България, статус: Недостиг на всички категории медицински персонал
Сериозен недостиг на експерти, недобра обезпеченост с медицински личен състав и неравномерно систематизиране на медици – това е общата картина за страната, обрисувана в Националната карта на дълготрайните потребности от здравни услуги, която бе призната неотдавна от държавното управление.
Концентрация
Анализът в Картата води до извода, че най-хубава осигуреност с медици има в областите с медицински университети – факт, прочут от години.
Така да вземем за пример, в Северозападния район за обмисляне, който включва областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен, най-високата централизация на лекари и медицински експерти по здравни грижи се регистрира в област Плевен, където са съсредоточени над 1/3 от всички регистрирани за региона.
В Североизточния регион за обмисляне пък, който включва областите Варна, Добрич, Търговище и Шумен, във Варна се следи най-голяма централизация на всички фрагменти. Вследствие на това региона има и доста по-добро съответствие сред доктор и брой население, което обслужва – 1:196, спрямо останалите области, където 1 доктор обслужва над 300 души.
За Югозападния регион на обмисляне, където са областите Благоевград, Кюстендил, Перник, София-област и София-град, предстоящо разпределението на медицинските експерти по области е с огромна централизация в област София-град. Над 72% от експертите са съсредоточени в тази област, а в същото време в областите Кюстендил и Перник броят на медицинските експерти по отношение на общия за региона е към и под 4%.
В Югоизточния регион, който включва областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол – две области с академични лечебни заведения, най-вече медици има в Бургас, най-високата осигуреност е в Стара Загора, а най-ниската – в Ямбол. В област Бургас са регистрирани 1367 лекари, 795 лекари по дентална медицина и 2166 експерти по здравни грижи, само че не се следи нормалната за другите региони висока и неравномерна централизация като административен център, установи анализът: в региона 1 доктор обслужва 300 души. Най-добра осигуреност има в Стара Загора – 1:236, единствената област с по-добра от междинната за региона, а най-ниска – Ямбол, с 1 доктор на 366 души.
„ Правилото “ за централизация на медици в област с университет или огромни академични лечебни заведения важи и за Южния централен регион на обмисляне, в който са областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково. Тук огромната централизация е в област Пловдив, където работят над 60% от лекарите, над 63% от лекарите по дентална медицина и над 54% от медицинските експерти по здравни грижи. Същевременно в област Смолян са съсредоточени едвам 5% от лекарите, 6,7% от лекарите по дентална медицина и единствено 7% от медицинските експерти по здравни грижи от всички в Южния централен регион за обмисляне.
В Северния централен район на обмисляне, където са ситуирани областите Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра, главната централизация на медицински експерти е в Русе и Велико Търново, като в тези две области работят над 60% от медицинските експерти от региона.
Медицински специалности
Дефицити по другите медицински специалности има в цялата страна. И този добре прочут от години факт е установен в разбора. За другите райони недостигащите медицински експерти са разнообразни. Прави усещане обаче, че в четири от шестте района на обмисляне да вземем за пример се установи дефицит на експерти по кардиология – Северозападен, Североизточен, Югоизточен и Южен централен. В три от регионите пък се регистрира дефицит на педиатри – Северозападен, Североизточен и Югоизточен.
В другите райони на страната се усеща дефицит на разнообразни типове експерти. Като най-нежелан за работа се обрисува Североизточният регион, където се усеща сериозен дефицит на експерти от редица области: „ Инфекциозни заболявания “, „ Анестезиология и интензивно лекуване “, „ Ендокринология и заболявания на обмяната “, „ Кардиология “, „ Инфекциозни заболявания “, „ Психиатрия “ и „ Педиатрия “.
Най-малко пък са типовете експерти, за които изпитва апетит Южният централен регион. Тук още веднъж не доближават експерти по инфекциозни заболявания и кардиология, а третата компетентност, за която са нужни фрагменти, е „ Пневмология и фтизиатрия “.
Северозападният район се нуждае от още медици от специалностите „ Акушерство и гинекология “, „ Ендокринология и заболявания на обмяната “, „ Кардиология “, „ Ортопедия и травматология “, „ Ушно-носно-гърлени заболявания “ и „ Педиатрия “.
