Сезон 1982/1983 г.г. е един от най-драматичните в историята на

Сезон 1982/1983 г.г. е един от най-драматичните в историята на Локомотив. Това е шампионата, в което черно-белите получават огромната си легитимация, спечелвайки Купата на Съветската войска. Трофеят по това време е считан за втори по значителност след шампионската купа. Триумфът на 1 юни 1983 година на Христо Бонев и компания подрежда пловдивчани измежду най-големите. До този миг Локо е приветлив тим с едно второ и две трети места, само че във витрината си няма Купа. Именно КСА легитимира черно-белите измежду най-големите у нас.

Пловдивчани започват в новия сезон през август 1982 година в не изключително приповдигнато въодушевление. Зад тях са два несполучливи опита за промоция в А група след изпадането през 1980 година В края на май същата година черно-белите доста нещастно губят финала за Купата в Плевен от Локо (Сф) след безразсъден гол в продълженията на Стойчо Стоев, който пада след ужасна неточност на другояче отличния до оня миг вратар Васко Гаврилов, безконечна му памет! Бурно подкрепяни от към 5000 души на стадион Слави Алексиев момчетата на починалия Атанас Ангелов съумяват да изравнят след 1:0 за софиянци през първото полувреме. Пловдивската агитка окуражава любимците си със скандирането: „ Таз година Купата, следващата година групата ”. На почивката Ангелов вади 18-годишният Христо Колев (Бащата), който е подложен на непривичния за него пост ляв бек и пуска Илия Анчев. Именно бързоногият бек прави разликата след почивката, когато падна изравнителното попадение. След това Анчев и Ераносян удрят греда, с цел да пристигна нелепия гол на Стоев в продълженията.

След края на сезона Наско Ангелов, който е измежду най-успешните треньори в историята на ДЮШ на Локо отстъпва мястото на огромния Атанас Драмов. Той бързо вкарва желязна дисциплинираност в тима, а най-значителните прехвърляния, който прави е привличането на Тракия на някогашния капитан на канарчетата – починалият Александър Иванов, който е татко на Георги Иванов (Гонзо) и на някогашният народен вратар Стефан Стайков. От Ямбол идват Пламен Николов, който става закрепостен титуляр на левия бек и крилото Ангел Трингов. Клубното управление съумява да резервира в състава наложилият се към този момент в А националния тим Аян Садъков, младежките национали Едуард Ераносян и Петьо Василев. Остават също по този начин Георги Фиданов и Николай Курбанов.

Началото на сезона обаче е повече от съкрушително. Още в първия кръг за Купата на България черно-белите би трябвало да се изправят против кръвния зложелател Тракия, както тогава се назовава Ботев. Предвид отличните резултати в контролите, настроението на Лаута е повече от приповдигнато. Черно-белите жадуват за легитимация след двата сезона в Б група, през които канарчетата бележат напредък – печелят КСА през 1981 година и бронзовите медали. В първият мач Локо е хазаин пред препълнените трибуни на стадион 9 септември. Разочарованието обаче идва бързо, откакто жълтите още първото полувреме повеждат с 2:0, а през втората част усилват преднината си. В края след гол на Ераносян черно-белите стигат до 3:1, а реваншът край Бирената губят със същия резултат.

Именно тези два мача обаче се оказват печеливши за Локо. Атанас Драмов бързо схваща, че ахилесовата пета на тима продължава да е отбраната, поради която предходното състезание едвам не се стига до изпадане във В група. Гениалният ход на Драмов е преквалифицирането в централен бранител на лявото крило Николай Курбанов. Именно някогашният национал, който вкарва и при паметното 7:3 над жълтите, е огромният коз на експерта. Курбанов се оправя чудесно като либеро, а включванията му в офанзива постоянно носят голове. Пред него заиграва чудесно върнатият от Асеновец Петко Станков. От халф Пламен Николов е преквалифициран на ляв бек и се оправя доста добре.

