Очаква се сепаратистите от Нагорни Карабах да сложат оръжие в събота съгласно споразумение, постигнато с правителството на Азербайджан след неговата светкавична офанзива.
Москва потвърди, че бунтовниците са предали първите оръжия в петък и се очаква процесът да продължи през уикенда с помощта на руски миротворци.
Междувременно Германия призова за правата на жителите на планинския регион да бъде гарантирано, тъй като загрижеността на международната общност за тежкото положение на цивилните там нараства.
Нагорни Карабах е в центъра на повече от три десетилетия конфликт между кавказките съперници Армения и Азербайджан след разпадането на Съветския съюз.
Боевете бяха белязани от злоупотреби и от двете страни и има опасения от нова бежанска криза.
Тази седмица светкавичната офанзива на азербайджанските сили остави десетки хиляди етнически арменци без електричество и други основни неща в оспорвания анклав.< p>Говорителка на отцепническия регион каза в петък, че уплашените цивилни в главния град Степанакерт се крият в мазетата си, а силите на Азербайджан са лагерували в покрайнините.
Ситуацията там беше „ужасна“, каза Армине Айрапетян.
Репортер на АФП в крепостта на сепаратистите каза, че храната, водата, лекарствата и горивото за паникьосаното население са оскъдни и разселените хора са пристигнали в града от околните села .
Международният натиск се увеличи върху Азербайджан да отвори отново единствения път, водещ към Армения, наречен коридор Лачин, така че доставките и хората да могат да влизат и излизат.
Загриженост за цивилните
сепаратистите казаха, че са в разговори с посредничеството на Русия с Баку за организиране на процеса на изтегляне и връщането на цивилни, разселени от боевете.
Те казват, че обсъждат как достъпът на гражданите до и от Нагорни Карабах, където до 120 000 етническите арменци живеят, ще работят.
Групи, включително Международната федерация за правата на човека (FIDH) и Action Against Hunger, изразиха загриженост за тежкото положение на населението в Карабах.
А в петък германският канцлер Олаф Шолц се намеси след телефонен разговор с министър-председателя на Армения Никол Пашинян.
„За устойчиво разрешаване на конфликта правата и сигурността на населението в Карабах трябва да бъдат гарантирани“, каза в изявление неговият говорител Щефен Хебестрейт.
Преди последното избухване Азербайджан наложи де факто деветмесечна блокада, натрупвайки натиск върху региона.
Баку заяви, че е започнал да изпраща спешно необходима помощ в петък, тъй като се опитва да затвърди контрола си над региона, над който е изгубил контрол във война през 90-те години.< h2>Пашинян под натиск
Пашинян каза, че „ситуацията остава напрегната“ в спорната територия въпреки постигнатото с посредничеството на Русия примирие до голяма степен се запазва.
„Има надежда за известна положителна динамика“, каза той пред заседание на кабинета в петък.
Докато капитулацията на сепаратистите, след офанзива, която според тях е оставила 200 убити, предизвика ликуване сред азербайджанците, това постави Пашинян под нарастващ натиск.
Той беше изправен пред остра критика, че прави отстъпки на Азербайджан от загубата на части от територия в шестседмична война през 2020 г.
Полицията каза, че 98 души са били арестувани, докато антиправителствени демонстранти блокираха улици в Ереван в петък, трети ден на протести срещу начина, по който министър-председателят се справя с кризата.< p>Шест руски миротворци са сред убитите при насилието, каза азербайджанската прокуратура.
Москва в момента е затънала във войната си срещу Украйна, но все още играе централна роля в посредничеството при прекратяването на огъня и мирните преговори.
(AFP)
