Мастърса в Париж - място за изненади в края на сезона
Сезон 2024 в тениса е към своя край, а по традиция последният шампионат от сериите АТР Мастърс 1000 е този в Париж. И защото това ще бъде последното издание на конкуренцията в зала „ Берси “, в идващия материал ще погледнем към някои от най-любопитните имена, които са успявали да стигнат до трофея през последните 20 години.
Томаш Бердих - 2005
Пътешествието ни стартира през 2005-а година, когато един млад чех влиза в шампионата под №50 в международната класация, само че все пак целият тенис към този момент свят знае неговото име – Томаш Бердих. По това време Бердих е най-известен с успеха си над Роджър Федерер на Олимпийските игри в Атина 2004, тъй че рейдът му в Париж меко казано може да се назова неочакван. Той обаче стартира с триумф над сънародника му Иржи Новак, а след това високият чех отстрани поредно четирима сложени тенисисти – Гилермо Кория (№2), Хуан Карлос Фереро (№13), Гастон Гаудио (№7) и Радек Щепанек (№8). По този метод 20-годишният Бердих доближава до финала, където се изправя против хърватина Иван Любичич, който в края на 2005-а година се намира в страхотна форма. Това обаче по никакъв метод не смущава Томаш, който взима първите два сета с 6:3, 6:4, само че по-късно Любичич показва класа и печели идващите две елементи с еднакъв резултат. В решителния пети сет обаче свежестта е на страната на Бердих, който след 6:4 в своя изгода стига до трофея. Изненадващо или не това си остана това си остана и най-голямата купа в кариерата на някогашния №4 в света, макар че той игра още три финала в съревнования от сериите Мастърс, както и един в шампионатите от Големия шлем – на Уимбълдън през сезон 2010. Чехът приключи кариерата си през 2019-а година.
Давид Налбандиан - 2007
Две години по-късно надпреварата в зала „ Берси “ още веднъж ни предлага ненапълно неочакван първенец, въпреки че надали има обожател на тениса, който да не познава Давид Налбандиан. Считан от мнозина за един от най-талантливите играчи без купа от Големия шлем, сезон 2007-а обаче надалеч не се развива по усета на аржентинеца. Серия от неприятни резултати водят до изпадането му от топ 20, само че в края на годината той се връща към най-хубавите си дни, като първо печели купата в Мадрид, където по пътя си отстранява поредно първите трима в света Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович (б.р и до ден сегашен Налбандиан остава единственият с сходно постижение). Следва обаче загуба още в първия кръг в Базел от Стан Вавринка, тъй че Давид се насочва към Мастърса Париж без особени упования. Във френската столица обаче финалистът от Уимбълдън 2002 е „ под пара “, като надиграва имена като Николас Алмагро, Карлос Моя, Давид Ферер, Ришар Гаске и още веднъж Роджър Федерер (б.р в третия кръг) и Рафаел Надал, като на финала испанецът е подложен на колене след 6:4, 6:0. Най-големите триумфи на Налбандиан обаче си остават в предишното, като най-голямата му купа пристигна по време на Финалите на АТР през 2005-а година (б.р по това време Тенис Мастърс Къп), където на финала той обръща от 0 на 2 сета Федерер. За страдание, кариерата на аржентинеца бе белязана от редица травми, които го принудиха да се откаже едвам на 31 през октомври 2013-а година.
Джак Сок - 2017
Правим дълъг преход към сезон 2017, когато Мастърса в Париж имаше за цел да дефинира последните двама участници в заключителния шампионат на АТР. Единият от тях беше Давид Гофен, който подпечата билета си за Лондон макар загубата си още в третия кръг. Битката за последното осмо място в „ О2 Арена “ обаче обещаваше да бъде напрегната до последно, въпреки в нея никой да не слагаше Джак Сок. До оня миг американецът можеше да се похвали с купа на двойки от Уимбълдън през 2014-а година, както и два медала на двойки от Олимпийските игри в Рио де Жанейро 2016, само че на сингъл кариерата му несъмнено не блестеше. Преди шампионатът във френската столица Сок заемаше 24-а позиция в годишната класация и възможностите му за място на Финалите бяха чисто математически. Малките му очаквания даже бяха на път да се изпарят още във втория кръг, когато някак си Джак се измъкна от закъснение от 1:5 гейма в третия сет, с цел да надвие в тайбрек Кайл Едмънд. Това сякаш беше повратният миг за американеца, който записа още четири победи в зала „ Берси “, с цел да вдигне трофея след триумф във финала на друга изненада в конкуренцията – сърбина Филип Крайнович. Макар и по пътя си да не срещна състезател от топ 15 триумфът на Сок го „ изстреля “ до 8-ата позиция в годишното нареждане и по този начин той се класира за Финалите на АТР в Лондон. Добрите изяви на американеца продължиха на английска земя, където той преодоля груповата фаза, само че на полуфиналите беше спрян от нашия Григор Димитров. В идващите години обаче Джак още веднъж се радваше на триумфи най-вече на двойки, а проблемите му с разнообразни контузии го принудиха да се отдръпна през 2023-а година и да се преориентира към падела.
