Пловдив и Стара Загора с най-голям ръст на заетите
Северът се показва по-слабо
Към последното тримесечие на 2017 година заетите в България са били 3 милиона и 168 хиляди души – растеж с 162 хиляди души по отношение на последно тримесечие на 2016 година Това са малко над 52% от хората над 15 годишна възраст в страната. Ако се фокусираме съответно върху групата в трудоспособна възраст – хората сред 15 и 64 годишна възраст, заетостта при тях доближава 67,5%. Тези данни към този момент потвърдиха новината, че през 2017 година сме постигнали най-високия коефициент на претовареност от началото на прехода в България. Дори през миналата върхова година – това беше 2008 година (точно преди 10 години), коефициентът на претовареност беше достигал най-вече до 65% за групата 15-64 години.
Рекордът към този момент не е вест. Не е вест и това, че растежът се дължи напълно на частните предприятия – бизнесмените са движещата мощ на пазара на труда, не политиците. Това, което е забавно, е да се разбият данните допълнително елементи с цел да се видят главните характерности на динамичността на пазара на труда, както и да се огледа към регионалните данни, които разкриват цялостната районна картина и концентрират внимание върху главните стопански центрове в страната.
Най-важната разбивка най-вероятно е просветителната. При висшистите да вземем за пример се следи засищане на трудовия пазар, т.е. при тях няма никакъв растеж последните две години. Заетите висшисти в края на 2017 година на възраст 15-64 години са били 961 хиляди души (толкова са били и в края на 2016 г.), което е 85,4% претовареност. Това очевидно е максимума на работещите висшисти в страната. По-голямата част от останалите незаети висшисти са отвън работната мощ (въобще и не търсят работа заради разнообразни причини). Има и към 31 хиляди публично безработни висшисти в страната, които обаче не бележат съвсем никаква смяна през последната година. Тоест цялостното засищане на пазара на труда на висшистите (15-64 г.) в страната наподобява почти по този начин – 961 хиляди работят и 31 хиляди са безработни.
Важната смяна и позитивното развиване през последната година идва от заетостта при хората със приблизително обучение (голям брой), както и от тези с главно и по-ниско обучение (добър ритъм, само че по-малък брой). Ръстът на заетостта с 162 хиляди души (последно тримесечие на 2017 година по отношение на последното тримесечие на 2016 г.) е разпределен по този начин – 123 хиляди души растеж при среднистите и 38 хиляди души растеж при хората с главно и по-ниско обучение. Работещите среднисти към този момент надвишават 1,8 млн. души, т.е. два пъти повече като брой от хората с висше обучение. Заетите с главно и по-ниско обучение са в границите на 320 хиляди души, като заетостта в групата остава доста ниска – в границите на към 30% (15-64 г.).
Тези данни ясно демонстрират, че бъдещето на пазара на труда към този момент тотално се сблъсква с действителностите на просветителната система в страната. Възможностите за повече работни места са напълно подвластни от уменията на хората със приблизително обучение, както и от по-широкообхватния проблем на включване на пазара на труда на хората с главно и по-ниско обучение – над половината от последните са дълготрайно отвън работната мощ. На този декор не е изненадващо, че районната разбивка демонстрира известно съсредоточаване на новите работни места не в столицата, а в няколко съществени стопански центъра, които съумяват да обзет повече среднисти, т.е. с добре разрастваща се индустрия.
Големите печеливши през последната година са Пловдив и Стара Загора. От въпросните 162 хиляди растеж на заетите (тук и надолу съпоставяме последно тримесечие на 2017 година по отношение на последно тримесечие на 2016 г.), над 43 хиляди са точно в област Пловдив. Доброто развиване на Тракия икономическа зона ” към този момент не е вест, само че въпреки всичко тези данни са впечатляващи – над? от растежът на заетите в страната е съсредоточен в област Пловдив. Втората половина на 2017 година в региона работят над 320 хиляди души. Върнахме данните обратно до 2003 година – това е връх за Пловдив и като безспорна численост на заетите оттогава насам.
Другата област, която се показва мощно, въпреки и не чак като Пловдив, е Стара Загора. Ръстът на заетите там към края на годината е близо 17 хиляди души, а за някои от предходните тримесечия доближаваше и над 20 хиляди души. В Стара Загора към този момент и на процедура се пробват да репликират триумфа на Пловдив в позиционирането като капиталова дестинация – единствено преди няколко седмици се подписа контракт за построяването на индустриална зона Загоре ”. Последната има да извърви дълъг път – изключително във връзка с своя мащаб и консолидираното на повече зони в района под една обща шапка, само че значимото е, че към този момент се работи съответно и вероятностите изобщо на са неприятни.
Столицата София също обичайно прибавя нови работни места, въпреки че за последното тримесечие данните са съвсем нулеви, само че към този момент несъмнено не задава темпото даже в абсолютния брой на новите работни места – последното може и да е обвързвано с постигането на съвсем цялостна претовареност при висшистите. Столицата към този момент оказва по-голямо въздействие върху обиколната й Софийска област (+15 хиляди заети), в сравнение с в самия град-център.
