Сериозна корупция и проблеми с медийната свобода видя САЩ в България
Сериозна корупция и значими проблеми с човешките права установи годишният отчет на Държавния департамент на Съединени американски щати за България за 2021 г.
Полицейско принуждение, случайни арести, съществени проблеми със правосъдната самостоятелност, сериозни проблеми и рестрикции във връзка с свободата на словото у нас - това са част от изводите на американския разбор на обстановката в България.
Анализът за България, съдържа 43 страници и цитира съответни проблеми в другите области. Описани са случаи на принуждение в местата за отнемане от независимост, неналичието на наказване след побоите по време на антиправителствените митинги от 2020 година, неприятните условия в центровете за бежанци - изключително за децата.
В отчета се регистрират случаи на съществено ограничаване на свободата на изложение, включително насилие и закани за принуждение против публицисти, както и корпоративен и политически напън върху медиите.
Продължават да съществуват опасения, че корпоративният и политически напън, неефективната и корумпирана правосъдна система и непрозрачното държавно контролиране на средствата, предопределени за поддръжка на медиите (включително фондове на ЕС), съществено повреждат медийния плурализъм, показва отчета.
Департаментът на Съединени американски щати напомня още оценките на медийната среда в България, дадени от Amnesty International, „ Репортери без граници “, Центъра за медиен плурализъм и свобода на медиите и Български хелзинкски комитет.
През април 2021 година в своя Доклад за положението на човешките права в света, Amnesty International уточни, че „ свободата на медиите продължава да се утежнява, като публицистите, които проверяват проведената престъпност и корупцията, са изправени пред мощен политически и прокурорски напън под формата на закани и заплашване “.
През юли Центърът за медиен плурализъм и свобода на медиите също разпознава обилни опасности за медийния плурализъм в България. В отчета на организацията се изброяват съществени проблеми с независимостта и устойчивостта на локалните и районните медии и спорен достъп до медии за малцинствата, дамите и хората с увреждания.
През септември „ Репортери без граници “ обявиха, че медийната среда е белязана от „ физически офанзиви и оскърбителен акции против журналисти; безотговорност за закононарушения на принуждение против кореспонденти и правосъден тормоз; преднамереност на публичните медии, изключително в навечерието на изборите; корупция, дезинформация и липса на бистрота по отношение на собствеността на медиите; медиен плурализъм, заплашен от централизация на собственост; и пристрастност и неяснота при разпределянето на държавни помощи за медиите, в ущърб на самостоятелните медии ".
Според „ Репортери без граници “ „ дребното откровени публицисти са непрекъснато подложени освен на оскърбителен акции и тормоз от страна на страната, само че и на заплашване и принуждение “.
Доклада на Департамента на Съединени американски щати напомня разпита на журналистка Венелина Попова, която бе привикана на разпит в полицията по отношение на следствие на пазаруване на гласове, за което тя разгласява информация. Вместо това полицията тогава проявяви интерес към авторски разбор на Попова, критикуващ Делян Пеевски. Журналистката дефинира разпита като опит за заплашване, че се е осмелила да " написа за недосегаеми от правораздаването и притежаващите голяма власт и финансови запаси ".
По тематиката за медийната независимост се загатват няколко знакови случая, измежду които отводът да бъде формирано следствие на побоя над журналиста Димитър Кенаров от летните митинги през 2020 година, както и репликата на вътрешния (тогава служебен) министър Бойко Рашков, че би уволнил водещите на утринния блок на bTV Биляна Гавазова и Златимир Йовчев след негово изявление.
Независимите медии са обект на открити офанзиви от политици на всички равнища, а върху тях бе натрапен и административен и правосъден напън, показва още докладът на Държавния департамент на Съединени американски щати и напомни изказванието на някогашния шеф на БНР Андон Балтаков, че " законът благоприятства политическата интервенция в ръководството на медиите посредством следено финансиране ".
Преплитане сред журналистическото и рекламното наличие, публицистична пристрастност и липса на бистрота по отношение на финансирането и собствеността, са другите проблеми, които установи американския отчет.
Сериозни корупционни практики
Департаментът на Съединени американски щати обръща внимание, че българската прокуратура e работила по 274 досъдебни следствия през 2020 година, вследствие на които са повдигнати 17 обвинителни акта, включващи 56 лица и пет неоправдателни присъди.
„ Антикорупционен фонд “ е следила следствия против 63 високопоставени някогашни министри, заместник-министри, депутати, магистрати, кметове и регионални шефове през последните пет години. От неправителствената организация означават още спад в антикорупционните правосъдни преследвания с нулеви присъди.
Докладът показва още и милиардите левове държавни пари, раздадени без публични поръчки, за които заяви служебното държавно управление при разкритията за предплатените заплащания на държавната компания „ Автомагистрали ".
Изнудване и взимане на рушвет на водачи от митнически чиновници, обвинявания за подкупи и търговия с въздействие за подкрепяне на непознати жители при приемане на български паспорти, както и към момента неприключилото дело против някогашния началник на Държавната организация за българите в чужбина Петър Харалампиев и още трима чиновници на организацията също попадат в корупционните практики, регистрирани от САЩ в разбора на българската конюнктура.
Докладът установи още назадничавост и дискриминация против ромското малцинство у нас, както и принуждение против деца и закононарушения от ненавист - по-специално против ЛГБТ общността у нас.
Анализът показва, че управляващите са подхванали стъпки за гонене и наказване на длъжностни лица, направили закононарушения в региона на човешките права и корупцията, само че дейностите на държавното управление са незадоволителни и безнаказаността остава проблем.
