Барета: Не е проблем да се изкарат без сън 3-4-5 денонощия
Сесийно време постоянно ми се е желало да можех да превключа на денонощен режим, с цел да смогна с ученето. Питала съм се дали е допустимо човек да издържи няколко денонощия без да спи, ”зареждайки ” се от време в точния момент само с някой различен сандвич?
„ Човешкият организъм е доста повече от това, което си мислим, че е “, споделя Камен. Всъщност не му знам името, упорства аз да му измисля някакво и го давам име по този начин, тъй като му отива. На 40 г. е, с дълголетен стаж в поделението на Специализирания отдел за битка с тероризма във Враня. Там е бил от 1995 до 2004 година, а в този момент е отвън системата, в частния бизнес, въпреки това въобще да не се долавя от глаголното време, което употребява, до момента в който приказва – за него всичко в системата е „ в този момент ”. Няма непотребни думи, всяка е добре премерена и изстреляна право в задачата.
С Камен приказваме за това по какъв начин човек устоя - физически и душевен, има ли някакви секрети, които е добре да знае, с цел да успее. Най-важно за него е съчетанието сред естествени дадености, дух и подготовка. И да имаш сърце за това, което правиш.
- При теб по какъв начин се случи първия път – ти стреля по някого или някой стреля по тебе?
- Обикновено се стреля.
- Ти стреля?
(Кима утвърдително.)
- Има ли разлика сред първия, третия и десетия път?
- Има. След първия път ми беше малко... забавно положението. Два-три дни се пробвах да си подредя мислите, да проучвам какво се е случило. Има един резултат „ тунелно виждане ” – когато ти се вдигне адреналинът и би трябвало да щурмуваш, нормално периферното зрение се изключва. Затова би трябвало доста подготовка, с цел да успееш да не влизаш в този „ тунел ”, да не се фокусираш единствено върху един обект, а да виждаш всичко. В същото време да игнорираш дразнители като звук, стрелба, бомбички, димки, които отвличат вниманието ти.
Да речем, че щурмуваме постройка. Пет души сме и всеки си има регион. Един влиза вдясно, различен вляво, а трети отново вляво, само че в по-далечната стая, и така нататък На вратата обаче се случва нещо и не може да се влезе в левия регион - тъкмо тук се „ лекува ” това тунелно зрение. Ако този пред теб е ранен и не може да си покрие региона, ти си длъжен да покриеш и неговия, тъй като не можеш да разчиташ, че в прилежащия няма никого. В подобен миг би трябвало да си събран, да не се разпиляваш. Въпрос на подготовка е. Когато ти се случва по 15-20 пъти дневно, се научаваш, става рутина.
Подготовката е доста по-трудна от самата акция, защото незнайните са доста повече. Например, вършим фон на бар и вкарваме там сътрудници, които не знаят нито кога ще щурмуваме, нито каква е задачата ни. Минава известно време, може да ги оставим сутринта и да щурмуваме вечерта. През това време те се движат, както желаят, сега на офанзивата някой може да стане и да тръгне нанякъде, това трансформира проекта – цялата тази подготовка лишава доста повече старания. При акцията е друго, тя завършва за по-малко от минута. Там просто действаш бързо и нямаш време да изпитваш стрес, боязън или каквото и да било.
