Най-епичната битка на новия телевизионен сезон
Септември 2022 година евентуално е най-хубавото време в историята на планетата за почитателите на фентъзи жанра в киното и литературата. По дребните екрани редом излизат „ Домът на дракона “ и „ Властелинът на пръстените: Пръстените на силата “, високобюджетни серийни продукции със сюжети надлежно в фамозните измислени светове на Джордж Р. Р. Мартин и Джон Толкин.
Тези два свята по всяка възможност са най-касовите артикули в цялата история на жанра. Ако човек реши да изброява върховете, сложени от тях в резултат на тяхната известност и техните качества, може да държи много нескончаем монолог, пъстър с избрания като „ най-четената книга в историята на света след Библията “ и „ най-награждаваният сериал за всички времена “.
Сега те са в директна конкуренция за вниманието на феновете, или най-малко по този начин желаят да илюстрират обстановката медиите. В реалност едва ли има почитател на фентъзи жанра, който няма да следи и двата сериала с голям интерес, само че на всички места в актуалното обществено пространство, за жалост, се търси конфликтът. Истината е, че двете продукции показват два сюжета с радикално друг фокус и с доста малко база за съпоставяне посред им.
Един от параграфите, по които могат да бъдат съпоставени „ Домът на дракона “ и „ Пръстените на силата “, са образните резултати. Но едва ли някой е изумен от обстоятелството, че след излизането на първите два епизода и от двата сериала, и Вестерос, и Средната земя наподобяват фантастично. И в двете продукции са инжектирани големи финансови суми, и двата екипа зад тях са големи, безпределно надарени и добре платени от корпоративните колоси Warner Bros Discovery и Amazon.
Ала даже в областта на образните резултати има разлики сред двата сериала, които затрудняват директното им сравняване и опълчване. В „ Домът на дракона “ съвсем всички подиуми с компютърно генерирани изображения включват дракони; без крилатите създания сериалът значително наподобява и се развива сюжетно като историческа дворцова конспирация.
В „ Пръстените на силата “ екипът очевидно се е постарал да употребява колкото може повече действителни снимачни площадки измежду прелестната природа на Нова Зеландия, само че избрани местоположения в Средната земя на Толкин неизбежно изискват използването на виртуално симулирани ситуации. За благополучие, показаното дотук е на по-високо равнище от трилогията „ Хобит “ на Питър Джаксън и се приближава до степента на достоверност в трите елементи от „ Властелинът на пръстените “.
Компютърно генерирани изображения и в двата сериала се сливат напълно с действително присъстващи елементи; единственият източник на конспирация посред им ще бъде кой от двата ще обере премиите в техническите категории на церемонии като „ Еми “ и „ Златен глобус “. Но почитателите им са още по-ангажирани прочувствено от това дали сюжетните им истории ще бъдат разказани задоволително добре, с цел да привлекат критическо внимание и по други параграфи.
На база на излезлите епизоди дотук „ Домът на дракона “ и „ Пръстените на силата “ следват ясни повествователни траектории и актьорите пред камерите играят функциите си изцяло умело. В „ Домът на дракона “ сюжетът на този стадий наподобява с надалеч по-малки мащаби от световното деяние в „ Пръстените на силата “, където сюжетните линии обгръщат много разнопосочни кътчета от Средната земя.
За сметка на това пък атмосферата в „ Домът на дракона “ е по-лична, интимна и реалистична, както може и да се чака от предистория на на „ Игра на тронове “, а и от която и да е продукция на НВО в действителност. В „ Пръстените на силата “ тонът на повествованието е доста по-поетичен и грандиозен; чувството е, че действието води към доста по-епична кулминационна точка с по-големи последици от война за трон сред членове на едно и също семейство, пък била и тя с присъединяване на дракони.
Тук някъде стартира да си личи, че публикацията се написа от по-голям почитател на Толкин, в сравнение с Джордж Р. Р. Мартин. Макар и да съм чел по един път частите от поредицата „ Песен за огън и лед “ и енциклопедията „ Светът на огън и лед “, по-обширните ми знания за Средната земя от тези за Вестерос и респективно желанията ми към този приказен свят са безспорни.
