Алекс Гибни: Семейство Сопрано щеше да е също толкова успешен, ако се беше появил днес - Булевард България
" Семейство Сопрано " е измежду сериалите, които нямат потребност от показване. Дори през днешния ден, 25 години след премиерата ѝ, паметната мафиотска драма продължава да е едно от най-популярните HBO Original заглавия. Визионерът, вдъхнал живот на историята - Дейвид Чейс, обаче като че ли не беше изцяло оценен. Досега.
Това ще се промени с документалния HBO Original филм от две елементи " Мафиотът: Дейвид Чейс и " Семейство Сопрано ". Отличеният с " Оскар " режисьор Алекс Гибни споделя по безподобен метод за житейския и професионален път на основателя и сценарист на един от най-обичаните сериали за 21-ви век. Гибни даде изявление за няколко европейски медии, измежду които и " Булевард България ", в което показа детайлности за своя необикновен, само че за сметка на това доста трогателен план.
- Едно от най-интригуващите неща в " Мафиотът: Дейвид Чейс и " Семейство Сопрано " е по какъв начин комплицираната фамилна история на Дейвид Чейс се е отразила на работата му по сериала. Какво беше чувството както за Вас, по този начин и за него, да се върнете дружно към тези толкоз значими за Дейвид моменти?
- Едно от най-забележителните за мен неща е, че " Семейство Сопрано " не е изфабрикуван сериал, в случай че мога по този начин да се изразя. Той е нещо доста персонално за Дейвид Чейс. Много от най-емоционалните моменти в сериала са въодушевени от взаимоотношенията сред Дейвид и майка му. В този смисъл, написването на сюжета за " Семейство Сопрано " е тип терапия за него. Той напълно разумно е решил, че мафиот, чиято майка се пробва да го убие, е доста по-интригуващ персонаж от кино сценарист. За мен беше забавно това, че сериалът е освен изобретателно, само че и прочувствено предизвикателство за Дейвид.
- Как се появи концепцията за документален филм, отдаден на Дейвид Чейс? Доколкото знам, при първия ви диалог по тематиката той е станал и си е тръгнал.
- Да, по този начин беше. От HBO ми предложиха да снима филм, отдаден на " Семейство Сопрано ". Не бях сигурен, че желая - въпреки да боготворя сериала, не желаех да върша " промоционален " филм. След това обаче отидох на обяд с Дейвид Чейс и открих, че той е изумителен човек - тъмен и в това време доста занимателен. Историята му по какъв начин " Семейство Сопрано " се появявана бял свят в действителност ми се стори доста забавна и много вдъхновяваща. Това е повода да реша да снима подобен вид филм и се веселя, че го направих. Понякога, когато се заемеш с нещо сходно, откриваш голям брой забавни неща, които не си очаквал. Точно по този начин се случи и в този момент.
- Имаше ли съответен миг от живота или кариерата на Дейвид, който дефинитивно Ви убеди, че той заслужава да му бъде отдаден документален филм?
- Мисля, че той по този начин или другояче заслужаваше документален филм поради работата си по " Семейство Сопрано ". Пътят му до славата обаче е много дълъг и забавен. Расте в непретенциозно семейство в Ню Джърси. До огромна степен животът му е класическата емигрантска история. Работил е крепко, отишъл е в " Станфорд ", само че нищо не му е пристигнало безплатно. Трябвало е да се бори за всичко, което е постигнал. Дейвид постоянно е мечтаел да снима филми. За страдание, мисля, че той по този начин и не получи опцията да снима кино лентата, който в действителност искаше, въпреки да снима един дружно с Джеймс Гандолфини след " Семейство Сопрано ". Въпреки това той снима сериала, който мнозина считат за най-великия за всички времена. Историята на Дейвид е доста забавна по две аргументи: от една страна, имаме класическото холивудско нанагорнище от низините до върха. От друга, виждаме човек, който има съществени неразрешени персонални проблеми и е намерил метод да се оправи с тях посредством изкуството.
- В днешни дни преобладаващата част от феновете като че ли избират динамичните художествени филми и сериали за сметка на документалните, които изискват внимание и размисли. Какво Ви подтикна да се занимавате тъкмо с този вид кино?
- Винаги ми е харесвало да описвам истории - това е метод, по който хората могат да споделят по-специално. Също по този начин считам, че същинският живот може да е даже по-изненадващ и прочувствен, в сравнение с художествената небивалица. Някои от филмите ми са построени по модела на добре познатото художествено кино, само че са основани на действителността. Не мисля, че продължителността на документалните филми е проблем, защото обществените мрежи ни накараха да свикнем да се любуваме на къси формати, само че в това време всички желаеме да се потопим в история, която да ни води на странствуване. Това е главната причина да реша да се занимавам с документални филми.
