Севар Иванов, актьор: Нивото на културата зависи от отношението на всеки
Севар Иванов е артист, някогашен заместник-директор на театъра в Благоевград и докторант, който написа дисертация за финансирането на театралните изкуства в България. Наскоро се завърна от Ню Йорк, където беше със стипендия " Фулбрайт ". " Дневник " беседва с него за разликите в културния бранш в Съединени американски щати и България, за това какво ни дава културата и за какво е значимо да приказваме за достиженията.
Как решихте да кандидатствате за стипендия " Фулбрайт " и за какво?
- Всичко стана доста инцидентно, доста небрежно и на смешка. Излезе ми спонсорирана реклама в една от обществените мрежи и пишеше, че кандидатстването е до първи декември. Когато го видях, беше 25 ноември. Реших да видя какви документи се изискват, най-задължителните са да развиеш план и да събереш рекомендации. Казах си, че ще опитвам. В момента, в който си подадох документите, напълно забравих за това.
Един декемврийски ден получих имейл от българския офис, че преминавам първия стадий от кандидатстването. След това имаш събеседване, след което ти изпращат документите в офиса на " Фулбрайт " в Съединени американски щати, след това Бюрото на президента, изпит по език, здравни формуляри, намираш приемащ университет и куп други такива неща.
През цялото време хем знаеш, че ще заминеш, хем не е напълно несъмнено, че ще го направиш. Самият развой по подбора продължи към девет месеца. През август предходната година ми беше изявлението за виза. Това е последното ходило, което може да те препъне най-сериозно. Казаха ми, че получавам виза и си купих самолетния билет. Хем знаеш, че заминаваш за Съединени американски щати още през декември 2021 година, хем безусловно имаш 20 дни да си оправиш багажа и да се подготвиш, основно душевен.
Когато стигнах там, започнах да съзнавам какво ми се случва. Бях в Ню Йорк, моят приемащ университет беше " Барух Колидж " със компетентност арт мениджмънт.
Как ви одобриха хората там?
- Ню Йорк за мен е градът, който е като сън. Ако ти хрумне някаква фантазия, то тя освен че ще се случи, само че и ще надмине упованията ти. Запознавах се с разнообразни хора. Някои от тях знаеха за България, други - не. Имаше хора, които са идвали у нас, на други като кажа, че съм от България и те си мислят за Боливия.
Това е градът, където в действителност има малко хора от Ню Йорк. Говори се на 200 езика по улиците и се чувстваш на мястото си. Всеки е подготвен да ти помогне, тъй като е минал по този път - да пристигна отнякъде, да бъде самичък, да бъде загубен по улиците. Но както е мултимилионен град, по този начин и се случват връзки колкото инцидентни, толкоз и не напълно.
Запознаваш се с верните хора. Запознах се с доста продуценти, артисти, драматурзи, режисьори, преподаватели. Беше забавно по какъв начин случайността те намира безусловно на улицата. Много е елементарно да се сприятелиш.
Хората излъчват независимост - нещо, което ми се ще да имаме и ние, а не да вървиш с наведена глава, на всички места да е тъмно и сиво, да не се отличаваш от групата. Това съгласно мен е демотивиращо, тъй като всеки от нас е друг и няма нищо по-хубаво от това.
Другото е, че там никой не се занимава с личността ти - от кое място идваш, дали си от България или Боливия в действителност няма никакво значение за тях. Нещата се свеждат до това дали можем да работим дружно и няма значение какъв е произходът ти, кой ти е учител или родственик, кой те е предложил. Ако не можем да работим дружно, тогава " довиждане ", тъй като след теб чакат още 5 хиляди души на опашката. Няма персонално отношение, а се натъртва на личностните качества. Докато тук непрекъснато приказваме за шуробаджанащина, връзкарщина. Там, в случай че не ставаш, никой няма да те търпи.
Какво научихте там? Какви са разликите на професионално равнище сред Съединени американски щати и България?
- Разликите са на доста равнища. Ако приказваме на професионално ниво, моята мотивация да аплайвам за стипендията " Фулбрайт " беше да включа в дисертационния си труд други модели на финансиране и ръководство на театралните изкуства, разнообразни от тези, които ползва Министерството на културата в България. Най-далечни като конструкция на ръководство са Съединени американски щати, където няма Министерство на културата, а в това време театралните изкуства са доста известни, всички сме чували за " Бродуей ". И оттук насетне е доста забавно по какъв начин те действат без министерство и кои са положителните практики, които бихме могли да приспособяваме при нас.
