Сградата има дълга и противоречива история. Построена през 1893 г.

Сградата има дълга и спорна история. Построена през 1893 година край морето, тя е закупена през 1934 година от брачната половинка на Мусолини – Ракеле. По време на ръководството си диктаторът постоянно е обитавал там, пристигайки с хидроплан, и даже е употребявал вилата за държавни каузи. По-късно парцелът е уголемен до три етажа, 20 стаи и тенис корт.

 

След Втората международна война и рухването на фашисткия режим вилата става държавна благосъстоятелност. През десетилетията тя е употребена за разнообразни цели – от ветеринарна клиника до ресторант, а в края на 70-те години даже е имало опит да бъде съборена. Впоследствие е реставрирана и превърната в място за изложения и публични събития.

 

Присъствието на вилата и връзката ѝ с Мусолини от дълго време разделят локалното общество. Дебатите се възобновяват и при оповестяването ѝ за продажба, като представители на дясната партия „ Италиански братя “ упорстват името ѝ да не бъде променяно. Анджелини удостоверява, че то ще бъде непокътнато, макар натиска от част от нейните съдружници.

 

По думите ѝ историята не би трябвало да бъде „ изтривана “, а разказвана по верния метод.

 

„ Името припомня за мрачна страница, само че точно по тази причина би трябвало да я разкажем “, декларира тя, предупреждавайки, че смяната може да трансформира мястото в знак за крайни групи.

 

Плановете на общината са вилата да остане публично пространство – с изложения, отдадени на „ положителното, неприятното и грозното “ от историята на ХХ век, както и с културни и обществени събития.

 

Макар районът обичайно да е с леви политически настройки, едвам през 2025 година Ричоне публично лишава почетното поданство на Мусолини – процедура, наложена по време на фашисткия режим.

 

„ Това е човек, обвързван с закононарушения и неподобаващ за такава чест “, акцентира кметът, като добавя, че ориста на вилата е друга – тя ще бъде употребена като знак на демократичните полезности на общността.