Как ще изглежда глобалното НАТО
Северноатлантическият алианс, НАТО би трябвало да работи освен в Европа, само че и доста надалеч от Атлантическия океан - в Индийско-Тихоокеанския район. Поне английското управление е уверено в това. Защо Лондон предложи тази самодейност, по какъв начин може да наподобява напредването на НАТО в Азия - и по какъв начин ще бъде признато там?
Съединените щати и Англия не престават да изкривяват концепцията за " европейска сигурност ", с цел да дават отговор на личните си ползи, които са директно противоречащи на ползите на Европа като такава.
Първо, те принудиха Европа да се откаже от военната сигурност, а евроатлантическите елити отхвърлиха предлагането на Русия за единна система за сигурност от Владивосток до Лисабон. Тогава те принудиха европейските страни да се откажат от енергийната сигурност (тоест най-хубавите направления за доставка на на ниска цена съветски газ), след което българските управляващи заровиха „ Южен поток “, а в този момент германците вкараха „ Северен поток-2 “ в кома.
Сега Вашингтон и Лондон упорстват Европа да направи още една стъпка. А точно да се включи интензивно в оповестената от Джоузеф Байдън битка на „ демокрациите против автокрациите”. И от другата страна на планетата.
На Изток
Така английският външен министър Лиз Тръс излезе с редица забавни оферти. Тя счита, че Г-7 би трябвало да бъде " по-институционализирана " и да стане " икономическо НАТО ", с цел да отбрани своите членове от китайския стопански напън.
Освен това самото НАТО би трябвало да бъде „ по-глобално “ във визията си за света. Официалният представител предложи разширение на зоната на отговорност на НАТО - и то не към Централна Азия (където Алиансът към този момент беше в Афганистан, след което е отдръпна от тази страна с поражение), а на Изток.
„ Важно е да се съсредоточим върху световното НАТО. Защото, до момента в който пазиме евроатлантическата сигурност, би трябвало да обърнем внимание и на сигурността в Индийско-Тихоокеанския район “, сподели Лиз Тръс. „ Трябва да предотвратим заканите в Индийско-Тихоокеанския район. Работете със съдружници като Япония и Австралия, с цел да сте сигурни, че Тихият океан е безвреден. Трябва да сме сигурни, че демокрации като Тайван могат да се защитят “, изясни мисълта си ръководителят на английската дипломация. На пръв взор концепцията наподобява странна. „ Това предложение идва от страна, която (може би повече от която и да е друга) е била парализирана през последните няколко години от личната си фрагментация, стратегическо комплициране и късогледо подозрение в себе си “, написа „ Атлантик “.
Това обаче е логиката. След отдръпването от Европейски Съюз във Англия в действителност има центробежни трендове (предимно в Северна Ирландия и Шотландия). Освен това Лондон има сериозен спор с Брюксел поради прословутите условия за излизане. И с цел да подтиква стопанската система (поради агресия на външни пазари), и да консолидира популацията, Англия съществено се зае с възобновяване на външното си великолепие. За да стане в случай че не световна мощ, то най-малко още веднъж велика.
Осъзнавайки, че не разполага с толкоз доста запаси, с цел да придобие великолепие, Лондон счита, че най-малкото противодействие по пътя към водачеството би било, в случай че английския външнополитически унищожител плава след американски самолетоносач. Ето за какво британците в действителност привързаха външната си политика към американската и като младши сътрудник са подготвени да вземат участие във всички външнополитически начинания на Вашингтон. И не просто да вземат участие, а да притеглят други европейски страни към тях, тъй че тези начинания да се организират за сметка на европейската стопанска система, като по този метод се отстраняват съперниците за английската промишленост. И Америка ясно вижда главната посока на своята агресия през този век в Азия. В непосредствена непосредственост до Китай.
Питаха ли Изтока?
В същото време самата Европа (включително Великобритания) може просто да няма задоволително запаси и благоприятни условия за самостоятелна – т.е. в изолираност от локалните сили – дейна политика в Източна Азия. „ За да се намесиш някъде, би трябвало да имаш с какво. Военни бази, инфраструктура и впрочем. Така че при всички случаи ще е належащо единодушието на локалните играчи ”, изяснява Алексей Куприянов, старши теоретичен помощник в ИМЕМО на РАН.