И в България има спектакъл, и в Америка има спектакъл, само че по какъв начин се стига до едно зрелище тук и там - ето това са два разнообразни пътя. Отделно, че там имат и две разнообразни структури - театрите са неправителствени организации или са търговски сдружения. Виждаш по какъв начин там неналичието на държавна политика в лицето на министерство, както е при нас, активизира хората да вземат участие по-активно в културните процеси.
Всички сме чували за цената на билетите на " Бродуей ". Например, мюзикълът " Хамилтън " за една седмица, в която се играят осем представления (два дни се играят по две представления, четири - по едно, имат и един почивен ден), облагата е 2,5 млн. $. В същото време разноските на този мюзикъл за една седмица са към 800 хиляди - 1 млн. $, което значи чиста облага от 1,5 млн. Виждаш по какъв начин от театъра се прави един сполучлив стопански модел, като тук приказваме за доста високо ниво. В същото време мюзикълът " Хамилтън " е един, а театрите на " Бродуей " са 41.
Оказва се, че към 80-85% от представленията на " Бродуей " са несполучливи и няма възвръщаемост, която да покрие инвестицията и да генерира облага. В последна сметка се получава по този начин, че към 15% от спектаклите там са толкоз стопански ефикасни, че покриват загубите на другите.
Отделно стигнах до извънредно доста данни. Въпреки че те са напълно частен бранш, част от организациите се занимават единствено с проучване на културните процеси, събиране и обработка на данни. Можеш да видиш данни за спектаклите на " Бродуей " и отвън него, колко от феновете са американци и какъв брой са туристи. Виждаш по какъв начин тази машина се движи напълно на благосклонност и мотивация, когато всеки си гони задачите и желанията. Нищо не се прави по обвързване.
Като мотивацията може да е друга. На " Бродуей " това е облагата. При неправителствените театрални организации, мотивацията е да си направиш културния артикул. Кандидатства се по разнообразни стратегии, при нас такива образци са Национален фонд " Култура " и стратегия " Култура " на Столична община. Но забавното там е, че финансиращите стратегии са на три равнища - на равнище град, щат и на федерално равнище за задачите Съединени американски щати. Любопитно е, че съответно за Ню Йорк, бюджетът на равнище град за 2019 година е по-голям от бюджетите на щатско и федерално равнище взети дружно.
© Личен списък
Севар Иванов играе в разнообразни представления, измежду които " Федра (сияйната) ", " Шахнаме: поверие за Зал ", " Портретът на Дориан Грей " и други
Как такива образци могат да се приспособяват в България?
- Можем да стартираме от отношението на хората. Зрителите да бъдат ангажирани, освен да гледат, а да вземат участие по-активно в културните процеси - било то като създатели, актьори, донори, меценати и спонсори. Корпоративната обществена отговорност е нещо, което занапред навлиза в България и значително е ориентирано към екология, опазване на здравето и доста дребна част е към културата.
Всъщност би трябвало да се акцентира повече на цената, която културата дава на обществото. В Съединени американски щати едно от проучванията, които четох, беше за набирането на средства с изчислена възвръщаемостта при разнообразни посоки в изкуството. В театъра всеки един $, който е вложен в организация на събитие за набиране на средства, е генерирал седем $ подаяние.
Много е значимо да се провеждат повече такива събития, да се ангажират повече такива хора, тъй като там при неправителствените организации има и ръб на шефовете. Това ти да си стопански постоянен човек, който има стабилен бизнес, да си част от борда на шефовете в някоя културна организация - това е авторитет. Тук това би трябвало да се построи повече съгласно мен - по какъв начин ти да участваш в културните процеси и по какъв начин това би могло да бъде белег на авторитет и на имидж.
Така ти създаваш просвета. Да, ти не си актьор, не можеш да създадеш нищо като създател, само че пък имаш икономическата опция да инвестираш средства в някой, който с гения си може да сътвори нещо. По този метод ти си съпричастен с културното събитие.
