Северозападна България продължава да бъде най-бедният регион в Европейския съюз.

Северозападна България продължава да бъде най-бедният район в Европейския съюз. За страдание, той държи и скръбен връх по пътна смъртност. През 2023 година Евростат регистрира 166 починали на 1 милион души население. Тази статистика е над три пъти по-висока от междинната за Европейски Съюз – 46 жертви на 1 милион население. Местните поданици разказват пътищата си като „ черни “.

През 2024 година броят на починалите при пътни произшествия в Северозападна България понижава до 97. Към 25 ноември 2025 година жертвите са 66, което демонстрира позитивна наклонност. Въпреки това, районът остава най-опасен в Европейски Съюз по брой жертви на пътя. Министерство на вътрешните работи регистрира, че през 2024 година в цяла България са станали 32 440 пътно-транспортни катастрофи, с близо 3% повече по отношение на миналата година.

Една от главните аргументи за трагичната статистика е неприятното положение на пътната инфраструктура. Алекс Александров от с. Долни Цибър споделя:

Над 20 години не е пипнато нищо. Минават и хвърлят с лопати на някаква дупка, която тук я виждате. Хвърлят, тъпчат малко с крайници и си потеглят, това се случва.

Пътят Козлодуй – Горни Цибър – Долни Цибър е със стратегическо значение. Той е очакван за евакуация при повреда в АЕЦ. Въпреки репортаж отпреди половин година и обещания от АПИ за ремонт, пътят остава неремонтиран. Местните хора търпят съществени финансови загуби поради дупките.

Това е последната гума, която върших. Едно момченце, тръгнал от Видин за София, закъсал на пътя и няма избавление, това е, споделя Алекс Александров.

В рамките на месец съм сменил два-три чифта гуми. А те не са евтини. Една гума е 500 лв., прибавя Йонко Славчев.

По две гуми едновременно, не по една. Гумите и с все джантите и те са хвърлени. И всичко хвърлено и купува се ново. Понеже ние тук имаме доста пари и си разрешаваме да си купуваме. Плащаме си винетки, плащаме си всичко както би трябвало, възмущава се Милко Тодоров.

От Агенция „ Пътна инфраструктура “ (АПИ) отхвърлят да застанат пред камера. Писмено оповестяват, че са ремонтирали пътя от Козлодуй до Хърлец. Положени са 4 хиляди тона компактен асфалтобетон. В други пет километра са направени частични поправки. Основен ремонт обаче следва през идната година.

Европейският център за транспортни политики изследва пътни сектори във Видин, Монтана и Враца. Диана Русинова от Центъра изяснява:

Ние сме обследвали най-вече положението на инфраструктурата. Както знаете ние купихме един извънредно актуален апарат, който мери съпротивлението на хлъзгане и превъртане, т.е. сцеплението на асфалтовата настилка и общо взето нашите изследвания демонстрираха, че в над 70% от изследваните сектори настилката е доста хлъзгава и въобще не е годна и подобаваща за приложимост, съгласно актуалните правила, които в това число и АПИ е възприела.

Една от най-опасните прави е основният път Видин – Монтана – Враца. Лъчезар Близнаков от „ Пътна полиция “ – ГДНП акцентира:

Много натоварена пътна инфраструктура във връзка с тежкотоварен трафик. Основно пътно направление за придвижване от Азия към Европа, което обуславя и висок пътен травматизъм по главния републикански път I-1. Където има доста ПТП, ние сме разпознали доста сектори с централизация на ПТП по тази права съответно.

От 2022 година насам се следи нарастване на тежкотоварния трафик през района. Това в допълнение усложнява пътната конюнктура. След влизането ни в Шенген също се регистрира завишение. Колкото по-интензивен е трафикът, толкоз по-голяма е вероятността от катастрофи.

Освен инфраструктурните проблеми, сериозен фактор е държанието на водачите. Високата скорост е най-честата причина за тежки произшествия. От началото на 2025 година глобите за висока скорост и шофиране след приложимост на алкохол и опиати в Северозападния район са доста повишени. Броят на глобените за скорост е над четири пъти по-голям спрямо интервала 2021-2023 година

Затова и тази права, която споменахме I-1 е осеяна с полицейски екипи по цялата ѝ дължина. На територията на Видин, на територията на Монтана, на територията на Враца, показва Лъчезар Близнаков.

Полицейските екипи работят за надзор на скоростните режими. Те ползват и линеен надзор в рисковите сектори. Това минимизира предпоставките за катастрофи. В дребните обитаеми места се ускоряват инспекциите за шофиране след приложимост на алкохол и опиати. Броят на осъдените за тези нарушавания е три пъти повече. Двойно се е повишил и броят на осъдените за гонки.

Експертите упорстват за бърза рационализация на пътищата. Диана Русинова акцентира:

На първо място пътната инфраструктура е извънредно несъответствуваща, с цел да поеме този голям трафик. Тя е с привършен потенциал там, където пътя не е уголемен. Така че значимата стъпка, която би трябвало да се направи е да се довърши скоростния път от Мездра към Монтана и към Видин.

Лъчезар Близнаков е уверен:

Когато ние имаме една автомагистрала по цялото продължение в тези области съм сигурен, че данните за починалите и ранените в ПТП внезапно ще намалеят.

Сегашният основен път Видин – София е стеснен и минава през доста обитаеми места. Това основава спорове сред участниците в придвижването. Пътят е планиран по остарели стандарти. Те не дават отговор на актуалните условия за подвижност. Липсват и съответни пътни знаци.

На места установяваме знаци, които са на по-голяма възраст от някои от нашите сътрудници, които са тук в сдружението. Знаци от по 20 – 25 години, разяснява Диана Русинова.

През 2023 година починалите на пътя в Северозападна България са общо 110. Въпреки че през 2024 година те понижават до 97, а през настоящата година (към 25 ноември) са 66, казусът остава сериозен. Без бърза рационализация на пътната инфраструктура, казусът с жертвите не може да бъде решен.

Европейският метод „ Безопасна система “ изисква да се проектира пътна система, която да позволява неточности. Целта е да се минимизират резултатите от тях. От АПИ декларират, че са вложили 74,5 милиона лв. за ремонт на пътищата с най-вече произшествия. Местните поданици обаче не виждат резултат. Парадоксално, те намират и нещо хубаво в неприятните пътища.

Има един плюс, тъй като сме спечелили другари. Много пъти, тъй като ние сме такива хора, като забележим, че някой е закъсал стопираме и оказваме помощ. По този метод тези хора са ни признателни, споделя учителят Кирил Асенов.

Докато автомагистрала „ Хемус “ се строи към този момент 55 години, хиляди хора са изгубили живота си по „ черните “ пътища на Северозапада. Този район остава един от най-бедните и най-опасните в Европа.