Дъщеря ми започна да се прибира все по-късно след училище: Последвах я и видях да влиза в изоставена къща
Семейството е дружно още веднъж след дълга разлъка. Всичко това се случва след запознанството на дъщерята с един скитник.
Съпругът ми изчезна, когато бях бременна в седмия месец. Замина в командировка и не се върна. Опитах се да го намеря, само че несполучливо. Беше ми мъчно да се примиря с обстоятелството, че брачният партньор ми напусна мен и неродената си щерка. Но трябваше да продължа напред.
Приблизително по същото време получих огромно завещание от татко ми, който цялостен живот се занимаваше с бизнес. Трябваше да се науча да пребивавам по нов метод: без татко, без брачен партньор, с бебе на ръце, доста пари и отговорности. Направих го.
Сега щерка ми е на 12 години, върша всичко за нея, с цел да я направя щастлива. Тя счита, че татко й е липсващ, преди да се роди. Казах й единствено хубави неща за Константин, тъй като в действителност го обичах, откровено.
Никога не съм оказвала напън върху Катя и не съм я принуждавала да прави това, което не я интересува. Просто се пробвам да поддържам щерка си във всичките й инициативи. И по този начин, неотдавна тя стартира да върви на танци. Обикновено водачът взима Катя от уроците по танци. Но в последно време започнах да виждам, че щерка ми се прибира по-късно от нормално.
Реших да я вървя след и видях, че тя влиза в изоставена къща близо до постройката, в която се организират занятията. Когато влязох в къщата, бях просто зашеметена. Моята Катя посещава някакъв скитник тук. Той спеше сега, когато щерка ми му сподели: “Чичо, разсъни се, донесох ти храна! ”
Веднага дръпнах щерка си за ръката и я изведох от тази ужасна къща. Този човек даже не се разсъни и популярност Богу. Катя плачеше и крещеше, че този мъж й е другар. Тя му оказва помощ, тъй като той няма дом и семейство. Опитах се да й обясня, че повече не би трябвало да върви при него, само че щерка ми не искаше да ме слуша. Едва вечерта тя се успокои и даде обещание, че повече няма да върви в тази къща.
Оттогава минаха няколко седмици. Започнах да вземам щерка си от часовете по-често и прекарвахме повече време дружно. Веднъж, на път за у дома, щерка ми видя нещо през прозореца и извика: „ Спри колата, мамо! Моля те! ”
Излязохме от колата и Катя се затича към индивида, който лежеше на спирката на асфалта. Валеше дъжд, а наоколо нямаше никой. Дъщеря ми стартира да раздрусва непознатия и да крещи: „ Чичо, разсъни се, апелирам те! Мамо, това е моят другар, той има потребност от помощ! ”
Когато се приближих и най-после разгледах лицето на бездомника, бях шокирана. Това беше брачният партньор ми! Веднага извиках кола за спешна помощ, изпратих Катя у дома и отидох в болничното заведение. Беше ми мъчно да допускам какво се случва.
След прегледа лекарят сподели, че брачният партньор ми има съществени проблеми с паметта и мозъка. Най-вероятно той не помни нищо от живота си. Дори името си. Но има вяра за възобновяване. За задачата би трябвало да му се направи комплицирана и скъпа интервенция.
Спомних си по какъв начин щерка ми го наричаше “чичо ”. Очевидно той даже не можеше да се показа. Започнах да си припомням по какъв начин постоянно се оплакваше от главоболие. Но не можех да допускам, че през всичките тези години той се е скитал безприютен, до момента в който аз плувах в благосъстояние и самотност. Срещнахме се още веднъж с помощта на щерка ни.
Седмица по-късно Катя го посети за първи път. Беше в безсъзнание, само че изглеждаше доста по-добре. Успях да кажа истината на щерка си. Беше мъчно, само че тя разбра всичко. Катя постоянно е била доста мъдро момиче. Знам, че ще ни отнеме време да се приспособяваме към новите условия и да живеем дружно. Но имам вяра, че ще се оправим с всички неволи, тъй като сме едно семейство!
Благодарение на дъщерята фамилията е дружно още веднъж. Не на вятъра споделят, че очите на децата виждат повече, а детското сърце умее да слуша.
