Най-младите българи емигрират, за да учат
Сертификатът за познание на български език да бъде приет като документ за притежаване на непознат език в страните от Европейски Съюз – това е огромната цел пред дипломатическите старания на българските политици, по повод образованието на българчетата зад граница. Работата в това направление стартира с инициираната от Асоциацията на българските учебни заведения зад граница /АБУЧ/ “петицията за дребните езици “. Тя беше призната в Екологичен потенциал и получи целесъобразно мнение от Съвета на министрите по обучение по повод проучването на езиците и полагането на изпити по тях в просветителните системи на другите страни, съобщи БНР.
Препоръка е към момента, само че в областта на образованието мъчно се реализира задължение –всяка европейска страна е самостоятелна в тази област, сподели пред Радио България Ирина Владикова, шеф на българското учебно заведение „ Св. Св. Кирил и Методий “ във Виена и ръководител на АБУЧ. Реална цел е документът за познание на български език да се признава като оценка по притежаване на един непознат език и да дава привилегия в университет – освобождаване от проучването на четвърти непознат език. Защото по-големите деца имат доста затруднения – идвайки в непозната страна те стартират да учат локалния език, стратегиите плануват още 2-3 непознати езика, а като прибавите и българския – става доста мъчно. Ако се признава този документ, един от тези езици ще може да бъде сменен с български. Много се надяваме, че това ще се случи.
Преходът от приблизително към висше обучение на българските деца, които живеят в чужбина е нов акцент в работата на нашата асоциация, изтъкна Ирина Владикова по време на 12-тата годишна конференция на АБУЧ в Пловдив на 27 юли. Представители на повече от 60 учебни заведения от всички точки на земното кълбо се събраха в европейската столица на културата, с цел да формулират предпочитаните си задания. Те се срещнаха с новите моменти в образованието по български език, история и география на България в учебните заведения зад граница. Бяха показани и новите образователни пособия, издадени особено за просветителните звена отвън рамките на България, като за първи път в тяхната разработка вземат участие и преподаватели от учебните заведения в чужбина.
Според премиера Бойко Борисов владеенето на български език се оказва спънка за завръщане в родината на фамилиите на второ и трето потомство българчетата от чужбина. Основната пречка не са единствено заплатите. Затова сте ми толкоз важни – да подготвим децата там по български език, с цел да може родителите да вземат решение да се приберат в България, каза министър председателят към учителите и даде обещание с най-малко два милиона лв. да бъдат увеличени средствата, които страната отпуска за българските учебни заведения по света. Правителството се ангажира да спомага на дипломатическо равнище и за обезпечаване на здания за школата.
Подпомагането на българските неделни учебни заведения е образец за добра политика в последните 10-11 години. Тогава неделните учебни заведения бяха 50, а днес – над 350. Обхванатите деца са повече от 30 хиляди и всяка година прибавяме нови учебни заведения, усилваме обсега на учениците, прибавяме действия, които финансираме, каза министърът на образованието Красимир Вълчев. Важно е децата да се усещат свързани с България и ще стартираме стратегия за партньорство сред учебни заведения в България и българските учебни заведения в чужбина, която би трябвало разпространява българското обучение и да стимулира тези деца да се завърнат у нас, към този момент в системата на висшето обучение. В тази връзка ще променим и наредбата за банкет в държавните висши училища – ще признаваме оценката от зрелостен изпит в другите страни като входна оценка за българските университети, плюс документа по български език по европейската езикова рамка. Българските неделни учебни заведения съществуват с помощта на желанието на родителите да запазят децата си част от българското езиково и културно пространство.
Облекчаване на визовия режим за студенти и електронна платформа за кандидатстване в българските висши учебни заведения, са част от ограниченията, които ще улеснят пътя на кандидатстудентите от чужбина, добави министърът и посочи, че образованието е главната причина за емиграцията на българите във възрастовата група 17-25 години.
