По-ниски осигуровки и повече приходи предвижда алтернативният бюджет на ИПИ
Сериозна промяна, която да понижи осигурителната тежест за бизнеса и чиновниците, само че и да докара до повече доходи в държавната хазна. Това предлага Институтът за пазарна стопанска система в своя различен бюджет за 2024 година.
Икономистите от ИПИ оферират осигурителната тежест да намалее с 10%, а компаниите, които реинвестират облагата си, да имат нулева данъчна ставка върху нея.
„ Така се покачват чистите приходи на компаниите и приходите на хората с доста над 13-те %, заложени от държавното управление, “ изясни основният икономист в ИПИ Лъчезар Богданов.
Осигуровките са най-високата данъчна тежест в България. Те съставляват малко над 30% от разхода за заплата на един чиновник, без да включват 10% налог върху приходите.
Вноските за осигуровки са парите, които работодателят и служителят си разделят в съответствие 60:40. Парите отиват в Национален осигурителен институт, откъдето с изключение на пенсии, се заплащат още компенсации за безработица, майчинство и болнични.
И защото разходът за осигуровки е висок, дава тласъци за укриване на приходи.
Според икономиста от „ Отворено общество “ Георги Ангелов, в случай че осигурителната тежест се понижи, а напъните на данъчните се насочат към компаниите, които макар ниските вноски за осигуровки, укриват заплати, тогава стопанската система ще се изсветли. И до момента в който ИПИ предлага 10% понижение на осигурителната тежест, съгласно него тя може да падне даже на половина.
„ Дадох концепция за радикална промяна. В редица браншове се укриват осигуровки. Необходима е огромна промяна, а не дребни стъпки като ограничение на заплащанията в брой, повдигане на някой различен застрахователен предел. Осигуровките би трябвало да станат ниски, с цел да се подтиква декларирането на действителните приходи. Така за бизнеса ще е по-лесно да заявява, в сравнение с да укрива. А пресата на Национална агенция за приходите да се насочи към неточните, които тогава ще са малцинство, “ изясни за „ Булевард България “ Георги Ангелов.
Той напомни, че България към този момент има опит с намаляването на данъчната тежест.
„ Kогато България вкара плоския налог и понижи ставката на 10%, данъчните доходи се усилиха, “ изясни Ангелов и добави, че чака подобен резултат и при понижаване на осигурителната тежест.
По-ниските вноски няма да подтикват укриването на приходи. За работодателите ще е по-лесно да заявяват, в сравнение с да укриват приходи, а от изсветляването на всички браншове – в Национален осигурителен институт ще влизат повече пари, а чиновниците ще имат по-добри приходи, когато излязат в майчинство или болничен.
За най-сиви като цяло се смятат бранша на услугите, ресторантьорство, хотелиерство и строителство.
Според Лъчезар Богданов от ИПИ различният бюджет, който Институтът за пазарна стопанска система предлага, ще докара до бюджетен недостиг от 1,5% от Брутният вътрешен продукт следващата година, вместо 3% %, заложени от кабинета.
С използване на нашите ограничения чакаме бюджетният недостиг да се свие до нула за 2026 година, изясни Богданов.
„ Ако държавното управление успее да събере таксата от " Газпром " (20 лв. за мегаватчас за транспорт на съветски природен газ през страната) и да таксува облагите на " Лукойл ", тези два прихода отстраняват недостига в бюджета още през тази година. Редица държавни управления обаче са омеквали пред ползи на разнообразни бизнеси и по тази причина не можем да приказваме, че тези доходи ще бъдат събрани, “ уточни Лъчезар Богданов.
ИПИ предлага различен бюджет за 21-ва година подред.
По традиция и в този момент икономистите направиха разбивка в касова записка, какъв брой ще костват държавните действия за 2024 година.
" Сметката " е приблизително по 12 622 лева за всеки бългасрски жител.