В Северния централен район пък не доближават медици от областите „ Лъчелечение “, „ Нуклеарна медицина “, „ Обща медицина “, „ Съдебна медицина и деонтология “ и „ Спешна медицина “.
Инфекционисти, уролози, психиатри, кожни лекари и пулмолози са мъчно налични в Югозападния регион, а в Югоизточния не доближават хирурзи, кардиолози, невролози, психиатри и педиатри, сочат още данните от картата.
Общопрактикуващи лекари
Картата откроява и различен проблем, също добре прочут: този с общопрактикуващите лекари.
Така да вземем за пример, във всичките пет области от Северозападния район – Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен, има общо 499 общопрактикуващи лекари, освен това съсредоточени най-вече в област Плевен. Отчита се, че някои дребни и труднодостъпни обитаеми места изобщо нямат разкрити практики, а в други съотношението доктор към популацията, което обслужва, доста надвишава 1:1000.
В Северния централен район, който сплотява областите Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра пък се регистрира забележителна разлика в броя на разкритите самостоятелни и групови практики на персонални лекари. Само в област Велико Търново записаните такива структури образуват 34% от общия брой за целия регион, регистрира картата, а минимум са в област Разград – към 12,5% от общия брой в региона.
Данните също по този начин демонстрират, че междинният брой на разкритите самостоятелни и групови практики на общопрактикуващи лекари в Северния централен регион е по-нисък от междинният подобен брой за страната.
Неравномерно е и разпределението на общопрактикуващите лекари в областите Варна, Добрич, Търговище и Шумен, които образуват Североизточния регион. Общият брой регистрирани самостоятелни и групови практики в региона е 529, като тяхното систематизиране също е неравномерно и съсредоточено в област Варна. Най-високо покритие от лекари обаче има в област Добрич (6,7 на 10 000 души), а по-ниско от междинните за страната и региона има в области Шумен (5,2) и Търговище (4,2).
Неравномерно е и разпределението на общопрактикуващи лекари в региона, който включва областите Благоевград, Кюстендил, Перник, София-област и София-град. Общия брой на лекарите в региона е 1218, като те са главно съсредоточени в столицата. В планинските общини на Благоевградска област да вземем за пример, разпределението е неравномерно и към момента има незаети практики, което понижава доста качеството на доболничната помощ, която популацията може да получи на място, установяват изводите от разбора. Данните демонстрират, че най-хубава осигуреност на популацията се следи в областите Кюстендил (6,8 на 10 000 души) и Перник (6,5 на 10 000 души), а най-ниска – в София-област (5,3 на 10 000 души).
Югоизточният регион на обмисляне, включващ областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол, също не прави изключение от общото предписание – общопрактикуващите лекари са по-малко от нужното за региона и неравномерно разпределени. Осигуреността на самостоятелни и групови практики за 10 000 души население като цяло е по-ниска от междинната за страната – 5,8, демонстрират данните. В Стара Загора са регистрирани най-вече такива – 208, а в Ямбол минимум – 66. Най-добре обезпечена е област Стара Загора с 6,7 практики, а най-ниско – Бургас, където разпределението е 4,9 за 10 000 души, регистрира анализът.
И в шестия регион, който включва областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково, се следят същите проблеми като в останалата част от страната: забележителна разлика в броя на разкритите самостоятелни и групови практики на общопрактикуващи лекари. Само в област Велико Търново записаните такива структури образуват над 51% от общия брой за целия регион. Най-малко са пък те в област Кърджали – малко над 6,5% от общия брой в региона.
Въпреки тези обилни разлики като брой, по отношение на осигуреността на популацията до самостоятелни и групови практики за първична здравна помощ най-хубава е обстановката в област Смолян, а най-лоша – в област Кърджали. Въпреки че повече от половината разкрити практики са на територията на област Пловдив, като се изключи област Кърджали, в останалите области от южния централен регион се следи сходна осигуреност на популацията с този вид услуга, като тя е по-добра от междинната за страната, регистрира обаче анализът.
