка у нас. Тя е строена в края на ХIХ век като " Главна железопътна работилница " на Княжество България и е пример на най-ранната индустриална архитектура.
Това не е било задоволително, с цел да бъде оповестена за монумент на културата и по този начин да бъде опазена и реставрирана. Сега там има единствено камари от тухли и камъни, в които ровят фадроми и багери.
" Това е доста сериозен проблем – съвсем нямаме предпазени обекти на културното завещание, които са индустриални здания ", разяснява арх. Ангел Захариев, създател на спечелилия абстрактен план за Предгаровия площад.
" Конструкцията на ЖП-завода можеше да бъде непокътната и да бъде трансфорат в постройка, обвързвана с просвета, с изкуство. Това беше концепция за тази постройка с безспорни качества и полезност. Има доста сходни планове в Европа, само че за жалост, разбрах, че неотдавна е била съборена ", сподели за " Дневник " той.
Част от земята е продадена на търг
ЖП-заводът е работил до началото на 90-те години, когато личният състав е наброявал близо 7000 души. През 2003 година дефинитивно е затворен и новият тогава изпълнителен шеф на БДЖ Наско Цанев търси разновидности за бъдещето му. Първо територията на завода е разграничена на две. В едната част е по-голямата повърхност от терена на завода. Тя е препоръчана за продажба на търг, проведен от министерството на превоза.
© Цветелина Николаева
През 2004 година е изработен финален опит за възкръсване на активността в завода.
Тайният търг е извоюван от компанията " ТЦ-ИМЕ ", която се свързва с Цветан Василев и КТБ. За сумата от 9.1 милиона лв. са купени 241.26 дка. Сделката още тогава е определяна като доста преференциална за купувача и неслучайно различен състезател в търга – компания на Христо Ковачки, подава тъжби за процесуални нарушавания.
Държавната земя излиза, че е купена под 18 евро/кв.м, до момента в който тогава пазарната цена на такива терени с инфраструктура и единствено на 2 км от идеалния център на София, е била 150-180 евро/кв.м.
Три години по-късно " ТЦ-ИМЕ " препродава 120 дка от парцела за 27 пъти по-висока цена - за 60 милиона евро, на испанска компания за недвижими парцели, оповестява тогава " Медиапул ". Идеята на испанците е била там да се построи голям мол и висока офис постройка, само че стартира финансовата рецесия и се отхвърлят от желанията си.
Главният проектант на София по това време, Петър Диков, приветства договорката като първа крачка към преодоляване на пустеещите територии северно от Централна гара. Те са наречени околност " Задгарова артерия ".
Друга част дружно с ЖП-завода е апортирана
През 2004 година министърът на превоза Николай Василев дава позволение БДЖ да влезе с апортна вноска в смесено сдружение с частната компания " Трансимпекс ". Тя е благосъстоятелност на " Адлер БГ ", която е на " Транс Нове ", а тя - на " Вато 2002 ". Последната пък е владеене на " Нове интернал ", благосъстоятелност на Васил Божков.
Апортът на БДЖ в смесеното сдружение " БДЖ-Трансимпекс " АД са халетата на ЖП-завода и терен от 68 дка. Те би трябвало да се оборудват с съвременни уреди за осъществяване на главен ремонт на електрически локомотиви на БДЖ. Поне такава е била концепцията.
" БДЖ-Трансимпекс " АД е с капитал 5.27 милиона лв., като частната компания влага 3.4 милиона. Планираните съществени поправки на електрически локомотиви " Шкода ", модел 44 и 45, по този начин и не стартират. Защо - в БДЖ и до през днешния ден не могат да кажат. От там даже обявиха пред " Дневник ", че не са били известени за събарянето на ЖП-завода.
Едва ли има нови капиталови планове, свързани с железопътния превоз на мястото на остарелия ЖП-завод, допуснаха от пресцентъра на БДЖ. Делът на държавното дружество от 35% в смесеното сдружение е непокътнат до момента.
В регион " Сердика " били известени единствено за срутване на стени
Тодор Кръстев, кмет на регион " Сердика ", на чиято територия е ЖП-заводът, не знаеше за разрушаването му, само че сподели за " Дневник ", че преди известно време притежателите поискали позволение за почистване на рискови стени. Кметът на " Сердика " е дал разрешението на " БДЖ-Трансимпекс ".
© Анелия Николова
Това остана през днешния ден от най-старата индустриална постройка у нас, издигната през 1888 година
Собствениците на ЖП-завода: Имаме позволение за осъществените действия
На въпрос на " Дневник " имат ли издадено позволение за срутване на остарелия ЖП-завод, от " БДЖ Трансимпекс " дадоха отговор, че " всички осъществени действия са съгласувани с нужните институции, в чийто сектор е издаването и одобряването на съответните документи. Дружеството има нужните уведомления, заявки, мнения и други документи ".
Засега от сдружението притежател не са изяснили какво ще вършат на мястото на ЖП-завода. " На този стадий сме в развой на разискване и изследване на разнообразни благоприятни условия за прилагане на парцела. Сред обсъжданите разновидности е и дълготрайното му отдаване чартърен ", оповестиха от " БДЖ Трансимпекс ".
