Студио Х на „Армията“
Сезонът на ЦСКА е неуспех. Думите са на към момента треньора Стамен Белчев след отпадането за купата на България от „ Левски ”. ЦСКА ще приключи без трофей юбилейния сезон, а единствено до преди два месеца се целеше в златен дубъл.
Каруцата се обърна, а останаха доста Х-ове, които незабавно би трябвало да се вземат решение. Още с назначението на Белчев като краткотраен треньор бе ясно, че той няма нито визията, нито визитката, нито класата да води ЦСКА. При всяка спортно-техническа рецесия тихичко изяснява по какъв начин управлението щяло взема решение бъдещето му. Е кой различен? Не е разкрил топлата вода.
Очевидно самочувствието на Белчев изобщо не е на равнище Първа лига. Никаква храброст няма и в думите му, че поемал отговорността за проваления сезон. Трябваше да е самоуверен, когато се правеше селекцията. Когато трябваше да се нападна следващия арбитър, ощетил тима му. Когато трябваше да се брани идеята ЦСКА. Нищо симпатично не остава в скромния Белчев. Ще запомним единствено какъв брой е тихичък.
ЦСКА се нуждае от напълно различен типаж за треньор. Трябва му биткаджия, а не кръжочник, който да се учи на гърба на 70 години обич на половин България. Сега управлението в действителност би трябвало да седне и да измисли най-важния Х. Опциите не са по никакъв начин доста. Единственият българин, който може да се оправи със задачата, е Стойчо Младенов. Участвал е в три от последните четири трофеи на ЦСКА – първо като помощник, а след това и като старши треньор. Освен поради безспорните треньорски умения Екзекутора на „ Ливърпул ” е скъп, тъй като преди всичко не се опасява да влезе в борба с всеки, който нападна обичания му клуб. Дори когато управлението не го поддържа, а даже в противен случай – забива му нож в гърба. С него ЦСКА е правил върхове – по следващи победи в шампионата и довеждане докрай на цялостен сезон без загуба.
Младенов е подложен на критика за участията в европейските шампионати, където ЦСКА с него има единствено две загуби – от „ Галатасарай ”. Всички останали отпадания са след ремита. Но не би трябвало да се не помни, че централен нападател против „ Мура ” да вземем за пример беше Станко Йовчев – единствената налична запаса. Когато пристигнаха мачовете със „ Зимбру ”, селекцията беше още в начална фаза – още веднъж поради липса на финанси.
От футболисти, тренирани при Младенов, в историята ЦСКА е спечелил над 10 милиона евро. Последните образци за гръмки продажби са на Ивайло Чочев, Жуниор Мораес, Серджиу Буш и Раис М’Боли. Друг е въпросът в кой джоб влязоха парите от тях, сигурно не е треньорският. Би било забавно да се види работата на Младенов, когато притежател е извънредно зает с идеята притежател като Гриша Ганчев. Най-големите врагове на Екзекутора са от по този начин наречените „ червени митове ”, които настроиха обществеността с безпочвени обвинявания за измами, които по този начин и не бяха потвърдени. Някои от тях се разкриха и в този момент работят при най-големия зложелател. А Младенов правеше селекция с трохи. Превръщаше в бисери незнайни герои, харесани по-късно дори от Диего Марадона – информация Омар Косоко.
Друг типаж, който пасва на ЦСКА, е Любослав Пенев. Също любим на почитателите, който обаче самичък провали кариерата си. Любо по този начин и не се дефинира дали желае да е треньор или президент. Донкихотовски влезе в куп сражения с вятърни мелници, че даже ЦСКА не го поддържа на конгреса на БФС. Като ментор на „ алените ” Пенев няма нито един трофей. Става доста гръмък, когато каруцата към този момент се е обърнала. Открива фронт след фронт, никой от които не е спечелил. На пръстите на едната ръка се броят мачовете, които почитателите помнят със унес, когато треньор е бил Ел Голеадор.
Всеки български вид отвън Младенов и Пенев може да има пагубният резултат на Стамен Белчев. Защото както няма положителни родни футболисти, по този начин и треньорите са голям недостиг.