Професионалисти по здравни грижи
И без специфичен разбор, на всекиго, обвързван със бранша, от дълго време е ясно, че казусът с дефицита на експерти по здравни грижи е може би най-сериозният кадрови проблем в здравната система. Ако тук-там междинната обща осигуреност с такива експерти е добра, то това нормално е за сметка още веднъж на неравномерното им систематизиране в другите области. Така да вземем за пример, картата регистрира добра кадрова обезпеченост с експерти по здравни грижи в болничната помощ за Северозападния район (42,6 експерти на 10 000 души) в съпоставяне със междинния за страната индикатор (38,4). Те обаче са неравномерно разпределени по области, като несъмнено най-хубава осигуреност се регистрира в област Плевен, а по-ниска от междинната – в Ловеч и Видин.
Неравномерно е и разпределението им в извънболничната помощ, като най-ниските индикатори по отношение на България са в Ловеч и Монтана.
Разнородно е разпределението на експертите по здравни грижи в лечебните заведения и в Северния централен район. От една страна са областите Русе и Габрово, в които индикаторът е по-добър даже от междинния за страната, надлежно 44,2 на 10 000 индивида население и 39,2 на 10 000 индивида население, по отношение на приблизително 38,4 на 10 000 индивида население за страната. От друга страна са областите Разград, Силистра и Велико Търново, където индикаторът е доста по-нисък от междинния за страната, като е под 30 на 10 000 индивида население.
Ситуацията е същата и в извънболничната помощ: още веднъж в област Габрово индикаторът е по-добър от междинния за страната, а в област Русе е тъкмо колкото междинния за страната. На противоположния полюс са областите Силистра и Разград, където индикаторът е два пъти по-нисък от междинния за страната.
Данните демонстрират, че в Североизточния регион има доста по-ниско равнище на осигуреност от медицински експерти по здравни грижи в лечебните заведения за болнична помощ – 29,1 експерти на 10 000 души население – по отношение на междинното равнище за страната (38,4). На равнище области, данните още веднъж демонстрират неравномерна карта на разпределението в региона. Най-добра осигуреност има в Търговище (35,0) и Варна (31,6), а най-ниската е в Добрич (17,3). Кадровата обезпеченост в болничната помощ не доближава националното равнище в нито една от областите.
По отношение на медицинските експерти по здравни грижи в извънболничната помощ, индикаторът за осигуреност е 11,1 експерти на 10 000 души, по-висок от междинния за страната 9,2. На регионално равнище се следи забележителна нееднаквост – в област Варна са регистрирани 15,1 експерти, до момента в който всички други области още веднъж имат по-ниска осигуреност както от междинното за страната, по този начин и за региона.
Не по-добра е обстановката с експертите по здравни грижи в Югозападния регион. Показателите са доста под междинните за страната, като изключително отчетливо това се следи във връзка с болничната помощ в област Перник (18,8 на 10 000 човека) и област Благоевград (26,2 на 10 000 човека) и на извънболничната помощ, където в област Кюстендил (3,3 на 10 000 човека) и София област (3,7 на 10 000 човека), осигуреността е съвсем 3 пъти по-малка от междинната за страната.
В Югоизточния регион пък осигуреността на медицински експерти по здравни грижи в лечебните заведения на равнище регион е малко по-ниска от междинната за страната – 31,1 по отношение на 38,4 на национално равнище. Област Стара Загора още веднъж е най-добре обезпечена, с 37,7 експерти на 10 000 души. В Ямбол и Бургас осигуреността е най-ниска – надлежно 25,2 и 27,7. По отношение на експерти по здравни грижи в извънболничната помощ, обезпечеността е по-добра – 9,1 на равнище регион по отношение на 9,2 за България. Единствено в Стара Загора индикаторът е по-висок от междинния за страната – 10,1. Най-ниска осигуреност има в област Ямбол, с 8,1 експерти за 10 000 души.
В Южния централен регион пък, където разпределението също е неравномерно, несъмнено се откроява област Пловдив, в която индикаторът е по-добър даже от междинния за страната – надлежно 42,4 на 10 000 индивида население, по отношение на приблизително 38,4 на 10 000 индивида население за страната. С най-ниско покритие на популацията с медицински експерти по здравни грижи в болничната помощ са областите Кърджали и Хасково, където индикаторът е доста по-нисък от междинния за страната, като е под 30 на 10 000 индивида население, а във връзка с осигуреността с медицински експерти извънболничната помощ са областите Смолян и Пазарджик.
Независимо за какви експерти става въпрос обаче – дали са общопрактикуващи лекари, експерти от извънболничната помощ, експерти от болничната помощ, експерти по здравни грижи и така нататък, изводът от разбора при разглеждането на всеки един от шестте региона за обмисляне на страната е неизменим: Недостиг на всички категории медицински личен състав.