Това не е било задоволително, с цел да бъде оповестена за монумент на културата и по този начин да бъде опазена и реставрирана. Сега там има единствено камари от тухли и камъни, в които ровят фадроми и багери.
" Това е доста сериозен проблем – съвсем нямаме предпазени обекти на културното завещание, които са индустриални здания ", разяснява арх. Ангел Захариев, създател на спечелилия абстрактен план за Предгаровия площад.
" Конструкцията на ЖП-завода можеше да бъде непокътната и да бъде трансфорат в постройка, обвързвана с просвета, с изкуство. Това беше концепция за тази постройка с безспорни качества и полезност. Има доста сходни планове в Европа, само че за жалост, разбрах, че неотдавна е била съборена ", сподели за " Дневник " той.
Част от земята е продадена на търг
ЖП-заводът е работил до началото на 90-те години, когато личният състав е наброявал близо 7000 души. През 2003 година дефинитивно е затворен и новият тогава изпълнителен шеф на БДЖ Наско Цанев търси разновидности за бъдещето му. Първо територията на завода е разграничена на две. В едната част е по-голямата повърхност от терена на завода. Тя е препоръчана за продажба на търг, проведен от министерството на превоза.
© Цветелина Николаева
През 2004 година е изработен финален опит за възкръсване на активността в завода.
Тайният търг е извоюван от компанията " ТЦ-ИМЕ ", която се свързва с Цветан Василев и КТБ. За сумата от 9.1 милиона лв. са купени 241.26 дка. Сделката още тогава е определяна като доста преференциална за купувача и неслучайно различен състезател в търга – компания на Христо Ковачки, подава тъжби за процесуални нарушавания.
Държавната земя излиза, че е купена под 18 евро/кв.м, до момента в който тогава пазарната цена на такива терени с инфраструктура и единствено на 2 км от идеалния център на София, е била 150-180 евро/кв.м.
Три години по-късно " ТЦ-ИМЕ " препродава 120 дка от парцела за 27 пъти по-висока цена - за 60 милиона евро, на испанска компания за недвижими парцели, оповестява тогава " Медиапул ". Идеята на испанците е била там да се построи голям мол и висока офис постройка, само че стартира финансовата рецесия и се отхвърлят от желанията си.
Главният проектант на София по това време, Петър Диков, приветства договорката като първа крачка към преодоляване на пустеещите територии северно от Централна гара. Те са наречени околност " Задгарова артерия ".
Друга част дружно с ЖП-завода е апортирана
През 2004 година министърът на превоза Николай Василев дава позволение БДЖ да влезе с апортна вноска в смесено сдружение с частната компания " Трансимпекс ". Тя е благосъстоятелност на " Адлер БГ ", която е на " Транс Нове ", а тя - на " Вато 2002 ". Последната пък е владеене на " Нове интернал ", благосъстоятелност на Васил Божков.
Апортът на БДЖ в смесеното сдружение " БДЖ-Трансимпекс " АД са халетата на ЖП-завода и терен от 68 дка. Те би трябвало да се оборудват с съвременни уреди за осъществяване на главен ремонт на електрически локомотиви на БДЖ. Поне такава е била концепцията.
" БДЖ-Трансимпекс " АД е с капитал 5.27 милиона лв., като частната компания влага 3.4 милиона. Планираните съществени поправки на електрически локомотиви " Шкода ", модел 44 и 45, по този начин и не стартират. Защо - в БДЖ и до през днешния ден не могат да кажат. От там даже обявиха пред " Дневник ", че не са били известени за събарянето на ЖП-завода.
Едва ли има нови капиталови планове, свързани с железопътния превоз на мястото на остарелия ЖП-завод, допуснаха от пресцентъра на БДЖ. Делът на държавното дружество от 35% в смесеното сдружение е непокътнат до момента.
В регион " Сердика " били известени единствено за срутване на стени
Тодор Кръстев, кмет на регион " Сердика ", на чиято територия е ЖП-заводът, не знаеше за разрушаването му, само че сподели за " Дневник ", че преди известно време притежателите поискали позволение за почистване на рискови стени. Кметът на " Сердика " е дал разрешението на " БДЖ-Трансимпекс ".
© Анелия Николова
Това остана през днешния ден от най-старата индустриална постройка у нас, издигната през 1888 година
Собствениците на ЖП-завода: Имаме позволение за осъществените действия
На въпрос на " Дневник " имат ли издадено позволение за срутване на остарелия ЖП-завод, от " БДЖ Трансимпекс " дадоха отговор, че " всички осъществени действия са съгласувани с нужните институции, в чийто сектор е издаването и одобряването на съответните документи. Дружеството има нужните уведомления, заявки, мнения и други документи ".
Засега от сдружението притежател не са изяснили какво ще вършат на мястото на ЖП-завода. " На този стадий сме в развой на разискване и изследване на разнообразни благоприятни условия за прилагане на парцела. Сред обсъжданите разновидности е и дълготрайното му отдаване чартърен ", оповестиха от " БДЖ Трансимпекс ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