Големият подтик на Локомотив обаче е преместването на своя стадион в Лаута. Макар и недостроен, по трибуните на всеки мач идват по 7-8000 почитатели. Началото на сезона не е изключително положително с хикс в Бургас против Нефтохимик и измъчена победа след автогол против Родопа на Лаута в добавеното време. Светъл лъч е успеха на 1/32 финалите в шампионата за Купата на Съветската войска против обичайно неуместния Асеновец с 4:2 в Асеновград. Отборът обаче клати в шампионата – след хикса в Асеновград идва и реми в Пазарджик против Хебър, което разрешава на директния съперник за промоция Берое да се отскубне напред в класирането. Заралии са майстори и на тихата дипломация. Зад тях е цялата област и пивоварната Загорка, в която се прави дефицитната по това време бира със същото име. Съдиите свирят на пакост дузпи за зелените, а кулоарните злословия по това време гласяха, че колите на реферите едвам потегляли от стадиона под Аязмото под тежестта на касите с пенлива течност. Именно с гол от съмнителна дузпа заралии печелят първият пряк конфликт под Аязмото.

Преломният миг за Локо през този сезон настава през октомври. Изненадващо в тима се завръща след 2 сезона в Гърция Христо Бонев. След изпадането през 1980 година тогаващният ръководител на Локомотив – починалият Никола Щерев употребява казусът да се разправи с гения, който не се подчинява на социалистическите порядки и го прогонва.
Зума обаче се завръща триумфално. Третият му дебют с черно-бялата фланелка е посрещнат възторжено. Лаута се пука по шевовете в мача против Слънчев бряг, чийто капитан е юношата на черно-белите Минчо Овчаров, разгласен след това 2 пъти за най-хубав футболист на българските затвори. Бонев раздава пасове по конец, само че Ераносян, Сотиров и Трингов вършат голям брой пропуски. В последна сметка мачът приключва 0:0. Еуфорията на Лаута обаче е толкоз огромна, че никой не обръща внимание на хикса, тъй като почитателите са уверени, че с Бонев няма по какъв начин тимът да не влезе в А група. По това време никой, но никой в Локомотив не обръща внимание на шампионата за Купата на Съветската войска. В тактиката на Драмов обаче тази конкуренция не е отписана. Почти незабележимо черно-белите стигат до полуфинал след безапелационни победи с 4:1 над Рилски състезател в Самоков, с 3:1 над Добруджа на Лаута и с 4:1 над Бдин няколко дни преди Нова година още веднъж вкъщи.

Голямата цел и фантазия на всички черно-бели е завръщането в А група.

На това е подчинена и зимната подготовка. Локо съумява да понижи единствено на точка преднината на Берое, а напролет следва мач в Пловдив. Никой на Лаута даже не смее да мечтае за освен това от почтено показване против ЦСКА на полуфинала, защото по това време алените са тим от европейска класа, отстранил двукратният притежател на КЕШ Ливърпул.

Пролетта стартира добре за Локомотив с рутинна победа над Нефтохимик в Пловдив. След това идва домакинския дуел против Берое, който остава в историята на Б групите като най-посетения. Черно-белите обаче са готови авансово за този мач. Срещу Нафтата Аян Садъков едек ориран с следващия безразсъден картон и отпада за дербито.

Около 40 хиляди души изпълват до краен лимит Голямата къща в очакване на борбата на титаните Христо Бонев и Петко Петков. Именно Зума извежда Локо напред с гол от фаул през първото полувреме. Заралии обаче натискат и изравняват още преди почивката. 17-годишното ромче Йордан Митев връзва на панделка Петьо Василев и мушва топката в мрежата зад Стайков. Черно-белите се подвигат на взлом през второто полувреме и Любчо Бурнарски хвърля трибуните в възторг с гол в 75-ата минута. Локо към този момент е преди всичко с точка преднина.