Концентрация
Анализът в Картата води до извода, че най-хубава осигуреност с медици има в областите с медицински университети – факт, прочут от години.
Така да вземем за пример, в Северозападния район за обмисляне, който включва областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен, най-високата централизация на лекари и медицински експерти по здравни грижи се регистрира в област Плевен, където са съсредоточени над 1/3 от всички регистрирани за региона.
В Североизточния регион за обмисляне пък, който включва областите Варна, Добрич, Търговище и Шумен, във Варна се следи най-голяма централизация на всички фрагменти. Вследствие на това региона има и доста по-добро съответствие сред доктор и брой население, което обслужва – 1:196, спрямо останалите области, където 1 доктор обслужва над 300 души.
За Югозападния регион на обмисляне, където са областите Благоевград, Кюстендил, Перник, София-област и София-град, предстоящо разпределението на медицинските експерти по области е с огромна централизация в област София-град. Над 72% от експертите са съсредоточени в тази област, а в същото време в областите Кюстендил и Перник броят на медицинските експерти по отношение на общия за региона е към и под 4%.
В Югоизточния регион, който включва областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол – две области с академични лечебни заведения, най-вече медици има в Бургас, най-високата осигуреност е в Стара Загора, а най-ниската – в Ямбол. В област Бургас са регистрирани 1367 лекари, 795 лекари по дентална медицина и 2166 експерти по здравни грижи, само че не се следи нормалната за другите региони висока и неравномерна централизация като административен център, установи анализът: в региона 1 доктор обслужва 300 души. Най-добра осигуреност има в Стара Загора – 1:236, единствената област с по-добра от междинната за региона, а най-ниска – Ямбол, с 1 доктор на 366 души.
„ Правилото “ за централизация на медици в област с университет или огромни академични лечебни заведения важи и за Южния централен регион на обмисляне, в който са областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково. Тук огромната централизация е в област Пловдив, където работят над 60% от лекарите, над 63% от лекарите по дентална медицина и над 54% от медицинските експерти по здравни грижи. Същевременно в област Смолян са съсредоточени едвам 5% от лекарите, 6,7% от лекарите по дентална медицина и единствено 7% от медицинските експерти по здравни грижи от всички в Южния централен регион за обмисляне.
В Северния централен район на обмисляне, където са ситуирани областите Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра, главната централизация на медицински експерти е в Русе и Велико Търново, като в тези две области работят над 60% от медицинските експерти от региона.
Медицински специалности
Дефицити по другите медицински специалности има в цялата страна. И този добре прочут от години факт е установен в разбора. За другите райони недостигащите медицински експерти са разнообразни. Прави усещане обаче, че в четири от шестте района на обмисляне да вземем за пример се установи дефицит на експерти по кардиология – Северозападен, Североизточен, Югоизточен и Южен централен. В три от регионите пък се регистрира дефицит на педиатри – Северозападен, Североизточен и Югоизточен.
В другите райони на страната се усеща дефицит на разнообразни типове експерти. Като най-нежелан за работа се обрисува Североизточният регион, където се усеща сериозен дефицит на експерти от редица области: „ Инфекциозни заболявания “, „ Анестезиология и интензивно лекуване “, „ Ендокринология и заболявания на обмяната “, „ Кардиология “, „ Инфекциозни заболявания “, „ Психиатрия “ и „ Педиатрия “.
Най-малко пък са типовете експерти, за които изпитва апетит Южният централен регион. Тук още веднъж не доближават експерти по инфекциозни заболявания и кардиология, а третата компетентност, за която са нужни фрагменти, е „ Пневмология и фтизиатрия “.
Северозападният район се нуждае от още медици от специалностите „ Акушерство и гинекология “, „ Ендокринология и заболявания на обмяната “, „ Кардиология “, „ Ортопедия и травматология “, „ Ушно-носно-гърлени заболявания “ и „ Педиатрия “.
В Северния централен район пък не доближават медици от областите „ Лъчелечение “, „ Нуклеарна медицина “, „ Обща медицина “, „ Съдебна медицина и деонтология “ и „ Спешна медицина “.