Другото значимо нещо, което нямаме тук, е тъкмо ръководството с ръб на шефове, с тази споделена отговорност. В момента при държавните културни институти отговорността е напълно на съответните шефове, което е доста незаслужено, защото тяхната активност е разследване на наредбите на министерството на културата, разследване на всичките държавни разпореждания. Тази бюрократична машина дава опция нещата да се решат по-лесно, само че това е въпрос на политическа воля и пълномощия дали някой може и желае да подреди нещата.
Трябва да опростяваме нещата, защото сега те са толкоз ненужно усложнени, че се получава един възел, който никой не се пробва да развърже, а единствено да завърже нова примка на него.
Къде стоят тук финансите, тъй като с цел да се финансира едно културно събитие, трябват и пари?
- Пандемията сподели и всички пробойни в културния бранш, само че някак си той беше преместен от други значими неща като опазването на здравето и образованието.
Културата не би трябвало да бъде подценявана никога. Да, от нея не зависят животи в биологичния смисъл, само че пък от нея зависи развиването на цивилизацията, разграничаването на хората от бозайници и същества с разсъдък.
Финансите са на доста значимо място, защото сега обстановката е толкоз комплицирана, че един създател би трябвало да схваща от финанси, стопанска система, обществени финанси, което е друго от финансите сами по себе си, обществени политики, което значително пречи.
Ако ти си актьор и искаш да направиш един театър, за него ти трябвах Х средства, с цел да го направиш в мащаба, в който ти искаш. Постепенно ти виждаш по какъв начин не можеш да намериш тези средства, а намираш два пъти по-малко и започваш да виждаш по какъв начин с по-малко средства можеш да направиш същото. След това виждаш, че не можеш да направиш същото, тъй като намаляваш от художествения артикул, който искаш да създадеш. Накрая става по този начин, че от размера на финансите зависи размерът на културата и на художествената стойност. Важно е човек да разграничава двете неща. Важно е да си дават финанси, тъй като когато се подсигури икономическата основа, създателите могат умерено да творят.
Абсурдно е, че на състезанията за шеф в Министерството на културата се натъртва на идея за развиването на културния институт, репертоарна политика, ръководство на човешкия запас и едни такива имагинерни неща. Когато станеш шеф, ти в действителност се занимаваш със сметката за тока, за парното и всичко битово-реалистично. Последното нещо на веригата на разноските са художествените творби.
Как би трябвало да избираш следователно? Да си платиш заплатите на чиновниците или да създадеш ново зрелище със същите тези чиновници? Ето тази икономическа основа липсва и когато я няма, няма по какъв начин и да има творчество на равнището, на което би могло да бъде.
Цялата отговорност в държавния бранш е на държавните институти, които би трябвало да следват разпоредбите в лицето на Министерството на културата и на цялата нормативна рамка. Има доста пробойни по пътя и през годините и в случай че е имало някакво малко проблемче, то не е било разрешавано, а като че ли е било залепено с тиксо. Но това тиксо не държи изключително дълго време и това се вижда в Методиката за осъществяване на театралните изкуства.
През годините се вижда по какъв начин тя претърпява разнообразни промени и допълнения на следния принцип: в Министерството на културата виждат, че някой злоупотребява с нещо и са наложили нови правила, с цел да прекратят съответната порочна процедура, само че това предписание към този момент се отнася за всички. Става по този начин, че и тези, които не са ползвали съответната порочна процедура, имат още една рестрикция.
Отделно, макар че България е дребна страна, имаме доста разнообразни стандарти в другите райони. Не би трябвало да третираме по един и същи метод театърът в София и този в Силистра по най-простия индикатор - бройка на популацията. Дори не приказвам за стопански индикатори, желания, етническа или религиозна принадлежност. Как можеш да ги третираш по един и същи метод, когато евентуалната аудитория в София е в пъти по-голяма от тази в Силистра. Не може да се чака театърът в Силистра да осъществя същия доход като този в София, а разходът на театъра в Силистра по какво се разграничава от този в София? По нищо. Разходите са едни и същи - за заплати, режийни и така нататък
Какви културни събития от България доближиха до Вас, до момента в който бяхте в Съединени американски щати?