Разбира се алтернатива, освен това най-вероятна, е ЦСКА да заложи на чужденец. Тук рисковете също са големи. И най-големият проблем на всеки иностранец е, че от него ще се чакат резултати на момента. Загуба от „ Левски ” или „ Лудогорец ”, реми с „ Ботев ” или „ Берое ” ще се гледат като черна леке от „ алените ” почитатели. Пресен образец е Едуард Йорданеску. Младият румънец имаше положителни хрумвания, само че не и време да ги осъществя. Просто в „ План 2020 ” в ЦСКА не може да има.
Без значение кой е треньорът, методът на селекция на „ Армията ” също търпи рецензии. Белчев надали е имал думата за някой от новите. В последна сметка най-важните хора в един футболен клуб са притежателят и треньорът. Тяхната дума би трябвало да тежи най-вече. Единият вади парите, другият дава отговор за резултатите. През последните две години в ЦСКА се извъртяха прекомерно доста задгранични футболисти, чиито имена почитателите към този момент не помнят. Много евентуално е от настоящия тим малко на брой да останат. И в случай че Фернандо Каранга предстоящо ще бъде скъпо продаден, на съвсем всички останали ще им бъде показана вратата. Една птица пролет не прави, едно трансферно попадение тим не прави.
ЦСКА ще чества печален празник. Дори е разумно незабавно да се потърси вид мачът на 5 май против „ Лудогорец ” да се върне вкъщи на „ Българска войска ”. Защото ще е тежко да се гледат празните трибуни на „ Васил Левски ”, да не приказваме, че противникът може да узакони купата си тъкмо в този ден.
ЦСКА се срина за два месеца, само че най-важното е изпълнено – жив е! Благодарение на Гриша Ганчев, на Христо Стоичков, на Юлиян Инджов. Благодарение на почитателите, които не оставиха ЦСКА самичък в нито един миг. На 5 май работа на притежателите няма да е да надуват парадни фанфари, а да решат ребуса с Х-овете. Спасението на ЦСКА към този момент не е на дневен ред. Време е за попълването на музея на славата. А по тази причина е нужно грешките незабавно да бъдат минимизирани.
Каруцата се обърна, а останаха доста Х-ове, които незабавно би трябвало да се вземат решение. Още с назначението на Белчев като краткотраен треньор бе ясно, че той няма нито визията, нито визитката, нито класата да води ЦСКА. При всяка спортно-техническа рецесия тихичко изяснява по какъв начин управлението щяло взема решение бъдещето му. Е кой различен? Не е разкрил топлата вода.
Очевидно самочувствието на Белчев изобщо не е на равнище Първа лига. Никаква храброст няма и в думите му, че поемал отговорността за проваления сезон. Трябваше да е самоуверен, когато се правеше селекцията. Когато трябваше да се нападна следващия арбитър, ощетил тима му. Когато трябваше да се брани идеята ЦСКА. Нищо симпатично не остава в скромния Белчев. Ще запомним единствено какъв брой е тихичък.
ЦСКА се нуждае от напълно различен типаж за треньор. Трябва му биткаджия, а не кръжочник, който да се учи на гърба на 70 години обич на половин България. Сега управлението в действителност би трябвало да седне и да измисли най-важния Х. Опциите не са по никакъв начин доста. Единственият българин, който може да се оправи със задачата, е Стойчо Младенов. Участвал е в три от последните четири трофеи на ЦСКА – първо като помощник, а след това и като старши треньор. Освен поради безспорните треньорски умения Екзекутора на „ Ливърпул ” е скъп, тъй като преди всичко не се опасява да влезе в борба с всеки, който нападна обичания му клуб. Дори когато управлението не го поддържа, а даже в противен случай – забива му нож в гърба. С него ЦСКА е правил върхове – по следващи победи в шампионата и довеждане докрай на цялостен сезон без загуба.
