Къде има 2 хиляди лева средна заплата? Ето я истината за заплатите град по град
Сериозна разлика в междинната и действителната заплата, която взимат работещите
С какъв брой действително се увеличават заплатите у нас и може ли знакът средна брутна заплата за страната да е индикативен за това какво се случва с доходите на работещите българи? НСИ отчете сериозен растеж на междинната брутна работна заплата в края на септември, като за страната тя към този момент надвишава 2070 лв..
Очаквано растежът още веднъж се дължи на по-високите хонорари в София и още няколко огромни града. В столицата да вземем за пример средната брутна заплата се е повишила с 200 лв. от началото на тази година. През януари тя е била 2570 лв., а в края на септември към този момент е 2772 лв., демонстрират данните на статистиката.
Това обаче не значи, че работещите в София взимат толкоз, тъй като откакто приспаднем налозите и осигуровките, се оказва, че нетната средна заплата е към 2150 лв.. Именно столицата е единственият град, в който междинната заплата надвишава 2000 лв.. Причините за това са няколко – тук са централите на множеството огромни компании, където и заплатите са по-високи. В София се намират и всички държавни институции, където хората се обезпечават на действителните си заплати, което също се отразява на статистическите данни, съобщи Дарик.
Най-близо до заплатите в столицата са тези във Варна, където междинната брутна е 1980 лв. или към 1540 лв. нето, и за година пораства с над 270 лв..
Във Враца работещите към този момент взимат 1843 лв., само че високите заплати идват от АЕЦ „ Козлодуй “, която се намира на територията на региона и по този начин покачва междинните хонорари там. Заради по-високите заплати в ТЕЦ-овете, които се намират в Старозагорска област, и там статистиката регистрира високо приблизително заплащане от 1945 лв., а за година то се е повишило с 260 лв.. С над 220 лв. пораства и междинната заплата в София област от началото на тази година. През януари тя е била 1719 лв., а в края на септември – 1943 лв., пише Дарик Радио.
Сред областите, в които работещите са добре платени, е и Пловдив с 1800 лв., само че там растежът за девет месеца е с тъкмо 200 лв..
По-ниски приходи в по-малките градове
Не по този начин обаче стоят нещата в множеството области на страната. В 9 от тях междинната заплата е от 1530 до 1583 лв., или чисто работещите там взимат приблизително под 1200 лв. на месец. В други три – Габрово, Разград и Русе средната брутна заплата е към 1630 лв..
Изненадващо Кърджали към този момент не е измежду областите с най-ниски хонорари, междинната там в края на януари беше 1383 лв., само че в този момент стига 1623 лв.. Прави усещане, че градовете, в които работещите взимат минимум, и растежът на заплатите е минимален. Така да вземем за пример в Благоевград, който към този момент е на опашката по доходи в страната, междинната заплата се е повишила с по-малко от 100 лв. – от 1239 лв. в края на март на 1337 лв. в края на септември. След като се приспаднат осигуровките на работещите обаче, чистата заплата в Благоевград е малко над 1030 лв.. В Смолян пък работещите взимат едвам 1385 лв. в края на третото тримесечие, като растежът по отношение на първото е с едвам 110 лв.. Във Видин покачването е със 130 лв. – от 1238 до 1369 лв., а в Силистра и Хасково – със 140-150 лв.. Минимално са нарастнали и трудовите хонорари в Перник – от 1424 лв. на 1553 лв. приблизително.
На процедура данните на НСИ показват, че за по-голямата част от градовете у нас средна заплата от 2 072 лв., колкото е регистрираната за страната, остава мираж.
Данните сочат още, че забележителна част от работещите в областите с ниски хонорари в действителност взимат минималната заплата, която в този момент е 780 лв.. От 1 януари се чака тя да стане 933 лв. поради новата формула, по която към този момент ще се пресмята минималната работна заплата за страната. Така близо половината българи към този момент ще получават точно нея и ще се стопи разликата сред възнагражденията в една компания, а от там и мотивацията на работещите.
Но и 933 лева минимална заплата не значи, че тези, които я получават, ще взимат толкоз на месец. Ако приспаднем осигуровките, то чистата заплата, която остава, е 724 лв.. В момента чистата заплата на наетите на минимално заплащане е малко над 605 лв., несъмнено, в случай че нямаме болнични и без клас прослужено време. Това се получава, защото у нас няма въведен необлагаем най-малко и даже върху минималната заплата се заплащат налози и осигуровки.
Вдигат минималния и оптималния застрахователен приход
Освен минималната заплата от идната година се предлага да се усили и оптималният застрахователен приход. Тоест хората, които взимат най-големи заплати, ще заплащат повече налози. За тази година оптималният застрахователен приход е 3 400 лева, а Министерство на финансите предлага в бюджета за 2024 година той да стане 3 750 лева И растежът му не стопира до тук, през 2025 година и 2026 година е планувано размерът му да се усили надлежно до 4 130 лева и до 4 430 лева
Друга значима смяна планува увеличение и на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2024 година от 780 лева на 933 лева, като от 1 януари на 2025 и на 2026 година той ще се приравнява на равнището на минималната работна заплата, избрана според Кодекса на труда. Същото ще важи и за минималния застрахователен приход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите и по този начин и внасяните от тях осигуровки ще се покачват.
