Сергей Караганов е един от най-влиятелните политолози в Русия. Роден

Сергей Караганов е един от най-влиятелните политолози в Русия. Роден е през 1952 година в Москва. Доктор по история, почетен ръководител на Президиума на Съвета по външна и отбранителна политика.

Беше непосредствен помощник на Евгений Примаков и консултант на президента Борис Елцин, в този момент на Владимир Путин. Смята се,че е непосредствен и с Путин, и с външния министър Сергей Лавров.

В средата на юни в съветското списание „ Профил “ излезе разбора му със заглавие „ Трудно, само че належащо решение “.

В публикацията Караганов твърди, че Русия би трябвало да нанесе нуклеарен удар в страна от Европейския съюз, защото страхът от нуклеарното оръжие е липсващ и това изяснява засилващата се експанзия на Запада. Съединени американски щати, съгласно Караганов, няма да отвърне, така като  няма да жертва условно казано Бостън за условно казано Познан.

„ Като пречупим волята на Запада за експанзия, освен ще спасим себе си, като най-сетне се освободим от западното робство, което продължава към този момент пет века, само че и ще спасим цялото човечество. Като принудим Запада да претърпи катарзис и да се откаже от хегемонията си, ще го принудим да се отдръпна, преди да настъпи световна злополука. Човечеството ще получи нов късмет за развиване “, твърди политологът, считан за един от най-влиятелните и в международен мащаб.

Много от тезите му с публикацията са полемични. От обявата на разбора му до момента в Русия тече оживена полемика по въпроса, който Караганов поставя на масата, а точно – по какъв начин да се съживи страхът на Запада от нуклеарната мощ Русия.

В дебата към този момент вземат участие както политолози, по този начин и представители на политическия хайлайф на Русия.

В няколко изявления Епицентър.бг ще ви предложи както разбора на Караганов, по този начин и публикации на негови сътрудници – някои го поддържат, други – не.
Първо публикуваме публикацията, която провокира както съветския, по този начин е международния политически хайлайф.

Сергей Караганов

сп. " Профил "

Ще споделя няколко мисли, които ме занимават от дълго време и се оформиха след неотдавнашното заседание на Съвета по външна и отбранителна политика, едно от най-ярките в неговата 31-годишна история.

Нарастващата опасност

Струва ми се, че страната ни и нейното управление са изправени пред сложен избор. Все по-ясно става, че конфликтът със Запада няма да завърши, в случай че спечелим частична или даже съкрушителна победа в Украйна.
Ако изцяло освободим Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, това ще е минимална победа. Малко по-голям триумф ще бъде освобождението до година-две на целия изток и юга на днешна Украйна. Но въпреки всичко парче от него ще остане с още по-озлобено ултранационалистическо население, напомпано с оръжия - кървяща рана, която заплашва с неизбежни затруднения и още веднъж с война. Дори може да възникне по-лоша обстановка, в случай че с цената на чудовищни жертви освободим цяла Украйна и останем в руини с население, което най-вече ни ненавижда. „ Превъзпитанието “ му ще отнеме повече от десетилетие.

Всеки от тези разновидности, изключително последният, ще отвлича вниманието на Русия от нужното незабавно пренасяне на нейния нравствен, стопански и военно-политически център към Изтока в Евразия. Ще затънем в неперспективната западна посока. А териториите на днешна Украйна, на първо място централната и западната, ще изтощават ресурсите ни – управнически, човешки, финансови. Тези райони бяха мощно субсидирани и в руско време. Враждата със Запада ще продължи, той ще поддържа неенергично протичаща партизанска революция.

По-привлекателен вид е освобождението и обединяването на Изтока и Юга и налагане на капитулация на остатъците от Украйна с цялостна демилитаризация и основаване на буферна, другарска страна. Но подобен излаз е вероятен, единствено в случай че и когато успеем да сломим волята на Запада да подбужда и поддържа киевската хунта и да я принуди да отстъпи стратегически.

