Сесилия Атиас (бивша Саркози) е първа дама на Франция едва

Сесилия Атиас (бивша Саркози) е първа дама на Франция едвам за няколко месеца (от началото на президентския мандат на Никола Саркози през май 2007 година до развода им през октомври същата година), само че за този къс интервал тя съумява да влезе в най-новата история на България. Съпругата на френския президент изиграва решаваща роля за освобождението на българските медици, прекарали над 8 години в либийски затвор, упрекнати в съзнателно причиняване на зараза от СПИН. За тази своя заслуга е наградена с Орден „ Стара планина “. С нея за Euronews Bulgaria* беседва Марина Стоименова.

Госпожо Атиас, благодаря Ви, че през днешния ден ще разговаряте с нас, това е в действителност огромна чест!

Аз Ви благодаря, достойнството е моя!

15 години откакто станахте воин в нашата страна, аз знам какво изпитват българите към Вас. Но какво изпитвате Вие към България?

България постоянно ще заема особено място в моето сърце. Върнах се в България по случай 10-годишнината от освобождението на медицинските сестри и доктора. В сърцето ми България в действителност има доста особено място. Тя е толкоз красива страна, с красиви хора… Наистина съм изключително привързана към вас.

Интересувате ли се от развиването на страната ни? Как мислите, бележим ли напредък или в противен случай, вършим крачки обратно? Разбира се, ако към момента следите политиката..

Да, проследявам политиката, тъй като тя е моя огромна пристрастеност, само че не познавам добре страната ви, с цел да преценява обстановката. Това, което знам обаче, е че вашият най-съществен и най-ценен запас са хората. Имате огромни гении, положителни специалисти в науката, в технологиите… Това, от което имате потребност сега, е хора и държавно управление, които да поддържат концепциите, измененията, които желаете да извършите. Трябва да насърчите тези хора да продължат напред и да мечтаят, тъй като имате страхотни гении.

Нещата малко се трансформираха откакто станахме част от Европейския Съюз. И в този ред на мисли желая да поговорим малко за Европа, Европейски Съюз и политическата обстановка там, само че първо желая да ви попитам, къде живеете сега?

Живея в Съединени американски щати. Преместих се в Ню Йорк преди към 14 години. Когато се разведох, се преместихме дружно с децата и фамилията ми тук, омъжих се. От тогава не преставам, несъмнено, да пътувам из света, само че домът ми е Ню Йорк.

Как виждате Европа от там?

Не пребивавам в Европа, само че знам добре какво се случва на територията ѝ, даже когато Атлантическия океан ни дели. И по този начин, сега Европа се намира в доста сложна обстановка. Мечтата на дьо Гол и Митеран беше да основат една доста мощна Европа. Но това не е толкоз елементарно, тъй като има доста разлики, доста разнообразни подходи. Например „ Жълтите жилетки “ във Франция, или антиваксърите, или провакасърите, свързани с Ковид, про или анти Европейски Съюз, всички тези проблеми вършат мъчно основаването на онази Европа, която те са си представяли. Има прекомерно доста разлики, които не знаем по какъв начин да премахнем. Случаят с Брекзит сподели, че можеш да съществуваш, даже да напуснеш Европейския съюз. Но за мен това е плашещо, защото имам вяра в концепцията за мощна Европа. А с цел да това се случи ни би трябвало мощен Европейски съюз, мощно управление и същинска воля, с цел да го създадем. Но това не е по никакъв начин елементарно.

В момента имаме война на територията на Европа. Според Вас, тя ще направи ли Европа по-стабилна или противоположното?

Това, което се случва тези дни, е ужасяващо. Още през 2014 година, когато Г-8 стана Г-7, когато помолиха Русия да напусне без да разрешат казуса с нея, Русия се почувства като че ли не е част от Европа.

За мен тези военни дейности не са изненадващи. Нещо ми подсказваше, не знам за какво, че това би могло да се случи. Защото Русия се усещаше изолирана, а ние не предприехме нищо, с цел да създадем Европа по-силна, да я създадем по-малко застрашена от Русия.