Все отново следва всички тези промени занапред да бъдат утвърдени от Народното събрание, а в това време депутатите могат да внесат и други промени по бюджета за идната година.
С какъв брой действително се увеличават заплатите у нас и може ли знакът средна брутна заплата за страната да е индикативен за това какво се случва с доходите на работещите българи? НСИ отчете сериозен растеж на междинната брутна работна заплата в края на септември, като за страната тя към този момент надвишава 2070 лв..
Очаквано растежът още веднъж се дължи на по-високите хонорари в София и още няколко огромни града. В столицата да вземем за пример средната брутна заплата се е повишила с 200 лв. от началото на тази година. През януари тя е била 2570 лв., а в края на септември към този момент е 2772 лв., демонстрират данните на статистиката.
Това обаче не значи, че работещите в София взимат толкоз, тъй като откакто приспаднем налозите и осигуровките, се оказва, че нетната средна заплата е към 2150 лв.. Именно столицата е единственият град, в който междинната заплата надвишава 2000 лв.. Причините за това са няколко – тук са централите на множеството огромни компании, където и заплатите са по-високи. В София се намират и всички държавни институции, където хората се обезпечават на действителните си заплати, което също се отразява на статистическите данни, съобщи Дарик.
Най-близо до заплатите в столицата са тези във Варна, където междинната брутна е 1980 лв. или към 1540 лв. нето, и за година пораства с над 270 лв..
Във Враца работещите към този момент взимат 1843 лв., само че високите заплати идват от АЕЦ „ Козлодуй “, която се намира на територията на региона и по този начин покачва междинните хонорари там. Заради по-високите заплати в ТЕЦ-овете, които се намират в Старозагорска област, и там статистиката регистрира високо приблизително заплащане от 1945 лв., а за година то се е повишило с 260 лв.. С над 220 лв. пораства и междинната заплата в София област от началото на тази година. През януари тя е била 1719 лв., а в края на септември – 1943 лв., пише Дарик Радио.
Сред областите, в които работещите са добре платени, е и Пловдив с 1800 лв., само че там растежът за девет месеца е с тъкмо 200 лв..
По-ниски приходи в по-малките градове
Не по този начин обаче стоят нещата в множеството области на страната. В 9 от тях междинната заплата е от 1530 до 1583 лв., или чисто работещите там взимат приблизително под 1200 лв. на месец. В други три – Габрово, Разград и Русе средната брутна заплата е към 1630 лв..
Изненадващо Кърджали към този момент не е измежду областите с най-ниски хонорари, междинната там в края на януари беше 1383 лв., само че в този момент стига 1623 лв.. Прави усещане, че градовете, в които работещите взимат минимум, и растежът на заплатите е минимален. Така да вземем за пример в Благоевград, който към този момент е на опашката по доходи в страната, междинната заплата се е повишила с по-малко от 100 лв. – от 1239 лв. в края на март на 1337 лв. в края на септември. След като се приспаднат осигуровките на работещите обаче, чистата заплата в Благоевград е малко над 1030 лв.. В Смолян пък работещите взимат едвам 1385 лв. в края на третото тримесечие, като растежът по отношение на първото е с едвам 110 лв.. Във Видин покачването е със 130 лв. – от 1238 до 1369 лв., а в Силистра и Хасково – със 140-150 лв.. Минимално са нарастнали и трудовите хонорари в Перник – от 1424 лв. на 1553 лв. приблизително.
На процедура данните на НСИ показват, че за по-голямата част от градовете у нас средна заплата от 2 072 лв., колкото е регистрираната за страната, остава мираж.
Данните сочат още, че забележителна част от работещите в областите с ниски хонорари в действителност взимат минималната заплата, която в този момент е 780 лв.. От 1 януари се чака тя да стане 933 лв. поради новата формула, по която към този момент ще се пресмята минималната работна заплата за страната. Така близо половината българи към този момент ще получават точно нея и ще се стопи разликата сред възнагражденията в една компания, а от там и мотивацията на работещите.
Но и 933 лева минимална заплата не значи, че тези, които я получават, ще взимат толкоз на месец. Ако приспаднем осигуровките, то чистата заплата, която остава, е 724 лв.. В момента чистата заплата на наетите на минимално заплащане е малко над 605 лв., несъмнено, в случай че нямаме болнични и без клас прослужено време. Това се получава, защото у нас няма въведен необлагаем най-малко и даже върху минималната заплата се заплащат налози и осигуровки.
Вдигат минималния и оптималния застрахователен приход
Освен минималната заплата от идната година се предлага да се усили и оптималният застрахователен приход. Тоест хората, които взимат най-големи заплати, ще заплащат повече налози. За тази година оптималният застрахователен приход е 3 400 лева, а Министерство на финансите предлага в бюджета за 2024 година той да стане 3 750 лева И растежът му не стопира до тук, през 2025 година и 2026 година е планувано размерът му да се усили надлежно до 4 130 лева и до 4 430 лева
Друга значима смяна планува увеличение и на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2024 година от 780 лева на 933 лева, като от 1 януари на 2025 и на 2026 година той ще се приравнява на равнището на минималната работна заплата, избрана според Кодекса на труда. Същото ще важи и за минималния застрахователен приход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите и по този начин и внасяните от тях осигуровки ще се покачват.
Все отново следва всички тези промени занапред да бъдат утвърдени от Народното събрание, а в това време депутатите могат да внесат и други промени по бюджета за идната година.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