Сержант Чапман се записва в американските ВВС на 27 септември

Сержант Чапман се записва в американските Военновъздушни сили на 27 септември 1985 година и заема поста на информативен оператор. Ще са нужни няколко години, с цел да се счита за един от най-хубавите в редиците на армията. През 1989 година минава и курс за боен надзор. Чапман остава прочут в армията с едно доста особено умеене – прави невъзможното да наподобява прекомерно елементарно и непрекъснато търси нови провокации и задачи.

Роднините му си спомнят, че това е процедура още от гимназията. Чапман постоянно се записва при най-слабия футболен тим и щом набере сили, стартира да играе в идващия по-слаб. Във боен надзор се трансформира в един от най-хубавите оператори и още веднъж прави всичко с някаква страховита лекост.

Резултатите не идват за ден, боецът посещава най-различни профилирани военни школи, минава курс за гмуркане, въздушен надзор, боен надзор и доста други. Учителите му го считат за един от доста бързите мозъци, както на чина, по този начин и по време на практическите занятия.

Военният надзор слага всеки на безчовечен тествания. Често се прекарват по 3-4 дни без сън, бягане с километри и носене на тежка раница и противогаз. По време на учението, един от учителите вижда, че Чапман се смее. Сержантът стартира да служи в 1721-ви Военен Контролен ескадрон в Северна Каролина.

През 1992 година се дами за брачната половинка си Валери и има две дъщери. Съпругата му си спомня, че сега, в който Чапман прекрачи вратата, незабавно стартира да се грижи за децата си. Най-странното е, че макар странните и дълги задачи, Чапман в никакъв случай не носи работата вкъщи си, никой не знае какво тъкмо прави.

По време на интервенция Анаконда през март 2002 година е в разследващ екип и се пробва да откри дребен бдителен пост в стратегически местоположения в Афганистан. Тяхната позиция разрешава използването на точни стратегически въздушни удари. Планината Такур Гнар е една от съвършените за задачата и дава взор над стратегически позиции, които подсигуряват сигурността на сухопътните сили. Такур Гнар е в рискова непосредственост до коридорите на Ал Кайда, само че това не тормози Джон Чапман.

В ранга на разузнавачите точно той е един от най-важните фрагменти и опитът му го потвърждава. Още при започване на акцията в Афганистан, Чапман и екипът му не стартират добре. Техният хеликоптер е ударен от противников огън. Фюзелажът се разцепва и офицер Нийл Робъртс полита към земята. Няколко пъти са изпратени самолети за откриването на боеца, само че без никакъв резултат. Робъртс е жив и неведнъж оповестява, че има потребност от помощ, останалите оператори от екипа, осъзнавайки обстановката, стартират да възнамеряват нов опит за избавяне по суша. Те се връщат на Такур Гар, където сраженията не престават.

Отрядът знае и последната локация на Робъртс. Изпратен е втори хеликоптер, който още веднъж е посрещнат от противников огън. Отрядът в него съумява да слезе по знамение на земята, до момента в който птицата се връща назад в базата. По-късно механиците са безапелационни, че този хеликоптер е летял по някакво знамение на механиката. Чапман е в този хеликоптер и поема контрола на офанзивата към върха, макар зверския сняг и противников огън от три направления.

Американците желаят да вземат върха и да се възползват от стратегическите прерогативи. Преди даже да поемат въздух и да се разпределят за по-точни удари, позицията им се обсипва от картечен огън, освен това единствено на 12 метра от тях самите. Джон Чапман е един от първите, които потеглят в нахлуване, с цел да бъде посечен от автоматен откос. Медикът в отряда е безапелационен, че Чапман би трябвало да бъде евакуиран, само че Чапман продължава да води багра и не е отхвърля. Броят на огнестрелни рани се усилва доста в идващия час, до момента в който пристигна избавителен хеликоптер. В последните минути от евакуацията, Джон Чапман прави всичко допустимо, с цел да качи останалите на борда на хеликоптера, това обаче коства живота му.

Военновъздушни сили на Съединени американски щати ще се постарае да върне тялото му назад в базата, а аутопсията ще удостовери, че боецът се е борил с 9 огнестрелни рани. Успял е да остане на крайници при съществуването на седем смъртоносни, последните два изстрела раздират аортата на сърцето му и го убиват в границите на секунди.

За този подвиг получава стоманен кръст на Военновъздушни сили, обсъждан е за сребърна звезда, само че в последния миг е препоръчан за орден за смелост.

Причината за тази премия е, че посмъртно всеки един оператор на Военновъздушни сили може да прескочи един сан, с цел да получи по-добра премия. Джон Чапман е нараснал посмъртно в старши сержант на 1 септември 2018 година