Още области на юг, които съумяват да отбележат по-сериозен растеж в края на 2017 година в абсолютния брой на заетите, са Пазарджик (+10 хиляди заети), Благоевград (+9 хиляди заети) и Бургас (+7,6 хиляди заети). Това струпване на позитивни вести на юг за 2017 година е точно резултат от по-силните стопански центрове в тази част на страната, които в най-голяма степен се възползват от икономическия напредък и взаимно се усилват заради по-добрата си съгласуваност.
На север картата е доста по-раздробена и мъчно може да се уточни очевиден водач в новите работни места, който да е резистентен през цялата 2017 година, а освен в едно тримесечие. Във Варна през цялата година съвсем не се следи тренд на повишаване на броя на заетите. Добрич и Търговище са по-устойчиви в позитивните трендове и прибавят общо към 10 хиляди нови работни места към края на годината. Русе, Силистра и Разград също прибавят общо към 12 хиляди нови работни места. На северозапад растеж се следи във Враца (+5 хиляди заети при устойчива наклонност през годината) и Ловеч (+11 хиляди заети, което обаче се вижда единствено в последното тримесечие и следва да се удостовери като устойчива тенденция).
Можем да обобщим, че казусът на севера през 2017 година е по-слабото показване на огромна част от областите, които по принцип би следвало да задават темпото. Това са да вземем за пример Варна и Плевен – двете области с най-вече заети като брой на север не съумяват да прибавят растеж през 2017 година Обратно, на юг темпото се задава точно от по-големите области. В някаква степен можем да чакаме това да е една от новините на 2018 година – задвижването на центровете, в това число на север, който до момента не се възползваха в цялостна степен от подема.
Общата картина, от една страна на засищане на пазара на труда с квалифицираните фрагменти, от друга с концентрирането на растежа в някои стопански центрове, допуска и някои от упованията за 2018 година Категорично е упованието за растеж на заплатите. Поради неналичието на други свободни фрагменти, заплатите неизбежно ще скочат – изключително за квалифицираните (начело с висшистите) и за тези, които са в най-бързо растящите области (като Пловдив). Очакваният напредък на някои от вторичните центрове пък значи, че новите работни места през 2018 година би следвало да са много по-равномерно разпределени сред севера и юга, което ще е добре за по-изоставащите райони.
Към последното тримесечие на 2017 година заетите в България са били 3 милиона и 168 хиляди души – растеж с 162 хиляди души по отношение на последно тримесечие на 2016 година Това са малко над 52% от хората над 15 годишна възраст в страната. Ако се фокусираме съответно върху групата в трудоспособна възраст – хората сред 15 и 64 годишна възраст, заетостта при тях доближава 67,5%. Тези данни към този момент потвърдиха новината, че през 2017 година сме постигнали най-високия коефициент на претовареност от началото на прехода в България. Дори през миналата върхова година – това беше 2008 година (точно преди 10 години), коефициентът на претовареност беше достигал най-вече до 65% за групата 15-64 години.
Рекордът към този момент не е вест. Не е вест и това, че растежът се дължи напълно на частните предприятия – бизнесмените са движещата мощ на пазара на труда, не политиците. Това, което е забавно, е да се разбият данните допълнително елементи с цел да се видят главните характерности на динамичността на пазара на труда, както и да се огледа към регионалните данни, които разкриват цялостната районна картина и концентрират внимание върху главните стопански центрове в страната.
Най-важната разбивка най-вероятно е просветителната. При висшистите да вземем за пример се следи засищане на трудовия пазар, т.е. при тях няма никакъв растеж последните две години. Заетите висшисти в края на 2017 година на възраст 15-64 години са били 961 хиляди души (толкова са били и в края на 2016 г.), което е 85,4% претовареност. Това очевидно е максимума на работещите висшисти в страната. По-голямата част от останалите незаети висшисти са отвън работната мощ (въобще и не търсят работа заради разнообразни причини). Има и към 31 хиляди публично безработни висшисти в страната, които обаче не бележат съвсем никаква смяна през последната година. Тоест цялостното засищане на пазара на труда на висшистите (15-64 г.) в страната наподобява почти по този начин – 961 хиляди работят и 31 хиляди са безработни.
Важната смяна и позитивното развиване през последната година идва от заетостта при хората със приблизително обучение (голям брой), както и от тези с главно и по-ниско обучение (добър ритъм, само че по-малък брой). Ръстът на заетостта с 162 хиляди души (последно тримесечие на 2017 година по отношение на последното тримесечие на 2016 г.) е разпределен по този начин – 123 хиляди души растеж при среднистите и 38 хиляди души растеж при хората с главно и по-ниско обучение. Работещите среднисти към този момент надвишават 1,8 млн. души, т.е. два пъти повече като брой от хората с висше обучение. Заетите с главно и по-ниско обучение са в границите на 320 хиляди души, като заетостта в групата остава доста ниска – в границите на към 30% (15-64 г.).