- Като американец, роден и израснал в Ню Йорк, можете ли да опишете какво въздействие оказа " Семейство Сопрано " върху обществото в Съединени американски щати?
- Много фенове преоткриха " Семейство Сопрано " по време на пандемията. Изведнъж хората имаха прекалено много свободно време, а тези, които го бяха гледали преди, взеха решение да го създадат още веднъж. Сега сериалите могат да се стриймват, само че през 1999 година, когато беше премиерата, обстановката беше друга. Тогава епизодите се излъчваха единствено в неделя вечер и поредицата се трансформира в част от живота на хората. Всяка серия беше събитие. Сега може да ви се стори необикновено, само че имаше интервал, в който заведенията ненадейно опустяваха постоянно, когато станеше време за новия епизод на " Семейство Сопрано ". Създаваше се чувството, че цялата нация се свързва посредством тази фамилна драма. Това бе един от методите, по който " Семейство Сопрано " оказа въздействие върху обществото ни. Освен това сериалът беше отражение на обществената действителност в Америка в оня миг. Една от най-важните тематики беше американската фикс идея по замогването и възцаряването на най-бездушния и безсъвестен тип капитализъм. Самият Дейвид споделя във кино лентата, че алчността на американския капитализъм е станала толкоз токсична, че даже гангстерите са почнали да се гнусят от нея.
- Днес виждаме от ден на ден високобюджетни сериали с присъединяване на именити артисти от най-висока класа. Въпреки това " Семейство Сопрано " продължава да бъде класика - даже през днешния ден, 25 години след премиерата. Каква съгласно Вас е повода?
- Споменахте нещо значимо и забавно, на което би трябвало да акцентира. В " Семейство Сопрано " нямаше звезди. Джеймс Гандолфини беше доста добър артист, само че не беше звезда, когато сериалът стартира. Най-близкото нещо до звезда беше Лорейн Брако, която беше взела участие в " Добри момчета " и още няколко сходни продукции. За сметка на това сюжетът беше необикновен. Дейвид, както и останалите сценаристи в екипа, бяха решени освен да показват гения си на писатели, само че и да доближат до феновете на доста надълбоко прочувствено равнище. Те желаеха да си разрешат свободата да демонстрират неща, които биха могли да бъдат възприети като некомфортни, като да вземем за пример черния комизъм и тъмната страна на човешката логика на психиката. Мисля, че това е главната причина " Семейство Сопрано " да продължава да се любува на паметен статут към този момент четвърт век.
- Финалът на " Семейство Сопрано " е един от най-обсъжданите в историята на малкия екран. Какво успяхте да разберете от Дейвид по тази тематика и по какъв начин се почувствахте самият Вие, когато го гледахте за пръв път?
- Ясно си припомням, че бях шокиран. Мислех си: " Леле, това ли е? ". Въпреки това смятах, че завършекът на сериала е доста мощен, въпреки че по това време към момента не можех да си обясня за какво. Финалът беше брилянтен, тъй като във всеки един миг можеше да се случи всичко. Това е отличителна линия на най-хубавите филми - те ни карат да размишляваме и да тръпнем в очакване. Краят на " Семейство Сопрано " беше непредвиден и фрапантен и като цяло доста ми хареса.
- В днешни дни публиката е много по-различна, спрямо преди 25 години. Смятате ли, че в случай че " Семейство Сопрано " се беше появил през днешния ден, щеше да е също толкоз сполучлив?
- Трудно е да се каже. В прочут смисъл сериалът продължава да е сполучлив, защото към момента притегля нови почитатели. Както загатнах по-рано, това се случи в голям мащаб по време на пандемията. Моите персонални наблюдения са, че доста фенове от младото потомство в действителност харесват " Семейство Сопрано ". Едно от нещата, които вършат сериала прелъстителен, е, че в него няма неразрешени удари. Доста неща, които биват спестявани в днешните сериали от боязън да не бъде афектиран някой, са налице в " Семейство Сопрано ". В него героите постоянно споделят притеснителни, грозни и обидни неща, само че това прави историята още по-реалистична. Така че, да - считам, че " Семейство Сопрано " щеше да е също толкоз сполучлив, в случай че се беше появил през днешния ден. Зрителските мнения евентуално щяха да са по-различни, само че триумфът щеше да е налице.
