Църквата почита на 10 септември св. мчци Минодора, Митродора и Нимфодора
Сестрите Минодора, Митродора и Нимфодора устояли на мъченията и не предали вярата си в Бога
Светите родни сестри Минодора, Митродора и Нимфодора живеели в края на третия и началото на четвъртия век. Родината им е региона Витиния, в северозападната част на Мала Азия. Те били християнки още от най-ранни години. Породило се в тях предпочитание да служат на Бога в непорочност и девство. Затова напуснали родителския дом, пристигнали в Никомидия и отсам се отдалечили на висок необитаем рид, близо до планината Пития, при топлите минерални води. Предали се на труд, пост и молитва. Заради това Бог ги удостоил с дара на чудотворство.
По това време забушувало грубо гонение срещу християните. Управителят на Витиния Фронтон разбрал за светите девици и ги повикал на съд. Поискал да ги убеди да се отрекат от вярата си в Христа Бога. Всички декларирали, че са подготвени по-скоро да претърпят най-люти мъчения, в сравнение с да се отрекат от Господа.
Управителят видял, че са напразни напъните му, по тази причина заповядал да отведат двете по-малки сестри в пандиза, а по-голямата - Минодора, да бият и мъчат. Били я два часа, а тя единствено молела и славела Бога. С тия думи тя умряла.
След четири дни мъчителят извикал при себе си по-малките сестри - Митродора и Нимфодора. Показал им раздраното тяло на сестра им и отначало почнал да ги убеждава да принесат жертва на боговете, с цел да не ги сполети същата орис. У девиците се възпламенила още по-голяма ревнивост към Бога. Те отхвърлили всички увещания на шефа. Митродора и Нимфодора били също грубо мъчени и най-после - удостоени също с мъченическа гибел. Християните погребали с чест телата на светите три сестри в един гроб покрай топлите води. Това станало сред 305 и 311 година
Така трите девици популяризирали със своята страдалческа гибел Пресветата Троица
Мъчителят не се задоволил със страданията на девиците, само че излял неукротимата си гняв и над мъртвите им тела. Той наредил да разпалят огромен огън и да хвърлят в него телата на светите мъченици. Когато това било изпълнено, внезапно от небето със мощен гръм паднал огън и на мига изгорил княз Фронтон и всичките му прислужници, които измъчвали светите деви. А върху разпалената клада се излял пороен дъжд, който угасил огъня. Вярващите взели телата на светиците, които били недокоснати от огъня, и ги погребали с чест в един общ гроб, покрай топлите извори. Така един гроб приел тези, които били родени от една вътрешност, с цел да бъдат дружно и след гибелта си тези, които били неразделни приживе. Сестри на земята, те останали сестри и на небето: сестри - в гроба, сестри - и в чертога на своя Жених. На техния гроб построили храм на тяхно име и техните мощи станали извор на изцеления, за популярност на Пресвета Троица и в памет на трите свети деви.
Светите родни сестри Минодора, Митродора и Нимфодора живеели в края на третия и началото на четвъртия век. Родината им е региона Витиния, в северозападната част на Мала Азия. Те били християнки още от най-ранни години. Породило се в тях предпочитание да служат на Бога в непорочност и девство. Затова напуснали родителския дом, пристигнали в Никомидия и отсам се отдалечили на висок необитаем рид, близо до планината Пития, при топлите минерални води. Предали се на труд, пост и молитва. Заради това Бог ги удостоил с дара на чудотворство.
По това време забушувало грубо гонение срещу християните. Управителят на Витиния Фронтон разбрал за светите девици и ги повикал на съд. Поискал да ги убеди да се отрекат от вярата си в Христа Бога. Всички декларирали, че са подготвени по-скоро да претърпят най-люти мъчения, в сравнение с да се отрекат от Господа.
Управителят видял, че са напразни напъните му, по тази причина заповядал да отведат двете по-малки сестри в пандиза, а по-голямата - Минодора, да бият и мъчат. Били я два часа, а тя единствено молела и славела Бога. С тия думи тя умряла.
След четири дни мъчителят извикал при себе си по-малките сестри - Митродора и Нимфодора. Показал им раздраното тяло на сестра им и отначало почнал да ги убеждава да принесат жертва на боговете, с цел да не ги сполети същата орис. У девиците се възпламенила още по-голяма ревнивост към Бога. Те отхвърлили всички увещания на шефа. Митродора и Нимфодора били също грубо мъчени и най-после - удостоени също с мъченическа гибел. Християните погребали с чест телата на светите три сестри в един гроб покрай топлите води. Това станало сред 305 и 311 година
Така трите девици популяризирали със своята страдалческа гибел Пресветата Троица
Мъчителят не се задоволил със страданията на девиците, само че излял неукротимата си гняв и над мъртвите им тела. Той наредил да разпалят огромен огън и да хвърлят в него телата на светите мъченици. Когато това било изпълнено, внезапно от небето със мощен гръм паднал огън и на мига изгорил княз Фронтон и всичките му прислужници, които измъчвали светите деви. А върху разпалената клада се излял пороен дъжд, който угасил огъня. Вярващите взели телата на светиците, които били недокоснати от огъня, и ги погребали с чест в един общ гроб, покрай топлите извори. Така един гроб приел тези, които били родени от една вътрешност, с цел да бъдат дружно и след гибелта си тези, които били неразделни приживе. Сестри на земята, те останали сестри и на небето: сестри - в гроба, сестри - и в чертога на своя Жених. На техния гроб построили храм на тяхно име и техните мощи станали извор на изцеления, за популярност на Пресвета Троица и в памет на трите свети деви.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