Тези данни ясно демонстрират, че бъдещето на пазара на труда към този момент тотално се сблъсква с действителностите на просветителната система в страната. Възможностите за повече работни места са напълно подвластни от уменията на хората със приблизително обучение, както и от по-широкообхватния проблем на включване на пазара на труда на хората с главно и по-ниско обучение – над половината от последните са дълготрайно отвън работната мощ. На този декор не е изненадващо, че районната разбивка демонстрира известно съсредоточаване на новите работни места не в столицата, а в няколко съществени стопански центъра, които съумяват да обзет повече среднисти, т.е. с добре разрастваща се индустрия.
Големите печеливши през последната година са Пловдив и Стара Загора. От въпросните 162 хиляди растеж на заетите (тук и надолу съпоставяме последно тримесечие на 2017 година по отношение на последно тримесечие на 2016 г.), над 43 хиляди са точно в област Пловдив. Доброто развиване на Тракия икономическа зона ” към този момент не е вест, само че въпреки всичко тези данни са впечатляващи – над? от растежът на заетите в страната е съсредоточен в област Пловдив. Втората половина на 2017 година в региона работят над 320 хиляди души. Върнахме данните обратно до 2003 година – това е връх за Пловдив и като безспорна численост на заетите оттогава насам.
Другата област, която се показва мощно, въпреки и не чак като Пловдив, е Стара Загора. Ръстът на заетите там към края на годината е близо 17 хиляди души, а за някои от предходните тримесечия доближаваше и над 20 хиляди души. В Стара Загора към този момент и на процедура се пробват да репликират триумфа на Пловдив в позиционирането като капиталова дестинация – единствено преди няколко седмици се подписа контракт за построяването на индустриална зона Загоре ”. Последната има да извърви дълъг път – изключително във връзка с своя мащаб и консолидираното на повече зони в района под една обща шапка, само че значимото е, че към този момент се работи съответно и вероятностите изобщо на са неприятни.
Столицата София също обичайно прибавя нови работни места, въпреки че за последното тримесечие данните са съвсем нулеви, само че към този момент несъмнено не задава темпото даже в абсолютния брой на новите работни места – последното може и да е обвързвано с постигането на съвсем цялостна претовареност при висшистите. Столицата към този момент оказва по-голямо въздействие върху обиколната й Софийска област (+15 хиляди заети), в сравнение с в самия град-център.
Още области на юг, които съумяват да отбележат по-сериозен растеж в края на 2017 година в абсолютния брой на заетите, са Пазарджик (+10 хиляди заети), Благоевград (+9 хиляди заети) и Бургас (+7,6 хиляди заети). Това струпване на позитивни вести на юг за 2017 година е точно резултат от по-силните стопански центрове в тази част на страната, които в най-голяма степен се възползват от икономическия напредък и взаимно се усилват заради по-добрата си съгласуваност.
На север картата е доста по-раздробена и мъчно може да се уточни очевиден водач в новите работни места, който да е резистентен през цялата 2017 година, а освен в едно тримесечие. Във Варна през цялата година съвсем не се следи тренд на повишаване на броя на заетите. Добрич и Търговище са по-устойчиви в позитивните трендове и прибавят общо към 10 хиляди нови работни места към края на годината. Русе, Силистра и Разград също прибавят общо към 12 хиляди нови работни места. На северозапад растеж се следи във Враца (+5 хиляди заети при устойчива наклонност през годината) и Ловеч (+11 хиляди заети, което обаче се вижда единствено в последното тримесечие и следва да се удостовери като устойчива тенденция).
Можем да обобщим, че казусът на севера през 2017 година е по-слабото показване на огромна част от областите, които по принцип би следвало да задават темпото. Това са да вземем за пример Варна и Плевен – двете области с най-вече заети като брой на север не съумяват да прибавят растеж през 2017 година Обратно, на юг темпото се задава точно от по-големите области. В някаква степен можем да чакаме това да е една от новините на 2018 година – задвижването на центровете, в това число на север, който до момента не се възползваха в цялостна степен от подема.
Общата картина, от една страна на засищане на пазара на труда с квалифицираните фрагменти, от друга с концентрирането на растежа в някои стопански центрове, допуска и някои от упованията за 2018 година Категорично е упованието за растеж на заплатите. Поради неналичието на други свободни фрагменти, заплатите неизбежно ще скочат – изключително за квалифицираните (начело с висшистите) и за тези, които са в най-бързо растящите области (като Пловдив). Очакваният напредък на някои от вторичните центрове пък значи, че новите работни места през 2018 година би следвало да са много по-равномерно разпределени сред севера и юга, което ще е добре за по-изоставащите райони.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