Карен Хачанов - 2018
Само 12 месеца след изненадващия успех на Сок феновете в Париж станаха очевидци на още една невероятна приказка – този път с присъединяване на руснака Карен Хачанов. Към оня миг руснакът изживяваше най-силния си сезон, като към този момент беше спечелил две трофеи, само че все пак дойде във френската столица под №18 в света, което го поставяше измежду непоставените тенисисти в шампионата. Хачанов започва присъединяване си с победи над Филип Крайнович и Матю Ебдън, само че в осминафиналите му предстоеше двубой с деветия в света Джон Иснър. В героичен конфликт с американеца Карен безусловно „ измъкна “ успеха след триумф с 10-8 точки в тайбрека на третия сет, като по пътя си отрази и два мачбола. В четвъртфиналите и полуфиналите руснака отстрани по безапелационен метод Александър Зверев (№5) и Доминик Тийм (№8), с цел да си обезпечи мач на финала против Новак Джокович. Страхотното показване на Хачанов обаче продължи и в решителния дуел, в който той не даде сет на Джокович за крайното 7:5, 6:4, записвайки четвърта поредна победа над състезател от топ 10. Така Карен стигна до най-голямата купа в своята кариера дотук, само че за разлика от предходните образци той продължава да бъде неизменима част и до през днешния ден и макар че през годините имаше своите спадове представянето си, в края на 2024-а наподобява, че още веднъж стартира да намира своя темп след купата в Алмати и финала във Виена.
Холгер Руне - 2022
Последният образец за непредвиден първенец в Париж, на който ще обърнем внимание, датира отпреди два сезона. Холгер Руне дойде във френската столица като към този момент познато име в тура, само че в конкуренциите от сериите Мастърс до оня миг датчанинът в никакъв случай не бе прескачал втория кръг. Първият мач на Руне в зала „ Берси “ пък се трансформира в същинско тестване, като на скандинавеца му се наложи да отразява три мачбола преди да отстрани Стан Вавринка, който след дуела разкритикува съществено младока за държанието му. Разговорът сред двамата на мрежата обаче по никакъв метод не спря стремежа на Холгер, който продължи с четири поредни победи над играчи от топ 10, без да загуби сет, в това число и над международния №1 Карлос Алкарас (б.р в четвъртфиналите), с цел да доближи до първия си Мастърс край. В борбата за трофея Руне се изправи против втория в ранглистата Новак Джоквоич и макар че Ноле завоюва първия сет, датчанинът показва темперамент, с цел да реализира цялостен поврат и да вдигне най-ценния трофей дотук в кариерата си. През идната 2023-а година Руне продължи възхода си, достигайки два четвъртфинала в шампионатите от Големия шлем, само че след Уимбълдън играта му се срина, което докара до изпадането му от топ 10. В последно време датчанина търпи и от ден на ден рецензии поради арогантното си държание на корта, както и отношението му към неговата майка Анеке, която нееднократно той безусловно „ гони “ от трибуните по време на мачовете. За тежкия темперамент на Руне приказва и честата промяна на треньори, като единствено за последната година той е работил с Борис Бекер, Северин Люти (б.р партньорството им продължи единствено месец), Патрик Муратоглу, а от август тази година негов ментор е някогашният датски тенисист Кенет Карлсен.