Премиерата на документалния HBO Original филм от две елементи „ Мафиотът: Дейвид Чейс и „ Семейство Сопрано “ беше на 8 септември и филмът към този момент в стрийминг платформата Max.
Това ще се промени с документалния HBO Original филм от две елементи " Мафиотът: Дейвид Чейс и " Семейство Сопрано ". Отличеният с " Оскар " режисьор Алекс Гибни споделя по безподобен метод за житейския и професионален път на основателя и сценарист на един от най-обичаните сериали за 21-ви век. Гибни даде изявление за няколко европейски медии, измежду които и " Булевард България ", в което показа детайлности за своя необикновен, само че за сметка на това доста трогателен план.
- Едно от най-интригуващите неща в " Мафиотът: Дейвид Чейс и " Семейство Сопрано " е по какъв начин комплицираната фамилна история на Дейвид Чейс се е отразила на работата му по сериала. Какво беше чувството както за Вас, по този начин и за него, да се върнете дружно към тези толкоз значими за Дейвид моменти?
- Едно от най-забележителните за мен неща е, че " Семейство Сопрано " не е изфабрикуван сериал, в случай че мога по този начин да се изразя. Той е нещо доста персонално за Дейвид Чейс. Много от най-емоционалните моменти в сериала са въодушевени от взаимоотношенията сред Дейвид и майка му. В този смисъл, написването на сюжета за " Семейство Сопрано " е тип терапия за него. Той напълно разумно е решил, че мафиот, чиято майка се пробва да го убие, е доста по-интригуващ персонаж от кино сценарист. За мен беше забавно това, че сериалът е освен изобретателно, само че и прочувствено предизвикателство за Дейвид.
- Как се появи концепцията за документален филм, отдаден на Дейвид Чейс? Доколкото знам, при първия ви диалог по тематиката той е станал и си е тръгнал.
- Да, по този начин беше. От HBO ми предложиха да снима филм, отдаден на " Семейство Сопрано ". Не бях сигурен, че желая - въпреки да боготворя сериала, не желаех да върша " промоционален " филм. След това обаче отидох на обяд с Дейвид Чейс и открих, че той е изумителен човек - тъмен и в това време доста занимателен. Историята му по какъв начин " Семейство Сопрано " се появявана бял свят в действителност ми се стори доста забавна и много вдъхновяваща. Това е повода да реша да снима подобен вид филм и се веселя, че го направих. Понякога, когато се заемеш с нещо сходно, откриваш голям брой забавни неща, които не си очаквал. Точно по този начин се случи и в този момент.
- Имаше ли съответен миг от живота или кариерата на Дейвид, който дефинитивно Ви убеди, че той заслужава да му бъде отдаден документален филм?
- Мисля, че той по този начин или другояче заслужаваше документален филм поради работата си по " Семейство Сопрано ". Пътят му до славата обаче е много дълъг и забавен. Расте в непретенциозно семейство в Ню Джърси. До огромна степен животът му е класическата емигрантска история. Работил е крепко, отишъл е в " Станфорд ", само че нищо не му е пристигнало безплатно. Трябвало е да се бори за всичко, което е постигнал. Дейвид постоянно е мечтаел да снима филми. За страдание, мисля, че той по този начин и не получи опцията да снима кино лентата, който в действителност искаше, въпреки да снима един дружно с Джеймс Гандолфини след " Семейство Сопрано ". Въпреки това той снима сериала, който мнозина считат за най-великия за всички времена. Историята на Дейвид е доста забавна по две аргументи: от една страна, имаме класическото холивудско нанагорнище от низините до върха. От друга, виждаме човек, който има съществени неразрешени персонални проблеми и е намерил метод да се оправи с тях посредством изкуството.
- В днешни дни преобладаващата част от феновете като че ли избират динамичните художествени филми и сериали за сметка на документалните, които изискват внимание и размисли. Какво Ви подтикна да се занимавате тъкмо с този вид кино?
- Винаги ми е харесвало да описвам истории - това е метод, по който хората могат да споделят по-специално. Също по този начин считам, че същинският живот може да е даже по-изненадващ и прочувствен, в сравнение с художествената небивалица. Някои от филмите ми са построени по модела на добре познатото художествено кино, само че са основани на действителността. Не мисля, че продължителността на документалните филми е проблем, защото обществените мрежи ни накараха да свикнем да се любуваме на къси формати, само че в това време всички желаеме да се потопим в история, която да ни води на странствуване. Това е главната причина да реша да се занимавам с документални филми.