Инфекционисти, уролози, психиатри, кожни лекари и пулмолози са мъчно налични в Югозападния регион, а в Югоизточния не доближават хирурзи, кардиолози, невролози, психиатри и педиатри, сочат още данните от картата.
Общопрактикуващи лекари
Картата откроява и различен проблем, също добре прочут: този с общопрактикуващите лекари.
Така да вземем за пример, във всичките пет области от Северозападния район – Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен, има общо 499 общопрактикуващи лекари, освен това съсредоточени най-вече в област Плевен. Отчита се, че някои дребни и труднодостъпни обитаеми места изобщо нямат разкрити практики, а в други съотношението доктор към популацията, което обслужва, доста надвишава 1:1000.
В Северния централен район, който сплотява областите Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра пък се регистрира забележителна разлика в броя на разкритите самостоятелни и групови практики на персонални лекари. Само в област Велико Търново записаните такива структури образуват 34% от общия брой за целия регион, регистрира картата, а минимум са в област Разград – към 12,5% от общия брой в региона.
Данните също по този начин демонстрират, че междинният брой на разкритите самостоятелни и групови практики на общопрактикуващи лекари в Северния централен регион е по-нисък от междинният подобен брой за страната.
Неравномерно е и разпределението на общопрактикуващите лекари в областите Варна, Добрич, Търговище и Шумен, които образуват Североизточния регион. Общият брой регистрирани самостоятелни и групови практики в региона е 529, като тяхното систематизиране също е неравномерно и съсредоточено в област Варна. Най-високо покритие от лекари обаче има в област Добрич (6,7 на 10 000 души), а по-ниско от междинните за страната и региона има в области Шумен (5,2) и Търговище (4,2).
Неравномерно е и разпределението на общопрактикуващи лекари в региона, който включва областите Благоевград, Кюстендил, Перник, София-област и София-град. Общия брой на лекарите в региона е 1218, като те са главно съсредоточени в столицата. В планинските общини на Благоевградска област да вземем за пример, разпределението е неравномерно и към момента има незаети практики, което понижава доста качеството на доболничната помощ, която популацията може да получи на място, установяват изводите от разбора. Данните демонстрират, че най-хубава осигуреност на популацията се следи в областите Кюстендил (6,8 на 10 000 души) и Перник (6,5 на 10 000 души), а най-ниска – в София-област (5,3 на 10 000 души).
Югоизточният регион на обмисляне, включващ областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол, също не прави изключение от общото предписание – общопрактикуващите лекари са по-малко от нужното за региона и неравномерно разпределени. Осигуреността на самостоятелни и групови практики за 10 000 души население като цяло е по-ниска от междинната за страната – 5,8, демонстрират данните. В Стара Загора са регистрирани най-вече такива – 208, а в Ямбол минимум – 66. Най-добре обезпечена е област Стара Загора с 6,7 практики, а най-ниско – Бургас, където разпределението е 4,9 за 10 000 души, регистрира анализът.
И в шестия регион, който включва областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково, се следят същите проблеми като в останалата част от страната: забележителна разлика в броя на разкритите самостоятелни и групови практики на общопрактикуващи лекари. Само в област Велико Търново записаните такива структури образуват над 51% от общия брой за целия регион. Най-малко са пък те в област Кърджали – малко над 6,5% от общия брой в региона.
Въпреки тези обилни разлики като брой, по отношение на осигуреността на популацията до самостоятелни и групови практики за първична здравна помощ най-хубава е обстановката в област Смолян, а най-лоша – в област Кърджали. Въпреки че повече от половината разкрити практики са на територията на област Пловдив, като се изключи област Кърджали, в останалите области от южния централен регион се следи сходна осигуреност на популацията с този вид услуга, като тя е по-добра от междинната за страната, регистрира обаче анализът.
Професионалисти по здравни грижи
И без специфичен разбор, на всекиго, обвързван със бранша, от дълго време е ясно, че казусът с дефицита на експерти по здравни грижи е може би най-сериозният кадрови проблем в здравната система. Ако тук-там междинната обща осигуреност с такива експерти е добра, то това нормално е за сметка още веднъж на неравномерното им систематизиране в другите области. Така да вземем за пример, картата регистрира добра кадрова обезпеченост с експерти по здравни грижи в болничната помощ за Северозападния район (42,6 експерти на 10 000 души) в съпоставяне със междинния за страната индикатор (38,4). Те обаче са неравномерно разпределени по области, като несъмнено най-хубава осигуреност се регистрира в област Плевен, а по-ниска от междинната – в Ловеч и Видин.