Още в идващия мач обаче лъсва директивата на БФС за директната промоция на Берое в А група. За гостуването на черно-белите в Смолян като рефер е пратен офицерът от милицията Богдан Кюркчиев. Домакините пък вземат решение срещата да не е на новия стадион, а на остарелия, който наподобява на картофена равнища след дълбока есенна оран. С измислена дузпа и засада смолянчани бият с 2:1, което докарва Зума до смут, а полицаите едвам отървават Кюркчиев. В идващия мач на Лаута идва 0:0 против Хебър, а пловдивчани още веднъж са посечени, защото им анулират два постоянни гола. Това на процедура взема решение битката за първото място в Южната Б група, което дава право на директна промоция. Черно-белите стартират да чакат съперника си за баража. Те се отпускат дотам, че губят 2 мача и разрешават на незабележимия до този миг Загорец да ги приближи на точка преди гостуването им в Нова Загора. На 12 април стадионът край пътя за морето е претъпкан от локални мургави викачи, които са се въоръжили с капаци от тенджери и подвигат писък чак до Бузлуджа. Водени от някогашният състезател на Локо Георги Загорчев домакините вършат същински пъкъл пеналта пред Стайков. Защитата обаче устоя, а в последната секунда на полувремето Едуард Ераносян изпреварва вратаря и повежда. През втората част Едо вкара още 3 гола, а за крайното 5:0 се разписва Георги Фиданов. Второто място в крайното класиране е обезпечено. На дневен ред идва полуфиналът за Купата против ЦСКА.

От БФС вършат поклон към армейците като насрочват мача за стадиона в Ихтиман, който е на 30 минути от Борисовата градина и 3 пъти по-далеч от Пловдив. Във федерацията явно подценяват обстановката, защото дребното градче разполага с едвам 10 полицаи, а от София не са извикани подкрепления. Червените ентусиасти също не обръщат доста внимание на дуела като го смятат за авансово спечен и едвам стотина от тях пътуват в топлата майска сряда.

На стадиона под връх Еледжик обаче се изсипват към 4000 последователи на Локо, жадуващи трофея.



Звездният тим на ЦСКА, който неотдавна е взел скалповете на Ливърпул, Нотингам, Реал Сосиедад и Байерн подхожда пренебрежително в мача. Червените, в чиито редици са Джони Велинов, братя Димитрови, Спас Джевизов, Георги Славков, Пламен Марков и Цецо Йончев обаче са стъписани от бойката игра на пловдивчани. Армейците са попарени в 19-ата минута, когато офанзива стартирана гениално от Христо Бонев стига до Христо Сотиров и след центрирането му Едуард Ераносян открива. В идващия момент на дребното стадионче в средногорското градче става първото всеобщо навлизане на публиката на терена. Въодушевени от попадението на Ераносян пловдивските почитатели слизат на игрището, с цел да изразят насладата си. В първия миг реферът Йордан Жежов взема решение да приключи мача. В идващия момент обаче до него отива Христо Бонев. „ Тук няма кой да те избави. И помен няма да остане от теб, в случай че прекратиш мача ”. Жежов вижда, че работата не е смешка и се отдръпва настрана. През това време Зума убеждава почитателите да се върнат на трибуните.

Докато алените се опомнят в 30-ата минута след нов талантлив пас на Зума Сотиров надбягва отбраната и прави 2:0 и хвърля пловдивската агитка в възторг. Този път почитателите не нахлуват, защото са под угрозата да заличат една от най-паметните победи в клубната история.

В началото на второто полувреме армейците се подвигат на взлом и Георги Славков понижава в 56-ата минута. Следват десетина минути, през които Стефан Стайков замязва на сторъкия Шива и с неповторими спасявания предотвратява равнене. Планът на огромния пълководец Атанас Драмов обаче проработва за трети път. В 71-ата минута Ераносян минава като дребна гара около братя Димитрови и прави 3:1. В заключителните 10 минути Драмов изумява всички като сменя асовете си Христо Бонев и Аян Садъков. Зума и Аян са се раздали до края на силите си и Драмов вкарва 20-годишният Петьо Бумбаров и Александър Иванов. В 88-ата минута изгрява нова вяра за алените. Възпитаникът на Локо Ружди Керимов рита към вратата, топката се отбива в гърба на Сашо Иванов и стопира в мрежата зад Стайков. Жежов дава невижданите по това време 5 минути продължение, само че Локо удържа преднината си и пътят към трофея е открит.
Мачът не се предава нито по радиото, нито по малкия екран. В Ихтиман по това време има една дребна поща с 2 кабинки. Няколко души от агитката обаче съумяват да се доберат до тях и да оповестят на околните си за подвига на Зума и компания. В спортната емисия на новините в 20.30 часа новината е обявена апропо. В Пловдив обаче тя се разнася мълниеносно и хиляди се стичат на Лаута към 22 часа, с цел да посрещнат любимците си.