- За страдание, до момента в който бях в Съединени американски щати, за просвета се говореше около три абсурда. Единият е за евентуално събитие, обвързвано с принуждение сред създатели. Другият беше обвързван с високи цени за билети за театър. Третият беше с този междуличностен спор в Народния спектакъл. Наричам го по този начин, тъй като от моя позиция наподобява по този метод.
Стана ми доста тъжно, че за българската просвета се приказва през призмата на свадите. Всъщност никой не регистрира достиженията на българската просвета. " Времеубежище " на Георги Господинов попадна в късия лист за " Букър " - ето едно нещо, за което би трябвало да приказваме. Дори преди време номинацията на Мария Бакалова за " Оскар " беше опетнена от скандал. Ние някак си търсим интригата, абсурда.
Мисля, че това да се натъртва на хубавите неща значително е отговорност на медиите. Спомням си, когато бях заместник-директор на театъра в Благоевград, в деня на една от министър председателите ни, откраднаха част от козирката на покрива. До предходния ден се пробвах да уредя изявленията за премиерата, да има хубаво медийно отразяване.
В момента, в който ни откраднаха козирката, медиите пристигнаха сами. Засипаха ни с изявленията от 06:30 ч. сутринта, говореше се единствено за козирката. Но това в последна сметка са едни 20 кв. м. медно покритие и няма никаква културна стойност за разлика от премиерата. Така виждаш по какъв начин са ни изместени целите.
Все отново имам някаква вяра, че с общи старания можем да се върнем към това, когато приказваме за просвета, да приказваме за културната й част. Много е неприятно, когато излиза, че културата се прави от невъзпитани хора, а не е по този начин. Не може поради три абсурда да се прави умозаключение за всичко протичащо се в културния живот на България.
© Личен списък
За ролята си на Агатон във " Федра (сияйната) " Севар Иванов има премия " Икар " за поддържаща мъжка роля.
А от законова позиция какви промени са належащо?
- След като си защитя дисертацията - тематиката е " Методика за финансиране на театралните изкуства: благоприятни условия за усъвършенстване " в края на юни (надявам се успешно), тогава ще мога да я дава на Министерството на културата. Ако считат, че с нещо би спомогнала, ще се веселя да ползват каквото могат от нея.
С какво се занимавате откакто се върнахте от Съединени американски щати?
- Когато се върнах, възстановихме " Шахнаме: поверие за Зал " от Фердоуси. Един театър, който се сложи за първи път в България от Елена Панайотова. Тя е индивидът, който умее да прави неща в България за първи път. С това зрелище тя ни заведе в Иран. Между другото, за първи път трагично зрелище участваше в 40-ото издание на фестивала " Фаджър " преди несветлите събития там. Открихме интернационалната му стратегия.
След премиерата на " Федра (сияйната) " в спектакъл " Азарян " с Елена се срещнахме инцидентно пред театъра и тя сподели, че щом ме вижда, значи е знак да вземам участие в представлението. Това е история за едно образно друго момче и е персийски епос. Става въпрос за Зал, който се е родил албинос в Иран. Не сме изкоренили тази наша линия - когато някой е друг, той автоматизирано да бъде неприятен. Но Зал съумява последователно да се пребори за любовта си.
Музиката е онлайн и неслучайно спектакълът има " Икар " и " Аскеер " за музиката, която е на Николай Иванов и Марина Великова. Започнахме националното турне с представлението, което стартира в София, по-късно бяхме в Кърджали и Смолян. На 29 май сме в Русе, на 8 и 9 юни в Бургас и Велико Търново, на 13 юли сме в Стара Загора. Всички са добре пристигнали.
© Иван Дончев
Велислав Павлов и Севар Иванов в " Шахнаме: поверие за Зал ".
Севар ИвановзавършваНационалната търговско-банкова гимназияс профил Банково дело с френски език. След това е признат в НАТФИЗ, където приключва " Актьорско майсторство за трагичен спектакъл " в класа на проф. Стефан Данаилов. Играе в разнообразни представления, измежду които " Федра (сияйната) ", " Шахнаме: поверие за Зал ", " Портретът на Дориан Грей " и други Участва в сериалите " Пътят на достойнството " и " Войната на буквите ". За ролята си на Агатон във " Федра (сияйната) " има премия " Икар " за поддържаща мъжка роля.