Неравномерно е и разпределението им в извънболничната помощ, като най-ниските индикатори по отношение на България са в Ловеч и Монтана.
Разнородно е разпределението на експертите по здравни грижи в лечебните заведения и в Северния централен район. От една страна са областите Русе и Габрово, в които индикаторът е по-добър даже от междинния за страната, надлежно 44,2 на 10 000 индивида население и 39,2 на 10 000 индивида население, по отношение на приблизително 38,4 на 10 000 индивида население за страната. От друга страна са областите Разград, Силистра и Велико Търново, където индикаторът е доста по-нисък от междинния за страната, като е под 30 на 10 000 индивида население.
Ситуацията е същата и в извънболничната помощ: още веднъж в област Габрово индикаторът е по-добър от междинния за страната, а в област Русе е тъкмо колкото междинния за страната. На противоположния полюс са областите Силистра и Разград, където индикаторът е два пъти по-нисък от междинния за страната.
Данните демонстрират, че в Североизточния регион има доста по-ниско равнище на осигуреност от медицински експерти по здравни грижи в лечебните заведения за болнична помощ – 29,1 експерти на 10 000 души население – по отношение на междинното равнище за страната (38,4). На равнище области, данните още веднъж демонстрират неравномерна карта на разпределението в региона. Най-добра осигуреност има в Търговище (35,0) и Варна (31,6), а най-ниската е в Добрич (17,3). Кадровата обезпеченост в болничната помощ не доближава националното равнище в нито една от областите.
По отношение на медицинските експерти по здравни грижи в извънболничната помощ, индикаторът за осигуреност е 11,1 експерти на 10 000 души, по-висок от междинния за страната 9,2. На регионално равнище се следи забележителна нееднаквост – в област Варна са регистрирани 15,1 експерти, до момента в който всички други области още веднъж имат по-ниска осигуреност както от междинното за страната, по този начин и за региона.
Не по-добра е обстановката с експертите по здравни грижи в Югозападния регион. Показателите са доста под междинните за страната, като изключително отчетливо това се следи във връзка с болничната помощ в област Перник (18,8 на 10 000 човека) и област Благоевград (26,2 на 10 000 човека) и на извънболничната помощ, където в област Кюстендил (3,3 на 10 000 човека) и София област (3,7 на 10 000 човека), осигуреността е съвсем 3 пъти по-малка от междинната за страната.
В Югоизточния регион пък осигуреността на медицински експерти по здравни грижи в лечебните заведения на равнище регион е малко по-ниска от междинната за страната – 31,1 по отношение на 38,4 на национално равнище. Област Стара Загора още веднъж е най-добре обезпечена, с 37,7 експерти на 10 000 души. В Ямбол и Бургас осигуреността е най-ниска – надлежно 25,2 и 27,7. По отношение на експерти по здравни грижи в извънболничната помощ, обезпечеността е по-добра – 9,1 на равнище регион по отношение на 9,2 за България. Единствено в Стара Загора индикаторът е по-висок от междинния за страната – 10,1. Най-ниска осигуреност има в област Ямбол, с 8,1 експерти за 10 000 души.
В Южния централен регион пък, където разпределението също е неравномерно, несъмнено се откроява област Пловдив, в която индикаторът е по-добър даже от междинния за страната – надлежно 42,4 на 10 000 индивида население, по отношение на приблизително 38,4 на 10 000 индивида население за страната. С най-ниско покритие на популацията с медицински експерти по здравни грижи в болничната помощ са областите Кърджали и Хасково, където индикаторът е доста по-нисък от междинния за страната, като е под 30 на 10 000 индивида население, а във връзка с осигуреността с медицински експерти извънболничната помощ са областите Смолян и Пазарджик.
Независимо за какви експерти става въпрос обаче – дали са общопрактикуващи лекари, експерти от извънболничната помощ, експерти от болничната помощ, експерти по здравни грижи и така нататък, изводът от разбора при разглеждането на всеки един от шестте региона за обмисляне на страната е неизменим: Недостиг на всички категории медицински личен състав.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