Вие сте част от българската културна дипломация, а учебните заведения, които ръководите са външната витрина на българското обучение, каза на конференцията на АБУЧ вицепрезидентът Илияна Йотова и посочи, че без спомагателни, стимулирани старания на страната, няма по какъв начин да съхраним българското съзнание у децата зад граница. Тя добави, че дружно с президента Румен Радев провеждат народен конгрес за българите по света с акцент учебните заведения зад граница.
Препоръка е към момента, само че в областта на образованието мъчно се реализира задължение –всяка европейска страна е самостоятелна в тази област, сподели пред Радио България Ирина Владикова, шеф на българското учебно заведение „ Св. Св. Кирил и Методий “ във Виена и ръководител на АБУЧ. Реална цел е документът за познание на български език да се признава като оценка по притежаване на един непознат език и да дава привилегия в университет – освобождаване от проучването на четвърти непознат език. Защото по-големите деца имат доста затруднения – идвайки в непозната страна те стартират да учат локалния език, стратегиите плануват още 2-3 непознати езика, а като прибавите и българския – става доста мъчно. Ако се признава този документ, един от тези езици ще може да бъде сменен с български. Много се надяваме, че това ще се случи.
Преходът от приблизително към висше обучение на българските деца, които живеят в чужбина е нов акцент в работата на нашата асоциация, изтъкна Ирина Владикова по време на 12-тата годишна конференция на АБУЧ в Пловдив на 27 юли. Представители на повече от 60 учебни заведения от всички точки на земното кълбо се събраха в европейската столица на културата, с цел да формулират предпочитаните си задания. Те се срещнаха с новите моменти в образованието по български език, история и география на България в учебните заведения зад граница. Бяха показани и новите образователни пособия, издадени особено за просветителните звена отвън рамките на България, като за първи път в тяхната разработка вземат участие и преподаватели от учебните заведения в чужбина.
Според премиера Бойко Борисов владеенето на български език се оказва спънка за завръщане в родината на фамилиите на второ и трето потомство българчетата от чужбина. Основната пречка не са единствено заплатите. Затова сте ми толкоз важни – да подготвим децата там по български език, с цел да може родителите да вземат решение да се приберат в България, каза министър председателят към учителите и даде обещание с най-малко два милиона лв. да бъдат увеличени средствата, които страната отпуска за българските учебни заведения по света. Правителството се ангажира да спомага на дипломатическо равнище и за обезпечаване на здания за школата.
Подпомагането на българските неделни учебни заведения е образец за добра политика в последните 10-11 години. Тогава неделните учебни заведения бяха 50, а днес – над 350. Обхванатите деца са повече от 30 хиляди и всяка година прибавяме нови учебни заведения, усилваме обсега на учениците, прибавяме действия, които финансираме, каза министърът на образованието Красимир Вълчев. Важно е децата да се усещат свързани с България и ще стартираме стратегия за партньорство сред учебни заведения в България и българските учебни заведения в чужбина, която би трябвало разпространява българското обучение и да стимулира тези деца да се завърнат у нас, към този момент в системата на висшето обучение. В тази връзка ще променим и наредбата за банкет в държавните висши училища – ще признаваме оценката от зрелостен изпит в другите страни като входна оценка за българските университети, плюс документа по български език по европейската езикова рамка. Българските неделни учебни заведения съществуват с помощта на желанието на родителите да запазят децата си част от българското езиково и културно пространство.
Облекчаване на визовия режим за студенти и електронна платформа за кандидатстване в българските висши учебни заведения, са част от ограниченията, които ще улеснят пътя на кандидатстудентите от чужбина, добави министърът и посочи, че образованието е главната причина за емиграцията на българите във възрастовата група 17-25 години.
Вие сте част от българската културна дипломация, а учебните заведения, които ръководите са външната витрина на българското обучение, каза на конференцията на АБУЧ вицепрезидентът Илияна Йотова и посочи, че без спомагателни, стимулирани старания на страната, няма по какъв начин да съхраним българското съзнание у децата зад граница. Тя добави, че дружно с президента Румен Радев провеждат народен конгрес за българите по света с акцент учебните заведения зад граница.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