Ако не друго, това най-малко ме прави дипломиран да имам изрично мнение по евентуално най-горещия спор по отношение на „ Пръстените на силата “: доколко сериалът се придържа към творчеството на Толкин и до какъв брой инжектира ненужна политическа уместност с кастинга на избрани артисти. Социалните мрежи безусловно горят от изстрелване на крайни и в доста от случаите – на необикновено неинформирани отзиви по тези въпроси.
Отговорът по отношение на цвета на кожата на избрани членове на актьорския състав е обикновен. Самият спор е безразсъден поради обстоятелството, че Толкин е писал книгите си през първата половина на XX век, когато колониализмът към момента е бил налице в голяма част от света, да не приказваме пък за расовата сегрегация. Затова и не е учудващо, че редица от персонажите на великия професор са разказани като светлокожи.
Но даже при все този факт, Толкин не дава безапелационни и еднопосочни описания на нито една от расите във фантастичния си свят. Да, съответни персонажи като Леголас или Фродо са разказани детайлно, само че на никое място не е написано, че няма тъмнокожи хобити, джуджета или даже елфи! Дори в противен случай, горските елфи в прав текст са разказани от създателя като по-тъмни и смугли от западните си събратя, измежду които са и двама от основните герои в „ Пръстените на силата “ - Елронд и Галадриел.
Друг е въпросът, че досегашните акомодации на творчеството на Толкин са били толкоз еднотипни от позиция на кастинга си, че са основали избрани стереотипни настройки даже измежду фенове, които по никакъв метод не страдат от прикрити или неприкрити расистки настройки. Забравете даже цветът на кожата – хора от обкръжението ми се шокират дори от обстоятелството, че в книгите на Толкин има ясно разказани елфи с брада поради неналичието на такива във филмите на Питър Джаксън!
Затова и полемиката по отношение на тези детайли от „ Пръстените на силата “ е токсична, политически заредена до краен лимит и изцяло безсмислена от позиция на възприемането на сериала като измислена художествена творба. В първите си два епизода планът следва логиката на света на Толкин съвсем до съвършенство и измененията, които неизбежно прави, са повърхностни.
Затова и сериалът сигурно ще продължи да се гледа всеобщо по света, както и „ Домът на дракона “ – значимото за всички нас ще е и двете продукции да задържат високото равнище, демонстрирано в първите си епизоди. Ако това се случи, никакви отровни политически диспути във все по-затъващите в крах обществени мрежи няма да трансформират обстоятелството, че този септември е райският месец за всеки почитател на фентъзито.
Тези два свята по всяка възможност са най-касовите артикули в цялата история на жанра. Ако човек реши да изброява върховете, сложени от тях в резултат на тяхната известност и техните качества, може да държи много нескончаем монолог, пъстър с избрания като „ най-четената книга в историята на света след Библията “ и „ най-награждаваният сериал за всички времена “.
Сега те са в директна конкуренция за вниманието на феновете, или най-малко по този начин желаят да илюстрират обстановката медиите. В реалност едва ли има почитател на фентъзи жанра, който няма да следи и двата сериала с голям интерес, само че на всички места в актуалното обществено пространство, за жалост, се търси конфликтът. Истината е, че двете продукции показват два сюжета с радикално друг фокус и с доста малко база за съпоставяне посред им.
Един от параграфите, по които могат да бъдат съпоставени „ Домът на дракона “ и „ Пръстените на силата “, са образните резултати. Но едва ли някой е изумен от обстоятелството, че след излизането на първите два епизода и от двата сериала, и Вестерос, и Средната земя наподобяват фантастично. И в двете продукции са инжектирани големи финансови суми, и двата екипа зад тях са големи, безпределно надарени и добре платени от корпоративните колоси Warner Bros Discovery и Amazon.
Ала даже в областта на образните резултати има разлики сред двата сериала, които затрудняват директното им сравняване и опълчване. В „ Домът на дракона “ съвсем всички подиуми с компютърно генерирани изображения включват дракони; без крилатите създания сериалът значително наподобява и се развива сюжетно като историческа дворцова конспирация.
В „ Пръстените на силата “ екипът очевидно се е постарал да употребява колкото може повече действителни снимачни площадки измежду прелестната природа на Нова Зеландия, само че избрани местоположения в Средната земя на Толкин неизбежно изискват използването на виртуално симулирани ситуации. За благополучие, показаното дотук е на по-високо равнище от трилогията „ Хобит “ на Питър Джаксън и се приближава до степента на достоверност в трите елементи от „ Властелинът на пръстените “.
