Променят статута на сградата на БНБ в Пловдив, за да не може да бъде продадена от Общината
Сградата на Българска народна банка на Главната да бъде оповестена за обществена общинска благосъстоятелност, оферират общинските съветници на ГЕРБ. Това подсигурява, че зданието, което е недвижима културна полезност, не може да бъде отчуждавано и прехвърляно в благосъстоятелност на трети лица, с изключение на в интерес на страната. Предложението ще се гледа на идната сесия на локалния парламент.
Прочетете още
Успоредно с тази самодейност екипът на зам.-кмета по просвета, археология и туризъм Пламен Панов създава задание за конкурс за функционалностите на постройката. Това се случва, откакто Общинският съвет гласоподава 20 000 лева за провеждането му.
„ Ще пристъпим към най-демократичния способ. Надяваме се да има повече положителни хрумвания. Ще дадем период на разнообразни организации и архитектурни бюра да показват идеини планове за бъдещата функционалност на Българска народна банка ”, сподели Пламен Панов
Той напомни и че Община Пловдив има подготвен план за реституция на фасадата, който е координиран с Националния институт за недвижимо културно завещание. Необходима е актуализация единствено на количествено-стойностните сметки, тъй като е направен преди няколко години. По старите цени реставрацията би коствала към 800 000 лева
„ Дискусията са функционалностите на Българска народна банка е дейна – някои споделят, че би трябвало да е музей на Пловдив или Археологически музей. Трети считат, че би трябвало да е представителна зала на Общината или административна постройка. Моето персонално мнение е обвързано и с един проблем, пред който администрацията занапред ще се изправи. Пловдивските музеи имат сериозна посещаемост. Екипът ни направи доста приходи, с цел да им даде опция да разширят експозиционните си площи и да показват в по-голям мащаб сбирките си. Въпреки това го има значителният проблем, че те са задушени. Продължават скъпи артефакти да стоят във фондохранилищата им. В най-голяма степен това се отнася за Археологическия музей, който среща компликации и има потребност от нови фондохранилища и експозиционни площи ”, сподели Панов и напомни, че Пловдив влага всяка година в археологически разкопки и постоянно се има находки на нови движими културни полезности. През предходната година казусът бе решен за Етнографския музей, на който по предложение на кмета Здравко Димитров бе възложен безплатно някогашният хостел на ул. „ Съборна ” в Стария град.
„ Директорите на музеи са доста енергични и приказваме по какъв начин тези експозиции да бъдат актуализирани и да се подреждат нови. Неслучайно кандидатствахме по Норвежката стратегия да финансират план на стойност 800 000 лева за добавена действителност за артефактите на пловдивските музеи ”, сподели още зам.-кметът по просвета.
Сградата на ул. " Райко Даскалов " 51 е единична недвижима културна полезност от новото време, заявена през 1985 година с писмо на Националния институт за паметниците на културата. Тя е ситуирана в групова недвижима културна полезност А - система от улични ансамбли по ул. " Княз Александър I ", ул. " Отец Паисий ", ул. " Райко Даскалов ", ул. " Христо Г. Данов " и площад Джумая. Сградата попада в обсега на територия с културно-историческо завещание със статут на колективен археологически и архитектурно-строителен монумент на културата, монумент на урбанизма и културния пейзаж в Историческа зона " Филипопол-Тримонциум-Пловдив ".
Сградата на Българска народна банка е издигната по план на арх. Анри (Хайнрих) Майер (1856-1930 г.) и е издържана в духа на късен класицизъм с подчертани ренесансови въздействия. Майер идва в България през 1878 година, а през 1892-а става основен проектант на Първото българско ревю и архитект на огромна част от павилионите. Строителството на първичната постройка на банката, една от най-представителните за времето си здания, е осъществено по негов план през 1909 година В годините тя претърпявала надграждания, само че е непокътната истинската ѝ визия.
Мястото на постройката не е определено инцидентно - тя се намира на основна комерсиална улица, където е била Узун чаршия.
Прочетете още
Успоредно с тази самодейност екипът на зам.-кмета по просвета, археология и туризъм Пламен Панов създава задание за конкурс за функционалностите на постройката. Това се случва, откакто Общинският съвет гласоподава 20 000 лева за провеждането му.
„ Ще пристъпим към най-демократичния способ. Надяваме се да има повече положителни хрумвания. Ще дадем период на разнообразни организации и архитектурни бюра да показват идеини планове за бъдещата функционалност на Българска народна банка ”, сподели Пламен Панов
Той напомни и че Община Пловдив има подготвен план за реституция на фасадата, който е координиран с Националния институт за недвижимо културно завещание. Необходима е актуализация единствено на количествено-стойностните сметки, тъй като е направен преди няколко години. По старите цени реставрацията би коствала към 800 000 лева
„ Дискусията са функционалностите на Българска народна банка е дейна – някои споделят, че би трябвало да е музей на Пловдив или Археологически музей. Трети считат, че би трябвало да е представителна зала на Общината или административна постройка. Моето персонално мнение е обвързано и с един проблем, пред който администрацията занапред ще се изправи. Пловдивските музеи имат сериозна посещаемост. Екипът ни направи доста приходи, с цел да им даде опция да разширят експозиционните си площи и да показват в по-голям мащаб сбирките си. Въпреки това го има значителният проблем, че те са задушени. Продължават скъпи артефакти да стоят във фондохранилищата им. В най-голяма степен това се отнася за Археологическия музей, който среща компликации и има потребност от нови фондохранилища и експозиционни площи ”, сподели Панов и напомни, че Пловдив влага всяка година в археологически разкопки и постоянно се има находки на нови движими културни полезности. През предходната година казусът бе решен за Етнографския музей, на който по предложение на кмета Здравко Димитров бе възложен безплатно някогашният хостел на ул. „ Съборна ” в Стария град.
„ Директорите на музеи са доста енергични и приказваме по какъв начин тези експозиции да бъдат актуализирани и да се подреждат нови. Неслучайно кандидатствахме по Норвежката стратегия да финансират план на стойност 800 000 лева за добавена действителност за артефактите на пловдивските музеи ”, сподели още зам.-кметът по просвета.
Сградата на ул. " Райко Даскалов " 51 е единична недвижима културна полезност от новото време, заявена през 1985 година с писмо на Националния институт за паметниците на културата. Тя е ситуирана в групова недвижима културна полезност А - система от улични ансамбли по ул. " Княз Александър I ", ул. " Отец Паисий ", ул. " Райко Даскалов ", ул. " Христо Г. Данов " и площад Джумая. Сградата попада в обсега на територия с културно-историческо завещание със статут на колективен археологически и архитектурно-строителен монумент на културата, монумент на урбанизма и културния пейзаж в Историческа зона " Филипопол-Тримонциум-Пловдив ".
Сградата на Българска народна банка е издигната по план на арх. Анри (Хайнрих) Майер (1856-1930 г.) и е издържана в духа на късен класицизъм с подчертани ренесансови въздействия. Майер идва в България през 1878 година, а през 1892-а става основен проектант на Първото българско ревю и архитект на огромна част от павилионите. Строителството на първичната постройка на банката, една от най-представителните за времето си здания, е осъществено по негов план през 1909 година В годините тя претърпявала надграждания, само че е непокътната истинската ѝ визия.
Мястото на постройката не е определено инцидентно - тя се намира на основна комерсиална улица, където е била Узун чаршия.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