И тук може да е казусът. В Източна Азия (която, несъмнено, не беше питана), самодейността на Лиз Тръс надали ще провокира огромен възторг. От една страна, колкото повече играчи са в района, толкоз по-добре. От друга страна, тези играчи не би трябвало да идват в източния манастир със западен неолиберален правилник.
Регионът има характерна – динамична, по този начин да се каже – система за сигурност. Страните избират да договарят между тях въз основа на прагматични ползи, а не да се вписват в тесни идеологически формати на спорове (както са привикнали Съединени американски щати и европейските страни).
„ Всичко, несъмнено, зависи от това какви ще бъдат изискванията за участие. Ако това е формализиран съюз с антикитайска и антируска ориентировка, със строги условия за военни бюджети и отговорности, тогава искащите ще са малко. Освен може би Япония и Тайван, и даже това е подозрително “, споделя Алексей Куприянов.
Токио и Тайпе, несъмнено, биха приветствали присъединяване на европейски страни в ограничението на Китай, само че те виждат, че тези страни са: а) слаби във връзка с опцията за проекция на мощ и б) прекомерно ненадеждни. „ Възможно е европейците, откакто дойдат в района, да се опитат да играят самостоятелна роля, вместо добродушно да слушат американските заповеди. Например, те няма да желаят да сдържат Китай. В последна сметка едно е да се противопоставяш на Русия в Украйна, друго е да се забъркваш в спорове в южните морета без причина “, продължава Алексей Куприянов.
Инициативата на госпожа Тръс не провокира възторг и в Москва. Русия вижда това като още един образец за това по какъв начин Съединени американски щати се пробват да принудят своите сътрудници да работят в несъгласие с националните ползи.
„ Говорим за възобновление на твърдата блокова дисциплинираност, за безусловното послушание на „ съдружниците “ на диктата на Вашингтон “, споделя съветският външен министър Сергей Лавров. И, несъмнено, като част от световната битка за преустройството на света, която Русия стартира със специфичната си интервенция в Украйна.
Както означи Сергей Лавров, през днешния ден въпросът е дали бъдещият международен ред ще бъде обективен и полицентричен или „ дребна група страни ще съумеят да наложат неоколониално разделяне на света на интернационалната общественост “. Е, коя версия на света е по-справедлива?
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Съединените щати и Англия не престават да изкривяват концепцията за " европейска сигурност ", с цел да дават отговор на личните си ползи, които са директно противоречащи на ползите на Европа като такава.
Първо, те принудиха Европа да се откаже от военната сигурност, а евроатлантическите елити отхвърлиха предлагането на Русия за единна система за сигурност от Владивосток до Лисабон. Тогава те принудиха европейските страни да се откажат от енергийната сигурност (тоест най-хубавите направления за доставка на на ниска цена съветски газ), след което българските управляващи заровиха „ Южен поток “, а в този момент германците вкараха „ Северен поток-2 “ в кома.
Сега Вашингтон и Лондон упорстват Европа да направи още една стъпка. А точно да се включи интензивно в оповестената от Джоузеф Байдън битка на „ демокрациите против автокрациите”. И от другата страна на планетата.
На Изток
Така английският външен министър Лиз Тръс излезе с редица забавни оферти. Тя счита, че Г-7 би трябвало да бъде " по-институционализирана " и да стане " икономическо НАТО ", с цел да отбрани своите членове от китайския стопански напън.
Освен това самото НАТО би трябвало да бъде „ по-глобално “ във визията си за света. Официалният представител предложи разширение на зоната на отговорност на НАТО - и то не към Централна Азия (където Алиансът към този момент беше в Афганистан, след което е отдръпна от тази страна с поражение), а на Изток.
„ Важно е да се съсредоточим върху световното НАТО. Защото, до момента в който пазиме евроатлантическата сигурност, би трябвало да обърнем внимание и на сигурността в Индийско-Тихоокеанския район “, сподели Лиз Тръс. „ Трябва да предотвратим заканите в Индийско-Тихоокеанския район. Работете със съдружници като Япония и Австралия, с цел да сте сигурни, че Тихият океан е безвреден. Трябва да сме сигурни, че демокрации като Тайван могат да се защитят “, изясни мисълта си ръководителят на английската дипломация. На пръв взор концепцията наподобява странна. „ Това предложение идва от страна, която (може би повече от която и да е друга) е била парализирана през последните няколко години от личната си фрагментация, стратегическо комплициране и късогледо подозрение в себе си “, написа „ Атлантик “.
