По-малко загинали и ранени по българските пътища през миналата го...
Сериозен спад има и при водачите, засечени да карат след приложимост на опиати, като броят им е намалял с 31%, до момента в който разкриваемостта на тези нарушавания се е нараснала с 8,7%.
През годината са осъществени над 4,5 млн. инспекции на транспортни средства, водачи и пасажери, а издадените електронни фишове за превишена скорост надвишават 1 млн. От Министерство на вътрешните работи акцентират, че контролът по пътищата остава засилен, в това число посредством небрандирани полицейски коли, ситуирани в транспортния поток.
Като част от ограниченията за сигурност през 2025 година е въведена система за премерване на междинна скорост в 11 основни сектора по автомагистралите и главните пътища. Допълнително са конфигурирани 187 нови камери за надзор на скоростта и е внедрен автоматизиран продан на данни с Националното ТОЛ ръководство към АПИ.
Министерство на вътрешните работи е основало и интерактивна карта на пътнотранспортните катастрофи, налична онлайн, която дава информация в действително време за пътния травматизъм по области.
Въпреки регистрираното понижение на жертвите по пътищата, България продължава да е измежду най-опасните страни за придвижване в Европейски Съюз. Страната ни е измежду водачите по пътен травматизъм в Европейски Съюз дружно с Румъния. По дефинитивни данни за 2024 година страната ни заема второ място в съюза по смъртност при произшествия – със 74 починали на 1 млн. души при приблизително 45 за Европейски Съюз и едвам 20–24 в страни като Швеция и Дания.
В същото време се регистрира позитивна наклонност. През 2024 година жертвите в България са с 9% по-малко по отношение на миналата година и с 24% под равнищата от 2019 година, която е базова за европейската тактика Vision Zero. Тя планува понижаване на починалите на половина до 2030 година и постигане на нулева смъртност до 2050 година Въпреки че България официално се движи в границите на тези цели, високата изходна база я задържа измежду последните по пътна сигурност. При тежките пострадвания напредъкът е доста по-ограничен – едвам 7% спад за интервала 2019–2023 година
Европейските разбори открояват и редица характерни рискови фактори. Над две трети от съдбовните произшествия в България стават по извънградски пътища, като делът е по-висок от междинния за Европейски Съюз. Прави усещане и огромният брой починали пасажери, което се свързва с ниската приложимост на защитни колани на задните седалки – едвам 41,7% при към 70% приблизително за съюза. Проблем остава и скоростта, като в градски условия рестриктивните мерки съблюдават едвам към 56% от водачите, съгласно Евростат.
През годината са осъществени над 4,5 млн. инспекции на транспортни средства, водачи и пасажери, а издадените електронни фишове за превишена скорост надвишават 1 млн. От Министерство на вътрешните работи акцентират, че контролът по пътищата остава засилен, в това число посредством небрандирани полицейски коли, ситуирани в транспортния поток.
Като част от ограниченията за сигурност през 2025 година е въведена система за премерване на междинна скорост в 11 основни сектора по автомагистралите и главните пътища. Допълнително са конфигурирани 187 нови камери за надзор на скоростта и е внедрен автоматизиран продан на данни с Националното ТОЛ ръководство към АПИ.
Министерство на вътрешните работи е основало и интерактивна карта на пътнотранспортните катастрофи, налична онлайн, която дава информация в действително време за пътния травматизъм по области.
Въпреки регистрираното понижение на жертвите по пътищата, България продължава да е измежду най-опасните страни за придвижване в Европейски Съюз. Страната ни е измежду водачите по пътен травматизъм в Европейски Съюз дружно с Румъния. По дефинитивни данни за 2024 година страната ни заема второ място в съюза по смъртност при произшествия – със 74 починали на 1 млн. души при приблизително 45 за Европейски Съюз и едвам 20–24 в страни като Швеция и Дания.
В същото време се регистрира позитивна наклонност. През 2024 година жертвите в България са с 9% по-малко по отношение на миналата година и с 24% под равнищата от 2019 година, която е базова за европейската тактика Vision Zero. Тя планува понижаване на починалите на половина до 2030 година и постигане на нулева смъртност до 2050 година Въпреки че България официално се движи в границите на тези цели, високата изходна база я задържа измежду последните по пътна сигурност. При тежките пострадвания напредъкът е доста по-ограничен – едвам 7% спад за интервала 2019–2023 година
Европейските разбори открояват и редица характерни рискови фактори. Над две трети от съдбовните произшествия в България стават по извънградски пътища, като делът е по-висок от междинния за Европейски Съюз. Прави усещане и огромният брой починали пасажери, което се свързва с ниската приложимост на защитни колани на задните седалки – едвам 41,7% при към 70% приблизително за съюза. Проблем остава и скоростта, като в градски условия рестриктивните мерки съблюдават едвам към 56% от водачите, съгласно Евростат.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