През 2020 година е заместник-директор на Драматичен спектакъл " Н. Й. Вапцаров " в Благоевград. Пише дисертация на тематика " Методика за финансиране на театралните изкуства: благоприятни условия за усъвършенстване " в УНСС, с теоретичен началник доцент доктор Биляна Томова.
Как решихте да кандидатствате за стипендия " Фулбрайт " и за какво?
- Всичко стана доста инцидентно, доста небрежно и на смешка. Излезе ми спонсорирана реклама в една от обществените мрежи и пишеше, че кандидатстването е до първи декември. Когато го видях, беше 25 ноември. Реших да видя какви документи се изискват, най-задължителните са да развиеш план и да събереш рекомендации. Казах си, че ще опитвам. В момента, в който си подадох документите, напълно забравих за това.
Един декемврийски ден получих имейл от българския офис, че преминавам първия стадий от кандидатстването. След това имаш събеседване, след което ти изпращат документите в офиса на " Фулбрайт " в Съединени американски щати, след това Бюрото на президента, изпит по език, здравни формуляри, намираш приемащ университет и куп други такива неща.
През цялото време хем знаеш, че ще заминеш, хем не е напълно несъмнено, че ще го направиш. Самият развой по подбора продължи към девет месеца. През август предходната година ми беше изявлението за виза. Това е последното ходило, което може да те препъне най-сериозно. Казаха ми, че получавам виза и си купих самолетния билет. Хем знаеш, че заминаваш за Съединени американски щати още през декември 2021 година, хем безусловно имаш 20 дни да си оправиш багажа и да се подготвиш, основно душевен.
Когато стигнах там, започнах да съзнавам какво ми се случва. Бях в Ню Йорк, моят приемащ университет беше " Барух Колидж " със компетентност арт мениджмънт.
Как ви одобриха хората там?
- Ню Йорк за мен е градът, който е като сън. Ако ти хрумне някаква фантазия, то тя освен че ще се случи, само че и ще надмине упованията ти. Запознавах се с разнообразни хора. Някои от тях знаеха за България, други - не. Имаше хора, които са идвали у нас, на други като кажа, че съм от България и те си мислят за Боливия.
Това е градът, където в действителност има малко хора от Ню Йорк. Говори се на 200 езика по улиците и се чувстваш на мястото си. Всеки е подготвен да ти помогне, тъй като е минал по този път - да пристигна отнякъде, да бъде самичък, да бъде загубен по улиците. Но както е мултимилионен град, по този начин и се случват връзки колкото инцидентни, толкоз и не напълно.
Запознаваш се с верните хора. Запознах се с доста продуценти, артисти, драматурзи, режисьори, преподаватели. Беше забавно по какъв начин случайността те намира безусловно на улицата. Много е елементарно да се сприятелиш.
Хората излъчват независимост - нещо, което ми се ще да имаме и ние, а не да вървиш с наведена глава, на всички места да е тъмно и сиво, да не се отличаваш от групата. Това съгласно мен е демотивиращо, тъй като всеки от нас е друг и няма нищо по-хубаво от това.
Другото е, че там никой не се занимава с личността ти - от кое място идваш, дали си от България или Боливия в действителност няма никакво значение за тях. Нещата се свеждат до това дали можем да работим дружно и няма значение какъв е произходът ти, кой ти е учител или родственик, кой те е предложил. Ако не можем да работим дружно, тогава " довиждане ", тъй като след теб чакат още 5 хиляди души на опашката. Няма персонално отношение, а се натъртва на личностните качества. Докато тук непрекъснато приказваме за шуробаджанащина, връзкарщина. Там, в случай че не ставаш, никой няма да те търпи.
Какво научихте там? Какви са разликите на професионално равнище сред Съединени американски щати и България?
- Разликите са на доста равнища. Ако приказваме на професионално ниво, моята мотивация да аплайвам за стипендията " Фулбрайт " беше да включа в дисертационния си труд други модели на финансиране и ръководство на театралните изкуства, разнообразни от тези, които ползва Министерството на културата в България. Най-далечни като конструкция на ръководство са Съединени американски щати, където няма Министерство на културата, а в това време театралните изкуства са доста известни, всички сме чували за " Бродуей ". И оттук насетне е доста забавно по какъв начин те действат без министерство и кои са положителните практики, които бихме могли да приспособяваме при нас.