Това обаче е логиката. След отдръпването от Европейски Съюз във Англия в действителност има центробежни трендове (предимно в Северна Ирландия и Шотландия). Освен това Лондон има сериозен спор с Брюксел поради прословутите условия за излизане. И с цел да подтиква стопанската система (поради агресия на външни пазари), и да консолидира популацията, Англия съществено се зае с възобновяване на външното си великолепие. За да стане в случай че не световна мощ, то най-малко още веднъж велика.
Осъзнавайки, че не разполага с толкоз доста запаси, с цел да придобие великолепие, Лондон счита, че най-малкото противодействие по пътя към водачеството би било, в случай че английския външнополитически унищожител плава след американски самолетоносач. Ето за какво британците в действителност привързаха външната си политика към американската и като младши сътрудник са подготвени да вземат участие във всички външнополитически начинания на Вашингтон. И не просто да вземат участие, а да притеглят други европейски страни към тях, тъй че тези начинания да се организират за сметка на европейската стопанска система, като по този метод се отстраняват съперниците за английската промишленост. И Америка ясно вижда главната посока на своята агресия през този век в Азия. В непосредствена непосредственост до Китай.
Питаха ли Изтока?
В същото време самата Европа (включително Великобритания) може просто да няма задоволително запаси и благоприятни условия за самостоятелна – т.е. в изолираност от локалните сили – дейна политика в Източна Азия. „ За да се намесиш някъде, би трябвало да имаш с какво. Военни бази, инфраструктура и впрочем. Така че при всички случаи ще е належащо единодушието на локалните играчи ”, изяснява Алексей Куприянов, старши теоретичен помощник в ИМЕМО на РАН.
И тук може да е казусът. В Източна Азия (която, несъмнено, не беше питана), самодейността на Лиз Тръс надали ще провокира огромен възторг. От една страна, колкото повече играчи са в района, толкоз по-добре. От друга страна, тези играчи не би трябвало да идват в източния манастир със западен неолиберален правилник.
Регионът има характерна – динамична, по този начин да се каже – система за сигурност. Страните избират да договарят между тях въз основа на прагматични ползи, а не да се вписват в тесни идеологически формати на спорове (както са привикнали Съединени американски щати и европейските страни).
„ Всичко, несъмнено, зависи от това какви ще бъдат изискванията за участие. Ако това е формализиран съюз с антикитайска и антируска ориентировка, със строги условия за военни бюджети и отговорности, тогава искащите ще са малко. Освен може би Япония и Тайван, и даже това е подозрително “, споделя Алексей Куприянов.
Токио и Тайпе, несъмнено, биха приветствали присъединяване на европейски страни в ограничението на Китай, само че те виждат, че тези страни са: а) слаби във връзка с опцията за проекция на мощ и б) прекомерно ненадеждни. „ Възможно е европейците, откакто дойдат в района, да се опитат да играят самостоятелна роля, вместо добродушно да слушат американските заповеди. Например, те няма да желаят да сдържат Китай. В последна сметка едно е да се противопоставяш на Русия в Украйна, друго е да се забъркваш в спорове в южните морета без причина “, продължава Алексей Куприянов.
Инициативата на госпожа Тръс не провокира възторг и в Москва. Русия вижда това като още един образец за това по какъв начин Съединени американски щати се пробват да принудят своите сътрудници да работят в несъгласие с националните ползи.
„ Говорим за възобновление на твърдата блокова дисциплинираност, за безусловното послушание на „ съдружниците “ на диктата на Вашингтон “, споделя съветският външен министър Сергей Лавров. И, несъмнено, като част от световната битка за преустройството на света, която Русия стартира със специфичната си интервенция в Украйна.
Както означи Сергей Лавров, през днешния ден въпросът е дали бъдещият международен ред ще бъде обективен и полицентричен или „ дребна група страни ще съумеят да наложат неоколониално разделяне на света на интернационалната общественост “. Е, коя версия на света е по-справедлива?
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