Семейството е най важно – то е здрава опора за

Семейството е най значимо – то е здрава опора за всички в него. Когато има недоразумение най-вече страда детето. Важни за него са образование, морални полезности, любов и схващане. В фамилии, преминаващи през разлъка или напрегнати връзки, постоянно пораждат невидими съюзи, които не се изговарят, само че диктуват държанието на всички.

Понякога родител и дете се сплотяват против другия родител, други случаи част от роднините се съюзяват в битката против някого, или нов сътрудник против другия родител. Това постоянно е,,емоционален капан “ за детето. В доста фамилии напрежението сред родителите не остава единствено сред тях. То прониква невидимо в света на децата, които – въпреки и без думи да го декларират – стартират да носят следствията от протичащото се. подбуден от инстинкта да оцелеят прочувствено.

Всяко семейство има история – от време на време топла и грижовна, различен път тежка, изпълнена с безмълвие, боязън или позор. Психологията назовава това невидимите правила и убеждения, които дефинират какви връзки са „ допустими “- тези модели на държание, връзки и упования, които се предават от потомство на потомство. Понякога те не се разказват с думи, а с прекарвания, чувство и повтаряне. Семейният сюжет е несъзнателен модел. Той постоянно стартира доста по-назад, в сравнение с си представяме – в живота на родители, и генерации преди тях. Децата ги възприемат без думи, или просто като част от атмосферата в дома. Сценариите се предават посредством разнообразни послания: езика на тялото, реакциите към страсти, метода, по който се позволяват спорове, безмълвие и фамилни секрети. Когато връзките сред родителите станат напрегнати, децата постоянно стартират да се приспособяват по този начин, че да запазят фамилията. В фамилната логика на психиката това са познатите функции на:,,Героя “,,,Бунтаря “ и,,Миротвореца “.„ Героят “ – детето, което би трябвало да бъде мощно, „ бунтарят “ – гласът на потиснатата болежка и„ миротворецът “ – детето, което застава сред два огъня.

Всяко семейство има история - може да пази и секрети и за някои от тях съвсем не се приказва. Някои са мъчителни, други - изпълнени със позор, боязън, или виновност. Фамилните секрети са една от най-трудните и постоянно подценявани форми на прочувствено напрежение в фамилията. Децата са доста чувствителни и интуитивни към фамилната атмосфера. Те разчитат промени в тона и държанието, неочаквани паузи или промяна на тематиката, виждат затворените порти, прошепнати диалози, напрежение при споменаване на избран човек или тематика. Те порастват в свят, в който истината е рискова, а въпросите са неразрешени. Живеейки в тази конюнктура родителите не схващат че това утежнява детското прекарване. За детето това е тежест, за която то няма пояснение, никой не споделя с него и то няма информация. В доста фамилии спорът не се показва посредством кавги, а посредством тишина. Няма крясъци, счупени предмети или физически конфликти. И все пак атмосферата тежи. Мълчанието се трансформира в мощно обръщение, а думите, които не са изречени, от време на време раняват повече.

Това са „ тихи спорове “ – невидимите напрежения, които се събират сред родителите като въздух пред стихия. И въпреки те да имат вяра, че „ щом не се караме, децата не страдат “, практиката и психическите проучвания демонстрират друго.

Ако детето е отраснало с традициите в сплотено семейство, на почтени, уважаващи се родственици, то има шанса да пораства в спокойна среда. Има деца, които са нямали „ шанс “ и са отраснали в напрежение, боязън да изразят възприятията си, непрекъснати забележки и недооценяване, подбудено от разнообразни фактори. За да пораства детето умерено, с убеденост и самочувствие, би трябвало непрекъснато да бъде поощрявано и високо ценено. В някои случаи детето не взе участие директно, ноемоционално е въвлечено в спора, пробвайки се да не нарани никого и в същото време да не бъде изоставено. Прекалено мъчно е за детската душeвност да взе участие в тежки взаимоотношения и да резервира преданост. То обича и двамата си родители, а би трябвало да прави избор.

Не всяка двойка се разделя поради липса на обич. Понякога раздялата стартира там, където разликите пречат на общуването, а напрежението последователно се трансферира върху децата. Темпераментът на родителите и степента на тяхната персонална самостоятелност са едни от най дълбоките,,скрити мотори ” на фамилните спорове. Детето несъзнателно се трансформира в прочувствен сътрудник на своя родител. Това се назовава родителска инверсия – обстановка, в която функциите се обръщат: детето става утешител, консултант, поддръжник, а родителят – индивидът, който търси непоклатимост и поддръжка. Така детето се трансформира в родител. Една от най-тихите, само че най-натоварващи форми на фамилна роля е моментът, в който детето стартира да извършва прочувствените функционалности на възрастен.

Семейните легенди („ ние не спорим “, „ ние не демонстрираме уязвимост “) също пречат на хубавичко връзка. Когато в едно фамилията,,не се спори “, това значи, че сложните тематики не се разискват. На пръв взор това звучи като блян към естетика, само че в действителност потиска здравословните диалози и води до напрежение. Как това пречи на комуникацията;

Избягват се сложни тематики, които може да включват прочувствени, здравни, финансови или др.;

Потискане на отрицателни усеща като яд, боязън, тревога;

Липса навън изложение на потребности, мълчи се за проблеми, с цел да не се скапе „ мира вкъщи “.

Децата копират този модел и не умеят да показват усеща и страсти. Не се усещат подкрепени, живеят сами със страховете си, натрупва се прикрито напрежение, което може да се изрази в психическа форма. Започват да изпитват паника при минимален спор или открит диалог. Израстват с убеждението, че мълчанието и положителните връзки са най-важни.

Здравата фамилна среда не се построява посредством угнетяване на проблемите, а посредством подготвеност за намерено другарство, почитание към разликите и храброст да се показват същинските усеща. Така в фамилната среда всеки може да бъде чут, признат и свестен. Те би трябвало да са модел, образец и мотив за горделивост, само че в някои обстановки когато всичко се обърка се получава противоположното. За да се усеща детето добре в новосъздадена обстановка на разлъка, то се нуждае от деликатност и обич от двамата. Ролята на никой от тях не може и не трябва да бъде заменяна.

За да е щастливо и умерено едно дете и да се вижда искрата в очите му би трябвало да пораства в спокойна среда. Важното в тежки обстановки е да не се застава на страната на единия родител, да се следи държанието на детето за промени в настроението му, концентрацията и метод на живот.

Ролята на експертите в подпомагането на този развой е значима и да се потърси помощ от тях е отговорност. единствена във Варна предлага услугата „ Контактен център “. В Комплексите за обществени услуги на фондацията в регион „ Аспарухово “ и в регион „ Владиславово “ се дават общодостъпни и профилирани услуги, включващи психически и обществени съвещания. Контактният център е място, където детето е преди всичко. В безвредна и спокойна среда децата на разграничени родители могат да се виждат с родител, с който не живеят. Там се организират срещи под наблюдението на обществени служащи и психолози, които подсигуряват, че времето дружно е несъмнено, умерено и ориентирано към детето.

Целта е една, само че дълбока – детето да не се усеща разкъсвано, да не се опасява, и да знае, че и двамата му родители го обичат.

Материалът е част от рубриката - поредност на Фондация " Владиславово ", която насочва вниманието към прекарванията на детето и потребността да бъде чуто и предпазено.

*публикация