Компютърно генерирани изображения и в двата сериала се сливат напълно с действително присъстващи елементи; единственият източник на конспирация посред им ще бъде кой от двата ще обере премиите в техническите категории на церемонии като „ Еми “ и „ Златен глобус “. Но почитателите им са още по-ангажирани прочувствено от това дали сюжетните им истории ще бъдат разказани задоволително добре, с цел да привлекат критическо внимание и по други параграфи.
На база на излезлите епизоди дотук „ Домът на дракона “ и „ Пръстените на силата “ следват ясни повествователни траектории и актьорите пред камерите играят функциите си изцяло умело. В „ Домът на дракона “ сюжетът на този стадий наподобява с надалеч по-малки мащаби от световното деяние в „ Пръстените на силата “, където сюжетните линии обгръщат много разнопосочни кътчета от Средната земя.
За сметка на това пък атмосферата в „ Домът на дракона “ е по-лична, интимна и реалистична, както може и да се чака от предистория на на „ Игра на тронове “, а и от която и да е продукция на НВО в действителност. В „ Пръстените на силата “ тонът на повествованието е доста по-поетичен и грандиозен; чувството е, че действието води към доста по-епична кулминационна точка с по-големи последици от война за трон сред членове на едно и също семейство, пък била и тя с присъединяване на дракони.
Тук някъде стартира да си личи, че публикацията се написа от по-голям почитател на Толкин, в сравнение с Джордж Р. Р. Мартин. Макар и да съм чел по един път частите от поредицата „ Песен за огън и лед “ и енциклопедията „ Светът на огън и лед “, по-обширните ми знания за Средната земя от тези за Вестерос и респективно желанията ми към този приказен свят са безспорни.
Ако не друго, това най-малко ме прави дипломиран да имам изрично мнение по евентуално най-горещия спор по отношение на „ Пръстените на силата “: доколко сериалът се придържа към творчеството на Толкин и до какъв брой инжектира ненужна политическа уместност с кастинга на избрани артисти. Социалните мрежи безусловно горят от изстрелване на крайни и в доста от случаите – на необикновено неинформирани отзиви по тези въпроси.
Отговорът по отношение на цвета на кожата на избрани членове на актьорския състав е обикновен. Самият спор е безразсъден поради обстоятелството, че Толкин е писал книгите си през първата половина на XX век, когато колониализмът към момента е бил налице в голяма част от света, да не приказваме пък за расовата сегрегация. Затова и не е учудващо, че редица от персонажите на великия професор са разказани като светлокожи.
Но даже при все този факт, Толкин не дава безапелационни и еднопосочни описания на нито една от расите във фантастичния си свят. Да, съответни персонажи като Леголас или Фродо са разказани детайлно, само че на никое място не е написано, че няма тъмнокожи хобити, джуджета или даже елфи! Дори в противен случай, горските елфи в прав текст са разказани от създателя като по-тъмни и смугли от западните си събратя, измежду които са и двама от основните герои в „ Пръстените на силата “ - Елронд и Галадриел.
Друг е въпросът, че досегашните акомодации на творчеството на Толкин са били толкоз еднотипни от позиция на кастинга си, че са основали избрани стереотипни настройки даже измежду фенове, които по никакъв метод не страдат от прикрити или неприкрити расистки настройки. Забравете даже цветът на кожата – хора от обкръжението ми се шокират дори от обстоятелството, че в книгите на Толкин има ясно разказани елфи с брада поради неналичието на такива във филмите на Питър Джаксън!
Затова и полемиката по отношение на тези детайли от „ Пръстените на силата “ е токсична, политически заредена до краен лимит и изцяло безсмислена от позиция на възприемането на сериала като измислена художествена творба. В първите си два епизода планът следва логиката на света на Толкин съвсем до съвършенство и измененията, които неизбежно прави, са повърхностни.
Затова и сериалът сигурно ще продължи да се гледа всеобщо по света, както и „ Домът на дракона “ – значимото за всички нас ще е и двете продукции да задържат високото равнище, демонстрирано в първите си епизоди. Ако това се случи, никакви отровни политически диспути във все по-затъващите в крах обществени мрежи няма да трансформират обстоятелството, че този септември е райският месец за всеки почитател на фентъзито.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