От БФС насрочват финала за 1 юни в София. Изненадващо до мача за трофея стига бойкият отбор на Чирпан, воден от огромния треньор Иван Вутов. Никой обаче не се съмнява, че Локомотив този път ще изпусне щастието си. Близо 25 хиляди фена на Локо идват на Националния стадион Васил Левски. Четата на Атанас Драмов е в състав: Стефан Стайков, Илия Анчев, Николай Курбанов, Пламен Николов, Петко Станков, Иван Беделев, Христо Сотиров, Христо Бонев, Едуард Ераносян, Аян Садъков, Любомир Бурнарски. През второто полувреме вместо починалия Иван Беделев влиза Георги Фиданов, а Бурнарски е сменен от Иван Найденов (Червения), който също не е сред живите.



Локо не оставят никакви илюзии на съперника за освен това от почтено показване. Още в 7-ата минута Христо Сотиров открива резултата. С съвършено изпълнен фаул в 25-ата минута Христо Бонев удвоява, а на трибуните черно-белите почитатели вършат атмосферата като на Ла Бонбонера в Буенос Айрес. Стайков в 56-ата минута връща чирпанлии в мача, само че никой не си прави заблуда, че те могат да стигнат до поврат. В 81-ата минута Едуард Ераносян взема решение дуела дефинитивно с 11-ото си попадение в шампионата. След края на мача Купата е връчена на Христо Бонев, а той и съотборниците му половин час не могат да се приберат в съблекалнята, защото са подканяни от трибуните да създадат 3 почетни обиколки на пистата.





Празненствата за Локо обаче са напълно къси, тъй като на дневен ред идва огромната цел – завръщане в А група. Черно-белите имат неприятния шанс техен съперник да е Черноморец. Бургазлии са изиграни за сметка на надалеч по-слабите тимове на Славия и Черно море. Първият мач е плануван в Бургас на 15 юни. За задачата БДЖ Пловдив отпуска специфичен трен за почитателите, който е изпълнен до краен лимит. Дори в коридорите няма място за разминаване. Домакините обаче дават единствено 2000 билета за гостуващата агитка. Бургазлии изпълват до краен лимит своя стадион 9 септември, който след това е преименуван на Черноморец. Около 30 000 души с чакат с неспокойствие мачът, който е на живот и гибел и за двата тима.



Черно-белите излизат с по-голямо самочувствие, пристигнало от спечеленета Купа, до момента в който домакините са в минорно въодушевление. Още в 10-ата минута Христо Сотиров се отскубва от пазачите си и открива. На стадиона се чува единствено гостуващата агитка, която пее: „ А група ни зове ”. Малко по-късно чист гол пропускаХристо Бонев. Пловдивчани преобладават тотално, а в яда си халфът на Черноморец Ивайло Коцев сритва грубо Зума и той доиграва срещата с контузия. При една от дребното смислени офанзиви на Черноморец Георги Илиев (Креката) съумява да изравни.

Второто полувреме стартира с неповторим пропуск на Едуард Ераносян. Сотиров намира Едо на метър пред голлинията, само че той бие в навън. Това дава криле домакините, които се подвигат на взлом и стигат до победа с 2:1. Крехката преднина устройва и Локо. Черно-белите са уверени, че бият на реванша и се завръщат в А група. Канцелариите на стадиона са засипани с претенции за билети. Незнайно за какво обаче клубната упрва взема решение мачът да е на Лаута, който по това време е без южна и северна трибуни, на чието място са единствено строителни пана. Трибуна Спортклуб пък побира не повече от 3000 души. От Министерство на вътрешните работи предизвестяват, че може да стане огромна пакост. Милиционери вършат 2 кордона пред Лаута. Първият на булеварда, където би трябвало да покажеш билет, с цел да те пуснат, а втория е на портала. На 18 юни обаче става една от най-големите нещастия в историята на Локомотив. Запалянковците не се подчиняват на милицията и щурмуват стадиона като доста влизат без билети. Министерство на вътрешните работи вика на помощ пожарната. 2 тежки автомобила стартират да пръскат с водни струи нахлуващите почитатели, само че и те не могат да ги спрат. В паниката един човек умира от задушаване.