Най-сериозен е разходът за пенсии 3367 лева, следван от опазването на здравето - 1554 лева, образованието и науката - 1412 лева Освен това на всеки българин се падат и по 7455 лева остарял дълг.
Икономистите от ИПИ оферират осигурителната тежест да намалее с 10%, а компаниите, които реинвестират облагата си, да имат нулева данъчна ставка върху нея.
„ Така се покачват чистите приходи на компаниите и приходите на хората с доста над 13-те %, заложени от държавното управление, “ изясни основният икономист в ИПИ Лъчезар Богданов.
Осигуровките са най-високата данъчна тежест в България. Те съставляват малко над 30% от разхода за заплата на един чиновник, без да включват 10% налог върху приходите.
Вноските за осигуровки са парите, които работодателят и служителят си разделят в съответствие 60:40. Парите отиват в Национален осигурителен институт, откъдето с изключение на пенсии, се заплащат още компенсации за безработица, майчинство и болнични.
И защото разходът за осигуровки е висок, дава тласъци за укриване на приходи.
Според икономиста от „ Отворено общество “ Георги Ангелов, в случай че осигурителната тежест се понижи, а напъните на данъчните се насочат към компаниите, които макар ниските вноски за осигуровки, укриват заплати, тогава стопанската система ще се изсветли. И до момента в който ИПИ предлага 10% понижение на осигурителната тежест, съгласно него тя може да падне даже на половина.
„ Дадох концепция за радикална промяна. В редица браншове се укриват осигуровки. Необходима е огромна промяна, а не дребни стъпки като ограничение на заплащанията в брой, повдигане на някой различен застрахователен предел. Осигуровките би трябвало да станат ниски, с цел да се подтиква декларирането на действителните приходи. Така за бизнеса ще е по-лесно да заявява, в сравнение с да укрива. А пресата на Национална агенция за приходите да се насочи към неточните, които тогава ще са малцинство, “ изясни за „ Булевард България “ Георги Ангелов.
Той напомни, че България към този момент има опит с намаляването на данъчната тежест.
„ Kогато България вкара плоския налог и понижи ставката на 10%, данъчните доходи се усилиха, “ изясни Ангелов и добави, че чака подобен резултат и при понижаване на осигурителната тежест.
По-ниските вноски няма да подтикват укриването на приходи. За работодателите ще е по-лесно да заявяват, в сравнение с да укриват приходи, а от изсветляването на всички браншове – в Национален осигурителен институт ще влизат повече пари, а чиновниците ще имат по-добри приходи, когато излязат в майчинство или болничен.
За най-сиви като цяло се смятат бранша на услугите, ресторантьорство, хотелиерство и строителство.
Според Лъчезар Богданов от ИПИ различният бюджет, който Институтът за пазарна стопанска система предлага, ще докара до бюджетен недостиг от 1,5% от Брутният вътрешен продукт следващата година, вместо 3% %, заложени от кабинета.
С използване на нашите ограничения чакаме бюджетният недостиг да се свие до нула за 2026 година, изясни Богданов.
„ Ако държавното управление успее да събере таксата от " Газпром " (20 лв. за мегаватчас за транспорт на съветски природен газ през страната) и да таксува облагите на " Лукойл ", тези два прихода отстраняват недостига в бюджета още през тази година. Редица държавни управления обаче са омеквали пред ползи на разнообразни бизнеси и по тази причина не можем да приказваме, че тези доходи ще бъдат събрани, “ уточни Лъчезар Богданов.
ИПИ предлага различен бюджет за 21-ва година подред.
По традиция и в този момент икономистите направиха разбивка в касова записка, какъв брой ще костват държавните действия за 2024 година.
" Сметката " е приблизително по 12 622 лева за всеки бългасрски жител.
Най-сериозен е разходът за пенсии 3367 лева, следван от опазването на здравето - 1554 лева, образованието и науката - 1412 лева Освен това на всеки българин се падат и по 7455 лева остарял дълг.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