В умозаключение може да кажем, че Мастърс шампионатът в Париж несъмнено умее да изненадва почитателите на тениса с непредвидени първенци, а дали това ще се случи и през 2024 година следва да разберем. Разбира се, всички ние стискаме палци за успех на Григор Димитров, който да го класира и за Финалите на АТР в Торино през ноември.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
Томаш Бердих - 2005
Пътешествието ни стартира през 2005-а година, когато един млад чех влиза в шампионата под №50 в международната класация, само че все пак целият тенис към този момент свят знае неговото име – Томаш Бердих. По това време Бердих е най-известен с успеха си над Роджър Федерер на Олимпийските игри в Атина 2004, тъй че рейдът му в Париж меко казано може да се назова неочакван. Той обаче стартира с триумф над сънародника му Иржи Новак, а след това високият чех отстрани поредно четирима сложени тенисисти – Гилермо Кория (№2), Хуан Карлос Фереро (№13), Гастон Гаудио (№7) и Радек Щепанек (№8). По този метод 20-годишният Бердих доближава до финала, където се изправя против хърватина Иван Любичич, който в края на 2005-а година се намира в страхотна форма. Това обаче по никакъв метод не смущава Томаш, който взима първите два сета с 6:3, 6:4, само че по-късно Любичич показва класа и печели идващите две елементи с еднакъв резултат. В решителния пети сет обаче свежестта е на страната на Бердих, който след 6:4 в своя изгода стига до трофея. Изненадващо или не това си остана това си остана и най-голямата купа в кариерата на някогашния №4 в света, макар че той игра още три финала в съревнования от сериите Мастърс, както и един в шампионатите от Големия шлем – на Уимбълдън през сезон 2010. Чехът приключи кариерата си през 2019-а година.
Давид Налбандиан - 2007
Две години по-късно надпреварата в зала „ Берси “ още веднъж ни предлага ненапълно неочакван първенец, въпреки че надали има обожател на тениса, който да не познава Давид Налбандиан. Считан от мнозина за един от най-талантливите играчи без купа от Големия шлем, сезон 2007-а обаче надалеч не се развива по усета на аржентинеца. Серия от неприятни резултати водят до изпадането му от топ 20, само че в края на годината той се връща към най-хубавите си дни, като първо печели купата в Мадрид, където по пътя си отстранява поредно първите трима в света Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович (б.р и до ден сегашен Налбандиан остава единственият с сходно постижение). Следва обаче загуба още в първия кръг в Базел от Стан Вавринка, тъй че Давид се насочва към Мастърса Париж без особени упования. Във френската столица обаче финалистът от Уимбълдън 2002 е „ под пара “, като надиграва имена като Николас Алмагро, Карлос Моя, Давид Ферер, Ришар Гаске и още веднъж Роджър Федерер (б.р в третия кръг) и Рафаел Надал, като на финала испанецът е подложен на колене след 6:4, 6:0. Най-големите триумфи на Налбандиан обаче си остават в предишното, като най-голямата му купа пристигна по време на Финалите на АТР през 2005-а година (б.р по това време Тенис Мастърс Къп), където на финала той обръща от 0 на 2 сета Федерер. За страдание, кариерата на аржентинеца бе белязана от редица травми, които го принудиха да се откаже едвам на 31 през октомври 2013-а година.
Джак Сок - 2017
Правим дълъг преход към сезон 2017, когато Мастърса в Париж имаше за цел да дефинира последните двама участници в заключителния шампионат на АТР. Единият от тях беше Давид Гофен, който подпечата билета си за Лондон макар загубата си още в третия кръг. Битката за последното осмо място в „ О2 Арена “ обаче обещаваше да бъде напрегната до последно, въпреки в нея никой да не слагаше Джак Сок. До оня миг американецът можеше да се похвали с купа на двойки от Уимбълдън през 2014-а година, както и два медала на двойки от Олимпийските игри в Рио де Жанейро 2016, само че на сингъл кариерата му несъмнено не блестеше. Преди шампионатът във френската столица Сок заемаше 24-а позиция в годишната класация и възможностите му за място на Финалите бяха чисто математически. Малките му очаквания даже бяха на път да се изпарят още във втория кръг, когато някак си Джак се измъкна от закъснение от 1:5 гейма в третия сет, с цел да надвие в тайбрек Кайл Едмънд. Това сякаш беше повратният миг за американеца, който записа още четири победи в зала „ Берси “, с цел да вдигне трофея след триумф във финала на друга изненада в конкуренцията – сърбина Филип Крайнович. Макар и по пътя си да не срещна състезател от топ 15 триумфът на Сок го „ изстреля “ до 8-ата позиция в годишното нареждане и по този начин той се класира за Финалите на АТР в Лондон. Добрите изяви на американеца продължиха на английска земя, където той преодоля груповата фаза, само че на полуфиналите беше спрян от нашия Григор Димитров. В идващите години обаче Джак още веднъж се радваше на триумфи най-вече на двойки, а проблемите му с разнообразни контузии го принудиха да се отдръпна през 2023-а година и да се преориентира към падела.
