Сериозен недостиг на електроенергия и значителен ръст на цените на

Сериозен дефицит на електрическа енергия и забележителен растеж на цените на тока в страните от Югоизточна Европа предвиждат специалистите от New Nuclear Watch Insttute (NNWI).

Авторите на отчета „ Електроенергийният пазар на Югоизточна Европа: Влияние на новите трендове и политики “, който бе показан на 10 май 2018 година, предвиждат, че без увеличение на индустриални мощности, отвън това, което сега е планувано и отразено в EURS16 и прогнозите на Българска академия на науките, през 2027 година енергийният пазар на Югоизточна Европа рискува да се сблъска с недостиг сред 35 и 150 тераватчаса на година.

Експертите настояват, че това би довело и до растеж на цените на електрическата енергия с 30% – до равнища от 160-170 евро за мегаватчас. Причина за това е осъществяването на условията на политиката на Европейския съюз за понижаване на парниковите газове с 40% до 2030 година и закъснение на повишението на световната температура до 2 градуса спрямо прединдустриалните стойности. Част от тези действия включват отхвърли от потребление на изкопаеми горива в превоза и енергетиката, в това число закриване на въглищни централи до 2030 година Докладът на NNWI показва оценка на въздействието на новите посоки на европейската политика и линии на развиване, които се образуваха в последните години.

Електроенергийният пазар в Югоизточна Европа е по-нестабилен от това, което демонстрират актуалните прогнози. Вероятността за въздействие на външни фактори се подценява, като по този метод се слага на риск устойчивостта на бъдещата енергийна система.

„ Югоизточна Европа е изправена пред предизвикването за неминуем отвод от изкопаеми горива, като в това време резервира сигурността на енергийните си доставки. По наше виждане, атомната сила е значима част от това решение “, съобщи Тим Йео, ръководител на NNWI, който е някогашен министър на околната среда на Англия и някогашен ръководител на Специалния комитет по енергетика и изменение на климата от 2010 година до 2015 година

По думите на Йео, увеличението на търсенето на електрическа енергия, включващо бързото разпространяване на електрически коли и необятното потребление на технологиите за обработка на данни (т.нар. копаене на криптовалути), които изискват огромно електропотребление, дружно с ускореното въвеждане на по-строги условия за запазване на климата и околната среда, съставляват забележителен риск за сигурността на електроенергийните доставки в страни като България, Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Гърция, Унгария, Македония, Румъния и Сърбия. В средносрочна вероятност смисъла на тези фактори единствено ще се усилва и ще докара до сериозен недостиг на електрическа енергия в района. За угаждане на търсенето е належащо въвеждането на нови мощности, съобщи Йео.

Изграждането на нови безвъглеродни базови мощности, на първо място АЕЦ, е рационално енергийно решение за района. Развитието на атомната енергетика ще обезпечи на страните от Югоизточна Европа постоянен и непрестанен източник на сила и ще даде опция да бъдат изпълнени отговорностите по понижаване на CO2.

„ Ако държавните управления не съумеят да усилят индустриалните мощности, към 2030 година Югоизточна Европа може да стане чист вносител на електричество. В резултат ще бъде нарушена районната енергийна сигурност, а семействата и бизнесът ще би трябвало да заплащат по-високи цени за електрическа енергия “, показа и специалистът по енергийна политика Славчо Нейков. Нейков добави, че сходно развиване би довело до закъснение и даже до затрудняване на икономическото и обществено развиване на района.

Решенията за развиване на нови енергийни мощности би трябвало да бъдат взети в околните 2-3 години, с цел да може до 2025-2030 година да се обезпечи търсенето. Изграждането на нова АЕЦ е нескончаем развой, а енергийният недостиг в района се чака в идващите 10 години. Ясният път за деяние е ангажирането – политическо и финансово – с разширението на нисковъглеродните базови мощности в района, безапелационни са специалистите от NNWI. Това значи, че държавните управления на страните от Югоизточна Европа би трябвало съществено да обмислят своите енергийни тактики и техните бъдещи политики би трябвало да включват нуклеарни мощности, дружно с възобновими енергийни източници, с цел да дават отговор на задачите на Европейския съюз. /БГНЕС