Така че за мен това не беше изненадващо. Единственото, което можем да създадем през днешния ден, е да преосмислим дипломацията, да променим метода, по който действаме сега. Трябва да приказваме и да намерим решение. Независимо какъв брой дни и нощи ще отнеме, те не би трябвало да изоставен залата, преди да са намерили решение. Дипломацията през днешния ден има нова роля, тъй като светът се промени.

Кои са хората, които могат да го създадат, които би трябвало да влязат в залата и да не излизат от нея до момента в който не намерят решение?

Лидерите са тези хора, само че казусът, с който се сблъскваме през днешния ден, е че има дефицит на водачество.

Проблем единствено в Европа или из целия свят?

Не единствено в Европа, през днешния ден нямаме хора като Чърчил, Маргарет Тачър... Имаме потребност от мощни водачи. Проблемът през днешния ден е, че хората не желаят да се намесват, тъй като не е елементарно да си добър водач. Хората през днешния ден следват мощните персони, популистите, тъй като няма кой различен. Това е плашещо, би трябвало да намерим метод да върнем на фокус политиците. Знаете ли, политиката е работа в същинския смисъл на думата, не е нещо, което можеш да вършиш както и да е, би трябвало да се учите, да се прибирате в страната си, да се срещате с хората там и да разговаряте с тях. Но и би трябвало да намирате решения, да работите интензивно, да се обкръжите с най-хубавите хора и да опитате да бъдете добър водач, без да се страхувате от другите. Днес има липса на такива водачи.

Позволете ми да настоявам, тъй като е правилно, че вие познавате дипломацията много по-добре от доста политици. Какво мислите, че можеше да бъде направено по-добре и какво мислите, че може да се направи по-добре сега?

Трябва да съберете хора към преговорната маса.

Това задоволително ли е?

Няма различен метод. Какъв различен избор си мислите, че имаме? Тази война не може да продължава. Не можем да позволим на Русия да продължава дейностите си. Това, което Русия прави е геноцид, мъчно е за поверие, не можем да позволим на Русия да го извърши. Така че би трябвало да намерим друго решение, не можем да отговорим на войната с война. Да отговорим на насилието с принуждение не е излаз. Трябват да намерим верните хора и да ги настаним на масата за договаряния, за ги затворим, да ги заключим в залата, само че да не излизат от нея, до момента в който не намерят метод решение. Дори това да отнеме дни, би трябвало да разберем какво Путин възнамерява... Единственият вероятен метод за справяне със обстановката е дипломацията. Няма различен метод.

Това значи ли, че смятате налагането на наказания, да вземем за пример, за незадоволителни? Защото това е, което Европейски Съюз подхваща сега.

Санкциите са доста значими, в действителност имат основно значение. Но погледнете, те стопират ли Путин?

Трябва ли Путин да бъде в същата зала?

Абсолютно, за какво не? Трябва да беседваме с него. Световните водачи да би трябвало да седнат на една маса с Путин. Нямаме различен избор, с изключение на да намерим общ път с него, та той е един и е директният провинен за протичащото се, той е индивидът, с който би трябвало да беседваме. Вземете да вземем за пример Борис Джонсън, който опита да беседва с него, а в този момент се оказва със възбрана за влизане в Русия... Не мисля, че това е верният метод. Смятам, че всички мощни водачи би трябвало да седнат на една маса с него.

Много хора назовават Владимир Путин деспот. Вие добре знаете какво е да гледате право в очите на един деспот? Какво бихте му споделили, в случай че имахте този късмет?

Бих го попитала какво желае, макар че имаме дребна визия.

А в случай че той каже: „ Искам Украйна “?

Вижте, аз съм огромен реалист. Не можете просто да заявите, че желаете Украйна, че ще превземете Украйна. Това не е играчка, желая тази играчка или онази. Не, нещата не работят по този начин.

Искаш Украйна?