И тук стигам до най-важния, само че съвсем необсъждан въпрос. Дълбоката, даже съществена причина за украинската рецесия, сходно на доста други спорове в света, за общото повишаване на военната опасност е ускоряващият се неуспех на основаните по време на глобализационния рунд през последните десетилетия модерни ръководещи западни елити, които в Европа са най-вече компрадорски (португалските колонизатори са наричали компрадори локалните търговци, които ги обслужвали - С.К.). Този неуспех е съпроводен от невиждано бързата смяна на салдото на силите в света в интерес на световното болшинство, чийто стопански локомотив са Китай и частично Индия, а историята издига Русия като военно-стратегически дирек. Това намаляване вбесява освен имперско-космополитните елити (Байдън и Ко.), само че и плаши имперско-националните (Тръмп).

Западът губи способността, която е имал в продължение на пет века, да изсмуква благосъстояния от целия свят, налагайки на първо място с груба мощ политически, стопански порядки и установявайки своето културно владичество. Така че не може да се чака бърз завършек на отбранителната, само че нападателна борба, разгърната от Запада. Този колапс на морални, политически и стопански политики назряваше от средата на 60-те години на предишния век, беше пресечен от разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, само че се възобнови с нова мощ през 2000-те (крайъгълни камъни бяха провалите на американците и техните съдружници в Ирак, Афганистан, а през 2008 година - началото на рецесията на западния стопански модел).

За да спре това лавинообразно срутване надолу, Западът краткотрайно се консолидира. Съединените щати трансфораха Украйна в ударен пестник и я употребяват, с цел да вържат ръцете на Русия, военно-политическото ядро на незападния свят, освободен от оковите на неоколониализма.

В идеалния случай американците биха желали, несъмнено, просто да взривят страната ни, като по този метод фрапантно отслабят надигащата се различна суперсила, Китай. Ние или не осъзнавахме неизбежността на конфликта, или, спестявайки мощ, се поколебахме с превантивния удар. И също така, следвайки актуалната, най-вече западна военнополитическа мисъл, по неволя вдигнахме прага за потребление на нуклеарно оръжие, неопределено оценихме обстановката в Украйна и започнахме напълно не сполучливо специфичната интервенция.

Проваляйки се във вътрешнополитически проект, западните елити започнаха интензивно да подхранват плевелите, поникнали върху почвата на седемдесет години разцвет, задоволеност и мир - всички тези античовешки идеологии: отказване на фамилията, родината, историята, любовта сред мъж и жена, религия, служене на висши идеали, всичко, което съставлява същността на индивида. Отстраняват се тези, които се съпротивляват. Целта е хората да бъдат манкуртизирани, т.е да се понижи способността им да се опълчват на все по-очевидно несправедливия и нездравословен за индивида и човечеството актуален „ глобалистки ” капитализъм.

Попътно отслабените Съединени американски щати довършват Европа и други подвластни от тях страни, пробвайки се да ги хвърлят в пещта на борбата, следвайки Украйна. Елитите в множеството от тези страни са изгубили ориентировка и паникьосани от неуспеха на личните им позиции вътре и на открито чинно водят страните си към кръвопролитие. В същото време, заради огромния неуспех, възприятието за изтощение, вековната русофобия, деградацията на интелектуалното равнище и загубата на стратегическа просвета, омразата им даже е по-яростна от тази в Съединени американски щати.

Векторът на развиване на множеството западни страни недвусмислено сочи придвижване към нов фашизъм и (засега) „ демократичен ” тоталитаризъм.
По-нататък, и това е най-важното - ще става все по-зле. Възможни са примирия, само че не и помиряване. Гневът и отчаянието ще продължат да порастват на талази и с маневриране. Този вектор на придвижване на Запада служи като категоричен знак за дрейф към експлоадирането на Третата международна война. Тя към този момент стартира и може да се разгори като цялостен пожар заради случайността или възходящата непросветеност и безнаказаност на ръководещите кръгове на Запада.

Въвеждането на изкуствен интелект, роботизацията на войната усилва опасността от непреднамерена ескалация. Машините могат да излязат отвън контрола на обърканите елити.