И в България има спектакъл, и в Америка има спектакъл, само че по какъв начин се стига до едно зрелище тук и там - ето това са два разнообразни пътя. Отделно, че там имат и две разнообразни структури - театрите са неправителствени организации или са търговски сдружения. Виждаш по какъв начин там неналичието на държавна политика в лицето на министерство, както е при нас, активизира хората да вземат участие по-активно в културните процеси.
Всички сме чували за цената на билетите на " Бродуей ". Например, мюзикълът " Хамилтън " за една седмица, в която се играят осем представления (два дни се играят по две представления, четири - по едно, имат и един почивен ден), облагата е 2,5 млн. $. В същото време разноските на този мюзикъл за една седмица са към 800 хиляди - 1 млн. $, което значи чиста облага от 1,5 млн. Виждаш по какъв начин от театъра се прави един сполучлив стопански модел, като тук приказваме за доста високо ниво. В същото време мюзикълът " Хамилтън " е един, а театрите на " Бродуей " са 41.
Оказва се, че към 80-85% от представленията на " Бродуей " са несполучливи и няма възвръщаемост, която да покрие инвестицията и да генерира облага. В последна сметка се получава по този начин, че към 15% от спектаклите там са толкоз стопански ефикасни, че покриват загубите на другите.
Отделно стигнах до извънредно доста данни. Въпреки че те са напълно частен бранш, част от организациите се занимават единствено с проучване на културните процеси, събиране и обработка на данни. Можеш да видиш данни за спектаклите на " Бродуей " и отвън него, колко от феновете са американци и какъв брой са туристи. Виждаш по какъв начин тази машина се движи напълно на благосклонност и мотивация, когато всеки си гони задачите и желанията. Нищо не се прави по обвързване.
Като мотивацията може да е друга. На " Бродуей " това е облагата. При неправителствените театрални организации, мотивацията е да си направиш културния артикул. Кандидатства се по разнообразни стратегии, при нас такива образци са Национален фонд " Култура " и стратегия " Култура " на Столична община. Но забавното там е, че финансиращите стратегии са на три равнища - на равнище град, щат и на федерално равнище за задачите Съединени американски щати. Любопитно е, че съответно за Ню Йорк, бюджетът на равнище град за 2019 година е по-голям от бюджетите на щатско и федерално равнище взети дружно.
© Личен списък
Севар Иванов играе в разнообразни представления, измежду които " Федра (сияйната) ", " Шахнаме: поверие за Зал ", " Портретът на Дориан Грей " и други
Как такива образци могат да се приспособяват в България?
- Можем да стартираме от отношението на хората. Зрителите да бъдат ангажирани, освен да гледат, а да вземат участие по-активно в културните процеси - било то като създатели, актьори, донори, меценати и спонсори. Корпоративната обществена отговорност е нещо, което занапред навлиза в България и значително е ориентирано към екология, опазване на здравето и доста дребна част е към културата.
Всъщност би трябвало да се акцентира повече на цената, която културата дава на обществото. В Съединени американски щати едно от проучванията, които четох, беше за набирането на средства с изчислена възвръщаемостта при разнообразни посоки в изкуството. В театъра всеки един $, който е вложен в организация на събитие за набиране на средства, е генерирал седем $ подаяние.
Много е значимо да се провеждат повече такива събития, да се ангажират повече такива хора, тъй като там при неправителствените организации има и ръб на шефовете. Това ти да си стопански постоянен човек, който има стабилен бизнес, да си част от борда на шефовете в някоя културна организация - това е авторитет. Тук това би трябвало да се построи повече съгласно мен - по какъв начин ти да участваш в културните процеси и по какъв начин това би могло да бъде белег на авторитет и на имидж.
Така ти създаваш просвета. Да, ти не си актьор, не можеш да създадеш нищо като създател, само че пък имаш икономическата опция да инвестираш средства в някой, който с гения си може да сътвори нещо. По този метод ти си съпричастен с културното събитие.
Другото значимо нещо, което нямаме тук, е тъкмо ръководството с ръб на шефове, с тази споделена отговорност. В момента при държавните културни институти отговорността е напълно на съответните шефове, което е доста незаслужено, защото тяхната активност е разследване на наредбите на министерството на културата, разследване на всичките държавни разпореждания. Тази бюрократична машина дава опция нещата да се решат по-лесно, само че това е въпрос на политическа воля и пълномощия дали някой може и желае да подреди нещата.
