Русия загуби войната в Украйна – армията й е някакъв руски Джурасик парк
Сергей Медведев
" Русия загуби тази война (и) чисто образно. Безкрайни сиви колони бронирана техника – мръсни, трополещи, димящи, неугледни, като някакви призраци, изкопани отдолу под земята, изпълзяли от бойните полета то ли на Втората, то ли на Първата международна. Камиони, наблъскани с човешко месо – озлобени и наплашени бойци, множеството от които си били мислили, че ги пращат на учения. Проблеми с логистиката, снабдяването, със заповедите, с ориентацията – колони, ориентиращи се на терен по пътните табели. Вътре в камионите – някакви шперплатни плоскости, дървени столчета, просрочени консерви, и бойци, мародерстващи и тероризиращи локалното население. Всичко това е някаква безнадеждна архаика, която към този момент две десетилетия царува в главите на хората в Русия и в този момент се е разпълзяла по полетата на Украйна – като
ръмжащи тиранозаври от някакъв Руски Джурасик парк.
Унищожават ги в придвижване, едновременно цели колони, стотици и хиляди камиони и бронирани коли с писмен знак Z по канавките на украинските пътища – сякаш цялата остаряла, стоманена, механична съветска цивилизация, изкована през последните триста години, от Петър Първи насам, е превърната в камари остаряло желязо.
И бомбардировките на украинските градове – остарял геноцид, с военните закононарушения от времето на всеобщите войни, механизирано ликвидиране в промишлени мащаби, някакъв бездънен ХХ век. Картини, каквито не бяхме виждали повече от осемдесет години.
Когато в Кремъл са замисляли тази интервенция, евентуално си представяли нещо от вида на американската война в Залива – високотехнологичен блицкриг от въздуха, някакъв успех на висшата цивилизация. А вместо това съветската войска наподобява на зле подготвените, дезориентирани и демотивирани танкови армии на Садам, разбягващи се и горящи в пустинята, цялостен поврат на медийната картинка:
вместо на американците, руснаците замязаха на иракчаните.
И изтребването на мирните градове – та дори и това е от арсенала на Садам против кюрдите.
Да, това фактически е цивилизационно проваляне на Русия, която, с това дълго дундуркане и развъждане на своята лична архаика, създаде тази допотопна война, по едно и също време чудовищна, нелепа и неефективна – танкови батальони, седмици сражаващи се за някакви селца, и губейки десетки единици техника и стотици хора.
Впрочем, а от кое място го взехме това, че войната ни е трябвало да бъде ефикасна? Ефективно в Русия могат единствено да лъжат и крадат. А всичко останало е нещо като тази война.
*Сергей Медведев е съветски публицист, политолог, публицист. Доктор на историческите науки, професор във Висшата школа по стопанска система в Москва.
Превод: Красимир Лозанов
" Русия загуби тази война (и) чисто образно. Безкрайни сиви колони бронирана техника – мръсни, трополещи, димящи, неугледни, като някакви призраци, изкопани отдолу под земята, изпълзяли от бойните полета то ли на Втората, то ли на Първата международна. Камиони, наблъскани с човешко месо – озлобени и наплашени бойци, множеството от които си били мислили, че ги пращат на учения. Проблеми с логистиката, снабдяването, със заповедите, с ориентацията – колони, ориентиращи се на терен по пътните табели. Вътре в камионите – някакви шперплатни плоскости, дървени столчета, просрочени консерви, и бойци, мародерстващи и тероризиращи локалното население. Всичко това е някаква безнадеждна архаика, която към този момент две десетилетия царува в главите на хората в Русия и в този момент се е разпълзяла по полетата на Украйна – като
ръмжащи тиранозаври от някакъв Руски Джурасик парк.
Унищожават ги в придвижване, едновременно цели колони, стотици и хиляди камиони и бронирани коли с писмен знак Z по канавките на украинските пътища – сякаш цялата остаряла, стоманена, механична съветска цивилизация, изкована през последните триста години, от Петър Първи насам, е превърната в камари остаряло желязо.
И бомбардировките на украинските градове – остарял геноцид, с военните закононарушения от времето на всеобщите войни, механизирано ликвидиране в промишлени мащаби, някакъв бездънен ХХ век. Картини, каквито не бяхме виждали повече от осемдесет години.
Когато в Кремъл са замисляли тази интервенция, евентуално си представяли нещо от вида на американската война в Залива – високотехнологичен блицкриг от въздуха, някакъв успех на висшата цивилизация. А вместо това съветската войска наподобява на зле подготвените, дезориентирани и демотивирани танкови армии на Садам, разбягващи се и горящи в пустинята, цялостен поврат на медийната картинка:
вместо на американците, руснаците замязаха на иракчаните.
И изтребването на мирните градове – та дори и това е от арсенала на Садам против кюрдите.
Да, това фактически е цивилизационно проваляне на Русия, която, с това дълго дундуркане и развъждане на своята лична архаика, създаде тази допотопна война, по едно и също време чудовищна, нелепа и неефективна – танкови батальони, седмици сражаващи се за някакви селца, и губейки десетки единици техника и стотици хора.
Впрочем, а от кое място го взехме това, че войната ни е трябвало да бъде ефикасна? Ефективно в Русия могат единствено да лъжат и крадат. А всичко останало е нещо като тази война.
*Сергей Медведев е съветски публицист, политолог, публицист. Доктор на историческите науки, професор във Висшата школа по стопанска система в Москва.
Превод: Красимир Лозанов
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