Защо искаш Украйна? Не искаш тя да влезе в НАТО? Това ли е повода, заради която искаш половината от територията на Украйна или искаш кулоар към Европа? Нека да приказваме, дано да приказваме.

Как мислите, дали преговарянето с Путин е по-трудно, от колкото това с Кадафи?

Виждала съм Путин един път, по време на една среща на Г-8, по време на вечеря седях зад него. Не са тъкмо същите условия, при които се срещнах с Кадафи, не мога да сравня тези двете персони, радикално разнообразни са.

Наистина ли?

Напълно разнообразни! Имам поради, Кадафи, той беше… Знаете по какъв мотив отидох там, единствената причина беше да освободя медицинските сестри и доктора… 9 години зад решетките, наказани на гибел.. Такива неща не могат да се случват. Трябва да кажа, че дипломацията направи опити. Дори японците изпратиха хора, това, което се случи удостоверява това, което споделих по-рано - говорене, говорене, чуване.. Само по този начин могат да се позволяват проблемите. И по този начин, приказвах с Кадафи с часове и той слушаше, нямам визия за какво той слушаше мен, повече от другите, може би бях намерила верните думи... Но в диалога го убедих, че не е допустимо ей по този начин да осъдиш на гибел тези медицински сестри и лекар за нещо, което не са направили, това не е решение. И макар че той изтъкваше някакви обвинявания против тях, те не бяха потвърдени, нямаше никакви доказателства против тях.

Не мога да сравня Кадафи с Путин, мисля, че всеки е друг. Няма прилики, няма общи черти сред тях, страните са разнообразни, развиването на страните е друго, стопанските системи им също... Но също техните претенции и цели са разнообразни. Основният приоритет на Кадафи беше да се хареса на хората от Бенгази, децата бяха от болница в този град. Когато отидох там, с цел да се срещна със фамилиите на тези деца, те бяха толкоз гневни, те споделяха, че сестрите би трябвало да умрат, би трябвало да ги убием, тъй като те убиха нашите деца. И аз им споделих: „ Слушайте, съгласно Корана, на насилието не би трябвало да се отговоря с принуждение “. Отново и още веднъж верният път се оказаха диалозите и дипломацията. Отново трябваше да приказвам с родителите на умрелите деца и на тези, които бяха в болничното заведение. Убедих ги, че може би има и друго решение, различен метод, посредством който децата им да не бъдат подлагани под риск.

И по този начин, срещнах се още веднъж с Кадафи и приказвах с него, след това и със сина му Сеиф Ал-Ислам, с министър ръководителя и министрите.

И отново дипломацията и говоренето бяха моето оръжие.

Защо се опитвахте да намерите разговор с Кадафи преди 15 години? Жена, изправена пред деспот, за какво го направихте?

Може би заради обстоятелството, че аз съм жена, а той беше толкоз сюрпризиран, че жена е пристигнала безусловно сама, единствено с цел да беседва с него, или това, че съумях да намеря метод да го накарам да се вслуша в това, което споделям. За него беше доста неестествено да беседва с жена, беше толкоз изненадващо, че като че ли това го предизвика да чуе думите ми.

Мислите ли, че можете да го извършите и с Путин? Бихте ли го създали? Ако имахте шанса, бихте ли го създали за повторно?

Ако имам тази опция, несъмнено, че бих го направила. Но мисля, че има много по-компетентни хора от мен, по-запознати с казуса, които биха се справили по-добре от мен. Ако знаех повече елементи и имах по-точна експертиза, неотложно бих пробвала, несъмнено. Незабавно. В името да спася хора, цяла нация, бих го направила безспорно.

*Euronews Bulgaria е новинарски канал, ориентиран към българска публика, който започва на 5 май 2022 година Каналът е филиал на водещия европейски новинарски канал Euronews.

Той ще отразява локални, районни и интернационалните вести по малкия екран и цифровите платформи на български език. Каналът ще излъчва локални, районни и интернационалните вести по малкия екран и цифровите платформи на български език на мястото на телевизия " Европа ".