Ситуацията се утежнява от „ стратегическия паразитизъм “ – за 75 години условен мир хората са не запомнили ужасите на войната, престанали са да се опасяват даже от нуклеарните оръжия. Навсякъде, само че изключително на Запад, инстинктът за самозапазване е измършавял.

От доста години уча историята на нуклеарната тактика и стигнах до едно недвусмислено, въпреки и не напълно научно умозаключение.

Появата на нуклеарни оръжия е резултат от намесата на Всемогъщия, който се ужаси, когато видя, че хората, европейците и японците, които се причислиха към тях, отприщиха две международни войни в течение на едно потомство, които взеха десетки милиони животи и Той съобщи на човечеството оръжието на Армагедон, като сподели на тези, които са изгубили страха си от пъкъла, че подобен има. Върху този боязън се крепеше относителният мир през последните три четвърти век. Сега този боязън го няма. Случва се немислимото от позиция на досегашните показа за нуклеарно въздържане - ръководещите кръгове на група страни, в припадък на обезверен яд, отприщиха пълномащабна война в подбедрицата на нуклеарна суперсила.

Страхът от нуклеарна ескалация би трябвало да бъде възобновен. В противоположен случай човечеството е обречено.

Сега в равнините на Украйна се взема решение, освен и даже не толкоз какви ще бъдат Русия и бъдещия международен ред. А дали познатият ни свят ще бъде непокътнат като цяло или на планетата ще останат радиоактивни руини, отравяйки останките от човечеството.

Пречупвайки волята на Запада за експанзия, ние освен ще спасим себе си, ще освободим дефинитивно света от западното робство, траяло пет века, само че и ще спасим цялото човечество. Като тласкаме Запада към катарзис и отвод на неговите елити от хегемонията, ние ще го принудим да отстъпи, преди да се е случила международна злополука. Човечеството ще получи нов късмет за развиване.

Предлагано решение

Естествено, следва тежка борба. Необходимо е решение на вътрешни проблеми - най-сетне да се отървем от западноцентризма в мозъците и от западняците в управническата каста, от компрадорите и тяхното особено мислене. (Тук, сред прочее, Западът, без да желае, ни оказва помощ с всички сили). Тристагодишното пътешестване през Европа ни даде доста потребни неща, оказа помощ за оформянето на нашата велика просвета. Ще пазим деликатно, несъмнено, европейското завещание в него. Но е време да се приберем вкъщи. Да стартираме, употребявайки насъбрания багаж, да живеем с мозъка си. Нашите другари от външното министерство неотдавна направиха същински пробив, като нарекоха Русия държава-цивилизация в Концепцията за външна политика. Бих добавил – цивилизация на цивилизациите, отворена и към Севера, и към Юга, към Запада и към Изтока. Сега съществена посока на развиване са Югът, Северът и преди всичко Изтокът.

Конфронтацията със Запада в Украйна, без значение по какъв начин ще приключи, не би трябвало да ни отклонява от стратегическото вътрешно придвижване – духовно, културно, икономическо, политическо, военно-политическо – към Урал, Сибир, към Великия океан. Имаме потребност от нова уралско-сибирска тактика, която да включва няколко мощни духовни плана, в това число, несъмнено, основаването на трета столица, ситуирана в Сибир. Това придвижване най-сетне би трябвало да стане част от остро нужната дефиниция на „ съветската фантазия “ - облиците на онази Русия и на оня свят, към които човек желае да насочи стремежа си.

Писал съм доста пъти и не съм единственият, че велики страни без огромна концепция престават да бъдат такива или просто потъват в неопределеност. Историята е осеяна със сенки и гробове на силите, които са я изгубили. Тази концепция би трябвало да бъде основана от горната страна, а не да се разчита, както вършат простаците или мързеливите, че тя ще пристигна изпод. Тя би трябвало да дава отговор на дълбоките полезности и желания на хората и, най-важното, да води всички ни напред. Но формулирането му е обвързване на елита и управлението на страната. Лансирането на такава идея-мечта беше неприемливо забавено.

