Сергей Строкан е журналист, есеист и поет. Също така е

Сергей Строкан е публицист, есеист и стихотворец. Също по този начин е политически коментатор на съветската издателска къща " Комерсант ". Г-н Строкан е водещ на " Red Line ", седмично аналитично предаване на " Гласът на Русия " в Ню Йорк. Автор е на три сборника с лирика, печели интернационалната премия за литература " Максимилиан Волошин " за 2010 година. Член е на съюза на писателите в Русия
В обстановка, в която опасността от нова огромна война в Украйна стана действителна, както в никакъв случай до момента през седемте години на замразения спор в Донбас, политическите съветници на водачите на страните от Нормандската четворка - архитектите на по този начин и неизпълнените Мински съглашения от 2014-2015 година, - след шестмесечна пауза на 26 януари се срещнаха в Париж. Направихме това, с цел да се погледнем в очите и да разберем дали има късмет да изведем преговорния развой за украинското споразумяване от положението на кома.

Изявленията на участниците в срещата, която се трансформира в преговорен маратон, траял осем часа и половина, се оказаха сдържани, спорни, само че в това време оставящи светлина в края на тунела. „ Имахме сложен диалог, само че може би първият толкоз прям диалог, с цел да създадем инвентаризация на всички проблеми, свързани с осъществяването на Минските съглашения “, сподели пред кореспонденти Дмитрий Козак, съветският участник в преговорния маратон в Париж.

По неговите думи, Нормандският формат е в положение да изиграе решаваща роля за разрешаването на спора в Украйна, само че към този момент води окаяно битие. В тази връзка страните се договориха да проведат спомагателни съвещания и да се срещнат в Берлин след две седмици, с цел да се опитат да намерят решения на тези проблеми, които не са били позволени към този момент седем години.

Всъщност единствено хора, които са изцяло изпаднали от осведомителното пространство или са потопени във вътрешната си галактика, през днешния ден могат да не приказват за Украйна и Донбас. Или непоправими циници, които са решили, че не им пука надълбоко за ориста на света, в това число и на Украйна, - в случай че още са останали такива.

През последните години не е имало такава обстановка.

Във вихъра от шокиращи вести на украинска тематика, която ни бомбардира всекидневно и ни залива като изобилен снеговалеж, мнозина някак си не помниха, че към момента ги има Минските мирни съглашения, които никой публично не е отменял.

Наистина, какъв модел на мирна интеграция на Донбас в останалата част на Украйна може да се разисква, като се вземе поради това, което към този момент се е случило и това, което се случва през днешния ден?

Минските постулати като че ли изцяло изгубиха практическото си значение. През последните години Киев направи всичко, с цел да изгори мостовете и да убеди жителите на Донбас, че несъмнено са настрана от страната на „ победоносния Евромайдан “, който настойчиво търси способи да удуши ДНР и ЛНР, а не разговор с тях.

Тъй като Украйна носи единствено гибел на Донбас.

Към днешна дата украинската страна е изтеглила група от 120 000 души до линията на прикосновение в Донбас и най-хубавото въоръжение и военна техника, с която разполага, с цел да може да бъдат употребявани в възможен опит за осъществяване на настъпателна интервенция против ДНР и ЛНР съгласно така наречен „ хърватски сценарий”.

Тоест, играта на изостряне продължава, до края на януари 2022 година тя доближи своя връх, по отношение на което наредбите на Минските съглашения наподобяват все по-отдалечени от действителността.

Ако от самото начало даже не беше допустимо да се изпълнят точките за евакуиране на войските и оръжията от линията на прикосновение, да не се нарушава прекратяването на огъня, да не приказваме за извънредно по-трудната за осъществяване политическа част на споразуменията, в това число даване на специфичен статут на Донбас, това единствено по себе си постанова мисълта за гибелта на Минските съглашения и на договарянията в Нормандския формат.

През последните години Киев опита разнообразни способи да се „ отклони “ от споразуменията от Минск, в това число опита да промени формата на договарянията и да трансформира Нормандската четворка (Германия, Франция, Русия, Украйна) в петица, като включи Съединени американски щати в него. Въпреки това, нито администрацията на Тръмп, нито администрацията на Байдън не оцениха тази украинска концепция и не видяха смисъл в нея.

Още на 19 януари държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен, който посети украинската столица, разгласи, че не би трябвало да има преразглеждане на споразуменията от Минск, защото те остават единственият проект за разрешаване на украинския спор. Освен това той уточни, че с цел да извърши договореностите, Киев ще би трябвало да извърви своята част от пътя.

В тази обстановка в навечерието на срещата на политическите съветници на водачите на страните от Нормандската четворка се случи нещо ненадейно. Проектозаконът „ За държавната политика на преходния интервал “, импортиран във Върховната Рада през август предходната година, в който трябваше законово да се одобри определението „ страна агресор “ за Русия, както и да обезсили всички издадени документи в ДНР и ЛНР, в това число съветски паспорти, ненадейно беше изтеглен.

Припомняме, че съветската страна реагира извънредно остро на този абсурден документ, като незабавно даде да се разбере, че приемането му ще направи правно невероятно осъществяването на Минските съглашения и ще бъде еднакво на отдръпването на Киев от тях.

И в навечерието на срещата на Нормандската четворка в Париж, Киев се преобрази. След като стъпи на гърлото на личната си ария, Андрей Ермак, началник на кабинета на президента Зеленски, представляващ Украйна в Нормандската четворка, който до неотдавна тръбеше, че споразуменията от Минск в настоящия им тип са неосъществими и изискват преразглеждане, проговори друго.

Два дни преди срещата в Париж по ICTV, Ермак, откакто направи „ саломортале “ във въздуха, назова споразуменията от Минск „ единствената платформа, която през днешния ден може да работи “.

Разбира се, фактът, че Минските съглашения, които бяха покрай гибелта, не можаха да бъдат финализирани, въобще не значи, че долната точка е премината и един ден те ще бъдат изпълнени.

Днес обаче преговорният развой в границите на Нормандския формат придобива нов спомагателен смисъл, който нямаше преди осем години.

В подтекста на пагубната липса на принадлежности за деескалация на украинския спор, въпросът дали ще има нова война до края на януари най-сетне стана главен освен за политици, дипломати и специалисти от Запада и Изтока., само че и за елементарните жители, неопитни в интернационалните връзки, живеещи от двете страни на руско-украинската граница.

В тази обстановка работата по осъществяването на Минските съглашения, въпреки и с бързи темпове, понижава риска от въоръжен спор. Тоест, става известно, че през днешния ден е моментът да се каже: „ На света - Минск “.

Превод: ЕС