Всички със заплата до 1500 лева получиха блага вест от 1 януари
Сериозни промени, свързани с парите ни, влизат в действие от 1 януари идната година и те ще се отразят на редица заплащания, които хората в България вършат или получават.
Минималният застрахователен приход за самоосигуряващите се лица ще се увеличи съществено – от 780 лв. се подвига на 933 лв. от 1 януари. Толкова става и минималната работна заплата.
На базата на тези два индикатора се пресмятат сумите, които могат да ви запорират от пенсията или заплата, здравната вноска за безработни и самоосигуяващи се, както и цената на месец стаж, който може да се купи за пенсия.
От идната година се трансформира сумата, която предстои на запор. С промени в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, които влязоха в действие от август тази година, се промени методът за изчисление на прихода на работещите, който може да се удържа на длъжници, които обаче имат неплатени обществени отговорности към хазната – да вземем за пример налози, санкции, непозволено получени суми и други, прецизира „ Дарик “.
Към минималната заплата към този момент се прибавя спомагателна сума. Тя се получава като от междинната брутна месечна заплата за страната се извади минималната заплата и получената сума се раздели на две.
Така да вземем за пример в този момент при междинна работна заплата за третото тримесечие от 2000 лева и минимална заплата от 780 лева, се получава 610 лв., които се прибавят към минималната работна заплата. Или несеквестируемата сума за длъжниците, които работят и получават трудово заплащане, става 1390 лв..
От 1 януари, в случай че приемем същата междинна заплата за страната, само че при 933 лв. минимална заплата, предпазената от запор сума става 1466,50 лв..
Тази смяна обаче не важи при запор за длъжници по частни вземания по Гражданския процесуален кодекс, т.е. отговорности към ЧСИ. В този случай сумата, върху която не може да се вършат запори, остава размерът на минималната работна заплата или от идната година – 933 лв..
Според последните данни на Национален осигурителен институт предпазени от запор ще са над 76% от пенсионерите.
Ако пенсионер или работещ получават на месец сред минималната работна заплата, или 933 лв. от 1 януари, и двукратния й размер – 1866 лв., то на него му се вършат удръжки в размер на една трета от прихода, в случай че няма деца, и една четвърт, в случай че има такива, които устоя.
Например, в случай че пенсионер или работещ получава 1200 лв. заплата или пенсия, се приспада минималната заплата за страната, или 933 лв., и остава сумата от 267 лв..
Ако няма деца, от нея се удържа една трета, или близо 89 лв., а в случай че има деца – една четвърт, или 66,75 лв..
При приход сред двойния размер на минималната заплата и четворния й размер, то длъжникът ще се раздели с половината от сумата над минималната заплата, в случай че има деца, които устоя, или с една трета, в случай че няма.
Минималният застрахователен приход за самоосигуряващите се лица ще се увеличи съществено – от 780 лв. се подвига на 933 лв. от 1 януари. Толкова става и минималната работна заплата.
На базата на тези два индикатора се пресмятат сумите, които могат да ви запорират от пенсията или заплата, здравната вноска за безработни и самоосигуяващи се, както и цената на месец стаж, който може да се купи за пенсия.
От идната година се трансформира сумата, която предстои на запор. С промени в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, които влязоха в действие от август тази година, се промени методът за изчисление на прихода на работещите, който може да се удържа на длъжници, които обаче имат неплатени обществени отговорности към хазната – да вземем за пример налози, санкции, непозволено получени суми и други, прецизира „ Дарик “.
Към минималната заплата към този момент се прибавя спомагателна сума. Тя се получава като от междинната брутна месечна заплата за страната се извади минималната заплата и получената сума се раздели на две.
Така да вземем за пример в този момент при междинна работна заплата за третото тримесечие от 2000 лева и минимална заплата от 780 лева, се получава 610 лв., които се прибавят към минималната работна заплата. Или несеквестируемата сума за длъжниците, които работят и получават трудово заплащане, става 1390 лв..
От 1 януари, в случай че приемем същата междинна заплата за страната, само че при 933 лв. минимална заплата, предпазената от запор сума става 1466,50 лв..
Тази смяна обаче не важи при запор за длъжници по частни вземания по Гражданския процесуален кодекс, т.е. отговорности към ЧСИ. В този случай сумата, върху която не може да се вършат запори, остава размерът на минималната работна заплата или от идната година – 933 лв..
Според последните данни на Национален осигурителен институт предпазени от запор ще са над 76% от пенсионерите.
Ако пенсионер или работещ получават на месец сред минималната работна заплата, или 933 лв. от 1 януари, и двукратния й размер – 1866 лв., то на него му се вършат удръжки в размер на една трета от прихода, в случай че няма деца, и една четвърт, в случай че има такива, които устоя.
Например, в случай че пенсионер или работещ получава 1200 лв. заплата или пенсия, се приспада минималната заплата за страната, или 933 лв., и остава сумата от 267 лв..
Ако няма деца, от нея се удържа една трета, или близо 89 лв., а в случай че има деца – една четвърт, или 66,75 лв..
При приход сред двойния размер на минималната заплата и четворния й размер, то длъжникът ще се раздели с половината от сумата над минималната заплата, в случай че има деца, които устоя, или с една трета, в случай че няма.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