Трябва да опростяваме нещата, защото сега те са толкоз ненужно усложнени, че се получава един възел, който никой не се пробва да развърже, а единствено да завърже нова примка на него.
Къде стоят тук финансите, тъй като с цел да се финансира едно културно събитие, трябват и пари?
- Пандемията сподели и всички пробойни в културния бранш, само че някак си той беше преместен от други значими неща като опазването на здравето и образованието.
Културата не би трябвало да бъде подценявана никога. Да, от нея не зависят животи в биологичния смисъл, само че пък от нея зависи развиването на цивилизацията, разграничаването на хората от бозайници и същества с разсъдък.
Финансите са на доста значимо място, защото сега обстановката е толкоз комплицирана, че един създател би трябвало да схваща от финанси, стопанска система, обществени финанси, което е друго от финансите сами по себе си, обществени политики, което значително пречи.
Ако ти си актьор и искаш да направиш един театър, за него ти трябвах Х средства, с цел да го направиш в мащаба, в който ти искаш. Постепенно ти виждаш по какъв начин не можеш да намериш тези средства, а намираш два пъти по-малко и започваш да виждаш по какъв начин с по-малко средства можеш да направиш същото. След това виждаш, че не можеш да направиш същото, тъй като намаляваш от художествения артикул, който искаш да създадеш. Накрая става по този начин, че от размера на финансите зависи размерът на културата и на художествената стойност. Важно е човек да разграничава двете неща. Важно е да си дават финанси, тъй като когато се подсигури икономическата основа, създателите могат умерено да творят.
Абсурдно е, че на състезанията за шеф в Министерството на културата се натъртва на идея за развиването на културния институт, репертоарна политика, ръководство на човешкия запас и едни такива имагинерни неща. Когато станеш шеф, ти в действителност се занимаваш със сметката за тока, за парното и всичко битово-реалистично. Последното нещо на веригата на разноските са художествените творби.
Как би трябвало да избираш следователно? Да си платиш заплатите на чиновниците или да създадеш ново зрелище със същите тези чиновници? Ето тази икономическа основа липсва и когато я няма, няма по какъв начин и да има творчество на равнището, на което би могло да бъде.
Цялата отговорност в държавния бранш е на държавните институти, които би трябвало да следват разпоредбите в лицето на Министерството на културата и на цялата нормативна рамка. Има доста пробойни по пътя и през годините и в случай че е имало някакво малко проблемче, то не е било разрешавано, а като че ли е било залепено с тиксо. Но това тиксо не държи изключително дълго време и това се вижда в Методиката за осъществяване на театралните изкуства.
През годините се вижда по какъв начин тя претърпява разнообразни промени и допълнения на следния принцип: в Министерството на културата виждат, че някой злоупотребява с нещо и са наложили нови правила, с цел да прекратят съответната порочна процедура, само че това предписание към този момент се отнася за всички. Става по този начин, че и тези, които не са ползвали съответната порочна процедура, имат още една рестрикция.
Отделно, макар че България е дребна страна, имаме доста разнообразни стандарти в другите райони. Не би трябвало да третираме по един и същи метод театърът в София и този в Силистра по най-простия индикатор - бройка на популацията. Дори не приказвам за стопански индикатори, желания, етническа или религиозна принадлежност. Как можеш да ги третираш по един и същи метод, когато евентуалната аудитория в София е в пъти по-голяма от тази в Силистра. Не може да се чака театърът в Силистра да осъществя същия доход като този в София, а разходът на театъра в Силистра по какво се разграничава от този в София? По нищо. Разходите са едни и същи - за заплати, режийни и така нататък
Какви културни събития от България доближиха до Вас, до момента в който бяхте в Съединени американски щати?
- За страдание, до момента в който бях в Съединени американски щати, за просвета се говореше около три абсурда. Единият е за евентуално събитие, обвързвано с принуждение сред създатели. Другият беше обвързван с високи цени за билети за театър. Третият беше с този междуличностен спор в Народния спектакъл. Наричам го по този начин, тъй като от моя позиция наподобява по този метод.