Съдията Йордан Йосифов знае за случая, само че ситуацията на Лаута е отвън надзор и той не се наема да анулира мача. Смъртният случай обаче остава загадка за хората по трибуните, които са настроени празнично като за завръщане в А група.

Преди началото на мача известният почитател на Локо Шопа подарява по един великански сом на Зума, Стефан Стайков, Николай Курбанов и Аян Садъков. Точно в 18 часа Йосифов дава първия сигнал и незабавно след него черно-белите се настаняват в противниковата половина. Те не я напущат до самия край, само че уви!

Черноморец се отдръпват в глуха отбрана, а на вратата си имат един извънземен в този мач вратар Любомир Петров, който след това с семейството Шейтанов става част от най-славната история на Локо. Шейтанов прави чудеса под рамката и в пеналта. Когато се постанова играе и като централен бранител. Особено трагични са заключителните 30 минути. Пловдивчани удрат 7 (седем!) греди. Пет пъти Зума от фаул нацелва диреците, а един път от игра. Един път и Курбанов едвам не строши левия стълб зад дългокосия вратар на гостите. След последния сигнал на Йосифов още един почитател на Локо умря. Този път не от задушаване, а от инфаркт. Над Лаута настана цялостна тишина, а в първия миг гостите не смееха да се израдват на заслуженото благополучие. Близо 5 минути над стадиона бе затишие. В този миг Любомир Шейтанов зацелува гредите, които го бяха избавили.

По-късно Христо Бонев споделя, че не е могъл да заспи след този незабравим мач, взел 2 жертви. Към 4 часа сутринта Зума е отишъл на Лаута и е гледал в неразбиране северната врата, която е обезмислила едногодишния труд.

В минорно въодушевление черно-белите излизат във почивка. Атанас Драмов напуща треньорския пост, с цел да отиде в Малта. На негово място още веднъж е назначен Атанас Ангелов. Отборът е разхлабен във почивка, а клубното управление отпред с починалия Петър Мильотев съумява да си свърши работата като не позволява да си тръгнат желаните от столичните грандове Аян Садъков, Едуард Ераносян и Христо Сотиров. На Ангелов е подредено да стартира внезапно подмладяване с вкарването в първия тим на 17-годишните младежки национали Георги Димитров, Георги Попов, Любен Жилков, Димитър Калканов, Рачо Килапов и Стефан Драганов.

Драмата на изтеклия сезон обаче не бе привършила за Локомотив. През юли след разработка на Министерство на вътрешните работи се открива черна каса в Спартак (Плевен) и уречен мач с Черно море. Треньорът на плевенчани е открит мъртъв при автокатастрофа и в бележника му са били записани сумите и хванатите играчи. Спартак е изваден от А група, а петима играчи на варненския отбор са изхвърлени вечно от футбола. БФС назначава спомагателен бараж сред Локомотив и третият в Северната Б група Осъм (Ловеч). „ По това време бяхме още по плажовете. Някои не бяха упражнявали изобщо, когато ни споделиха, че имаме още един късмет за А група. Няколко дни се събирахме за подготовка, тъй като тогава нямаше мобилни телефони, а играчите бяха по курорти ”, спомня си Христо Бонев.