Младенов е подложен на критика за участията в европейските шампионати, където ЦСКА с него има единствено две загуби – от „ Галатасарай ”. Всички останали отпадания са след ремита. Но не би трябвало да се не помни, че централен нападател против „ Мура ” да вземем за пример беше Станко Йовчев – единствената налична запаса. Когато пристигнаха мачовете със „ Зимбру ”, селекцията беше още в начална фаза – още веднъж поради липса на финанси.
От футболисти, тренирани при Младенов, в историята ЦСКА е спечелил над 10 милиона евро. Последните образци за гръмки продажби са на Ивайло Чочев, Жуниор Мораес, Серджиу Буш и Раис М’Боли. Друг е въпросът в кой джоб влязоха парите от тях, сигурно не е треньорският. Би било забавно да се види работата на Младенов, когато притежател е извънредно зает с идеята притежател като Гриша Ганчев. Най-големите врагове на Екзекутора са от по този начин наречените „ червени митове ”, които настроиха обществеността с безпочвени обвинявания за измами, които по този начин и не бяха потвърдени. Някои от тях се разкриха и в този момент работят при най-големия зложелател. А Младенов правеше селекция с трохи. Превръщаше в бисери незнайни герои, харесани по-късно дори от Диего Марадона – информация Омар Косоко.
Друг типаж, който пасва на ЦСКА, е Любослав Пенев. Също любим на почитателите, който обаче самичък провали кариерата си. Любо по този начин и не се дефинира дали желае да е треньор или президент. Донкихотовски влезе в куп сражения с вятърни мелници, че даже ЦСКА не го поддържа на конгреса на БФС. Като ментор на „ алените ” Пенев няма нито един трофей. Става доста гръмък, когато каруцата към този момент се е обърнала. Открива фронт след фронт, никой от които не е спечелил. На пръстите на едната ръка се броят мачовете, които почитателите помнят със унес, когато треньор е бил Ел Голеадор.
Всеки български вид отвън Младенов и Пенев може да има пагубният резултат на Стамен Белчев. Защото както няма положителни родни футболисти, по този начин и треньорите са голям недостиг.
Разбира се алтернатива, освен това най-вероятна, е ЦСКА да заложи на чужденец. Тук рисковете също са големи. И най-големият проблем на всеки иностранец е, че от него ще се чакат резултати на момента. Загуба от „ Левски ” или „ Лудогорец ”, реми с „ Ботев ” или „ Берое ” ще се гледат като черна леке от „ алените ” почитатели. Пресен образец е Едуард Йорданеску. Младият румънец имаше положителни хрумвания, само че не и време да ги осъществя. Просто в „ План 2020 ” в ЦСКА не може да има.
Без значение кой е треньорът, методът на селекция на „ Армията ” също търпи рецензии. Белчев надали е имал думата за някой от новите. В последна сметка най-важните хора в един футболен клуб са притежателят и треньорът. Тяхната дума би трябвало да тежи най-вече. Единият вади парите, другият дава отговор за резултатите. През последните две години в ЦСКА се извъртяха прекомерно доста задгранични футболисти, чиито имена почитателите към този момент не помнят. Много евентуално е от настоящия тим малко на брой да останат. И в случай че Фернандо Каранга предстоящо ще бъде скъпо продаден, на съвсем всички останали ще им бъде показана вратата. Една птица пролет не прави, едно трансферно попадение тим не прави.
ЦСКА ще чества печален празник. Дори е разумно незабавно да се потърси вид мачът на 5 май против „ Лудогорец ” да се върне вкъщи на „ Българска войска ”. Защото ще е тежко да се гледат празните трибуни на „ Васил Левски ”, да не приказваме, че противникът може да узакони купата си тъкмо в този ден.
ЦСКА се срина за два месеца, само че най-важното е изпълнено – жив е! Благодарение на Гриша Ганчев, на Христо Стоичков, на Юлиян Инджов. Благодарение на почитателите, които не оставиха ЦСКА самичък в нито един миг. На 5 май работа на притежателите няма да е да надуват парадни фанфари, а да решат ребуса с Х-овете. Спасението на ЦСКА към този момент не е на дневен ред. Време е за попълването на музея на славата. А по тази причина е нужно грешките незабавно да бъдат минимизирани.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