Стана ми доста тъжно, че за българската просвета се приказва през призмата на свадите. Всъщност никой не регистрира достиженията на българската просвета. " Времеубежище " на Георги Господинов попадна в късия лист за " Букър " - ето едно нещо, за което би трябвало да приказваме. Дори преди време номинацията на Мария Бакалова за " Оскар " беше опетнена от скандал. Ние някак си търсим интригата, абсурда.
Мисля, че това да се натъртва на хубавите неща значително е отговорност на медиите. Спомням си, когато бях заместник-директор на театъра в Благоевград, в деня на една от министър председателите ни, откраднаха част от козирката на покрива. До предходния ден се пробвах да уредя изявленията за премиерата, да има хубаво медийно отразяване.
В момента, в който ни откраднаха козирката, медиите пристигнаха сами. Засипаха ни с изявленията от 06:30 ч. сутринта, говореше се единствено за козирката. Но това в последна сметка са едни 20 кв. м. медно покритие и няма никаква културна стойност за разлика от премиерата. Така виждаш по какъв начин са ни изместени целите.
Все отново имам някаква вяра, че с общи старания можем да се върнем към това, когато приказваме за просвета, да приказваме за културната й част. Много е неприятно, когато излиза, че културата се прави от невъзпитани хора, а не е по този начин. Не може поради три абсурда да се прави умозаключение за всичко протичащо се в културния живот на България.
© Личен списък
За ролята си на Агатон във " Федра (сияйната) " Севар Иванов има премия " Икар " за поддържаща мъжка роля.
А от законова позиция какви промени са належащо?
- След като си защитя дисертацията - тематиката е " Методика за финансиране на театралните изкуства: благоприятни условия за усъвършенстване " в края на юни (надявам се успешно), тогава ще мога да я дава на Министерството на културата. Ако считат, че с нещо би спомогнала, ще се веселя да ползват каквото могат от нея.
С какво се занимавате откакто се върнахте от Съединени американски щати?
- Когато се върнах, възстановихме " Шахнаме: поверие за Зал " от Фердоуси. Един театър, който се сложи за първи път в България от Елена Панайотова. Тя е индивидът, който умее да прави неща в България за първи път. С това зрелище тя ни заведе в Иран. Между другото, за първи път трагично зрелище участваше в 40-ото издание на фестивала " Фаджър " преди несветлите събития там. Открихме интернационалната му стратегия.
След премиерата на " Федра (сияйната) " в спектакъл " Азарян " с Елена се срещнахме инцидентно пред театъра и тя сподели, че щом ме вижда, значи е знак да вземам участие в представлението. Това е история за едно образно друго момче и е персийски епос. Става въпрос за Зал, който се е родил албинос в Иран. Не сме изкоренили тази наша линия - когато някой е друг, той автоматизирано да бъде неприятен. Но Зал съумява последователно да се пребори за любовта си.
Музиката е онлайн и неслучайно спектакълът има " Икар " и " Аскеер " за музиката, която е на Николай Иванов и Марина Великова. Започнахме националното турне с представлението, което стартира в София, по-късно бяхме в Кърджали и Смолян. На 29 май сме в Русе, на 8 и 9 юни в Бургас и Велико Търново, на 13 юли сме в Стара Загора. Всички са добре пристигнали.
© Иван Дончев
Велислав Павлов и Севар Иванов в " Шахнаме: поверие за Зал ".
Севар ИвановзавършваНационалната търговско-банкова гимназияс профил Банково дело с френски език. След това е признат в НАТФИЗ, където приключва " Актьорско майсторство за трагичен спектакъл " в класа на проф. Стефан Данаилов. Играе в разнообразни представления, измежду които " Федра (сияйната) ", " Шахнаме: поверие за Зал ", " Портретът на Дориан Грей " и други Участва в сериалите " Пътят на достойнството " и " Войната на буквите ". За ролята си на Агатон във " Федра (сияйната) " има премия " Икар " за поддържаща мъжка роля.
През 2020 година е заместник-директор на Драматичен спектакъл " Н. Й. Вапцаров " в Благоевград. Пише дисертация на тематика " Методика за финансиране на театралните изкуства: благоприятни условия за усъвършенстване " в УНСС, с теоретичен началник доцент доктор Биляна Томова.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