Полицейско принуждение, случайни арести, съществени проблеми със правосъдната самостоятелност, сериозни проблеми и рестрикции във връзка с свободата на словото у нас - това са част от изводите на американския разбор на обстановката в България.
Анализът за България, съдържа 43 страници и цитира съответни проблеми в другите области. Описани са случаи на принуждение в местата за отнемане от независимост, неналичието на наказване след побоите по време на антиправителствените митинги от 2020 година, неприятните условия в центровете за бежанци - изключително за децата.
В отчета се регистрират случаи на съществено ограничаване на свободата на изложение, включително насилие и закани за принуждение против публицисти, както и корпоративен и политически напън върху медиите.
Продължават да съществуват опасения, че корпоративният и политически напън, неефективната и корумпирана правосъдна система и непрозрачното държавно контролиране на средствата, предопределени за поддръжка на медиите (включително фондове на ЕС), съществено повреждат медийния плурализъм, показва отчета.
Департаментът на Съединени американски щати напомня още оценките на медийната среда в България, дадени от Amnesty International, „ Репортери без граници “, Центъра за медиен плурализъм и свобода на медиите и Български хелзинкски комитет.
През април 2021 година в своя Доклад за положението на човешките права в света, Amnesty International уточни, че „ свободата на медиите продължава да се утежнява, като публицистите, които проверяват проведената престъпност и корупцията, са изправени пред мощен политически и прокурорски напън под формата на закани и заплашване “.
През юли Центърът за медиен плурализъм и свобода на медиите също разпознава обилни опасности за медийния плурализъм в България. В отчета на организацията се изброяват съществени проблеми с независимостта и устойчивостта на локалните и районните медии и спорен достъп до медии за малцинствата, дамите и хората с увреждания.
През септември „ Репортери без граници “ обявиха, че медийната среда е белязана от „ физически офанзиви и оскърбителен акции против журналисти; безотговорност за закононарушения на принуждение против кореспонденти и правосъден тормоз; преднамереност на публичните медии, изключително в навечерието на изборите; корупция, дезинформация и липса на бистрота по отношение на собствеността на медиите; медиен плурализъм, заплашен от централизация на собственост; и пристрастност и неяснота при разпределянето на държавни помощи за медиите, в ущърб на самостоятелните медии ".
Според „ Репортери без граници “ „ дребното откровени публицисти са непрекъснато подложени освен на оскърбителен акции и тормоз от страна на страната, само че и на заплашване и принуждение “.
Доклада на Департамента на Съединени американски щати напомня разпита на журналистка Венелина Попова, която бе привикана на разпит в полицията по отношение на следствие на пазаруване на гласове, за което тя разгласява информация. Вместо това полицията тогава проявяви интерес към авторски разбор на Попова, критикуващ Делян Пеевски. Журналистката дефинира разпита като опит за заплашване, че се е осмелила да " написа за недосегаеми от правораздаването и притежаващите голяма власт и финансови запаси ".
По тематиката за медийната независимост се загатват няколко знакови случая, измежду които отводът да бъде формирано следствие на побоя над журналиста Димитър Кенаров от летните митинги през 2020 година, както и репликата на вътрешния (тогава служебен) министър Бойко Рашков, че би уволнил водещите на утринния блок на bTV Биляна Гавазова и Златимир Йовчев след негово изявление.
Независимите медии са обект на открити офанзиви от политици на всички равнища, а върху тях бе натрапен и административен и правосъден напън, показва още докладът на Държавния департамент на Съединени американски щати и напомни изказванието на някогашния шеф на БНР Андон Балтаков, че " законът благоприятства политическата интервенция в ръководството на медиите посредством следено финансиране ".
Преплитане сред журналистическото и рекламното наличие, публицистична пристрастност и липса на бистрота по отношение на финансирането и собствеността, са другите проблеми, които установи американския отчет.
Сериозни корупционни практики
Департаментът на Съединени американски щати обръща внимание, че българската прокуратура e работила по 274 досъдебни следствия през 2020 година, вследствие на които са повдигнати 17 обвинителни акта, включващи 56 лица и пет неоправдателни присъди.
„ Антикорупционен фонд “ е следила следствия против 63 високопоставени някогашни министри, заместник-министри, депутати, магистрати, кметове и регионални шефове през последните пет години. От неправителствената организация означават още спад в антикорупционните правосъдни преследвания с нулеви присъди.
Докладът показва още и милиардите левове държавни пари, раздадени без публични поръчки, за които заяви служебното държавно управление при разкритията за предплатените заплащания на държавната компания „ Автомагистрали ".
Изнудване и взимане на рушвет на водачи от митнически чиновници, обвинявания за подкупи и търговия с въздействие за подкрепяне на непознати жители при приемане на български паспорти, както и към момента неприключилото дело против някогашния началник на Държавната организация за българите в чужбина Петър Харалампиев и още трима чиновници на организацията също попадат в корупционните практики, регистрирани от САЩ в разбора на българската конюнктура.
Докладът установи още назадничавост и дискриминация против ромското малцинство у нас, както и принуждение против деца и закононарушения от ненавист - по-специално против ЛГБТ общността у нас.
Анализът показва, че управляващите са подхванали стъпки за гонене и наказване на длъжностни лица, направили закононарушения в региона на човешките права и корупцията, само че дейностите на държавното управление са незадоволителни и безнаказаността остава проблем.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