Но с цел да се реализира бъдещето, е належащо да се преодолее съпротивата на силите от предишното – на Запада. Ако това не бъде направено, съвсем несъмнено ще стартира пълномащабна и евентуално последна международна война за човечеството.

И тук стигам до най-трудната част от тази публикация. Можем да се бием още година, две или три, жертвайки хиляди и хиляди от нашите най-хубави мъже и смилайки десетки и стотици хиляди хора, попаднали в драматичен исторически капан на територията, която в този момент се назовава Украйна. Но тази военна интервенция не може да приключи с решителна победа, без да наложи стратегическо оттегляне или даже капитулация на Запада.

Трябва да принудим Запада да се откаже от опитите си да върне историята обратно, да се откаже от опитите си за световно владичество и да бъде заставен да се погрижи самичък за себе си, оправяйки сегашната си многостепенна рецесия. Грубо казано, належащо е Западът просто да се „ разкара “ и да не пречи на Русия и света да вървят напред.

А за това е належащо да се възвърне у него изгубеното възприятие за самозапазване, като се убеди, че опитите да изтощи Русия посредством насъскване на украинците против нея са контрапродуктивни за самия Запад. Ще би трябвало да възстановим доверието в нуклеарното въздържане, като понижим недопустимо високия предел за потреблението на нуклеарно оръжие, като внимателно, само че бързо се придвижваме нагоре по стълбата на възпирането и ескалацията. Първите стъпки към този момент са направени със съответните изказвания на президента и на други водачи с началото на разполагането на нуклеарни оръжия и техните носители в Беларус и увеличението на боеспособността на стратегическите сили за въздържане. Но по тази стълба има доста стъпала. Преброих двадесетина. Нещата могат да стигнат даже до такава степен, че да се предизвестяват сънародниците ни и всички хора с благосклонност за нуждата да изоставен местата си на престояване наоколо до обекти, които могат да станат цели на нуклеарни удари в страни, които оказват директна поддръжка на режима в Киев. Врагът би трябвало да знае, че сме подготвени да нанесем предпазен ответен удар за всичките негови сегашни и минали експанзии, с цел да предотвратим плъзгането към световна термоядрена война.

Много пъти съм казвал и писал, че в случай че вярно изградим тактика за заплашване и даже за възпиране, рискът от „ ответен “ нуклеарен удар, а и всеки различен удар по нашата територия, може да бъде редуциран до най-малко. Само в случай че в Белия дом седи вманиачен, който също така ненавижда страната си, единствено тогава Америка ще реши да удари в „ отбрана “ на европейците и да си навлече отговор, жертвайки условно казано Бостън в името на условно казано Познан. И Съединени американски щати, и Европа са наясно с това, те просто избират да не мислят за това. Да, и ние допринесохме за тази прибързаност с нашите миролюбиви изявления. Изучавайки историята на американската нуклеарна тактика, знам, че откакто Съюз на съветските социалистически републики закупи безапелационна дарба да отвърне на нуклеарен удар, Вашингтон не е обмислял съществено, макар че обществено блъфираше, опцията от потребление на нуклеарни оръжия на руска територия. Ако беше обсъждана опцията за потребление на нуклеарно оръжие, то беше единствено против „ напредващите “ руски войски в Западна Европа. Знам, че канцлерите Кол и Шмит бягаха от бункерите незабавно щом по време на ученията възникваше въпросът за сходно потребление.

Трябва да се върви задоволително бързо по стълбата на сдържане-ескалация. Като се има поради векторът на развиване на Запада - деградацията на множеството от неговите елити - всеки идващ техен апел е по-некомпетентен и по-идеологически замазан от предходните. И към този момент не може да се чака, че тези елити ще бъдат сменени от по-отговорни и по-разумни. Това ще стане единствено след катарзис – посредством отменяне на упоритостта.