Карен Хачанов - 2018
Само 12 месеца след изненадващия успех на Сок феновете в Париж станаха очевидци на още една невероятна приказка – този път с присъединяване на руснака Карен Хачанов. Към оня миг руснакът изживяваше най-силния си сезон, като към този момент беше спечелил две трофеи, само че все пак дойде във френската столица под №18 в света, което го поставяше измежду непоставените тенисисти в шампионата. Хачанов започва присъединяване си с победи над Филип Крайнович и Матю Ебдън, само че в осминафиналите му предстоеше двубой с деветия в света Джон Иснър. В героичен конфликт с американеца Карен безусловно „ измъкна “ успеха след триумф с 10-8 точки в тайбрека на третия сет, като по пътя си отрази и два мачбола. В четвъртфиналите и полуфиналите руснака отстрани по безапелационен метод Александър Зверев (№5) и Доминик Тийм (№8), с цел да си обезпечи мач на финала против Новак Джокович. Страхотното показване на Хачанов обаче продължи и в решителния дуел, в който той не даде сет на Джокович за крайното 7:5, 6:4, записвайки четвърта поредна победа над състезател от топ 10. Така Карен стигна до най-голямата купа в своята кариера дотук, само че за разлика от предходните образци той продължава да бъде неизменима част и до през днешния ден и макар че през годините имаше своите спадове представянето си, в края на 2024-а наподобява, че още веднъж стартира да намира своя темп след купата в Алмати и финала във Виена.
Холгер Руне - 2022
Последният образец за непредвиден първенец в Париж, на който ще обърнем внимание, датира отпреди два сезона. Холгер Руне дойде във френската столица като към този момент познато име в тура, само че в конкуренциите от сериите Мастърс до оня миг датчанинът в никакъв случай не бе прескачал втория кръг. Първият мач на Руне в зала „ Берси “ пък се трансформира в същинско тестване, като на скандинавеца му се наложи да отразява три мачбола преди да отстрани Стан Вавринка, който след дуела разкритикува съществено младока за държанието му. Разговорът сред двамата на мрежата обаче по никакъв метод не спря стремежа на Холгер, който продължи с четири поредни победи над играчи от топ 10, без да загуби сет, в това число и над международния №1 Карлос Алкарас (б.р в четвъртфиналите), с цел да доближи до първия си Мастърс край. В борбата за трофея Руне се изправи против втория в ранглистата Новак Джоквоич и макар че Ноле завоюва първия сет, датчанинът показва темперамент, с цел да реализира цялостен поврат и да вдигне най-ценния трофей дотук в кариерата си. През идната 2023-а година Руне продължи възхода си, достигайки два четвъртфинала в шампионатите от Големия шлем, само че след Уимбълдън играта му се срина, което докара до изпадането му от топ 10. В последно време датчанина търпи и от ден на ден рецензии поради арогантното си държание на корта, както и отношението му към неговата майка Анеке, която нееднократно той безусловно „ гони “ от трибуните по време на мачовете. За тежкия темперамент на Руне приказва и честата промяна на треньори, като единствено за последната година той е работил с Борис Бекер, Северин Люти (б.р партньорството им продължи единствено месец), Патрик Муратоглу, а от август тази година негов ментор е някогашният датски тенисист Кенет Карлсен.
В умозаключение може да кажем, че Мастърс шампионатът в Париж несъмнено умее да изненадва почитателите на тениса с непредвидени първенци, а дали това ще се случи и през 2024 година следва да разберем. Разбира се, всички ние стискаме палци за успех на Григор Димитров, който да го класира и за Финалите на АТР в Торино през ноември.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