Златната ера: 80 лева заплата, 100 лева бакшиш! Нямаше меню, а пред кръчмите – опашки!
Сервитьор от Бистроглед си спомня за златните години на АрдиноПрез 70-те и 80-те години всички заведения за хранене са били цялостни с хора
69-годишният Бехчет Йълмаз в този момент живее в турския град Бурса, само че сърцето му остава в родното село Бистроглед край Ардино, където прекарва пенсионерските си години. Цялата му кариера е обвързвана с ресторантьорството - като сервитьор и барман в най-елитните заведения на Ардино през социалистическата ера.
" През 70-те и 80-те години всички заведения за хранене в Ардино бяха цялостни с хора. Нареждаха се опашки пред заведенията – по този начин започваше всяка другарска вечер ", спомня си с усмивка дългогодишният сервитьор.
От 1975 до 1989 година Бехчет Йълмаз работи в влиятелните заведения за хранене " Арда " и " Ардон ", където претърпява едни от най-активните години в кариерата си. Тогава меню не е съществувало - сервитьорите просто изброяват какво оферират.
Време на сигурност и благополучие
" Тогава нямаше меню – просто изброявахме какво предлагаме: главно кюфтета, кебапчета и мешана скара. Сервирахме първокласен алкохол и положителни мезета ", споделя той. Заплатата му е била 80 лв., само че същинските приходи са идвали от бакшишите, изключително в петък вечер, когато е можел да изкара над 100 лв. единствено от такива.
" Животът беше сигурен и спокоен. Хората – щастливи и работливи ", споделя с носталгия мъжът, който през 1989 година се реалокира със фамилията си в Турция, където продължава да работи в заведения за хранене до пенсионирането си.
Родното село остава в сърцето
Въпреки годините в Турция, любовта към родното село не отслабва. " Имам двуетажна къща тук и не бих я заменил даже за два жилището в Бурса. Тук е красиво – чист въздух, зеленина, тишина. Истинско успокоение ", споделя дългогодишният сервитьор.
Спомените на Бехчет Йълмаз са живата хроника на едно отминало време, когато заведенията за хранене не са били просто място за хранене, а сцена на обществения живот, място на човешки срещи, труд и задоволство.
69-годишният Бехчет Йълмаз в този момент живее в турския град Бурса, само че сърцето му остава в родното село Бистроглед край Ардино, където прекарва пенсионерските си години. Цялата му кариера е обвързвана с ресторантьорството - като сервитьор и барман в най-елитните заведения на Ардино през социалистическата ера.
" През 70-те и 80-те години всички заведения за хранене в Ардино бяха цялостни с хора. Нареждаха се опашки пред заведенията – по този начин започваше всяка другарска вечер ", спомня си с усмивка дългогодишният сервитьор.
От 1975 до 1989 година Бехчет Йълмаз работи в влиятелните заведения за хранене " Арда " и " Ардон ", където претърпява едни от най-активните години в кариерата си. Тогава меню не е съществувало - сервитьорите просто изброяват какво оферират.
Време на сигурност и благополучие
" Тогава нямаше меню – просто изброявахме какво предлагаме: главно кюфтета, кебапчета и мешана скара. Сервирахме първокласен алкохол и положителни мезета ", споделя той. Заплатата му е била 80 лв., само че същинските приходи са идвали от бакшишите, изключително в петък вечер, когато е можел да изкара над 100 лв. единствено от такива.
" Животът беше сигурен и спокоен. Хората – щастливи и работливи ", споделя с носталгия мъжът, който през 1989 година се реалокира със фамилията си в Турция, където продължава да работи в заведения за хранене до пенсионирането си.
Родното село остава в сърцето
Въпреки годините в Турция, любовта към родното село не отслабва. " Имам двуетажна къща тук и не бих я заменил даже за два жилището в Бурса. Тук е красиво – чист въздух, зеленина, тишина. Истинско успокоение ", споделя дългогодишният сервитьор.
Спомените на Бехчет Йълмаз са живата хроника на едно отминало време, когато заведенията за хранене не са били просто място за хранене, а сцена на обществения живот, място на човешки срещи, труд и задоволство.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