Невъзможно е да се повтори „ украинският сюжет “. Четвърт век не слушахме тези, които предупреждаваха, че разширението на НАТО ще докара до война, опитвахме се да отлагаме, да се „ договаряме “. И в следствие получихме тежък въоръжен спор. Сега цената на нерешителността е на степен по-висока.
Но какво ще стане, в случай че не правят отстъпка? Ако изцяло е изгубено възприятието за самозапазване? Тогава ще би трябвало да бъдат ударени група цели в редица страни, с цел да отрезвите тези, които са изгубили мозъка си.

Това е морално ужасяващ избор – използваме Божиите оръжия, обричайки се на тежки духовни загуби. Но в случай че това не бъде направено, може да загине освен Русия, само че и най-вероятно цялата човешка цивилизация.

Ще би трябвало да създадем този избор ние самите. Даже другари и симпатизанти няма да ни поддържат първоначално. Ако бях китаец, не бих желал прекомерно бърз и съдбоносен завършек на спора, защото той ангажира американските сили и прави допустимо построяването на своите сили за решителна борба - директна или в сходство с най-хубавите наставления на Сун Дзъ, принуждавайки врага да отстъпи без пердах. Бих се противопоставил и на потреблението на нуклеарни оръжия, тъй като издигането на борбата до нуклеарно равнище значи прекосяване към област, в която моята страна (Китай) е към момента слаба. Освен това решителните дейности не са в сходство с китайската външнополитическа философия, която натъртва на икономическите фактори (докато натрупва военна мощ) и заобикаля директната борба. Бих подкрепил съдружник, осигурявайки му тила, само че бих се прикрил зад тила му, без да се въвличам в борбата. (Между прочее, допустимо е да не разбирам задоволително тази философия и да отдавам на китайските другари необикновени за тях мотиви). Ако Русия употребява нуклеарно оръжие, китаецът би го осъдил. Но би се зарадвал в душата си, че е нанесен мощен удар върху репутацията и позициите на Съединените щати.

А каква би била реакцията ни, в случай че (не дай Боже!) Пакистан нападне Индия или противоположното? Ще се ужасим. Ще съжаляваме, че нуклеарното табу е нарушено. И по-късно ще се заемем с помощта за потърпевшите и със съответното изменение на нашата нуклеарна теория.

За Индия, за други страни от Световното мнозинство, в това число нуклеарни (Пакистан, Израел), потреблението на нуклеарно оръжие е мъчно задоволително както по морални, по този начин и по геостратегически аргументи. Ако то обаче се употребява и освен това „ сполучливо “, ще бъде обезценено нуклеарното табу - концепцията, че сходни оръжия в никакъв случай не би трябвало да се употребяват и че потреблението им е директен път към нуклеарния Армагедон. Поради това надали можем да разчитаме на бърза поддръжка, макар че мнозина в Глобалния Юг изпитват задоволство от победи над някогашните си поробители, които ги ограбваха, правиха геноцид, постановяваха им непозната просвета.

Но спечелилите в последна сметка не ги съдят. А на спасителите им благодарят. Европейската политическа просвета не помни положителното. Но в останалата част на света си спомнят с признателност по какъв начин помогнахме на китайците да се освободят от бруталната японска окупация, на колониите да отхвърлят колониалното робство.

Ако не бъдем разбрани първоначално, ще има още повече тласъци да се ангажираме със самоусъвършенстване. Но въпреки всичко има огромна възможност да спечелим, да вразумим врага без крайни ограничения, да го принудим да отстъпи.

И след няколко години да заемем позиция зад тила на Китай, подкрепяйки го в борба със Съединени американски щати, както в този момент той стои зад нас. Тогава тази борба може да мине и без огромна война. И дружно ще спечелим в интерес на всички, в това число жителите на западните страни.

И тогава Русия и човечеството, през всички тръни и контузии, ще вървят към едно бъдеще, което виждам като ярко - многополюсно, многокултурно, многоцветно, позволяващо на страните и народите да построяват своя лична и обща орис.

Превод от съветски език за Епицентър. бг: Валентин Радомирски

Последвайте ни към този момент и в Телеграм и Туитър!