- Като американец, роден и израснал в Ню Йорк, можете ли да опишете какво въздействие оказа " Семейство Сопрано " върху обществото в Съединени американски щати?
- Много фенове преоткриха " Семейство Сопрано " по време на пандемията. Изведнъж хората имаха прекалено много свободно време, а тези, които го бяха гледали преди, взеха решение да го създадат още веднъж. Сега сериалите могат да се стриймват, само че през 1999 година, когато беше премиерата, обстановката беше друга. Тогава епизодите се излъчваха единствено в неделя вечер и поредицата се трансформира в част от живота на хората. Всяка серия беше събитие. Сега може да ви се стори необикновено, само че имаше интервал, в който заведенията ненадейно опустяваха постоянно, когато станеше време за новия епизод на " Семейство Сопрано ". Създаваше се чувството, че цялата нация се свързва посредством тази фамилна драма. Това бе един от методите, по който " Семейство Сопрано " оказа въздействие върху обществото ни. Освен това сериалът беше отражение на обществената действителност в Америка в оня миг. Една от най-важните тематики беше американската фикс идея по замогването и възцаряването на най-бездушния и безсъвестен тип капитализъм. Самият Дейвид споделя във кино лентата, че алчността на американския капитализъм е станала толкоз токсична, че даже гангстерите са почнали да се гнусят от нея.
- Днес виждаме от ден на ден високобюджетни сериали с присъединяване на именити артисти от най-висока класа. Въпреки това " Семейство Сопрано " продължава да бъде класика - даже през днешния ден, 25 години след премиерата. Каква съгласно Вас е повода?
- Споменахте нещо значимо и забавно, на което би трябвало да акцентира. В " Семейство Сопрано " нямаше звезди. Джеймс Гандолфини беше доста добър артист, само че не беше звезда, когато сериалът стартира. Най-близкото нещо до звезда беше Лорейн Брако, която беше взела участие в " Добри момчета " и още няколко сходни продукции. За сметка на това сюжетът беше необикновен. Дейвид, както и останалите сценаристи в екипа, бяха решени освен да показват гения си на писатели, само че и да доближат до феновете на доста надълбоко прочувствено равнище. Те желаеха да си разрешат свободата да демонстрират неща, които биха могли да бъдат възприети като некомфортни, като да вземем за пример черния комизъм и тъмната страна на човешката логика на психиката. Мисля, че това е главната причина " Семейство Сопрано " да продължава да се любува на паметен статут към този момент четвърт век.
- Финалът на " Семейство Сопрано " е един от най-обсъжданите в историята на малкия екран. Какво успяхте да разберете от Дейвид по тази тематика и по какъв начин се почувствахте самият Вие, когато го гледахте за пръв път?
- Ясно си припомням, че бях шокиран. Мислех си: " Леле, това ли е? ". Въпреки това смятах, че завършекът на сериала е доста мощен, въпреки че по това време към момента не можех да си обясня за какво. Финалът беше брилянтен, тъй като във всеки един миг можеше да се случи всичко. Това е отличителна линия на най-хубавите филми - те ни карат да размишляваме и да тръпнем в очакване. Краят на " Семейство Сопрано " беше непредвиден и фрапантен и като цяло доста ми хареса.
- В днешни дни публиката е много по-различна, спрямо преди 25 години. Смятате ли, че в случай че " Семейство Сопрано " се беше появил през днешния ден, щеше да е също толкоз сполучлив?
- Трудно е да се каже. В прочут смисъл сериалът продължава да е сполучлив, защото към момента притегля нови почитатели. Както загатнах по-рано, това се случи в голям мащаб по време на пандемията. Моите персонални наблюдения са, че доста фенове от младото потомство в действителност харесват " Семейство Сопрано ". Едно от нещата, които вършат сериала прелъстителен, е, че в него няма неразрешени удари. Доста неща, които биват спестявани в днешните сериали от боязън да не бъде афектиран някой, са налице в " Семейство Сопрано ". В него героите постоянно споделят притеснителни, грозни и обидни неща, само че това прави историята още по-реалистична. Така че, да - считам, че " Семейство Сопрано " щеше да е също толкоз сполучлив, в случай че се беше появил през днешния ден. Зрителските мнения евентуално щяха да са по-различни, само че триумфът щеше да е налице.
Премиерата на документалния HBO Original филм от две елементи „ Мафиотът: Дейвид Чейс и „ Семейство Сопрано “ беше на 8 септември и филмът към този момент в стрийминг платформата Max.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