БФС насрочва решителния мач за 11 август 1983 година на Националния стадион, който през този сезон е като втори дом за черно-белите. БДЖ отпуска 2 специфични влака за почитателите. Въпреки курортния сезон последователите на Локо съвсем изпълват „ Васил Левски ”. Вестник Народен спорт оповестява, че на мача са участвали 40 хиляди фенове. По същото време прилежащия стадион Българска войска също е цялостен за мача на ЦСКА против сборна групировка от „ 11-те на кръга ”. На Армията са столичните почитатели, а на „ Васил Левски ” тези на Локомотив. Около 1000 души идват и от Ловеч, с цел да поддържат обичания си тим, който не знае какво е А група до този миг. По груби калкулации към 35 хиляди фена на Локо са изстрадали успеха в горещата августовска вечер.

И преди този мач черно-белите последователи са изпълнени с оптимизъм като въобще не слагат под подозрение триумфа на обичания си отбор. Сред ентусиастите най-популярният лаф преди дуела е „ На Осъм – осем ” в очакване на победен триумф.

Очакванията обаче са едно, а действителността напълно друго. Без подготовка и съвсем без селекция Локомотив е надалеч от предходната форма. Атанас Ангелов е доста по-мек от предшественикът си Атанас Драмов. Уморените от маратона на миналия сезон играчи на Локо имат сили единствено за едно полувреме. Черно-белите стартират устремно и в 11-ата минута Христо Сотиров открива. До края на полувремето пловдивчани изпускат още 2 чисти положения. На трибуните се настройват за празник и никой не подозира какво ще стане през второто полувреме.

Ловчанлии излизат мобилизирани до краен лимит след почивката. Те са решени на всичко, с цел да се докопат до звездния си момент. Бойката игра на Осъм безусловно стъписва черно-белите. Бонев очевидно отпада. Сотиров и Ераносян се оказват изолирани в офанзива и всичко пада върхе плещите на отбраната, вратаря Стефан Стайков и неуморния Аян Садъков. В 56-ата минута обаче настава кошмарът за Локо. Шут от 40 метра от фаул на капитана на ловчанлии Василев заварва Стайков неопитен. Стражът на Локото очевидно не вижда снаряда и извиква: „ Аут ”. Топката обаче безмилостно влетява в долния ляв ъгъл на вратата му. Следващият четвърт час ловчанлии играят, пловдивчани гледат. Ангелов се заставен да направи две непредвидени смени като вкарва в игра 17-годишният Димитър Калканов и дебютантът Марин Камалиев от Несебър. Най-активен от Осъм са някогашните нападатели на Локо Александър Дюлгеров и Йордан Николов (Магарето). Пред Стефан Стайков ври и кипи. Стайков обаче многократно изкупува виновността си за гола и с невероятни спасявания резервира очакванията на Локо. Секунди преди края на постоянното време настава първата драма. Аян Садъков е спънат към пеналта. Черно-белите желаят дузпа, само че реферът Богдан Дочев дава фаул на самата линия. Агитката скандира името на Христо Бонев в очакване да вкара от специалитета си. Зад топката до Зума обаче застава и Садъков. Всички на стадиона, а и на терена чакат Зума да бие, а вратарят Паралийски се чуди къде да застане. В този миг обаче Аян излиза зад Зума и стреля остро. Паралийски остава имобилен на метър пред голлинията. Топката се удря в единия стълб, минава по линията, облизва другия стълб и излиза в навън. С това постоянното време свършва.

В продълженията черно-белите намират морални сили и се подвигат на взлом. Звездният момент настава в самия завършек на първото продължение. Аян Садъков и Едуард Ераносян в дъгата пред пеналта вършат фирменото си двойно подаване, след което Аян мина около Паралийски и с все мощ прати топката в мрежата за кеф на препълнения с почитатели на Локо източен бранш на стадиона. Второто продължение минава под знака на умората и без нито едно състояние. След края на тази епична борба черно-белите нямат сили даже да се зарадват на триумфа, което проличава от фотографията, която им вършат като нов член на А група. Едно мечтано завръщане след 3 сезона в преизподнята.



Луди от наслада обаче са почитателите на Локомотив. Новопостроената автомагистрала е съвсем задръстена от пловдивски коли. Клаксоните огласят аутобана. Изобретателни последователи пък на табелата за начало на Пловдив инсталират със заредени от батерия лампи, които са аранжирани като буквата А. И тази нощ градът не спа в облян в огромната черно-бяла наслада.